Home » Избрано

България изглежда комично отвън, ако не беше толкова трагична

2011.09.21 Един коментар
Spread the love

Държавата върви по пътя на лъжливата Гърция, смята бившият докладчик за България в ЕК Бриджет Чарнота

Интервю на Светослав Терзиев /в-к Сега/

Бриджет Чарнота е британски юрист от ирландско потекло, но с полска фамилия, защото е омъжена за поляк. От 2004 до 2007 г. ръководеше работната група в Европейската комисия, която наблюдаваше България и пишеше докладите за нейната готовност за членство в ЕС. След колебание, през 2006 г. тя препоръча на своите шефове в ЕК да дадат зелена светлина на България за присъединяване на 1 януари 2007 г., като смяташе, че недостатъците на страната ще се преодолеят чрез прилагането на последващ Механизъм за сътрудничество и проверка. Той трябваше да действа три години, но е в сила и до днес поради липсата на достатъчен напредък в борбата с организираната престъпност и корупцията на високо равнище. Последният му критичен доклад от юли 2011 г. е причина да се отложи за неопределено време приемането на България в шенгенската зона. Бриджет Чарнота е пенсионер от три години и последната й амбиция да помогне с нещо на България бе да я направи център на международен конкурс “ЕЮфония” за млади лютиери. Тя даде интервю на “Сега” с уговорката, че изразените мнения са изключително лични виждания, които не ангажират бившите й колеги в ЕК.

________________________

– Г-жо Чарнота, вие често посещавахте България няколко години като автор на докладите за нейния напредък към ЕС, а напоследък и за изпълнение на проект в сферата на културата. Доколко сте мотивирана все още да помагате на България?

– Проектът “ЕЮфония” за млади лютиери спря “успешно” през декември миналата година и току-що бях информирана, че сметките са били закрити със същия успех. Беше много трудно да получа някаква правителствена помощ въпреки очевидния факт, че проектът е от полза за младите хора. Така че продължавам борбата сама и почти изоставена. Без обществена подкрепа за младите тук няма бъдеще… Жалко е, че въпреки милионите неусвоени или прахосани евро, когато даден проект в полза на младите българи се нуждае от само няколко хиляди евро – по-малко от четири хиляди евро, за да бъдем точни – те не могат да бъдат намерени.

– На българските политици в момента не им е до такива проекти, защото вниманието им е фокусирано в друга посока. Какво мислите за предстоящите избори, като се има предвид, че все още следите събитията в България чрез българския печат?

– Струва ми се, че всички са се втренчили прекалено много в изборите. Гледана отвън чрез българската преса, цялостната обстановка дава постоянни поводи за забавление. Някои от тях биха били комични, ако не бяха толкова важни за успеха на страната. С навлизането си в същинската фаза на изборната треска общественият живот в България за жалост се характеризира чрез концентриране, раздуване и експониране на разрастващата се война на думи между кандидатите.

За съжаление изборната треска в България не изразява вълнение и ентусиазъм от страна на обикновените граждани да упражнят своите демократични права. Много “обикновени” българи гордо демонстрират банален цинизъм към всеки кандидат и към целия изборен процес. Това не е страната, където се случи Унгарското въстание или Пражката пролет, или в която хиляди бегълци от комунизма бяха застреляни на границата, опитвайки се да се доберат до свобода през стена или минни полета. Свободата и демокрацията се оценяват евтино от обикновените млади българи, заплеснати в ежедневната си борба да се сдобият с по-голяма и по-хубава кола, с по-модерен мобилен телефон или просто с някаква храна или малко бензин, за да изкарат още един ден. Те са забравили, ако въобще са знаели, че понякога се налага да платят за свободата на словото с живота си. Или да замълчат. Вероятно повечето млади хора нямат какво да кажат за политиката, защото не им се е налагало да се борят за правото да говорят.

– Смятате ли, че обикновените българи, особено младите, не се интересуват от политиката в България?

– Мисля, че много от хората се интересуват и се оплакват помежду си, но преобладаващата нагласа, ако вярвам на печата, се изразява от онези, които казват, че “всички политици са една стока”. Това е жалко, защото тя може да разколебае много добри нови кандидати да влязат в политическия живот. България заслужава да има наистина открояващ се президент със свежи идеи, които могат да спечелят уважение към страната у дома и в чужбина, и който наистина може да работи и с министър-председателя, за да извършат реформа. Някои български издания коментират почти триумфално колко предсказуеми и посредствени са кандидатите. Вярно е, че колекцията включва някои “стари муцуни” и “непознати муцуни”, медийни герои, музикални изпълнители, актьори, бивши политици, хора със закъсняла и необяснима мания за величие, единаци, неизвестни и прекалено известни…

– Не виждате ли между тях поне един достоен, образован, трудолюбив човек, който не се е откроявал с алчност и себичност, с “връзки”, с несвършена платена работа, с липса на елементарна представа какво би трябвало да прави като президент? Нима във всяка страна няма какви ли не кандидати – от аутсайдери до много убедителни лидери?

– Така е, но разликата (съгласно това, което чета в българските вестници) е потокът от обвинения, че зад повечето, ако не зад всички кандидати, се простира обичайното блато от престъпници, финансисти, бизнесмени, сенчести лобисти, “сиви кардинали”, които всеки твърди, че знае, но никой не се осмелява да назове, свързани или не с българската мафия, руската мафия, медийни олигарси. Предизвикани понякога чрез публикации в печата, те се показват, за да опровергаят на висок глас, но много неубедително подозренията, че са свързани с нечия предизборна кампания. Липсата на реализъм, че другите не могат да бъдат лъгани, е може би най-дразнещата черта на българската психика и тя до голяма степен извращава обществения диалог. Става като с детето, заловено с ръка в буркана с бонбони, което отрича, че е бъркало вътре, и си мисли, че е много хитро да се измъкне с измама.

– Мислите ли, че е възможна прозрачност и ново начало с тези избори?

– Нищо няма да се промени и нищо няма да се подобри в България, докато хората не спрат да се преструват и хитруват. Този подход може да е бил разбираем, когато целта на някои управляващи е била просто да убедят Европейската комисия и страните членки на ЕС, че проблемите ще бъдат решени, щом България се присъедини към ЕС. Но както Гърция сега плаща за лъжите си за своето предишно финансово състояние, така и българите трябва да разберат, че ако лъжат и спестяват истината, това в крайна сметка ще се върне върху тях. Ако не спазвате обещанията си към чужденеца, е едно нещо; но ако не спазвате обещанията дори към себе си, е знак за морален разпад. Би било жалко, ако в тези президентски и местни избори българите се сдобият само с още политици, чиято главна цел в живота е да се промушат между другите.

– Смятате ли, че общественият живот се политизира твърде много в България? Дали пресата не допринася за банализирането и хипертрофията на политическия живот?

– За човек като мен, четейки пресата като чужденец, политическият живот в България може да изглежда доминиран от политическото бърборене, при което политиците правят много малко за същинското “управление”. Да управляваш – на власт или в опозиция – означава да постигаш нещо заради другите, като например нови болници, по-добри училища, разширяване на възможностите за бизнес, създаване на работни места. Това не е тривиалната партизанщина, безкрайното формиране и реформиране на политически съюзи и нови партии с все по-сложни имена, злонамереното клюкарстване за колеги политици, което се случва в България до степен, несравнима в пресата на други държави в ЕС. Може би печатът трябва да спре да отразява разправиите между политици и да следи много повече за работните места, които те са създали.

– Защо според вас тези избори са важни за България?

– За България изборите са като “печелиш или губиш” – не защото президентската институция има толкова голямо значение в българския живот, а защото все някой от кандидатите трябва да се открои като достоен за поста, способен да върши работа, както и защото изборът на неподходящ кандидат може само да влоши положението в страната. В така наречената парламентарна демокрация президентската работа е като конструктивно допълнение и противотежест на министър-председателя и на останалата част от правителството, и щом това е предвидено от конституцията, трябва да се върши ефективно. Такава възможност няма никъде повече отколкото в България.

