2022-11-29

1 thought on “България изглежда комично отвън, ако не беше толкова трагична

  1. „Жалко е, че въпреки милионите неусвоени или прахосани евро, когато даден проект в полза на младите българи се нуждае от само няколко хиляди евро – по-малко от четири хиляди евро, за да бъдем точни – те не могат да бъдат намерени.“

    Госпожата, която се прави, че не разбира какво става в наблюдаваната лично от нея територия (Царство България, евфемистично наричана „Народна Република България“, а напоследък и „Република България“), не може да не знае, че всяко от отрочетата на БКП (депутат в „Парламента“) всеки месец получава „допълнително“ два пъти повече от жалките 4000 евро. Но понеже ирландците са известни със своята стиснатост, тя не се и усеща даже, че би могла да извади тия жълти центове от собствения си джоб – за да спаси идеята и ”милионите неусвоени или прахосани евро”.

    (Тя, разбира се, също като другите евробюрократи, се прави на сляпа и глуха, че комунистическата номенклатура не е спирала да управлява българското общество, икономика и политика).

    „Така е, но разликата (съгласно това, което чета в българските вестници) е потокът от обвинения, че зад повечето, ако не зад всички кандидати, се простира обичайното блато от престъпници, финансисти, бизнесмени, сенчести лобисти, „сиви кардинали“, които всеки твърди, че знае, но никой не се осмелява да назове, свързани или не с българската мафия, руската мафия, медийни олигарси.“

    Значи „никой не се осмелява да назове“?!

    Е, може и да е така – ако госпожата вярва само само клакьорите на властта – продажни журналисти, лъжливи телевизии, жълта преса – и се прави, че не забелязва ежечасните протести на хилядите почтени българи като проф.Янко Н. Янков-Вельовски, независимите медии като „ЕвроЧикаго“, „Биволъ“, и пр.

    Госпожата да не се прави – също като останалите бюрократи от Европейската Комисия – че не е наясно кой управлява България от 09.09.1944 г. и до днес.

    Президентът на Чехия Вацлав Клаус, без да е бил специален наблюдател за (в) България, е наясно „Why is Europe less successful and less relevant today?” („Защо Европа е по-неуспешна и по-неадекватна днес?“).

    Ето какво казва този истински политик на 11 юни 2011 г. в слово, произнесено пред Hillsdale College cruisers в берлинския хотел „Адлон“:

    „Аз го виждам като резултат от две взаимообвързани явления – европейският интеграционен процес, от една страна, и еволюцията на европейската икономическа и социална система, от друга – като и двете са подложени на фундаментална промяна в духа на „смелия Нов свят“ на разрешително, антипазарно, преразпределително общество – общество, забравило идеите, върху които беше построено величието на Европа“.

    Едва ли в този контекст е случайност, че Европарламентът категорично се противопостави на християнските корени на съвременна Европа, не порица комунистическите престъпления (много по-мащабни от Холокоста и престъпленията на другия социализъм – националния) и планомерно води континента отново към социализъм.

    Президентът Клаус продължава:

    ”През петдесетте години на двадесети век водещата идея зад евроинтеграцията беше да либерализира, да отвори, да премахне всички бариери на границите на отделните държави, да позволи свободното движение на стоки, услуги, хора и идеи в континента Европа.

    Но евроинтеграцията пое различен курс през осемдесетте години на миналия век, а съдбоносният провал настъпи с договора от Маастрихт през декември 1991 г.

    Политически интереси, търсещи унифициране и създаване на нова суперсила от Европа, започнаха да доминират.

    Интеграцията се преобърна в унификация, либерализацията беше заместена от централизация на вземането на решения, хармонизацията – от правила и законодателство, засилване на евроинституциите за сметка на институциите в държавите-членки – нещо, което може да бъде наречено постдемокрация.”

    „Да управляваш – на власт или в опозиция – означава да постигаш нещо заради другите, като например нови болници, по-добри училища, разширяване на възможностите за бизнес, създаване на работни места.“

    Българските комунисти-партийци никога не са били творчески личности. Те са класически образи на консуматорското общество. Забогатели в рамките на една нощ, имат една-единствена грижа: да запазят заграбеното, вкл. и чрез споделянето на част от него с чуждите им себеподобни (европейски и задокеански), да го предадат на внуци и правнуци – барабар с политическата власт, която не са изпускали за миг от деветосептемврийския преврат насам (посредством многобройните превъплъщения – БКП, БСП, сДС, ДСб, ДпС, и пр.).
    „По мнението на мълчаливото, цинично, недоволно мнозинство съществува усещането, че точно сега трябва да се свърши много работа в България, но не е ясно от кого.“

    Отдавна е ясно, че българското общество е така плутократизирано, че единствено външна намеса може да разчупи парадигмата на комунистическата мимикрия. Десетки пъти големият български учен, политзатворникът №1 на комунизма в България, правозащитникът проф.Янко Н. Янков-Вельовски апелира:

    ” На тук визираните адресати-членове на чуждестранния дипломатически корпус в България си позволявам да обърна внимание върху факта, че

    тоталното шествие на толерираното от българската държава МАФИОТСКО И ДЪРЖАВНИЧЕСКО НАСИЛИЕ и пълната липса на Правосъдие

    характеризират ситуацията съвсем не като хуманитарна КРИЗА,

    а именно като хуманитарен КОЛАПС;

    и че в контекста на тази ситуация в очите на българските юристи и на обикновените граждани съвсем не изглежда да има характера на същинска човеколюбива загриженост наскоро лансираната от някои западни дипломати

    теза за необходимостта от „ДЕБАТ“.

    Позволявам си да обърна внимание на западните дипломатически представители на факта, че сред българските интелектуални кръгове вече доста отдавна битува констатацията и възгледът,

    че българското общество се нуждае съвсем не от „ДЕБАТ“ по повод и във връзка с тотално липсващото правосъдие,

    а от съвсем реална и ефективна ЧУЖДЕСТРАННА ХУМАНИТАРНА АКЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ – граждани и на Европейския съюз!

    ***

    Позволявам си да обърна внимание на европейските дипломатически представители на факта, че

    българските граждани, които поне официално и документално са и граждани на Европейския съюз,

    имат правото да ПОЛУЧАТ РЕАЛНА ЗАЩИТА НА СВОИТЕ БРУТАЛНО НАРУШЕНИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ПРАВА,

    и както Европейският съюз, така и другите държави от този Съюз

    СА ДЛЪЖНИ ДА ОСЪЩЕСТВЯТ НЯКАКВА ЕФЕКТИВНА ФОРМА НА ИНТЕНЗИВНА ХУМАНИТАРНА ДЕЙНОСТ В ЗАЩИТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;

    И ЧЕ АКО БЪЛГАРИЯ ДЕЙСТВИТЕЛНО Е ЧАСТ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

    и ако българските граждани действително са субекти на международното и на европейското право,

    ТО В ТАКЪВ СЛУЧАЙ ГРАЖДАНИТЕ НА ТАЗИ ТЕРИТОРИЯ

    НА МНОГО ПО-ВИСОКО ПРАВНО ОСНОВАНИЕ

    И В МНОГО ПО-ВИСОКА СТЕПЕН

    ИМАТ ПРАВОТО НА ПРИОРИТЕТНА ЗАЩИТА,

    отколкото, примерно казано, гражданите на Ирак или Либия.”

    Не ви ли прави впечатление, че от няколко дни медиите мълчат като риби за обстановката в Либия?

    Отново се повтаря ирикският сценарии, но в много по-влошен вариант:

    вместо предвидимият диктатор Кадафи – непредвидимите аятоласи на ислямския шариат.

    С коя част от корпусите си „отговорните евроатлантически политици“ мислят и вземат решения напоследък…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *