2024-03-28

2 thoughts on “АГОРАФОБИЯ: СТРАХ ПО БЪЛГАРСКИ*

  1. Хубавите неща са плод на някакви еволюции – икономическа, политическа, родова, социална. Т.нар. прабългари (които разбира се сами себе си не са наричали така) са пренимали във или до времената, в които са основавали своите дължави, пред някакво достатъчно адекватна на съответните времена, векове и пр. еволюция на етноса или родовете, аристократичните родове, довела до достатъчно жизнена и адекватна за времето си политическа, военна и пр. култура. Ако не беше така, нямаше да успеят да се задържат и по тези географсши ширини достатъчно, че да си оставят името и държавата, която по-късно минава през разни перипетии и трансформации разбира се. В началото на третото „издание“ (т.е. от 1878 г. насам) на тази държава тя е трябвало да догонва с бързи темпове организации, отношения, модели, развили се на този континент в по-благоиприятни исторически, отколкото за нас, обстоятелства. Да догонва и да се опитва да се съедини първо, северната и южната й част, да води войни после за третата част от себе си (неуспешни, както е добре известно), да се опитва да изживява набързо, за десетилетия, процеси, които в други европейски страни са протичали векове. И въпреки това, въпреки всички байганьовски и балкански страсти, въпреки войни, катастрофи и пр., в края на 30-те години на ХХ век, само за няколко десетелитея, тази страна успява да постигне доста. Каква държавна къща е била строена от 1878 до 1944 г. е една по-дълга, достатъчно сложна тема. Така или иначе обаче от есента на 1944 г. до есента на 1989 г. съвсем друга „къща“ започва да се строи. И в началото на стоенето на тази втора „къща“ на третата българска държава е избита, унизена, потисната или прогонена твърде значителна част от предведетосептемврийския елит на страната. (За една малка страна в този исторически момент, която е била стоена само десетилетия преди това, това не е никак малка загуба, впрочем.) Идват известните 45 години тоталитарен социализъм, втората „къща“ руши почти напълно първата и почва отначало, по съвсем друг модел. После, от есента на 1989 г. започна третата „къща“ на третата българска държава. И тя започна да се строи с доста значими разрушения на неща, оставени от втората. И все догонваме, и все в ускорени темпове се прилагат или копират сляпо някакви готови модели. Каква собствена, достатъчно устойчива и адекватна на обстоятелства, време и пр. национална специфика би могла да остане при подобно развитие на нещата? Каква култура може да доминира, освен (пак) индивидуална или семейно-баджанашка култура на оцеляване? Впрочем, може би си струва да си спомним и затова, че българското Възраждане по време на Османското владичество идва заедно с едно сравнително икономическо възраждане, не с икономически упадък. Сега времето е доста различно, но така или иначе и в тези времена на световна икономическа криза и на глобална икономика се оказва, че има значение, и то голямо значение каква държава има или няма в една или друга територия. И какви доминиращи модели на поведение, плод на сбор от фактори, исторически, икономически, политически, социални и пр., има в нея.

  2. Драги г-н Чалдъков,
    Много вярна констатация, но тя е просто поредната! Защото нашата обърканост и неопределена етническа физиономия, започва от нещастният спор, какво сме ние най-вече аджеба – траки, славяни или българи. И в този този гротестен политически каламбур потъват всички напъни на по свестните сред нас да ни покажат що годе по надежден път за националното ни спасение. Ама как да стане това спасение, като то още от Кубратово време е започнало да се задушава. Той великият старец им показал по стар тибетски обичай номера с пръчките т.е. да не се делят и онези петимата апапи, ханове де точно това направили. Всеки си взел конницата и където му видят очите. А днес някои смешни тангранисти, се пъчат колко Българии сме направили (щото все се цепим), като подминават гузно още по смешният лозунг на сградата на народното събрание (за съединението де), който виси като ръждясал меч върху съвестта и паметта на оцелялото население от времето на Кубрат, че и по отрано. Защото на никой друг парламент по света не стои такъв срамен лозунг за малоумници. И най-малките знаят че сговорна дружина планина повдига. А ако влезете в парламента, ще видите че онези вътре да има как да обърнат думата съединение в разединение, ще се чувстват изпълнени с висока патриотична гордост. Така че извинявайте за дългият коментар, но както казват някои мъдри историци „За българите или лошо или нищо, иначе се възгордяват. Малко да ги похвалиш викат че Господ е българин, стават по лоши от евреите“.
    Докато не се смирим и не съберем пръчките нищо добро не ни чака!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *