Home » Е-Списание

Шефът на ДАБЧ представя новия проект за Закон за българите и българските общности зад граница

2011.11.22 10 коментара

Интервю на Eurochicago.com с Росен Иванов – председател на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ)

 

На 15 ноември 2011 г. на уебстраницата на ДАБЧ бе публикувано съобщение със следното заглавие:

ВАЖНО! На вниманието на българите, българските общности и техните организационни структури! Проект на Закона за българите и българските общности извън Република България

Еврочикаго първи съобщи за  новия закон и го публикува изцяло (линк).

През изтеклата седмица се опитахме да научим подробности за този изключително важен проект за закон, който по мнението на различни учени засяга между 4 и 5 милиона човека  зад граница с български гени или съмосъзнание. Интересно ни бе да узнаем повече за сроковете му и за съставителите му, но останахме с впечатление, че някаква тайна тегне над него. В  Агенцията предпочетоха да спазват разпоредби, според които без съгласуване информация по въпроса може да дава eдинствено председателят Росен Иванов. Открихме г-н Иванов и успяхме да запишем с него 10-минутно интервю, което ще можете да чуете по-долу (вж. над снимката).

Благодарим му за отзивчивостта и заедно с читателите се надяваме, че той ще спази обещанието си след седмица да отговори на незададените днес, поради краткото време, въпроси.

А питанията са много – ето само няколко мнения по проекта, получени като коментари и по пощата ни:

“Отдалеч личи, че Законът не е правен за българите в чужбина, а по скоро за българската администрация в ДАБЧ. В него съгражданите ни зад граница са безгласни пионки.” (Николов от гр. Казанлък)

„Организационните структури“ ще си изразяват волята и след това ще кажат, че така са казали българите в чужбина? Аман от ченгесарски хватки… ДАБЧ са забравили думата „изборен“, те много мразят изборите. Национално представителство на българите в чужбина, ама не го избират българите, а организациите, които ДАБЧ/ДАНС си избере.” (Любомир)

“Направих си труда да прочета целия текст. От всичката плява не разбрах нищо друго, освен 2 неща: че този закон дава права на председателя да управлява бюджет (в смисъл пари – на данъкоплатците, част от които сме и ние), и че третира хората, живеещи в чужбина, като обект на управление, без права. Явно голям страх имат тези зоконотворци да не би някой от нас да реши, че иска тези постове. Ограничаването на правата не противоречи ли на конституцията? И това не е ли вид дискриминация?

Цитат от закона:
чл33.(2) За председател на Държавната агенция за българите в чужбина може да бъде определен само български гражданин, който няма друго гражданство, има завършено висше образование и не по-малко от пет години трудов стаж.” (Райна от Чикаго)

Редакцията на Еврочикаго се обръща към читателите да оставят своите въпроси, мнения и предложения по проектозакона тук, като коментар или на контактния ни имейл . В следващия понеделник ще ги съберем и предадем на г-н Иванов и ДАБЧ.

Чуйте звуковия файл на интервюто ни с г-н Росен Иванов (линк към разговора).

Трябва да имате RealPlayer или друга подобна програма и колонки, за да го чуете.

Росен Иванов (ДАБЧ)     Снимка: Класа.бг

Росен Иванов (ДАБЧ) /Снимка: Класа.бг/

И малко гола статистика, изпратена ни от нашия читател Красимир с мотото: цифрите не лъжат!

Какво ни е написал той:

“Уважаема редакция, ето какво показва статистиката за големината на отделните глави в закона, откъдето и всеки сам може да разберете къде е поставено ударението в закона.
Проектът е разделен на няколко отделни смислови глави и накрая завършва с ДОПЪЛНИТЕЛНИ, ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ, като техния дял е незначителен към общия размер. Така че основният закон се събира на малко повече от 10 странички Word текст.

Встъпителните Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ и Глава втора ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ са събрани в 70 реда текст, запълнен с 609 думи.

Глава трета ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА се състои от 150 реда и 1393 думи в тях.

В Глава четвърта СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ОРГАНИ се говори (накратко) за Министър, отговарящ за политиката към българите и българските общности в извън Република България, и (по-подробно) за Държавна агенция за българите в чужбина.
Размерът на тази глава е от 245 реда и 2254 думи.

Разбира се тук не трябва да се броят два пъти две от алинейте към вероятно най-големия член, този на ДАБЧ (чл.36)
Към този член алинея 7 гласи:
“7. разработва съдържание, методи и концепции на медийна стратегия за постигане на целите и популяризиране на политиката на Република България спрямо българските общности извън границите й;”

Явно анонимните законотворци са изкали да затвърдят този член и за по-сигурно в алинея 18-та са записали отново:
“18. разработва като съдържание, методи и концепции медийната стратегия за постигане на целите и популяризиране на политиката на Република България спрямо българите и българските общности извън границите й;”.

Може би като компенсация за големия член на ДАБЧ, малко по-долу се оказва, че Глава пета от закона липсва. И член от нея няма даже. Какво е имало в нея само можем да гадаем.

И накрая стигаме до Глава шеста ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА БЪЛГАРИТЕ И БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, която е от 60 реда и 493 думи.”

Накрая читателят се обръща към редакцията ни:

“Моля запитайте отговорния орган колко време е готвен този закон, кои са членовете, които са го изготвили, и комисиите, които са го прегледали? Българите в чужбина си отделят от залъка, за да изпращат пари в Родината си, и трябва да знаят кой и колко държавна пара е прибрал за това недоносче?”

Обещаваме, че ще попитаме!

 

10 коментара »

  • tchekov said:

    Тези хора трябва да ни питат, консултират и в края на краищата – уважават. Ние “българите от чужбина” живеем и работим в свят към който България е тръгнала, но все още не е стигнала. Не е ясна и точна ролята на тази агенция, създадена по други времена и със спорна цел. ОК от това се е нуждаела страната тогава. Днес тя се нуждае от нови отношения, емигрантите имат други необходимости. За да бъде истински полезна, тази институция трябва да се пренасочи не от България към чужбина, а от чужбина към България. Името ù да се смени с “Агенция за завръщане на българите от чужбина”!

  • раковина said:

    Г-н Цеков, този закон не е написан за да удовлетвори необходимостите на емигрантите, а тези на администрацията и усилията по усвояване на съответния бюджет. Няма такава цел, като завръщане на емигрантите.И такава политика също няма.

  • Гаврилов said:

    Предложеният текст в по-голямата си част регламентира дейността на ДАБЧ, и не се отнася ПРЯКО до българите в чужбина.

    Частта която има НЕПОСРЕДСТВЕНО отношение към българите в чужбина е
    Глава шеста
    ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА БЪЛГАРИТЕ И БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

    Тя се състои от малко повече от две страници и е крайно неудовлетворителна. Можем да я резюмираме така:

    1) Предлага се българите в чужбина да бъдат представени от Национален консултативен съвет състоящ се от 15 човека, избирани от Общо събрание за срок от една година.

    2) Общото събрание се състои от по един представител на организациите, вписани в регистъра на ДАБЧ.

    Очевидно е следното: Предложеният в проекта Национален консултативен съвет не може да представлява българите в чужбина, тъй като българските организации в чужбина които трябва да го изберат, не са представителни органи – те не се избират.

    Представителство и легитимност в случая може да се постигне единствено чрез избори, нещо което проекто-закона не предвижда. Докато не постигнем съгласие по този принципен въпрос, всякакви обсъждания на техническите аспекти, а именно избор, състав, структура, мисии, функциониране, бюджет и т.н., са безпредметни.