По мнението на мълчаливото, цинично, недоволно мнозинство съществува усещането, че точно сега трябва да се свърши много работа в България, но не е ясно от кого.

Последният шанс да се разсее това усещане след 23 октомври зависи от активизирането на обществеността да задава въпроси на кандидатите и печатът да се фокусира повече върху тези въпроси, върху намеренията на кандидатите да ги включат в дневния си ред и върху техните конкретни предложения за действие.

Източник: www.segabg.com

One Comment »

  • Nik said:

    “Жалко е, че въпреки милионите неусвоени или прахосани евро, когато даден проект в полза на младите българи се нуждае от само няколко хиляди евро – по-малко от четири хиляди евро, за да бъдем точни – те не могат да бъдат намерени.”

    Госпожата, която се прави, че не разбира какво става в наблюдаваната лично от нея територия (Царство България, евфемистично наричана „Народна Република България“, а напоследък и „Република България“), не може да не знае, че всяко от отрочетата на БКП (депутат в „Парламента“) всеки месец получава „допълнително“ два пъти повече от жалките 4000 евро. Но понеже ирландците са известни със своята стиснатост, тя не се и усеща даже, че би могла да извади тия жълти центове от собствения си джоб – за да спаси идеята и ”милионите неусвоени или прахосани евро”.

    (Тя, разбира се, също като другите евробюрократи, се прави на сляпа и глуха, че комунистическата номенклатура не е спирала да управлява българското общество, икономика и политика).

    “Така е, но разликата (съгласно това, което чета в българските вестници) е потокът от обвинения, че зад повечето, ако не зад всички кандидати, се простира обичайното блато от престъпници, финансисти, бизнесмени, сенчести лобисти, „сиви кардинали“, които всеки твърди, че знае, но никой не се осмелява да назове, свързани или не с българската мафия, руската мафия, медийни олигарси.”

    Значи „никой не се осмелява да назове“?!

    Е, може и да е така – ако госпожата вярва само само клакьорите на властта – продажни журналисти, лъжливи телевизии, жълта преса – и се прави, че не забелязва ежечасните протести на хилядите почтени българи като проф.Янко Н. Янков-Вельовски, независимите медии като „ЕвроЧикаго“, „Биволъ“, и пр.

    Госпожата да не се прави – също като останалите бюрократи от Европейската Комисия – че не е наясно кой управлява България от 09.09.1944 г. и до днес.

    Президентът на Чехия Вацлав Клаус, без да е бил специален наблюдател за (в) България, е наясно „Why is Europe less successful and less relevant today?” („Защо Европа е по-неуспешна и по-неадекватна днес?“).

    Ето какво казва този истински политик на 11 юни 2011 г. в слово, произнесено пред Hillsdale College cruisers в берлинския хотел „Адлон“:

    „Аз го виждам като резултат от две взаимообвързани явления – европейският интеграционен процес, от една страна, и еволюцията на европейската икономическа и социална система, от друга – като и двете са подложени на фундаментална промяна в духа на „смелия Нов свят“ на разрешително, антипазарно, преразпределително общество – общество, забравило идеите, върху които беше построено величието на Европа“.

    Едва ли в този контекст е случайност, че Европарламентът категорично се противопостави на християнските корени на съвременна Европа, не порица комунистическите престъпления (много по-мащабни от Холокоста и престъпленията на другия социализъм – националния) и планомерно води континента отново към социализъм.

    Президентът Клаус продължава:

    ”През петдесетте години на двадесети век водещата идея зад евроинтеграцията беше да либерализира, да отвори, да премахне всички бариери на границите на отделните държави, да позволи свободното движение на стоки, услуги, хора и идеи в континента Европа.

    Но евроинтеграцията пое различен курс през осемдесетте години на миналия век, а съдбоносният провал настъпи с договора от Маастрихт през декември 1991 г.

    Политически интереси, търсещи унифициране и създаване на нова суперсила от Европа, започнаха да доминират.

    Интеграцията се преобърна в унификация, либерализацията беше заместена от централизация на вземането на решения, хармонизацията – от правила и законодателство, засилване на евроинституциите за сметка на институциите в държавите-членки – нещо, което може да бъде наречено постдемокрация.”

