Home » Е-Списание

Карл Маркс е бил Сатанист

2011.01.14 3 коментари
Spread the love

Карл Маркс е бил вярващ, а не атеист. Макар, че той се е отрекъл от Бога и е станал последовател на Сатаната, той си остава вярващ, защото Богът и Сатаната съществуват едновременно. Защо тогава Маркс създава комунистическото движение и убеждава толкова много хора да станат атеисти? Отговорът е – бащата на комунизма е бил Сатанист, който е проповядвал комунистическата идеология базирайки се на лъжите за атеизма, защото е знаел, че иначе не може да накара хората да последват Дявола – те не биха отишли с него в преизподнята. Сатанистът Маркс е искал цялото човечество да отиде с него в Ада, като с комунизма е целял унищожаване душите на хората индивидуално.
От поемите и пиесите на Маркс е явно, че той е ненавиждал комунизма. Той дори е наричал своите комунистически книги „изпражнения” и „свински четива”. Това четем в материала на вестник „Епохални времена“:

ЗАЩО МАРКС Е ИЗЛЪГАЛ ЗА КОМУНИЗМА?


Текстът на говорителя от видеото:
Във връзка с 6-годишнината от публикацията на Epoch Times, „Девет коментара за комунистическата партия” (линк) , в Лос Анжелес бе проведен форум. Участниците дискутираха силното въздействие, което са оказали 9-те коментара върху бъдещето на Китай. Те отбелязаха, че Карл Маркс е бил Сатанист, който е проповядвал комунистическата идеология базирайки се на атеизма, което говори, че комунистическата идеология е базирана на лъжи.
–––
На 6-годишнината от „9-те коментара за комунистическата партия”, китайците, отказали се комунистическата партия и нейните дъщерни организации, станаха 84 милиона. По време на форума, проведен в Културния център „Weber” в Лос Анжелес, Лан Шу, старши коментатор от радио Sound of Hope, разкри фундаменталната причина за комунистическия бич над човечеството, базирайки се на факта, че бащата на комунизма, Карл Маркс, е бил Сатанист.
Лан каза: „Маркс не е бил атеист. Това е най-важният момент, защото Богът и Сатаната съществуват едновременно. Макар, че той се е отрекъл от Бога и е станал последовател на Сатаната, той си остава вярващ, и не е атеист. Защо тогава Маркс създава комунистическото движение и убеждава толкова много хора да станат атеисти?”, запита Лан.
В поема, озаглавена „Бледата девица”, Маркс пише: „Моята душа, някога предана на Бога, е избрана за Ада”. Той пише също така в пиесата „Оуланем”: „Бездната зее тъмна за двама ни. Ако ти потънеш, аз ще те последвам с усмивка. И ще ти прошепна ‘Долу! Ела с мене, другарю!‘ ”
Лан смята, че като последовател на Дявола, Маркс е искал да унищожи човечеството, като унищожава душите на хората индивидуално, пояснявайки: „Той е знаел, че не може да накара хората да последват Дявола, защото те не биха отишли с него в Ада. Затова е излъгал, като е казал, че иска да създаде атеизма”.
От поемите и пиесите на Маркс е явно, че той е ненавиждал комунизма. Той дори е наричал своите комунистически книги „изпражнения” и „свински четива”.
Д-р Чу Дженг, представител на Epoch Times, каза: „Тъй като комунизмът е култ, Бог ще даде изход на хората, които знаят за природата на комунизма, за да им помогне да не отидат с Маркс в Ада. Това е надежда, дадена на китайския народ с вълната за отказване от Китайската комунистическа партия, инициирана от 9те коментара”.
Д-р Чу каза също така, че след прочитането на 9те коментара и знаейки за преобразяването на Маркс, хората ще знаят какво в действителност е Марксизма. На повърхността ККП функционира като политическа партия, но всъщност тя е контролирана задкулисно от зъл призрак.
Уу Фан, гл. редактор на сп. China Affairs, каза, че 9те коментара имат огромна значимост в разобличаване на злостта и произхода на комунизма. Уу каза: „За да разбере човечеството какво действително трябва да направи, и да се унищожи Марксизма, хората трябва да знаят за неговия произход. Те ще разберат, че става дума за борба между Бога и Сатаната, за битка между доброто и злото”.
Преди 6 г. публикуването на 9те коментара постави началото на духовното пробуждане на китайския народ да отхвърли ККП. Започна вълната за отказване от ККП и нейните организации. Днес изобличаването на злостното преобразяване на Маркс дава на хората да видят по-ясно злия произход на комунизма.
Лан Шу призова онези, които още не са се отказали от комунистическата партия и нейните организации, да си помислят добре, като каза: „Ако не се откажете, къде ще отидете? Маркс е искал цялото човечество да отиде с него в Ада. Вие бихте ли искали да отидете при него?”
NTD репортери: Джоу Юлин и Ли Юе, Китай
http://www.epochtimes-bg.com

