2022-12-02

3 thoughts on “Иван Даракчиев: “Защо не ми цитирате Хайтов или Димитър Талев?”

  1. Иван Даракчиев: Предлагам честните патриоти да се обединим

    Published 15 Септември, 2011 06:37:00 Bulgaria Sega

    Иван Даракчиев е роден (1948 г.) и израснал в гр. Бургас. През 1972 г. се дипломира като инженер по микроелектронни технологии във ВХТИ – София (ВХТИ = Висш Химико-Технологически Институт). През следващите десет години работи като научен сътрудник и ръководител на секция в Института по Микроелектроника – София. От 1982 г. Иван живее и работи в Белгия, като първите две години е научен работник в престижната ESAT – Laboratory към Католическия Университет, Льовен. През 1984 г. той преминава на работа към микроелектронната индустрия и през следващите 20 години изпълнява управленчески функции в Белгия, САЩ и Швейцария. През 2004 г. г-н Даракчиев напуща индустрията, основава Dukaty Ltd., и се занимава с консултантска и издателска дейност.

    Кристина Ненова: Какви са впечатленията Ви от българите, които живеят в Белгия? Срещат ли се, помагат ли си?

    Иван Даракчиев: Аз познавам и двете различни групи български емигранти – тези от преди и тези от след “промените” през 1989 г. Първата група бяхме предимно т.нар. “невъзвращенци”, хора, напуснали страната по политически причини и всички се стремяха да контактуват интензивно помежду си и да си помагат. Така с общи усилия и волни пожертвования през май 1982 г. в Брюксел бе основана българската църква, където всяка неделя, както и по църковните празници, се събирахме след службата на обща трапеза, рецитирахме и пеехме по Яворов, Пенчо Славейков, Дебелянов, Ботев, Смирненски… Втората група започна да приижда след 1990 г. и вече коренно се отличаваше от предишната. Първо, те всички бяха – и продължават да са – просто икономически емигранти. По-важното, най-общо новите емигранти могат да се разделят на три групи. Едната включва мераклиите просто да си намерят съпруг(а) с най-общо казано “западняшки” паспорт. Веднъж осъществили заветната си мечта, повечето от тях почти не контактуват – или просто го правят много рядко – с останалите от диаспората. Тези от другата група – аз ги наричам номинални модерни гурбетчии – се стремят да поддържат по-топли контакти със съотечествениците и при възможност си помагат. Третата група са студентите, за които информацията ми е много оскъдна. Впрочем, както на всички е ясно, те рано или късно се присъединяват към една от горните групи; познавам само няколко изключения – млади хора, които след завършването на образованието си се завърнаха в България.

    Кристина Ненова: Вие сте издател на редица книги. Какво ви носи издателската дейност?

    Иван Даракчиев: След дългогодишна кариера на управленчески кадър към микроелектронната индустрия това е огромна промяна и то най-вече в смисъл на избор на проектите: дори и като директор имах само ограничено поле за действие, продиктувано от чисто прагматичните нужди на отделите или фирмите, които съм ръководил. Като издател съм свободен да си избирам проектите, съответно мотивацията е различна във всеки отделен случай, но общото е, че стимулите са от чисто духовно естество, оттам и удовлетворението от завършената работа е по-голямо. В индустрията удоволствието от всеки завършен проект също не е за пренебрегване, но там духовната компонента се засенчва от чувствителната материална компенсация, докато при книгите последната просто липсва, особено при тоталната стагнация през изминалите 20 години.

    Кристина Ненова: Какво Ви провокира да напишете книгата: “My diet”?

    Иван Даракчиев: Всяка книга си има предистория. Случаят с “My diet” е следният: В продължение на дълги години моите колеги – директори в базирана в САЩ многонационална компания – правеха шеговити забележки от рода на “Иван, как е възможно всички заедно да седим по цял ден по съвещания и директорски съвети, по конференции и симпозиуми, по срещи с клиенти и пр., след което да ядем обилни обяди и вечери, след което да пием до късно на бара на хотела, и това в продължение на месеци и години, при което ти си винаги във форма, а всеки от нас има да сваля по 20-30 кг. минимум ? На всичкото отгоре, ти демонстративно ядеш масло, захар, сол, тлъсто месо, мазни риби, омари и скариди, сладкиши, бонбони, шоколади, яйца, мазни сиренета и всички други вредни храни в огромни количества, докато ние ги избягваме, а ефекта е като че ли правим точно обратното на препоръките на всички диетолози. Каква е тайната ти ? Какво криеш ? Не е честно, ако не ни кажеш рецептата си…” Тогава към един момент им обещах, че ще трябва да напиша книга по въпроса – цяла книга, понеже с две думи казано моята концепция отрича почти всички важни постулати на разните официални диетолози и гурута на храненето, поради което, изложено простичко и кратичко, това би било губене на време за всички ни. И така, понеже винаги удържам на думата си, един ден седнах и описах моята концепция. Ако погледнете на Интернет страницата на Dukaty Ltd., специализирана в разпространението на книгите на издателството, http://www.dukaty-books.com, в резюмето ще видите най-важното за тази концепция: аз твърдя, че храната (и като вид и като количество, при условие, че са спазени изискванията за разнообразие и за енергетичен баланс) стои на трето място по важност за физическата (а като следствие и психическата, емоционалната и т.н.) ни форма, водата на второ, а на първо е колективно една цяла “кошница” от поведенчески фактори (нарекъл съм ги “Десетте Златни Правила”).

    Както виждате по-горе, провокира ме фактът, че към времето на написване на книгата две трети от американците бяха с наднормено тегло, като половината от тези последните – тоест една трета от всички жители на САЩ !!! – бяха обявени за “затлъстели” в медицинския смисъл на термина. Исках да им помогна, като им посоча, че докато се водят по приказките на официалните диетолози не могат да имат трайни успехи. Впрочем, от неопитност в маркетинговата психология, допуснах грешка като кръстих книгата “Моята диета”. Това въобще не е диета – или ако щете това е бездиетна диета. Защото аз ям всичко, което ми се яде, а яде ми се всичко, което съм ял от рождението си та и досега: традиционната балканско-ориенталска кухня, плюс всички местни кулинарни гъдели на посещаваните от мен места – а има малко места, където не съм бил. Тоест, трябваше да кръстя книгата нещо като “Десетте тайни, за да бъдем винаги във форма”. Но все едно, опозицията от големите производители на храни и напитки, за които се оказаха манна небесна твърденията за критичната важност на “добрия” и “лошия” холестерол, за омега-3 киселините, за антиоксидантите и какво ли не още, е толкова силна, че по-подходящото заглавие едва ли щеше да има кой знае какво отражение. Така че успехът на книгата до момента е повече от скромен (в сравнение с това, което аз съм убеден, че заслужава). А междувременно “епидемията” на затлъстяване се шири вече и в Европа, въпреки спазването на предписанията на официалната диетология – ясно е от горното, че за мен това е не “въпреки”, а “поради”, както съм го обяснил в книгата. Жал ми е за всички тези хора; още повече ми е жал за дечицата в България – току-що съобщиха по медиите, че от тази учебна година се въвеждат европейските норми за храните в училище – но не мога нищо повече да направя за тях: аз моята работа съм си я свършил, оттам нататък другите да четат и да мислят и да се учат. В същото време аз и най-близките ми, които възприемат принципите на моята концепция и се ръководят от тях, си оставаме във форма – и, забележете, си ядем най-лакомо всичко, което ни се услажда !!!

    Кристина Ненова: Какво е характерно за диетата Верланд и в какви случаи е уместно да се прилага?

    Иван Даракчиев: Поводът, който ме подтикна към проекта “Верланд”, е личен, както можете да прочетете от информацията, представена на сайта ни. Тоест, аз не съм просто привърженик на тази диета, а я считам за терапия, която може да помогне в много случаи, особено там, където официалната медицина не може. В това се убедих, докато редактирах материала, като в процеса научих няколко важни факта от фундаментално естество, които допълниха моята собствена концепция, така, както е отразена в “My diet”.

    И така, диетата Верланд е всъщност оригиналната разработка на това, което у нас се нарича понякога “суровоядство”, понякога “гладова диета” или “гладова терапия”. Споменавали са ми доста плагиати у нас, които пишат “свои” неща, докато прилагат предписанията на Аре Верланд, но това е първоначалният извор. От приведените многобройни примери на истински клинични случаи аз се убеждавам, че тази диета е всъщност едно чудно терапевтично средство за излекуване – или поне постигане на огромно облекчаване – на почти всички познати болести. Аз я предлагам на вниманието на всички, които искат да се запознаят с алтернативни методи на терапия и да я използват като такава, ако бъдат убедени, че би им помогнала, особено в случаите, когато традиционната медицина е безпомощна, или пък не желаят да тровят организма си със синтетични химикали. Тези, които бъдат убедени от авторката в ползата от възприемане на тази диета като начин на живот, са добре дошли да го сторят, присъединявайки се към Верландовото общество, но за мен лично е по-полезно, по-приятно и по-практично придържането към моята собствена концепция, както е описана в “My diet” – чувствам се прекрасно, винаги съм във форма, десетки години не съм поглъщал медикаменти…

    Кристина Ненова: Разкажете как се роди идеята за фондация „Заедно България”

    Иван Даракчиев: Идеята за Фондация “ЗАЕДНО” е всъщност последица от написването на книгата ми “Bulgaria, terra europeansis incognita”. Първата част от тази книга информира за историята на страната, природните й дадености, културния принос на българите в световната съкровищница на духовни ценности, характеристики на балканските националности и пр., а втората е посветена на съвремието. След обстоен анализ на ситуацията е предложено това, което виждам като единствения смислен изход от катастрофалното положение на държавата и нацията днес. И тъй като това минава през създаването на принципно нов тип движение – не ми се иска да употребявам мръсната дума “партия” – трябваше да предприема и първите стъпки към основаването му. Затова регистрирах Фондация “ЗАЕДНО” и създадох Интернет страница, http://www.zaedno.mobi, на която поместих в превод на български език пет от най-важните за идеята глави от книгата, ведно с други материали отнасящи се до движението. Остава само да се намерят мислещите, милеещи за България, интелигентни, дейни, безкористни, честни и почтени български граждани, които да се присъединят към групата и така да осъществим революцията, за която става дума.

    Кристина Ненова: Какви са проектите, по които работите в момента?

    Иван Даракчиев: Издателство ДУКАТИ предлага само книги на патриотична тематика плюс такива с предмет здравословния и природосъобразен начин на живот. Особено удоволствие ми доставиха, по линия на първото направление, повестта “Бягство” – истински бисер на съвременната ни литература, написан от дългогодишния наш емигрант Д-р С. Симов, и сборника от белетристика и публицистика “Наричат ни утописти” на о.з. генерал В. Дапчев. И ето, сега подготвяме една трета книга, хронологически първата белетристична творба излъчена от българската емиграция, уникална и с това, че е издадена за пръв път на френски език през 1975 г. Блазня се от мисълта, че всяка от книгите в това трио е достойна да бъде изучавана в часовете по най-нова българска литература. Сега вече можете да си представите, предполагам, удовлетворението, което представлява за мен редакторската и издателската дейност, още повече, че този проект съвсем не изчерпва всичко в палитрата ни за 2012 г.

    Кристина Ненова: Ако можехте, какво бихте променил и какво бихте запазил в България?

    Иван Даракчиев: Бих запазил всичко, а бих променил само държавното устройство от Номенклатурокрация в Народовластие.

    Кристина Ненова: Какво е Вашето послание към читателите на в.„България Сега”?

    Иван Даракчиев: Приканвам всички честни патриоти да се обединим за провеждането на революция, без която България и българите са обречени на загиване – подробности вижте на сайта на Фондация ЗАЕДНО, http://www.zaedno.mobi.
    Кристина Ненова
    В.”България Сега”

  2. Поздравления и хвала за начинанията на г-н Даракчиев!

  3. Много интересно интервю! Бих искал да си купя и трите книги, за които става дума, но събрани цените им са повече от половината ми пенсия. Бих препоръчал на автора/издателя друг път да търси спонсори, за да може книгите да са на по-достъпни цени.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *