Home » Избрано

За шамарите на нашите бащи

2011.09.30 Един коментар
Spread the love

Тези дни Саудитска Арабия даде на жените правото да гласуват. Аз отдавна предупреждавах Уахабитското кралство, че така ще стане – още когато госпожите се втурнаха на протести за шофьорски книжки. Щом в гордата петролна монархия, славна родина на пророка Мохамед, падна последната крепост на патриархата, на какво бихме могли да се надяваме ние?

Нашите първи държавни мъже са се преоблекли в рокли, а шести ден държавата гори откъм Катуница.

В събота вътрешният министър Цветан Цветанов в отпуск пееше в захлас шлагерите на Веселин Маринов на концерт в Бургас, докато близките оплакваха смъртта на двете момчета в Катуница и нощта се озаряваше от пламтящите палати на цар Киро. По същото време червеният кандидат-кмет Георги Кадиев тропаше хоро като развързан сватбар пред Паметника на съветската армия.

В понеделник докато хиляди деца и младежи викаха пред парламента „Циганите на сапун! Турците под ножа!“ и по-късно щурмуваха джамията, Бойко Борисов откри Европейското първенство по голф в коплекса на Златев-баща в Правец. Там сред гъстия дим от пури се бяха наредили почти всички видни строители на капитализма от калибъра на Манджуков.

По същото време в Пловдив БСП пригласяше на Лили Иванова, а съвсем наблизо младежките тълпи се опитаха да нападнат циганската и турската махали и влязоха в тежки сблъсъци с полицията, при които бяха арестувани 47, повечето деца. Междувременно премина деня на траур за жертвите в Катуница. Не знаем какво ни чака в близките дни, но ужасът от пуснатото на воля безумие се спуска като все по-плътна пелена пред очите ни.

Извършеното от клана на цар Киро зверско убийство избухна със силата на

терористичен акт срещу 

гражданския мир

Отприщи масов гняв и омраза, натрупани въз основа на нерешени от десетилетия проблеми.

Първият въпрос е за държаното в подчинение и страх от дворянския цигански клан пловдивско село под безучастния поглед на МВР и прокуратурата. Кой е цар Киро? Подземен бос, ръководещ контрабандата, наркотрафика, проституцията и лихварството в Централна България? Политически лидер, който срещу точна сума доставя точен брой гласове на интересуващите се партии? Кои черни партийни каси е пълнил и кой го е покровителствал от 89-а насам? Дали не се е намирал под височайшата опека на всички управляли досега и правителства? Това са въпросите, които бодат очите и които сега държавните институции отчаяно се опитват да замажат.

Вторият и по-опасен проблем е защо бунтът срещу дерибействата на царския клан в Катуница се надигна като вълна на етническа омраза срещу циганите, и прелива в насъскване срещу турците и мюсюлманите като цяло. За тази цел в случая е добре да се вслушаме в крясъците на Волен Сидеров, който вече умело се носи върху сърфа на гребена на вълната. Веднага след убийството лидерът на „Атака“ прекрати предизборната си кампанията и поиска спешно свикване на Народното събрание и Консултативния съвет по национална сигурност /КСНС/ по темата за „циганската престъпност“. Поиска оставката на шефа на РДВР-Пловдив. Хвърли ръкавицата на своите конкуренти за президентския пост – Плевнелиев, Калфин и Кунева, и ги призова на дебат по темата.

Крайнонационалистическият лидер поиска парламентът да приеме спешни поправки в Наказателния кодекс, позволяващи употреба на огнестрелно оръжие при защита на личната собственост, без да се търси отговорност за това. Очевидно е, че Волен се грижи населението да се въоръжи преди началото на гражданската война. Сидеров настоява също чрез закон да бъдат създадени доброволни отряди за защита на собствеността и селскостопанската продукция. Сред исканията на „Атака“ са попаднали също – разтурването на циганските гета, въвеждане на смъртно наказание за особено жестоки убийства,

тежки наказания за

търговия с хора

и продажба на момичета за проституция, съд и отнемане на имуществото на циганските барони, забрана на съда на кардарашите – Мешерето, извеждане на ромите, самонастанили се в изоставени постройки.

Колкото и да е тъжно, тези язви наистина гноят не от вчера. Има ли циганска престъпност? За съжаление има. Вярно, че огромното мнозинство от ромите живеят при ужасяващи условия, мъчени от глад, крайна мизерия, безработица, необразованост и подложени на дискриминация. Вярно е също така, че върлуващи банди шетат в стотици села в страната и обират до шушка хорските къщи, ниви и градини.