Marx001

3 Comments »

  • Nik said:

    Заслужаващо внимание обстоятелство е, че почти през цялата история на т. нар. „марксическа литература” същата се е занимавала почти изключително с учението и теорията на марксизма, при което напълно преднамерено е била игнорирана личността на самия Карл Маркс, като както привържениците, така и противниците твърде често са предпочинали „да прикрият (притулят) Маркс зад марксизма”. Впрочем, самата склонност дадена конкретна личност да бъде оставена да се скрие зад развитите и обосновани от нея теории или зад умуванията върху икономико-обществените отношения, е същностно заложена в самата тъкан на марксисткото учение. Освен това в случая с Карл Маркс трябва да се има предвид и фактът, че поради политически причини неговият портрет по традиция винаги е бил рисуван чрез прилагането на принципите на иконографията и пренебрегване на принципите на агиографията, като тази традиция е била положена още от първия негов биограф, Франц Меринг, който в интерес на историческата политическа мисия на пролетариата е бил приложил максимални усилия да ретушира портрета на идола на работническата класа. Освен това, когато през 1913 г. Август Бебел и Едуард Бернщайн предприели издаването на кореспонденцията между Маркс и Енгелс, която е била и е един от най-важните документални източници за двамата, по настойчивия съвет на Меринг това е било станало чрез радикални съкращения и смислови редактирания. Което е било станало така, тъй като според Меринговите схващания „такъв, какъвто сам Маркс се изявява, той не бива да бъде. Маркс, откривателят на непогрешими, действуващи с абсолютна сигурност обективни закони, за да бъде източник на непогрешимост, трябва да бъде освободен от всякаква негова лична субективност”.

    След около две десетилетия създателят и първи ръководител на Московския институт за изучаване на творчеството на Маркс и Енгелс („Институт Маркса и Энгельса”) Давид Борисович Рязанов (истинската фамилия на когото, всъщност, е била Гольдендах) (1870-1938), си позволил да публикува въпросната кореспонденция без съкращения, наскоро след това безследно изчезнал в архипелага ГУЛАГ, а публикуваният от него изключително богат материал останал напълно недостъпен и неизползуван цели три десетилетия.

    Разбира се западните леви либерали използували това обстоятелство и веднага след Втората световна война Исай Берлин разпространил образа на „хуманистичния Маркс” (чийто идеи, обаче, впоследствие били „деформирани и изопачени” от Владимир И. Ленин и най-вече от Йосиф В. Сталин<).

    Любопитно е, също така, че обръщайки специално внимание на прометеевския лайтмотив на ранните поетични опити на Карл Маркс, неговите биографи откриват в тях предисторията и генеалогията на марксовото революционно вероизповедение, несдържаната враждебност към филистерството и стремежа да се изгради собствен свят чрез унищожаването на съществуващата действителност; впрочем, в една от неговите стихотворни изяви биографите откриват драматургичен фрагмент, в който поетичният герой, воден от презрението си към света и хората, желае да унищожи целия свят и после сам да потъне в нищото.

    Всъщност може да се каже, че визираният от Ф. М. Достоевски „вечен стремеж на човечеството” „да устрои съществуването си без Бога”, при това „завинаги и докрай”, е намерил своя най-завършен израз именно в доктрината на Карл Маркс за историята, класовата борба и социализма.

    При това още от най-ранна детска възраст Карл Маркс е бил започнал да пише стихове и е бил написал огромно количество (три томове ръкописи) поеми, тематичното центриране на които е било в областта на любовта, песимизма и ОМРАЗАТА КЪМ ЧОВЕЧЕСТВОТО, прехласване пред покварата и насилието, СДЕЛКИТЕ С ДЯВОЛА и РАЗРУШАВАНЕТО НА СВЕТА.

    Всъщност, може би двете официално публикувани през 1841 г. негови поеми под общото заглавие „Диви песни” най-точно характеризират дивашкото състояние на неговия дух. В тях той определя хората като приковани, пречупени, наплашени и опразнени от съдържание, в контекста на което пламенно цитира тирадата на Гьотевия Мефисто, че „Всичко в този свят заслужава да загине”.

    Впрочем, дори и тогава, когато вече е бил престанал да пише стихове и въображението му е било заето единствено от политическите му виждания, същите са встъпвали в произведенията му като включени в един безкраен валс на апокалиптични видения за гигантска катастрофа, надвиснала над съществуващия ред, а конкретните очертания на най-типичната картина на тези видения е намерила своя израз преди всичко в „Манифест на комунистическата партия” и „Капиталът”.

