Home » Избрано

ЖУРНАЛИСТЪТ ГРИГОР ЛИЛОВ: СЛУЖБИТЕ ПРЕДАВАТ БОЙКО!

2011.01.28 Няма коментари
Spread the love

Едно интервю на Анелия ПОПОВА

Поредната порция СРС скандали, които разтресоха властта, провокираха разследващия журналист, финансов и икономически анализатор Григор Лилов да ги коментира, както и да даде своите прогнози и оценки за евентуалните кандидат-президенти, за това ще се разпадне ли ДПС и защо Касим Дал подаде оставка точно сега.

Григор Лилов е роден през 1955 г. в София. Завършва журналистика в СУ “Св. Климент Охридски”, а после и икономика и организация на труда в УНСС. Автор е на книгите “Най-богатите българи”, “Либийска връзка” и на току-що излезлите по книжарниците два тома на “Тайните на големите играчи”.

– Гриша, ти си един от най-ожесточените критици на ГЕРБ и Бойко Борисов. Дори написа цяла книга, в която предсказа скандалите с неуспялата еврокандидатка Румяна Желева, фалшивата диплома на Калина Илиева… Изненада ли е сегашният скандал с тези записи?
– Не! Първо трябва да анализираме записите – дали са СРС или нещо друго. За мен безспорно участват спецсредства. Виж репликите в разговорите на Ваньо Танев: Одеве ми звъняхте и аз, докато взема телефона, и след туй ви търсих няколко пъти и не можах да се свържа… Дянков: Да, и аз бях навън и заради т’ва. Какво става?… „.

На никой не му прави впечатление, че тук

не става дума за gsm-и, а за стационарни телефони!

Точно те се „вдигат“, точно те не могат да се използват, когато човек е „навън“. Ако gsm-ът ти е в джоба, ще се обадиш, а не когато се прибереш в кабинета си и видиш кой те е търсил. Наивно е да се мисли, че министър-председателят говори с подчинените си по градска линия или по обикновена мобилна връзка. Та нали така държавните тайни ще станат достояние на всички разведки по света, които подслушват комуникациите, на продажни служители от БТК и мобилните компании, на престъпни групировки, които също слухтят.

В случая става дума за “петолъчки” – специалната правителствена високочестотна връзка. Тя е кодирана по специални кабели и защитена от подслушване. Пазят я точно тайните ни служби. И само те са в състояние да я подслушват. В този смисъл, “ювелирите” от спецслужбите, от бившето ДС, наистина се издъниха – записите им разкриха, че те са ги направили. От тази гледна точка разговорът с Менда Стоянова още го нямаме, освен като стенограма. Ето едно обяснение – тя не разполага с петолъчка. За мен е без значение какво ще се произнесе прокуратурата. Тя не може да извърши техническия анализ на разговорите – със съответната апаратура разполагат службите.

Правителствените връзки са перфектни като чистота на звука. Затова мисля, че СРС-тата са обработени допълнително със звуков фон, за да маскират източника. Вероятно е да има и съкратени части от тях, като преходът се маскира точно с външни шумове. Но да се монтират дума по дума и изречение по изречение, както твърдят от „Атака“ и намекват премиерът и вицето му, е груба манипулация и лесно ще лъсне. Колкото и да правят грешки „ювелирите“, те не са толкова неграмотни. Мисля, че Цветанов и Бойко знаят тази истина. Затова искат записите да ги проверят в чужбина вместо у нас. Изводът е еднозначен –

премиерът и вицето му нямат доверие в собствените си служби,

които разполагат със съответната апаратура. Това също е огромен скандал. Изводът е еднозначен – щом властта у нас не може да опази тайната на разговорите си, тя не може да защити и сигурността на информацията от ЕС и НАТО.

– Кой архивира данните от подслушването?
– Интересен въпрос! Според мен различните служби и агенции в МВР си правят свои собствени, включително и незаконни архиви – да се подсигурят, от една страна, ръководителите им срещу големите политически босове, а от друга – да спечелят милиони от данните, като ги продадат. Защото всичко това попада в частни ръце и се използва като инструмент за натиск или за манипулация. Но скандалите са при всяко правителство. Най-сензационните от тях изобщо не получават огласяване.

При правителството на сините се пръкна един оптичен кабел, който излизаше от ДОТИ и акостираше в най-голямата частна фирма в Монтана. Всичко, което подслушваше МВР, стигаше до нея, тя пък го предаваше на БСП. Но само на един клан от „Позитано“ – другите така и не се докопаха до тази информация. При царското управление се роди още един оптичен кабел, спиращ в обект на една от най-големите офшорки, инвестираща огромни средства в строителство по морето и свързана с действащ министър. Интересното днес е дали въпросните кабели съществуват или водят към друга посока… например към Велико Търново?!

Личното ми мнение е, че големи производители и вносители на горива са забъркани в афери. Губят се около 2.5 млрд. лева от данъци от горивата. Но пък кабинетът сега ги притисна с режима за отчитане в реално време на продажбите и затвори стотици бензиностанции, немонтирали устройствата. За стенограмата с Мишо Бирата премиерът и Дянков имат алиби – отнет е лицензът на склада. Танов обаче е без алиби – не е обжалвал пред по-горна инстанция решението на съда за връщането му. Трябва да се изясни „разсеял“ ли се е или някой му е наредил?

За мен обаче не подслушването е толкова голям скандал, колкото въпросът има ли чадър над контрабандата и кой го осъществява! Дали това са Митниците, хора от Финансовото министерство или МВР? По принцип чадърите над контрабандата никога не се отварят от една единствена институция. Те винаги са на политическо равнище. Това обаче не означава, че то задължително засяга правителството. Би могло да е например на ниво заместник-министри, ръководители на различни служби, но винаги е от няколко ведомства. Питам се и дали лобистът е президентът или зад кулисите наднича някой друг.

Могат да се зададат още много въпроси, дори и по парливи – защо националната спортна база на страната се управлява от съдружници на Златко Баретата и Румен Николов-Пашата, защо „Булгартабак“ отчете като приходи едва 14.5 млн. лева за тримесечие? Та това са продажби от около сто хиляди кутии на ден при дял от пазара за 850 000.

Губят се 700 000 кутии на ден в държавна организация?!

Стоп – та това е далавера за милиард вместо за стотина хиляди, както е при изловената бирена фабрика. Как я допуска ресорният министър? Проблемът е, че борбата с корупцията изисква преди всичко икономически методи, а покрай тях са полицейските. Сега се използват само вторите и резултатът е кристално ясен.

– Кой тогава е истинският автор на този скандал?
– Героите ми от двата тома на „Тайните на големите играчи“. Говоря сериозно. Сред най-големите контрабандисти са структурите на СИК. Онзи ден БСП утвърди предизборния си щаб. Част от тези имена съм посочил като създатели на силовата групировка. Цитирах ги: „Аз съм авторът на СИК“. Те са нейни диригенти и вдъхновители, а не някакви са Маргини или Маджо. Ще попиташ кои – например един Евгени Узунов и т.н. Общо 13 души са – като светото семейство. Между другото и членовете на бившето Политбюро бяха 13 човека. Съвпадението изобщо не е случайно, както изяснявам. Там е единият извор на скандала. Още повече че

Сергей Станишев е съпричастен към родата на Огнян Дойнов, живее в комплекса на сина му.

Дойнов беше отговорен служител на митичния руски концерн, базиран във Виена и визиран многократно на Запад като щабквартира на руските служби и мафия. „Нордекс“ го визирах в „Тайните на големите играчи“ покрай Доктора – при взрива на „Цариградско шосе“ истинската цел беше негов емисар – офицер от УБО и лична охрана на Дойнов, което се опази в дълбока тайна. Тази битка с Бойко Борисов е стара – нека си спомним, че той извади наяве яхтения скандал в Монако с контрабандиста и царски министри. Новото „прегрешение“ на Бойко Борисов е, че отговори на натиска на партньорите ни от ЕС и НАТО и ще разкара дипломатите от ДС, повечето от които и сега обслужват нуждите на Москва. И го удариха. Но и от Запад го удрят, понеже никой не харесва половинчатата политика.

Забележи – скандалът тръгна сега, а стенограмите отлежаваха като старо вино. Ако правителството разсекрети всичките записи по Танов гейт, ще я научим. Това е първият полезен ход на премиера. Защото с краката на лъжа може да се стигне далече, но никога не можеш да се върнеш обратно назад. И вторият – Борисов трябва да разчисти котилото от хора, свързани с ДС във висшите етажи на управлението и секретните служби. Третият е да направи промени в правителството – там работят единствено Плевнелиев, Дянков, Цветанов и тепърва предстои да се доказва Младенов.

Останалите му министри са непълноценни, част са свързани с котерийни и олигархични интереси, а някои като Вежди Рашидов вредят на имиджа на страната по света след скандала с шармантната Мишел Бонев. Да си припомним крилатия принцип от латинското право: „Кой има интерес?“. Интересът е на олигархичните кланове у нас. Кризата стопи парите, намаля дори потокът на средствата за препиране във финансовата ни система. Единствените реални източници на печалби са контрабандата у нас и за Европа, трансферът на наркотици и обществените поръчки – от канцеларски материали през зали до магистрали. Успехът на далаверите, пък и честните печалби, са изцяло в ръцете на различните етажи от властта.

Третият извор на скандала е в енергийните проекти. На родна територия става дума за милиарди, които ще спечелят олигарсите. ГЕРБ се огъва и корумпира под този натиск. Правителството се опитва да се кланя на няколко господари едновременно – и на Изток, и на Запад. Завчера АЕЦ „Белене“ е гьол, днес – необходима, утре пак може да е грешен гьол за милиарди. Същата е ситуацията с газовия „Южен поток“. Винаги у нас ще се намерят среди, които вместо да защитят националната позиция, ще се ангажират с чужда – или на Изток, или на Запад. Играят външни интереси – не толкова за пари, а за геополитическо влияние.

Днешният гейт е предупредителна камбана, че Бойко Борисов също трябва да заеме ясна геополитическа позиция, вместо да шикалкави. Без нея и от двете страни ще го халосат! И най-сетне скандалът със записите е плод и на остро вътрешно противоборство в ГЕРБ. След като и Иван Кръстев – авторът на „Глобална България“, призна, че Бойко е плод на МВР и медиите, значи съм бил прав, че партията му е монтаж – част от тайните на големите господари на страната. Зад този проект в различни негови части и лица стои Москва, стои Вашингтон, стои Брюксел, стоят СИК и ТИМ, кръговете „Банкя“, „Монтерей“, „Сапфир“, генералското движение в БСП, олигарсите… Винаги съм твърдял, че всяко българско правителство е плод на сложен компромис между различни сили и влияния – вкл. користни, а понякога – и откровено престъпни.

Чак сега се коментира кой от политиците колко депутати държи. Бъдете сигурни, че и Румен Петков си има петата колона, и сините си я имат – например чрез президентския брат Емил Стоянов или Менда Стоянова. Дори ДПС си има – съветник по кадрите в кабинета, цял министър, десетина герберски депутата по икономически интерес, дори ТИМ – все още е пресен случаят с Румяна Желева. Премиерът има две решения – да поддържа баланса, което го превръща в марионетка, в сламен човек като Любен Беров или царя, или да го наруши. Първото решение е неработещо в условия на криза – подобен баланс изисква достатъчно парчета от баницата за всички. Второто е рисково – може да се загуби властта. СРС-гейт е плод на нерешителността на властта, на половинчатите й крачки.

Да не говорим, че има и вътрешна борба между различните крила в ГЕРБ относно това кой да бъде кандидатът за президент, защото по всяка вероятност новият президент ще бъде от ГЕРБ! Няма да бъде Ивайло Калфин от АБВ-то на Първанов, защото това е реалният му кандидат. Няма и да е резервата Костадин Паскалев. Няма да бъде и Стефан Данаилов, който някои го виждат като спасителна лодка за БСП. Няма да бъде и Меглена Кунева, която вероятно ще се яви като независим кандидат, но с едно могъщо рамо за опора от Брюксел. Волен Сидеров на втория тур ще прехвърли гласовете си към кандидата на ГЕРБ.

В самата партия има вътрешно напрежение.

Реалните кандидатури са три – самият премиер, Цветанов, Фандъкова.

Зад всеки от тях стои различно крило. Цветанов понесе и инкасира тежки удари, при това от съпартийците си, да не смятаме, че срещу него замахват само от опозицията. В политиката има подмолни течения, а той е прекалено ключова фигура. Просто българското обществено устройство е моделирано от ДС. Затова МВР е ключово министерство, докато по цивилизования свят е последна дупка на кавала. Нашият преход е криминален и МВР е в алфата и омегата на съществуването му или прекратяването му. От силовите структури зависят парите на различните кланове и групировки, тъй като те режат или протежират контрабандни канали, сива и черна икономика. В такива ситуации обикновено у нас вътрешният министър обира огромна част от негативите.

Нито един вътрешен министър от последните правителства не е оцелял! Жан Виденов имаше огромни проблеми с Любомир Начев, трябваше да го сменя с Николай Добрев, Костов пък смени ген. Богомил Бонев с Емануил Йорданов. Царя си сложи двама – Петканов и Бойко, накрая махна единия, Станишев пък подмени Румен Петков, независимо че той е много силна фигура в БСП…

– А разпада ли се според теб ДПС? Касим Дал подаде оставка, но едва ли истинската причина се припокрива с официалното изявление на партията – „очевидни несъгласия от негова страна спрямо организационната политика на партията”?
– Не, няма да се разпадне, вариантът е да се преобразува в ново ДПС. Засега опитите за разцепване са несполучливи. Второ ДПС направи Иван Костов по време на управлението си. Направи го с идеята да бъде елиминиран етническият партиен модел, но не успя. БСП също е правила опити да се вклини в ДПС и повече опити в тази посока са сполучливи – сполучливи от тази гледна точка, че там има доста хора, които са били сътрудници на ДС. А бивш сътрудник на Държавна сигурност няма! Те продължават да си работят.

Оставката на Касим Дал звучи парадоксално. Смешно е да си бил 20 години в ДПС, да си от неговите организатори, да си подкрепял Доган и да си толкова простичък и глупав, че на 20-ата година изведнъж да си прогледнал. А преди това си бил напълно сляп… Става дума за сложна игра, а не за лично засегнато самолюбие. Касим Дал беше отстранен като заместник-председател на ДПС още преди една година, когато Доган направи партийна чистка. Но тогава Дал не реагира, прави го сега! Затова казвам, че ние вече сме в предизборна кампания, която се води с всякакви методи. Явно някой, който стои зад гърба на Касим Дал, започва своя самостоятелна предизборна кампания. Подозирам, че именно управляващата партия дава куража на Касим Дал. Но има и друга хипотеза – зад Касим Дал да стоят среди от БСП, които са свързани с покойните Андрей Луканов и Петър Младенов. Спокойно можем да кажем, че една политико-икономическа групировка или клан, както му казвам аз, се опитва да замахне срещу други кланове. Защото чрез Касим Дал имаме натиск, преса върху Доган!

За кого утре ще гласува ДПС

– за кандидата на Първанов, за кандидата на ГЕРБ, за този на БСП, за Меглена Кунева? Та това, дори без изселниците, са няколкостотин хиляди гласа. Нищо чудно, на фона на мълчаливия протест на населението, тези гласове да решат изборите. Заедно с гласовете на ромите. Всъщност те вече гласуват – контрабандата на цигари им осигурява препитание, утре същите контрабандисти ще им кажат коя бюлетина да пуснат. Дали пък заради това не се разрасна така сивият сектор в тази област?!

Доган е изправен точно пред този избор, но той няма да се съобрази с натиска, който му се оказва тук, ще се съобрази с онова, което ще му каже Москва. Защото Доган, колкото е продукт на ДС, толкова е продукт и на руските интереси в България. ДПС е инструментът, който беше направен от БСП по поръчка на Москва във връзка с взаимоотношенията им с Турция.

http://www.blitz.bg/

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.