При последните ми пътувания из Пернишко чух десетина подобни оплаквания. Когато на сиромах човек му изнесат зимнината, телевизора, леглата, вратите и прозорците от селската къщичка, за него това е все едно на Гергов да му вземат ЦУМ и Пловдивския панаир. Искам да кажа, че при показната безпомощност на полицията тези хора вече не дават пет пари за етническата толерантност и са готови на всичко, за да спре тормоза върху имотите им. В интерес на истината в многото опустели села къщите са оставени без всякакъв надзор и често няма свидетели на грабежите, но населението е твърдо убедено, че това са етнически роми. Не бива да се пропуска и коравия отпечатък на икономическата криза, която удари най-силно слабите и необразовани прослойки и драстично вдигна нивото на битовата престъпност и насилието.

Циганите освен, че са сред най-големите жертви на прехода, на практика живеят в паралелна държава. В махалите в големите градове са в сила паралелни закони и действат паралелни институции. Идете във софийския Факултето, където се

шири друг монарх –

Киро Японеца

Чували сме го от криминалните сводки за търговията с хероин и крадени коли, както и покрай поредицата покушения срещу неговата особа.

Всяка вечер ще видите в гетото да патрулират двойки яки момчета, облечени в еднакви черни дрехи. Те са циганската полиция – следят за спазването на реда и предотвратяват възникнали скандали, понякога спират минаващи коли и проверяват документите на външните хора. Факултето си има и собствена нелегална банка – където всеки може да тегли кредит срещу разоряваща сложна лихва с натрупване, която тръгва от 30%. Разполагат и със свой аналог на мешерето, което раздава правосъдие и налага глоби на провинилите се.

Тази феодална зависимост на родово-клановото общество е невидима за българското общество и морално приемлива за политическите ни партии. Защото довчера цар Киро беше легитимен коалиционен партньор. Каквито са и присъдружните на БСП формации на Цветелин Кънчев и Тома Томов. Те мже би се отличават по мащаб от цар Киро, но не и по същност. Оня ден се гледаше дело за изнудване с обвиняеми дон Цеци и Ицо Папата, да не говорим, че геройствата им са описани в множество вестникарски публикации и прокурорски преписки. Близкият до ГЕРБ ромски лидер Илия Илиев, шеф на партия ДРОМ, също не е цвете за мирисане.

И това са само по-известните цигански князе, които се радват на радушен прием в българската политика. На практика всички те имат палитра от занимания извън закона,

газят по безчовечен начин и

държат в робска зависимост

ромското население. Навсякъде махалите паралелните институции, банки и съдилища са в ръцете на някой царски род. Има и по-зловещо явление, което по мое мнение също се шири навред. За да си набавят сигурни гласове, много кметове и чорбаджии от малки и обезлюдяващи се общини, докарват цикански катуни, настаняват ги в запустели селскостопански постройки и им дават адресни регистрации. По този начин чрез купени гласове мнозина местни феодали бетонират управлението си мандат след мандат и не спират да тормозят подопечното си население. Селяните пък инстинктивно намразват циганите, върху чиито гласове се крепи тиранията. Става и друго – в такива селища, където местните хора никога преди това не са живели заедно с роми, започват престъпления – кражби и по-тежки сбивания, които с времето ескалират напрежението.

Пред отворената кутия на Пандора и разлетялите се от нея нещастия е редно да се запитаме какво да се прави? Защото призивите на премиера Бойко Борисов и кандидат-президента на ГЕРБ Плевнелиев да не се политизира трагедията в Катуница са нелепи. Проблемът вече е свръхполитизиран, щом тълпа от разбеснели се деца крещи пред парламента: „Циганите на сапун! Турците под ножа“, а други атакуват циганските махали и джамиите.

Президентът може би първи се стресна и най-накрая свика КСНС, който ще се събере чак в събота. Посещението на Първанов и Борисов в Катуница също беше плаха крачка в правилната посока. Опозиционните партии обаче не подходиха удачно. Освен че се продължиха предизборния си пир по време на чума, те съзряха в трагедията удобен повод да ударят любимия си враг Цветан Цветанов. БСП и СДС, а също и независимият кандидат-президент Меглена Кунева, хвърлиха изцяло вината върху МВР. Безспорно вътрешното ведомство носи част от вината за това да се стигне за трагичните събития с дългогодишното си бездействие в пловдивското село. Но в същото време само благодарение на героизма и себеотрицанието на редовите полицаи в България все още не е избухнала етническа война. Намирам действията им дотук за изключително правилни – дори отстъплението им пред протестиращата тълпа, която извърши погром над царските дворци в Катуница. Вервайте ми,

изгорелите къщи ще

ни излязат по-евтино

пред неизбежните кървави мелета в събота и неделя вечер. Убеден съм, че не ни трябват повече ковчези и в момента единствената ни надежда е да няма жертви в седмиците до вота. С поведението си опозиционните партии безотговорно прегазиха за втори път униформените служители, които веднъж бяха прегазени от буса с убийците на цар Киро.

Шизофренията и бягството от действителността на политиците е обяснима само с оглед на идващите избори. Ако рязко заклеймят разбунтувалите се тълпи и екстремизма, опозиционните партии ще загубят гласовете на много българи, които в момента са обхванати от разюздан националистически бяс. Ако пък хич не защитят ромите, може да се сбогуват с циганските гласове, за които доста от тях вече сигурно са дали капаро.

Всички са заслепени от изборни сметки, а по-лошото е, че никой не разполага с диагноза на заболяването, не е в състояние и да предложи лечение. Дори да бе свикано извънредно заседание на Народното събрание, нямаше да чуем нищо освен дежурните неразбираеми крясъци и взаимни обвинения.

Без съмнение първа цигулка ще свири Волен Сидеров, който през пролетта вече извърши един терористичен акт срещу столичната джамия „Баня Баши“ – до този момент оставен без никакви последствия от прокуратурата. В интерес на истината белоглавият водач се беше укротил и разнежил, водеше кампанията си тихо и почти невидимо. След убийството в Катуница

Волен светкавично свали

клоунската си усмивка

с която грееше от плакати и билбордове, и запя антициганските си арии. Лошото е, че този път му пригласят десетки хиляди граждани в интернет и десетина пъти по-малко деца по площадите. Сбъдват се най-лошите ни кошмари и няма да е зле политическият елит да се събуди от опиумната омая. Взетият на въоръжение курс да не се обръща внимание на „Атака“ и да се бяга от спорове със Сидеров е самоубийствен.

Лошата новина, която имам да ви съобщя, е, че етническото и религиозно напрежение ще бъде тема № 1 на президентските избори, а също и в много общини на местния вот. Щом страната гори, спират да бъдат актуални брюкселските геройства на Кунева, главозамайващата предприемаческа кариера на Плевнелиев и извоюваното от Калфин право еврото да се изписва и на български. Оперетното поведение със сигурност ще изпрати лидера на „Атака“ на балотаж и ще превърне националистите в първостепенна политическа сила в близките години. Затова трябва водещите ни политически лидери да вземат да се държат мъже, да излязат на дебат и да дадат категоричен отпор на екстремистките закани на Волен Сидеров. Да оборят зловещите му рецепти, които няма да ни докарат нищо друго освен кланета и масови убийства.

Партиите незабавно трябва да излязат с категорични декларации, с които да призоват своите членове и сипатизанти да не участват в ксенофобски изстъпления и да се противопоставят на насилието по всякакъв начин. Ще трябва да го повтарят всеки ден до 23 октомври и горещо Богу да се молят да се разминем с гражданската война. Очевидно е, че Министерският съвет трябва да изготви стратегия за ромските проблеми, да я представи в парламента и незабавно да почне да действа. В противен случай, заплахата ще остане злокобно да виси във въздуха.

Израснал съм в „Красна поляна“, където освен циганите във Факултето, през 80-те в общежитията живееха няколко хиляди виетнамци. Местните хаймани се събирахме в нещо като банди, и ходихме да дебнем азиатските гастербайтери, за да ги потупваме. Разбира се, ние бяхме поне десетина, а врагът сам, и не представляваше никаква трудност да му скочим, да го наритаме здраво за десетина минути преди да изчезнем в кварталните улички. Без съмнение, изпитвахме омраза към жълтите натрапници. Бяха ни виновни само заради това, че са чужденци. Стигна се и до няколко кървави инцидента – лошо пребити виетнамци и наръгани с нож момчета. Една вечер баща ми случайно научи за моите геройства и ми отвъртя два яки шамари – направо светкавици ми излязоха от очите. След това ми е казал няколко мъдри слова, но тях не ги помня, а виж – шамарите ярко помня и до днес и съм му горещо благодарен. С течение на времето се вразумих и днес се разкайвам за младежките си глупости. Сетих се за тази история пред месец, когато се разразиха уличните бунтове в Лондон. Хиляди пикльовци, някои от които 12-годишни, предизвикаха масови побоища и щурмуваха магазините, а после мъкнеха на гръб плазми и лаптопи по домовете си. После за няколко денонощия през лондонските съдилища мина върволица от деца. „Гардиън“ описа как в края на поредната дълга нощ един английски съдия уморено възкликнал:

„Какви са тези деца?

