Home » Избрано

Тайната на надписа от Ситово

2011.09.16 Няма коментари
Spread the love

За сравнително малка държава, нашата България е дала доста способни лингвисти. В. Георгиев, И. Дуриданов, К. Влахов, Д. Дечев и други биват често цитирани дори от чужди изследователи. Учените ни са способни, в това спор няма, но за съжаление те не винаги са имали свободата да кажат това, което искат. Не е тайна, че политиците от тоталитарния период определяха какво може да се публикува и какво не. Имаше си определени директиви, които никой не можеше да наруши. Това е причина да не знаем доста неща за нашето минало.

Става дума не за малки подробности, а за факти променящи историята и поставящи Родината и българщината на пиедестал. Пропуснати бяха много възможности да се даде повод за гордост на подрастващите. Тази гордост и самочувствие биха изковали от тях силни, способни и уверени хора. Когато човек има примера на предците, той се опитва да им подражава. Знаеш ли, че дедите ти са били културни, почтени и силни, ти също ще се стремиш да станеш такъв, ще дадеш всичко от себе си, за да покажеш, че не им отстъпваш по нищо.

Едно от най-ярките свидетелства за  културата на траките е надписът от Ситово. Той е открит от местни хора, а пловдивския юрист А. Пеев обръща вниманието на учените към уникалния тракийски паметник, който бива проучен от редица изследователи. Някои го определят като фригийски, а относно възрастта му все още няма консенсус. Едни смятат, че древните букви са изсечени преди 6500 години. http://www.prehistory.it/fase2/sitovo.htm Други обаче са на мнение, че паметника е от преди 3200 години http://wikien4.appspot.com/wiki/Sitovo_inscription.

Дори да приемем, че надписът от Ситово е създаден по-късно, някъде през IX-ти -VIII-ми век пр. Христа, това го прави най-старият надпис на европейски народ. Много преди гърци, латини, келти и германи да се научат да пишат, траките са правили монументални надписи (буквите са с височина около 40 см)… Поради възрастта, а и ерозията знаците не са много ясни, има и лигатура на три букви Е, Б, У, но въпреки това думите могат да се прочетат. От ляво на дясно е написано:

sitovo1

 

 

 

 

 

ОН   УЧЛ   У   НЕБУ   ЕЧЛИ   У   СИНЕЙ   НЧАЙ   КУИС   ЧИА   У   ЗИМЛЕ

 SITOVO

 

 

Напълно естествено е текстът да е неразбираем от пръв поглед. Все пак този, който е издялал думите е живял преди няколко хиляди години, а това е огромен период от време, при който само основния речников запас би оцелял и то в променена форма.  

Моето тълкуване тълкуване на надписа от Ситово е следното:

Той отиде в небесата оплакан от синовете, този, който бе погребан тук в земята.

 

Ето и смисълът на отделните думи:

ОНонъ (той, този) ст.блг.

УЧЛотишъл

Ув, у

НЕБУнебе (небето)

ЕЧЛИвикали

И/У– негов(ите) ст.блг.

СИНЕЙсыны (синове) ст.блг.

НЧАЙнищъ (беден, ниско стоящ, в случая със значение – мъртъв) ст.блг.

КУИСкы (кой, който) ст.блг.

ЧИАтук (сродна дума е ст.блг чьто )

Ув, у

ЗИМЛЕземля ( земя) ст.блг.

 

Напълно запазени са:

ОНтой ( употребява се все още в западните ни диалекти)

Ув, във, у

НЕБУ е в местен падеж, окончанието е също както при ст.блг. дв. число –  селу ( в селото), душу ( в душата).

ЕЧЛИ е мин.св. вр. на глагола екам – викам (сравни с екот, ек- шум, грохот, ехтене, разекал = развикал).

СИНЕЙ – означава по-скоро потомци, деца, наследници, отколкото наследници от мъжки пол.

КУИСкой е идентична на хетската куйс кой, който, но тук трябва да се отбележи, че българския език показва смайващи прилики с хетския. В този древен език думите тата, сарпа, небиш, куна, нас, пас имат значение тате, сърп, небе, куна(ръка), нас, пазяЯвно по-древната форма на ст.блг. кыикой, който, е била кыйс, куис. Не трябва да забравяме, че прародината на хето-лувитите е Източна Европа, населявана от траки поне от времето на неолита. Взаимното вековно съжителство на дедите ни с хетите е довело до езикови влияния.

ЧИАтук има най-близък еквивалент в латвийската ČΙΑтук, но както бе отбелязано по-горе, сродна е и ст.блг ЧЬТО, която е изградена от две показ. мест.

ЧЬ(А) и ТО (В. Георгиев). Трябва да се отбележи също, че латвийския език показва много общи белези с тракийския (И. Дуриданов, “Траките и техния език”), но също разбира се и с по-новата му форма, а именно българския.

В ЗИМЛЕ виждаме една тракийска диалектна особеност, а именно това, че гласни без ударение често се редуцират : Διντιπορις –Δεντουπορις (В. Георгиев ). Същата тази особеност е характерна за източнобългарските диалекти: зилен –зелен, зимя – земя. Това разбира се не е случайно, за пореден път става ясно, че нашия език е само развита форма на тракийския, говорен от Орфей, Ситалк и Залмоксис

Какъв може да е ситовския надпис, ако в него се наблюдават български диалектни особености?

Въпреки огромния период от време, който ни дели от времето на създаване на епиграфския паметник, текста е лесно преводим на български. Две думи са се запазили непроменени, а за останалите има ясна българска етимология. Това показва убедително, че първите европейци успели да създадат своя писменост са говорили език, който в по-късни времена е наречен български.

Речта ни е древна, много по-древна отколкото ние смеем да помислим. Приликата на наши думи с хетски и с такива на изключително консервативния литовски доказват това. Направим ли стравнение на български с други езици, говорени в далечното минало, ще забележим нещо интересно. Българският е много по-близък до ведически санскрит и хетски, отколкото прехвалените латински и старогръцки.

 

                                         Спрежение на глагола съм

хетски – старобългарски – санскрит – латински – старогръцки

1л. ед.ч.    есми   –  есми  –  асми   –  сум   –  еими

2л. ед.ч.    еси      –  еси     –  аси      –  ес     –  еи

3л. ед.ч.   есзи    –  естъ     –  асти    –  ест     –  ести(н)

1л.мн.ч.    асуени  –  есме   –  смас    –  сумус   –  есмен

2л.мн.ч.   астени  –  есте    –  ста     –  естис   –  есте

2л.мн.ч.   асанзи  –  сонтъ  –  санти  –  сунт   –  еисин

 

Старогръцкият и латинският имат по-малко общи елементи както с хетски,, така и със санскрит. Това показва, че те са по-малко подходящи за търсене на етимология на древни думи, отколкото българския, който показва смайваща консервативност…

Макар точната възраст на ситовския надпис да не е определена, той е доста по-стар от първите надписи на гръцки, латински, келтски и германски. Фактът, че превод може да се направи с помощта на български език показва недвусмислено, че ние сме местен народ, който е оказал огромно влияние върху развитието на европейската култура.

Да, това звучи странно, но да разгледаме фактите:

– първата поява на градове и укрепени селища в Европа е в Тракия

– първото обработено злато е от земите на Тракия

– първата европейска писменост е тази от Градешница, Караново, Хотница

– най-старият европейски меден рудник е Ай Бунар край Стара Загора

– траките са първите европейци, започнали да правят бронз

– траките са първите европейци, научили са да обработват желязо

– най-ранната проява на разслояване на обществото и поява на царска власт се наблюдава в Тракия

– траки участват активно в създаването на Халщатската култура на Средна Европа

– според Иполит келтската религия е повлияна от учението на тракиеца Залмоксис

– както римляни, така и гърци почитат тракийски божества

– от всички европейски “варварски” народи траките дават най-много и най-способни императори на Рим….

 

Това са само част от заслугите на нашите деди. Те не могат да бъдат отречени, но запитайте се: Защо повечето от нас не знаят тези факти? Защо толкова важни неща са премълчани ? Защо не се дава самочувствие на подрастващите?… Каква е причината да не бъде казано, че толкова важния за историята ситовски надпис е лесен за превод с помощта на български език? Та именно той е ярко доказателство, че ние сме наследници на траките! Появиха се и други доказателства разбира се, генетиците установиха, че във вените на българите тече значително количество тракийска кръв. (http://www.blitz.bg/news/article/117690; http://dnes.dir.bg/news/balgari-izsledvane-proizhod-slavjani-turki-9441641?nt=4)

Тези изследвания потвърдиха заключението на антрополога д-р Методи Попов, че повечето българи са от понтийски тип, т.е. потомци на древно, местно население.

Не поискаме ли своето, никой няма да ни го даде. Не се ли борим за правата си, никой няма да ни помогне да ги получим. Животът никога не е бил лесен, оцелявали са само силните и способните. Ние сме успели да запазим езика и културата си няколко хиляди години. Това показва, че принадлежим на силните народи. Уверен съм, че ще преодолеем и последното зло. България трябва да пребъдне!

 

Павел Серафимов,

Sparotok.blog.bg

 

Бел.ред:   Публикуваме този текст, защото предлага интересни въпроси и тези.  Вероятно има български историци или лингвисти, които биха оспорили заключенията на автора или поне някои от тях, но така или иначе може би някои исторически парадигми се нуждаят от преосмисляне.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.