Home » Избрано

ПИЛОТЪТ ЗДРАВКО ВЕЛИЧКОВ: КЪСНО ПРОУМЯХ ЗАЩО ВСЪЩНОСТ ЮПИТАТА СЕ ВЪРНАХА В БЪЛГАРИЯ

2011.02.12 Един коментар
Spread the love

Пътят от редови боен пилот до заместник-министър на транспорта е стръмен, но обратният е по-бърз

За двайсет години демокрация през властта се извървяха толкова много случайни навлеци, че никой вече не им помни имената. Но сред тях по грешка попадаха свестни и кадърни хора, които машината безжалостно и безкомпромисно изхвърляше с интриги, клевети и фалшиви обвинения. Порядъчно окалян през декември 2001 г., сам напусна Здравко Величков, след като едва четири месеца беше заместник транспортен министър в правителството на Царя.

Здравко Величков твърди, че от дете му е предопределено от съдбата да стане пилот. Мечтата му се сбъднала. През 1968 г. лейтенант Величков получил назначение в най-южното ни бойно летище Узунджово.

Летял на покрития с черна слава МиГ-19 – за предходните 10 г. там се разбили 10 изтребителя и повечето им пилоти загинали.

Самолетът продължил да утвърждава черното си реноме и при Величков. През лятото на 1969 г. лейтенант Петър Петров се въртял в плосък свредел от голяма височина и се разбил край Нова Загора. На 10 февруари следващата година лейтенант Димо Димов го сполетял най-големият възможен кошмар с МиГ-19, от който нямало изход: при излитане му се самоизключил единият двигател, самолетът неудържимо се преобърнал по гръб и паднал на земята. След преживения емоционален потрес някои летци хвърлили бонетата и шлемовете, заявявайки, че повече на този самолет няма да се качат. Но когато командването на ВВС им предложило да се преместят в Доброславци край София и в Граф Игнатиево край Пловдив, при условие да летят пак на МиГ-19, повечето приели.

Оставили Здравко Величков в Узунджово да лети на надеждния МиГ-17. Той обаче харесвал МиГ-19 заради мощните му двигатели и оръдия. През 1971 г. успял да се върне на този самолет в Доброславци. Още в края на годината попаднал в най-тежката ситуация в цялата си авиаторска кариера.

На 27 ноември по обяд в отлично слънчево време въртял фигури от висшия пилотаж над едно дефиле край Елисейна. Вече стигнал надолу вертикалата, когато чул приглушен гръм зад гърба си. Пилотажният лост изведнъж неприятно олекнал и самолетът спрял да реагира на командата за излизане от отвесното пикиране.

Величков се катапултирал при скорост 880 км в час само 3 секунди преди да се забие в земята

Преди да измине половин година от произшествието, съдбата му подготвила нов капан. На 17 април 1972 г. след излитане по кръга едва набрал 400 метра и самолетът започнал да се тресе от силни удари. В кабината нахлули пламъци през отворчетата на тръбичките за обдухване на плексигласа на фанара с топъл въздух. Димът станал толкова гъст, че не виждал бордното табло с уредите. Огненият шлейф бил видян и от земята. Ръководителят на полетите подп. Костадинов дал команда: „Гориш, катапултирай!” Можел да изтегли скобата над главата си, но видял пред себе си Кремиковци. Отказал се да катапултира. Успял да установи кой двигател е аварирал и да го спре. Кацнал с един двигател, макар че изтребителят непрекъснато проявявал стремеж да се обърне по гръб. След кацането видели от дясната страна на тялото три огромни пробойни и десетина по-малки. За летателното си умение и смелост старши лейтенант Здравко Величков получи орден „Червено знаме”.

Продължил още 14 г. да пилотира изтребители МиГ-19, МиГ-21 и МиГ-23. През 1986 г. напуснал бойната авиация – дал си сметка, че ако иска още дълго да лети, трябва да продължи в гражданската авиация. А там на стари години няма да го вземат.

След множество спънки Величков чак през 1988 г. успял да постъпи като пилот в ПСАУ – Предприятие за специализирани авиационни услуги. Летял на Л-410. Станал командир. Още през следващата 1989 г. го направили заместник-директор, при това без връзки и протекции. След година обаче подал оставка заради напрежение в ръководството. Той си знаел цената и отново станал редови пилот.

Летял и три месеца в Нигерия, бил там и като представител на фирмата

През февруари 1992 г. министърът на транспорта Александър Александров неочаквано му предложил директорския пост в ПСАУ, вече преименувано на „Хемус ер”. Постъписал се и поискал да го назначат с пробен срок три месеца, които обаче продължили до 1997 г. За оцеляването на фирмата спомогнали и поеманите огромни рискове от Величков, например за полети в Мали и Кения.

На 27 юли 1997 г. транспортният министър Вилхелм Краус го извикал. Почерпил го с уиски. „Ще ме уволни по уважителен начин, черпи ме, за да го преглътна по-безболезнено” – си помислил Величков. За негова изненада Краус му предложил поста изпълнителен директор на летище София. Успял да си издейства назначение с право да лети.

Здравко Величков обобщава свършеното доста лаконично: ремонтирали перона и стария терминал, пистата получила осево осветление, подготвили документацията на новия терминал… Бил винаги готов да го уволнят, но като му предявят някакви мотиви, дори за несъществуващи прегрешения. През ноември 2000 г. обаче поредният транспортен министър Антоний Славински го уволнил без никакви мотиви.

Година по-късно Здравко Величков обяснява причините за това в интервю:„Първият ни разговор с него (Славински-бел. а.) беше на ухо – “Виж там, да оставиш Сталийски”, ми каза той. Отговорих му: “Г-н министър, според консултантите по мениджмънта за разширението на летището паркингът трябва да се върне към него и приходите да отиват за изплащане на заема от ЕИБ. Поканих фирма “Сталийски и син” да освободи паркинга, след като договорът й за наемане изтече. Тя не го направи. Заведох дело.”

Величков се върнал като пилот на Ту-154 и заживял само с полетите. Спокойствието на редовия вече пилот било нарушено от дошлото на власт правителство на НДСВ. Транспортен министър става Пламен Петров, син на загиналия през октомври 1970 г. при излитане с МиГ-19 старши лейтенант Васил Иванов. Величков познавал министъра от дете. Не се изненадал особено, когато през юли 2001 г. Петров го поканил за свой заместник. И двамата обаче се излъгали жестоко:

министърът подценил прямия и неподатлив на манипулации характер на ветерана,

Величков пък надценил почтеността на юпито Петров. Само след четири месеца зам.-министърът подава оставка. Обяснява причините кратко: „Несъгласие с политиката на правителството за развитие на гражданската авиация.”

Величков се оказва пречка за някои планове и щения на властващите, става не просто излишен, а се превръща в пречка и дори в заплаха.

Единственият начин да бъде отстранен са клеветите и фалшивите компромати, които да го злепоставят

В цитираното интервю за вестник „Новинар” той обяснява защо отново се подемат атаките срещу него: „Защото развитието на проекта за реконструкция на летището доближи фазата на строителството и началото на финансиране…” Всъщност е казал всичко пределно изчерпателно – щял да им пречи да крадат.

Здравко Величков преустановява активната си трудова дейност едва навършил 56 години. Сега вече е на 65 – търсят го единствено многобройните му приятели, но и той не би се съгласил отново да нагази в блатото на властта. Оттеглил се в пенсия и с изненада открива прости и вълнуващи неща, които е пропуснал да види в напрегнатия си преди живот. И изглежда посвоему щастлив, толкова щастлив, че може да му се завиди.

Ганчо КАМЕНАРСКИ

http://www.blitz.bg/

One Comment »

  • Nik said:

    Ами за завиждане си е – откъдето и да го погледнеш.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.