Къде са им бащите?“

Почти всички хулиганчета напето се явили самостоятелно на делото. Оказва се, че много от тях са израснали само с един родител или в пълно отсъствие на семейна среда. Предполагам, че същото е дереджето и на тийнейджърите от предградията в големите ни градове, които тези дни се заканват да пречистят арийската раса с чистка на на малцинствата.

Жал ми е за тях – като се приберат вкъщи няма кой да ги напляска и да ги вкара в правия път. В нашата държавица пък няма кой да събере смелост да ошамари хулителите, сеячите на раздори и подпалвачите на войни, които шетат в парламента и се изживяват като кандидат-президенти. Модерните семейства си нямат бащи, а ние продължаваме да дирим със свещ първите мъже на държавата, която не спира да гори…

 

Руслан Йорданов,

Аvtorski.pogled.info

One Comment »

  • Nik said:

    “И рече глупец в сърцето си: “-Няма Бог!”(Псалом 13:1)

    Ето началото на Злото с главна буква!

    Защото

    “Твоите князе (управници) са бунтовници и съучастници на крадци;
    всеки от тях обича подаръци и тича след подкупи…”
    (Исайа 1:23)

    Тези жестоки упреци не излизат от устата на човеци, а са присъда, произнесена от Самия Господ Бог;

    не са безадресно отправени, а изобличават управниците-плутократи (упорито и евфемистично назовавани от журналисти, писачи и оратори “олигарси”)

    и клептократично настроеното население.

    Господ Бог не се притеснява да каже на властниците-плутократи в прав текст:

    “…Ръцете ви са пълни с кръв!” (Исайа 1:15 in fine)

    В Своята благост всемилостивият Господ Бог дава шанс и на плутократа, и на клептократичното население да влезат в правия път:

    “Измийте се, очистете се, махнете от очите Ми злото на делата си, престанете да вършите зло,

    научете се да вършите добро, настоявайте за правосъдие, порицавайте угнетителя…” (Исайа 1:16-17)

    Българското население и неговите угнетители обаче са закоравили сърцата си и запушили ушите си – заслепени, оглушени и затъпени от половинвековната атеистична пропаганда на партайгеносите –

    същите онези, които показно се втурнаха да палят свещи и да целуват ръка на патриарха и на кръста под зоркия поглед на телевизионните камери в храм-паметника “Ал. Невски” още в зората на т.нар. демокрация.

    Увлечени в шизофреничното си безумие, угнетителите приемат на драго сърце закони и наредби, изглеждащи на пръв поглед повече от хуманни – напр. този против т.нар. “домашно насилие”.

    Услужливите медии (собственост на плутократи) бълват ужасяващи истории за бити съпруги и тийнейджъри,

    а ошашавени родители вече не смеят да наложат с пръчката прекалено разпищолилия се пикльо –

    зер колко му е да се оплаче на “властта” и бащата/майката да се окажат за неопределено време зад решетките

    заради упражняване на “домашно насилие”. . .

    Но Божията Мъдрост сочи друго:

    “Не оставяй момъка без наказание;
    ако го накажеш с пръчка, той няма да умре;
    ще го накажеш с пръчка, и ще спасиш душата му от преизподнята.”
    (Притчи 23:13-14)

    По времето на социализЪма изключително популярен не само на Изток, но и на Запад беше д-р Бенджамин Спок с неговата концепция за абсолютна безнаказаност на детските изстъпления.

    Ето само някои от последствията на тази всеопростителна родителска “любов”:

    Възпитаните по “системата на д-р Спок”, вече войници във Виетнам, показаха чудовищно пренебрежение към живота на “другите”, оказаха се зверове в човешки кожи – незапознати от невръстни със страданието, те безмилостно го нанасяха на попадналите под ръцете им деца, жени, старци.

    Ужасен от последствията на бащината му теория, вече възрастният син на доктора се самоуби преди няколко години.

    Моля да не бъда разбран накриво –

    и през ум не ми минава да пропагандирам въвеждането на “християнски шариат”

    просто се опитвам да накарам способните да мислят да започнат и да разсъждават върху първопричините на случващото се у нас и в глобализиращия се с ускорени темпове свят.

    ПОРИЦАВАЙТЕ УГНЕТИТЕЛЯ!

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.