    Все пак, бихме предложили на ДАБЧ няколко добри примера за подражание.
    Например френската \"Асамблея на французите от чужбина\" вече повече от 60 години е независим изборен представителен орган на френската диаспора. В момента тя се състои от 155 члена които се избират в 52 избирателни района във всички държави на планетата. Изборите са директни, гласува се или лично, или по Интернет. Мандата на съветниците в Асамблеята е 6 години ( срещу 1 в българския проект!).
    Любопитните могат да научат повече за конкретното функциониране на тази демократична институция тук http://www.assemblee-afe.fr/
    Ще отбележа че френската диапора се състои от около 2 милиона французи и е напълно сравнима количествено с българската. Защо не поканим френски експерти, да ни разкажат за тяхната Асамблея. Българите във франция биха помогнали с удоволствие, както неведнъж сме подчертавали.

    Друг интересен пример е сръбският Национален съвет, който се състои от 45 съветници, които се излъчват, както и френските, в Избирателни райони във всички държави по света. Гърция също има Национален съвет и т.н. Проучил ли е ДАБЧ добрите практики в ЕС и на кои държави?

    И така, за какво служат изборите, и имат ли те почва у нас? (въпрос към ДАБЧ, към компетентните държавни органи, и към народните представители).

  • Mariana said:

    Както сам председателят на ДАБЧ казва, законът е правен за българите в чужбина и трябва да бъде съобразен най-вече с тях. (Така е поне по названието.) Дали обаче това няма да си остават само думи и празни пожелания? Поне досегашната българска политическа и административна практика показва, че има голям риск да стане така.

    В този си вид той според него бил добър. Но щели да се вземат предвид и мнения, становища, въпроси на българи зад граница, ако се изпратят в Агенцията или в МС. Дали обаче българската политическа администрация е в състояние да чуе наистина техния глас?

  • Лила said:

    Аз съм сигурна, че техните “бълнувания посред бял ден”, не засягат никого от нас. Нас ни трябват работещи органи, идеи, хора, не тип 45 години “строим социализъм” с помощта на ДС (ченгетата). Мисля, че си бяхме казали вече гласно мнението.
    Те не могат да ни налагат техните “органи”. Ние сме способни хора да си изградим наши. Нямаме нужда от това ДАБЧ. Отживяло си е времето.
    Кой иска там да “о/усвоява фондове”, да намери друга област. Примерно да стане контролен орган на посолствата.
    Отделно, мисля, че е супер неприлично, след като не ни помогнаха нито за приемането на гласуването онлайн, нито с изравняване правата ни с българите в страната, а изчакаха да мине фарса, нариечен “избори”, сега просто няма какво да си кажем.
    Аз лично не се интересувам от такъв контакт и не вярвам и другите да мислят по-различно.
    Апелирам да спестим парите, които ще им дадат да харчат за заплати, командировки и прочие губене на време, и да искаме закриването на Агенцията. Парите могат да бъдат обърнати към детско, или за възрастни хора, заведение.

  • Лила said:

    Какво е това червено знаме зад него на снимката? 🙂

  • Mariana said:

    Може би е част от националния трибагреник, третият цвят от който е червеният. Не си представям все пак, че друг тип фраг, примерно само червен, може да има в кабинета на държавен служител на републиката.

  • Любо said:

    http://izborenkodeks.wordpress.com/%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D1%81%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B5%D1%89/

    Национален съвет на българите живеещи извън Република България – Концептуален проект

    Национален съвет на българите живеещи извън Република България Концептуален проект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи

    извън Република България Обн., ДВ, бр. 30 от 11.04.2000 г.

    НПО Българо-Френски Форум

    А. Цели и функции

    Националният съвет на българите живеещи извън Република България има за цел да приобщи българите зад граница към българския обществен живот и насърчи техния принос в националното развитие.

