Home » Избрано

ДПС, Доган и неизбежното

2011.09.21 Няма коментари
Spread the love

На Доган май ще му се наложи да се оттегли, но не когато той поиска, а когато грешките му са направили това оттегляне неизбежно

 

                                                                                               Петко Бочаров,  в. “Новинар”

Най-различни фактори влияят върху политическото поведение на етническите малцинства – численост на самото малцинство и дали то изобщо се смята за малцинство, процент от общия брой на населението, наследени предразсъдъци, симпатии и антипатии, религия, бит и култура, националистични амбиции, манталитет на лидерите и т.н. и т.н. Разнообразието е голямо.

Едно е да речем положението на унгарците в Румъния, друго е на французите в Канада; едно е положението на баските в Испания, друго е на фламандците в Белгия; едно е положението на кюрдите в Турция (или в Ирак), друго е на италианците в Австрия. Тибетци в Китай, албанци в Македония и Сърбия, турци в Германия, чеченци в Русия. Цигани в повечето европейски страни и Русия, но като брой най-много в Румъния, а като процент от населението на първо място в България.

Сега обаче ще говорим за нашенските турци. Можем с право да се гордеем, че съжителството ни с това малцинство на наша територия е било през годините истински толерантно и добронамерено. Както никъде другаде в бившата османска империя. Турски села до български села, турски семейства до български семейства в едно и също село, турски ученици и студенти в българските училища и университети, джамии до православните черкви.

Забележителна картина на години наред етническа хармония в земи, съвсем доскоро владения на турската империя. И не само освободените от турското владичество българи са се отнасяли към съседите си турци като с равноправни на тях граждани, но и отношението на турците към съседите им българи е бивало същото.

Даже, чувал съм, че в Балканската война през 1912 г., когато нашата армия тръгва на юг срещу султана, турците у нас са били важен източник на храна за войската. Знаели са на кого дават и са давали с готовност. Фактът, че в политическия жаргон на дипломати от цял свят фигурира вече като даденост понятието “български етнически модел”, е логично признание на неоспорвана от никого реалност.

И така до деня, в който на другаря Тодор Живков му просветва идеята, че ако се зароди вътрешен проблем с достатъчен потенциал да се превърне в заплаха за националната сигурност, народът ще отклони вниманието си от плачевното състояние на Народната република. И ето ви го фамозният „възродителен процес”. Мислен, премислен и измислен.

Смяна на турските имена, масово изселване, заграбване на имущество. Трагично и напълно съзнателно смразяване на многобройна етническа група с властта, с всичките наситени с емоции последици, пряко засягащи, отгоре на всичко, традиционната добронамереност към България на съседната ни регионална суперсила Турция.

Естествено е, че при тези условия нямаше как да закъснее реакцията на засегнатите. Турското население, и това, което си остана в България, и което се изсели в Турция, се радикализира, движено от най-човешкото чувство за самосъхранение. И изостряйки отношението си към българите, етносът се сплоти и се организира.

Така се появи “Движението” за права и свободи, така се появи и водачът му Ахмед Доган, едно изучено и интелигентно, но бедно момче, надарено с качествата да е лидер. И ако искаме да сме честни, не можем да отречем изключително важния факт, че ако Доган беше се хлъзнал по пътя на албанците от Косово например, у нас можеше да избухне етнически конфликт с катастрофални последици за бъдещето ни изобщо.

Той обаче не го направи, макар да обича да го намеква. И няма никакво значение защо не го направи. Според мен от чист прагматизъм, просто сега е милионер, а иначе кой знае каква щеше да е съдбата му. Така или иначе той може би наистина спаси страната ни от петата национална катастрофа.

Но… Едно много важно “но”. От тук насетне и противно на вродената му политическа далновидност, започна едно след друго да се издънва.

Защо започна грубо да греши? Ако днес ДПС е обект на недоверие и неприязън, причината е, че Доган, уж ненадминат политически хитрец, допусна народът с очите си да види как той и свитата му прегазват страшно деликатната за междуетническите отношения невидима червена линия – линията на мярката (или на common sense, както му викат англоезичните).

А защо пък ние, българите, сякаш не забелязвахме, как “движението” на Доган нарушава конституцията?

Примиряваше се обществото, примиряваха се държавните и съдебните институции. Правова държава, ли? ДПС и до ден днешен е парекселанс етническа политическа партия и по този въпрос две мнения не може да има. Каквито и обяснения да се дават за противното, са вятър и мъгла. Сега мълчаливото примирение видимо изчезва. Със сбърканото си поведение като коалиционен партньор на царя, Доган непростимо провокира обществото. Защо му бе нужно!

Народът знае (от тия неща той живо се интересува), че бедното едно време момче днес върти големи пари. Народът вижда и чува, че в пленарната зала на Народното събрание той благоволява да се появи само от дъжд на вятър и това, че не вземал депутатската си заплата логично води до въпроса “тогава откъде му идват парите”.

И за тези неща хората също си затваряха очите. Но вече не. А откога не си затварят очите? От вечерта на незабравимия спектакъл пред най-многобройната тв аудитория на “Шоуто на Слави”.

Ужасна грешка! Преуспелият политик показа образ на недаващ пет пари дерибей. С наглостта на своята “откровеност” той демонстрира рядко виждано презрение към законността и гражданските ценности.

Ще си позволя да цитирам един пасаж от мой коментар в “Око” на БНТ от 8 ноември 1992 г., когато ДПС беше в парламента като трета сила.

“Да държиш баланса в един двуполярен, силно политизиран парламент, при това в най-болезнения период от прехода на най-сервилния бивш сателит на болшевишка Москва, е гигантска отговорност. Да си играеш с баланса в такъв парламент, е все едно да играеш върху острието на бръснач. Малък си, ала си станал решаващ. В центъра на сцената си, върху теб са лъчите на прожекторите, всяко твое движение се следи и анализира.

Здравословно ли е да афишираш чак дотолкова ролята си? Не знаеш ли, че съседът ти българин гледа с подозрение всеки, който му се прави на много велик? И на по-хитър. Ако си умен, в което вече се съмнявам, ще застанеш твърдо до един съюзник. И ако има нещо да кажеш, ще си претегляш сто пъти думите. Ти си с българско гражданство, но на всекиго казваш, че самосъзнанието ти е турско. Затова, ако си умен, в което вече се съмнявам, няма да даваш рецепти за бъдещето на България и да приказваш глупости за “син фашизъм”, за “завои” и “шутове”.Това е преди 19 години. Държейки баланса в Народното събрание, ДПС гласува против вота на доверие, който министър-председателят Филип Димитров поиска. Така свали кабинета на СДС и стана пръв приятел на БСП, която пък спечели предсрочните избори с пълно мнозинство.

Вместо да предразполагаш към добри чувства и приятелство, провокираш съседа си българин. И съвсем логична и нормална е реакцията му да те гледа изпод вежди и да пита: “Кой е този, че иска да командва държавата?”

Когато народният гняв свали управлението на Жан Виденов, вместо да го подкара по-скромно, Доган превърна Кърджали в своя лична крепост, където не се говори български, обгради се с “обръч от фирми”, писа се геодезист, за да лапне милион и половина лева “хонорар” за “Цанков камък”, построи сарай в Бояна с незаконна ограда и прословутото незаконно барбекю, и като капак на всичко се изцепи в Шоуто на Слави с декларацията, че той държи парите на държавата и той решава на кого колко да даде.

Великолепна атестация за Тройната коалиция със Станишев и царя, който пък си прибра дворците и горите и всичко друго престана да го интересува.

Много ми е забавно, когато някои се чудят защо новородената политическа партия ГЕРБ помете опонентите си и спечели властта. Ами, че при цялата тая грозна картина, победата на Бойко Борисов над “статуквото на прехода” (с Доган като негов личен експонат), беше най-закономерното развитие.

И още нещо: Ако доскоро законът по един начин уреждаше двойното гражданство, днес вече е друго. Свършено е със стария порочен начин на гласуване. За ДПС това означава представителен костюм по мярка.

С една дума от радикално, умно и смело преосмисляне се нуждае ДПС. Това може и трябва да го направи младият турски елит – няма кой друг.

А самата ДПС разбира ли тази повеля на времето? Убеден съм, че ако има някой, който да не я разбира, това е самият Ахмед Доган. Очевидно той не разбира и друго – че днес тези, които управляват България, не са като ония, които я управляваха до изборите през 2009 г.

Този факт българинът започва май да го разбира, постепенно и леко не вярвайки на очите си. Но Доган не е обикновен гражданин, ако продължава да загърбва реалностите и не вижда какво става наоколо, или по-точно ако се прави, че не вижда, много скоро партията му ще се измени неузнаваемо, а самият той ще трябва да търси удобен пристан в науката.

Впрочем нали веднъж каза, че се подготвя за такова оттегляне. Е, сега то май ще му се наложи, но не когато той е поискал, а когато грешките му са го направили неизбежно.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.