    Апокалиптичният тон на младежките поеми на Карл Маркс витае, съща така, и в „Немска идеология”, където той говори за „Страшния съд”, когато градовете ще се гърчат в огнените пламъци, които ще опърлят небесата, за залповете на оръдията и скърценето на гилотината, за крясъщите на настръхналите тълпи и за обесеното на уличния фенер индивидуалистично съзнание. Същият апокалиптичен тон се съдържа и в неговата ужасяваща реч от 14 април 1856 г., в която определя историята като съдия, а пролетариатът – като неин палач, и визира терора и белязаните с кървави кръстове домове.

    А, строго погледнато, всичките тези апокалиптично-поетико-театралистични и метафорични картини, които неизменно пронизват цялото творчество на Карл Маркс, колкото и да са впечатляващи, омайващи и внушаващи „неизбежния крах на капитализма”, въпреки опитите на автора им да бъдат представени като основани върху реални исторически, политически и икономически анализи, все пак винаги са били твърде далеч както от онова, което традиционно е считано за философия, така и от онова, което е считано за наука.

    За да задвижи и пусне в атака своята „интелектуална машина”, Карл Маркс като правило винаги търси и намира някакъв морален претекст, и пак като правило като такъв на преден план бива изтъквана неговата съвсем неприкрита и породена от собствения му икономически бит лична ненавист към реалните собственици на парите; които собственици, като правило, почти винаги – и преди него, и след него – са били определяни като принадлежни към т. нар. „еврейски проблем”.

    И в този контекст съвсем не е случаен фактът, че първите две сериозни марксови есета са били посветени именно на така визирания „еврейски проблем”. Впрочем, никак не е случаен и фактът, че всичките привърженици на Карл Маркс и на марксизма са, в една или друга степен, повече или по-малко, формирани и настроени именно като антисемити.

    Любопитно е, че когато през 1843 г. Бруно Бауер публикувал своете есе, в което приканвал евреите да се отрекат напълно от юдаизма, Карл Маркс побързал ентусиазирано да се присъедини към идеята, която изцяло одобрявал, като не бил съгласен само с предложения от Бауер „Изход”. Така: докато Бауер смятал, че антисоциалната природа на еврейството е основана върху религията и поради това тя може да бъде отстранена чрез изтръгване на евреите от техната вяра; то Карл Маркс е обосновал тезата, че същинските причини за „еврейското зло“ са основани върху техната обществено-икономическа същност и позиция, че навсякъде по света еврейството е символ на меркантилизъм, че „фактическият земен бог” на еврейството са именно парите, който именно бог именно евреите, макар и бавно и постепенно, са били наложили като бог на цялото общество; и че именно заради този „Израилев бог” в целия свят хората фактически са десакрализирали и обезценили всичките свои светини, като са ги превърнали в търговска стока. Според Карл Маркс именно евреите са виновни и отговорни за тоталната поквара, обхванала не само християнския свят, но и превърнала целия свят в една голяма борса, в която политическата власт не е нищо друго, освен действуващ от името на парите „пълномощник”. И че, следователно, „Изходът” от това състояние на нещата трябва да бъде икономически, а не религиозен; и че за да се направи еврейството невъзможно, е необходимо да бъдат унищожени парите като негови същински предпоставки, след което от самосебе си ще отпадне не само еврейската религия, но и християнството като изопачена версия на еврейството. Така, фактически, самият въпрос за несъвършенството на света е сведен до най-примитивно обоснован антисемитизъм.

    Тъй като, обаче, през следващите три години след публикуването на своите антисеметски есета Карл Маркс проумял, че в статуса им на „опетнени от парите” на сцената са встъпили не само евреите, но и т.нар. буржоазия, и че в статуса й на „изкупителна жертва” е встъпил т.нар. пролетариат, неговото морално вдъхновение получило нови импулси, и така той разгърнал своята поетическа, историческа, икономическа и философска аргументация, обосноваваща предстоящата апокалиптична криза, в която пролетариатът, който няма история и не се подчинява на историческите закони, ще встъпи на сцената като „Изкупител”, който ще сложи и наложи „край на историята”, като чрез сила ще „разбие” или „разтвори” класовото общество, превръщайки го в безкласово.

    При това изключително любопитен е фактът, че тази негова теза е почти пълно и точно копие именно на еврейското схващане за Месията като Изкупител; и че в тази теза „Революцията” е представена като състояща се от два елементи: Интелектуалците и свързаната с тях Философия като „нейно сърце” и елитен армейски корпус</i, и Пролетариатът – като нейна ударна пехота.