    – Националният съвет е държавно-обществен орган осъществяващ институционалната връзка между българските граждани живеещи в чужбина и българската държава;

    – Националният съвет представя и защитава интересите на българите и българските общности извън Република България пред българските официални институции;

    – Националният съвет е орган с организационни, координиращи и представителни функции, изразяващ и съгласуващ националните интереси с интересите на българите, живеещи извън Република България;

    – Националният съвет съдейства за провеждане на единна държавна политика по отношение на българите живеещи извън страната;

    – Националният съвет подготвя и чрез съответния министър и депутати – негови членове, внася в Министерския съвет и Народното събрание проекти за нормативни актове съобразно функциите си;

    – Националният съвет съгласува, подпомага и консултира дейността на министерствата, другите ведомства и органите на местното самоуправление и местната администрация за практическо осъществяване на държавната политика по отношение на българите, живеещи извън Република България

    Б. Структура и състав

    – Националният съвет се състои от 80 членове, от които 70 се избират от българските граждани постоянно живеещи извън страната и 10 се назначават от българските официални институции.

    – Mандатът на Националния съвет е 5 години

    – Изборите за Национален съвет се провеждат съвместно с изборите за Президент на РБ и се организират от ЦИК. Гласуването може да бъде дистанционно (по Интернет).

    – Изборите са в избирателни райони, включващи една или повече държави, по пропорционална система с кандидатски листи. Кандидатска листа се регистрира при подкрепа на минимум 100 избиратели.

    Разпределението на мандатите по континенти е както следва:

    Европа и Африка : 35

    Америка и Океания : 20

    Азия : 15

    Избирателните райони по държави предстоят да се уточнят. За база могат да служат статистически данни и избирателната активност на последните избори за Народно събрание (с подходяща корекция според особеностите на откриване на избирателни секции в съответната държава).

    – Назначаемите членове на Националния съвет се излъчват както следва:
    член по право : Mинистър за българите в чужбина
    Народното събрание избира 8 члена, от които 5-ма народни представители и 3-ма изтъкнати общественици, интелектуалци и т.н. Президентът назначава 1 член

    – Членовете на Националния съвет работят на обществени начала
    – Националният съвет се председателства от Mинистъра за българите в чужбина и

    заседава най-малко два пъти в годината

    – Националният съвет излъчва измежду членовете си Изпълнителен съвет от 9 души, 6 от които са от избираемата квота и 3-ма от назначаемата – Mинистър за българите в чужбина, представителя на Президента и един от народните представители

    – Изпълнителният съвет е постоянно действащ и изпозлва при работата си съвременните телекомуникационни технологии.

    – Националният съвет е юридическо лице на бюджетна издръжка. Дейността му се подпомага от администрацията на Mинистъра за българите в чужбина.

  • Pesho said:

    Очакваме още коментари:

    https://www.eurochicago.com/2011/11/zakon-za-martvi-dushi/

  • Rosen Ivanov said:

    Росен Иванов: Образованието и културните дейности на нашите сънародници зад граница са детайлно разработени в проектозакона за българските общности

    23 ноември 2011 | 11:08 | Агенция “Фокус”

    По повод проект за нов Закон за българите и българските общности извън Република България, публикуван на сайта на Държавната агенция на българите в чужбина (ДАБЧ), който все още е в процес на обсъждане Агенция „Фокус” разговаря с председателя на агенцията – Росен Иванов.

    Фокус: Г-н Иванов, кои са основните акценти в проектозакона за българите и българските общности извън Република България?
    Росен Иванов: Към настоящия момент е даден за съгласуване проект на Закон за българите и българските общности извън Република България. Неговото внасяне като проект за решение на Министерски съвет и съответно разглеждане в Народното събрание е предшествано от съгласувателна процедура, както е по устройствения правилник на Министерски съвет. За сега проектът е само това, което ние сме предложили като вариант. След съгласувателната процедура и след получаване на предложения от общностите, ще бъде оформено окончателно становище. Новият закон, освен със заглавието се различава и с някои основни неща в сравнение със сега действащия Закон за българите, живеещи извън република България. Първо – общите положения са много по-детайлизирани. В чл. 1 на проекта е записано точно какви обществени отношения регулира този закон. Това са: определяне на държавната политика; определяне на самите органи, които осъществяват тази политика; задължението за осигуряване на координация между държавни, общински органи и неправителствени организации, което в стария закон е дадено по- общо. Много важно е, че се дава определение на българска общност, т.е. от какво е съставена и как се формира една българска общност зад граница, тъй като това е начинът, чрез който най-добре се реализира държавната политика. Трудно се прави политика, когато контактуваш с всеки един българин по отделно, но когато имаме общност, дружество, училища или образователни центрове, тази политика много по-лесно и по-успешно се провежда. Има и неща, които повтарят донякъде стария закон, например – определението за лице с български произход, като тук е важна новата концепция за доказване на произход. Запазенатае идея, че това става най-вече с надлежен документ, издаден от орган от съответната държава. За да не бъдат детайлизирани, т.е. ограничително определени другите доказателства, е предвидена като доказателство експертна справка, издадена от агенцията. Нашите експерти са много добре запознати със състоянието на българските общности от историческите диаспори, от където имаме най-голямо желание за придобиване на българско гражданство и респективно – установяване на български произход. В състояние сме да направим подробна справка въз основа на месторождение, именна система и степен на владеене на български език. Изхождайки от тази база, можем да дадем становище с много висока точност дали едно лице е от български произход. Запазен е и начинът на доказване на български произход – по исков път пред български съд. Това са основните неща в общата част.
    Фокус: Какво се стреми да постигне държавата с този проектозакон?
    Росен Иванов: В проектозакона се очертават принципите, на които почива политиката на държавата към българите извън България, както и подпомагането на българските общности. Има отделено специално място на държавната политика,като в глава трета се уреждат начините на държавната помощ и как лицата трябва да упражняват своите права, въобще какви дейности извършва държавата чрез своите органи, както и задълженията на Българското национално радио и Българската национална телевизия за разпространяване на програми сред общностите. Там се регулират и контактите с Българската православна църква и с другите религиозни общности и създаването на регистри на доброволен принцип към дипломатическите и консулските представителства, за да може по-лесно да се планира нашата политика към общностите. Такива данни от регистри не се събират към настоящия момент. Имаме раздел за трайно установяване, в който са посочени принципни постановки, ще се съобразим и с получените становищата от другите министерства. Много детайлно са разработени моментите, свързани с образованието и културата на нашите сънародници зад граница. За първи път отделно са изнесени специализираните органи, които ще провеждат държавната политика към българите в чужбина с техните правомощия и функции. В стария закон имаше една разпоредба, че Министерският съвет възлага на съответни министри и ръководители на ведомства провеждането на тази политика. Сега предлагаме да има министър, който отговаря за провеждането на тази политика, който обаче е член на кабинета и не е пост, специално създаден за това, което според нас е удачен вариант. Детайлизирани са за първи път правата и правомощията на ДАБЧ, начинът, по който тя ще осъществява държавната политика и правомощията на председателя, който е орган на изпълнителната власт. Считаме, че едно такова подробно изписване и детайлизиране на правата на тези органи, които определят и провеждат държавната политика, е полезно, защото става ясно в какви насоки ще бъде тази политика и с какви възможности разполагат органите, когато работят. За първи път е уредена в закона процедурата за удостоверяване на български произход. Агенцията дава становище и издава удостоверение в няколко случая – за гражданство, за постоянно пребиваване, като становище по стари преписки за гражданство и удостоверение за български произход по отношение на желаещите да се учат по двете постановления на МС-№ 103 и № 228. Това ще претърпи редукция, но независимо дали ще остане по отношение само на един от случаите, в които удостоверяваме произход или на повече – процедурата за удостоверяване е регламентирана, което значително ще улесни осъществяване на тази дейност. Ще се прецени в кои от случаите ще се заплаща държавна такса. Съобразно новите законодателни изменения ще отпадне разпоредбата, че 25 на сто от събраните по този закон такси, постъпват като собствени приходи в бюджета на ДАБЧ.
    Фокус: Ще се промени ли ръководството и организацията на българските общности в чужбина според този проектозакон?
    Росен Иванов: Тази важна тема е обхваната в последната, шеста глава на проекта. Тя съдържа съответни разпоредби и определя правилата, по които ще бъде осъществено Националното представителство на българите и българските общности на Република България. В стария закон, действащ до сега имаме Национален съвет за българите, който по силата на чл. 17 на действащата разпоредба, е държавно-обществен орган. Такъв до този момент не е създаден. Нашето предложение е това да бъде независим консултативен орган на обществени начела, като представители в този орган са само представители на българските общности зад граница. Определя се и начинът на избиране, като представителството се избира пряко от българите, които живеят извън Република България. Съставът на това Национално представителство на българите и българските общност ще се състои от два органа – Общо събрание и Национален консултативен съвет. Детайлизирани са техните права и начинът на осъществяване на дейността им. Ще бъде необходим и подзаконов нормативен акт, във връзка с което има разпоредба за издаване на актове по прилагането на този закон. Ще има нужда от правилник за приложение и от някои наредби по приложението на отделните глави.
    Фокус: Какво предстои, за да бъде реализиран този проектозакон?
    Росен Иванов: Чакаме предложенията и приключването на съгласувателната процедура и действаме нататък.
    Фокус: Имахте ли предварително допитване до българите в чужбина. Какви са техните искания и какво очакват те да влезе в един такъв проектозакон?
    Росен Иванов: Преди време, когато заседаваше работната група, изготвила основите на този закон, винаги при нашите посещения зад граница при българските общности коментирахме с тях закона. Имаме добра престава какво те биха искали да има в този закон. Старали сме се максимално да защитим техните права и контактите им с българската държава да бъдат увеличени. Надявам се, че ще имаме още конструктивни предложения.
    Фокус: Какъв е отзвукът сред българските общности от този проектозакон до този момент?
    Росен Иванов: Все още нямаме достатъчно информация. Мисля, че много скоро ще можем да поговорим по този въпрос.
    Фокус: Обществените съвети на българите зад граница са тяхна форма на самоорганизация, за която искат признание. По какъв начин ще се общува с тях?
    Росен Иванов: Обществените съвети са организационни структури, които се създават подобно на мнозинството български структури, т.е. те се самоорганизират. За сега не познаваме детайлно дейността им, но при всички положения ще контактуваме с тях, защото ние контактуваме с всяка една организация на българите в чужбина, стига нейните цели и задачи да са насочени към запазване на националната идентичност на българите и към поддържане на контактите с българската култура и с българското образование. Стига да работят в тази насока – ние сме на тяхно разположение. Нашата идея е в избирането на национален консултативен съвет да участват всички регистрирани организации на българите по света, защото смятаме, че така е по-справедливо.
    Фокус: Има ли актуални културни събития с ваше участие сред българските общности в чужбина?
    Росен Иванов: Представители на ДАБЧ се завърнаха от Румъния, където в село Стар Бешанов взеха участие в осмия фестивал „Яку Ронков”на банатските българи. На първи декември предстои представяне на книга, посветена на българските общности в Австрия – издание на ДАБЧ, като преди това- на 25 ноември ще бъде представянето и в България. Между 23 и 25 ноември ще бъдем в Прага, където също има културни събития организирани от българските общности там. Оказахме подкрепа за създаване на ново българско културно дружество и училище в гръцкия град Александруполис. На 02 декември предстои представяне на книгата „Австралия-България: по-малко непознати” която също е издание на ДАБЧ. Проявите са много разнообразни и агенцията се стреми да участва изцяло в тях.
    Красимира ГЕОРГИЕВА

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.