    “Да управляваш – на власт или в опозиция – означава да постигаш нещо заради другите, като например нови болници, по-добри училища, разширяване на възможностите за бизнес, създаване на работни места.”

    Българските комунисти-партийци никога не са били творчески личности. Те са класически образи на консуматорското общество. Забогатели в рамките на една нощ, имат една-единствена грижа: да запазят заграбеното, вкл. и чрез споделянето на част от него с чуждите им себеподобни (европейски и задокеански), да го предадат на внуци и правнуци – барабар с политическата власт, която не са изпускали за миг от деветосептемврийския преврат насам (посредством многобройните превъплъщения – БКП, БСП, сДС, ДСб, ДпС, и пр.).
    “По мнението на мълчаливото, цинично, недоволно мнозинство съществува усещането, че точно сега трябва да се свърши много работа в България, но не е ясно от кого.”

    Отдавна е ясно, че българското общество е така плутократизирано, че единствено външна намеса може да разчупи парадигмата на комунистическата мимикрия. Десетки пъти големият български учен, политзатворникът №1 на комунизма в България, правозащитникът проф.Янко Н. Янков-Вельовски апелира:

    ” На тук визираните адресати-членове на чуждестранния дипломатически корпус в България си позволявам да обърна внимание върху факта, че

    тоталното шествие на толерираното от българската държава МАФИОТСКО И ДЪРЖАВНИЧЕСКО НАСИЛИЕ и пълната липса на Правосъдие

    характеризират ситуацията съвсем не като хуманитарна КРИЗА,

    а именно като хуманитарен КОЛАПС;

    и че в контекста на тази ситуация в очите на българските юристи и на обикновените граждани съвсем не изглежда да има характера на същинска човеколюбива загриженост наскоро лансираната от някои западни дипломати

    теза за необходимостта от „ДЕБАТ“.

    Позволявам си да обърна внимание на западните дипломатически представители на факта, че сред българските интелектуални кръгове вече доста отдавна битува констатацията и възгледът,

    че българското общество се нуждае съвсем не от „ДЕБАТ“ по повод и във връзка с тотално липсващото правосъдие,

    а от съвсем реална и ефективна ЧУЖДЕСТРАННА ХУМАНИТАРНА АКЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ – граждани и на Европейския съюз!

    ***

    Позволявам си да обърна внимание на европейските дипломатически представители на факта, че

    българските граждани, които поне официално и документално са и граждани на Европейския съюз,

    имат правото да ПОЛУЧАТ РЕАЛНА ЗАЩИТА НА СВОИТЕ БРУТАЛНО НАРУШЕНИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ПРАВА,

    и както Европейският съюз, така и другите държави от този Съюз

    СА ДЛЪЖНИ ДА ОСЪЩЕСТВЯТ НЯКАКВА ЕФЕКТИВНА ФОРМА НА ИНТЕНЗИВНА ХУМАНИТАРНА ДЕЙНОСТ В ЗАЩИТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;

    И ЧЕ АКО БЪЛГАРИЯ ДЕЙСТВИТЕЛНО Е ЧАСТ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

    и ако българските граждани действително са субекти на международното и на европейското право,

    ТО В ТАКЪВ СЛУЧАЙ ГРАЖДАНИТЕ НА ТАЗИ ТЕРИТОРИЯ

    НА МНОГО ПО-ВИСОКО ПРАВНО ОСНОВАНИЕ

    И В МНОГО ПО-ВИСОКА СТЕПЕН

    ИМАТ ПРАВОТО НА ПРИОРИТЕТНА ЗАЩИТА,

    отколкото, примерно казано, гражданите на Ирак или Либия.”

    Не ви ли прави впечатление, че от няколко дни медиите мълчат като риби за обстановката в Либия?

    Отново се повтаря ирикският сценарии, но в много по-влошен вариант:

    вместо предвидимият диктатор Кадафи – непредвидимите аятоласи на ислямския шариат.

    С коя част от корпусите си “отговорните евроатлантически политици” мислят и вземат решения напоследък…

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.