    [Стр.85-86, 88, 97, 101-102, 103-104 от книгата на проф.Янко Н. Янков-Вельовски ПОЛИТИЧЕСКИ И ПРАВНИ УЧЕНИЯ (Основни аспекти на политикоправния генезис). НОВОТО ВРЕМЕ. Книга 3, том 9. – София, „Янус“, 2010. – 412 с.]

  • Mariana said:

    Из http://www.stavrons.nm.ru/mar.htm

    „Карл Маркс (Мардохей Леви) родился в 1818 году. Внук многих поколений раввинов, немецкий еврей. Ради выгоды (из прагматических соображений) Мардохей Леви был крещён и получил имя Карл Генрих Маркс.

    Молодой Маркс ещё в студенчестве расстался с лютеранством и погрузился в атеизм с сатанинским отенком. В в кружках «революционной молодёжи» он кропал забавные стишки, раскрывающие всё его «свободомыслие», всю его „доброту к людям“. Самые известные из них – „Оуланем“ и „Скрипач“. Обратившись к содержанию поэмы „Оуланем“, можно найти вот что:

    Адские испарения поднимаются и наполняют мой мозг,

    Пока не сойду с ума и мое сердце в корне не переменится.

    Видишь этот меч –
    Князь тьмы продал его мне…
    Ты (сатана) падешь в пропасть,
    И я со смехом последую за тобой…
    И скоро я брошу человечеству
    Мои титанические проклятия…
    Приняв мое учение,
    Мир глупо погибнет…

    Всё сильнее и смелее играю я танец смерти,

    И он тоже, Оуланем, Оуланем –

    Это имя звучит как смерть.

    Звучит, пока не замрет в жалких корчах.

    Скоро я прижму вечность к своей груди

    И диким воплем изреку проклятие всему человечеству…

    Всю свою жизнь Маркс жил на всякие нетрудовые доходы и мог бы жить, как настоящий буржуй, если бы он не спекулировал на бирже, где чаще проигрывал. А потом этот апостол рабочего класса просто жил на содержании у капиталиста Фридриха Энгельса, сына богатого текстильного фабриканта из Ланкашира (Англия), который истратил на Маркса и его деятельность около 6 миллионов золотых франков.“

  • Mariana said:

    Из http://enteos.blog.tut.by/2010/10/23/byil-li-karl-marks-satanistom/

    \"…В ранней юности Маркс стал христианином. Первая из известных нам работ Маркса называется “Единение верующих со Христом” написанная по Евангелию от Иоанна.

    В 1835 году Карл окончил гимназию и поступил на факультет права Боннского университета. Оказавшись без родительского контроля, юноша не столько учился, сколько предавался веселому времяпровождению с друзьями, спуская на развлечения и пьянство почти все деньги, присылаемые отцом. Нередко, их компания встречала утро за решеткой в полицейском участке.

    В это время мировоззрение Маркса изменяется, что видно по отрывку из письма, которое он писал своему отцу от 10 ноября 1837 года: “Завеса спала, моя святая святых была опустошена, необходимо было поместить туда новых богов”. Какие же новые боги заняли место Христа? До сих пор ни один биограф не может объяснить загадочные слова в стихотворении молодого Маркса “Бледная девочка”: «Я утратил небо и прекрасно знаю это. Моя душа, некогда верная Богу, предопределена для ада».

    […]

    Советская Власть уже в ранние годы, провозгласила: «Прогоним капиталистов с земли, а Бога с неба.

    Архитектор Щусев, построивший мавзолей Ленина, взял за основу проекта этого надгробного памятника Пергамский алтарь, о котором Иисус сказал, что это престол Сатаны (Откр. 2:13).

    Первый псевдоним Сталина, когда он начал печататься, — “Демоношвили” (по-грузински — одержимый), затем — “Бесошвили”. Настоящая фамилия – Джугашвили.

    Румынскому православному священнику Роману Браге во время заключения в коммунистической тюрьме выбивали один за другим все зубы железным ломом, принуждая его хулить Бога? Коммунисты объясняли ему и другим: “Если мы просто убьём вас христиан, вы пойдёте на небо, но мы не хотим что бы вы получили венцы мучеников. Вы должны сначала проклясть Бога, а затем отправиться в ад”.

    Источник:

    И. Володский «Источник зла (тайна коммунизма)»

    М. Финли «Кто властвует над нашими умами»

    Еженедельное издание № 45 «100 человек, которые изменили ход истории. Карл Маркс».

    P.S. Для более детального изучения темы рекомендую ознакомится с уникальной в своем роде книгой-исследованием И. Володского «Источник зла (тайна коммунизма)», которую вы сможете скачать, пройдя по данной ссылке: http://bookz.ru/authors/volodskii-i/volodski01.html \"

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.