Home » Авторски страници

IN MEMORIAM: ЧЕТИРИ ГОДИНИ БЕЗ МАЕСТРО ЛЕОН СУРУЖОН

2011.01.16 Няма коментари
Spread the love

Автор: Анна ЗОГРАФОВА

На 26.01.2011 г. ще се навършат четири години от смъртта на уважавания световно-известен виртуоз, композитор и цигулков педагог проф. Леон Суружон.


93-годишният Маестро прекара последната 2007 година от живота си в Пловдив, в родната България, където през януари 2006 г. бе удостоен с титлата Доктор хонорис кауза от Пловдивската консерватория. Почина самотен и тъжен в старчески дом в Брюксел, като племенникът му Алберт изпълни едно от последните му желания – да бъде погребан в България. В парцел 24 на Еврейските гробища в София, маестрото е положен за вечни времена, в гроба на своята майка Естер. Той лежи под мраморен саркофаг, върху който са изписани само имената. До гроба растат трендафилов храст и акация – дървото сиким, символ на Библейския кивот. Там е много тихо и почти никой не го посещава. Поставям рози върху мрамора, който блести. Към нас се покланя единствено салкъменото дърво. Никой не безпокои вечния сън на гениалния цигулар, преминал в отвъдното!
Възпитаник на Пражката консерватория, лауреат на множество международни конкурси, носител на наши и международни награди, проф. Суружон възпита поколения цигулари, с усет към лиризма и обич към музиката. Прекрасни виртуози – негови ученици в България са Александър Владигеров и Йосиф Радионов.
Изумителен бе талантът на маестро Суружон, споменът за който ще остане, като за един от най-големите цигулари на България. Концертирал по всички по-известни световни сцени, наред с Давид Ойстрах, Леонид Коган, Йехуди Менухин и Хайфец, с видния полски виолончелист Казимир Викомирски, с чешкия световно известен диригент Вацлав Талих, проф. Леон Суружон се радваше на всеобща известност и любов на публиката. Приятели са му били много от живите оцелели евреи от концлагерите на смъртта от Втората световна война. Имената на някои от тях дори са и в списъка на Шиндлер, чиито поколения продължават да живеят в Израел, Канада и Америка. В своята книга “Отречени от закона”, посветена на подвига на българските евреи, оцелели след приемането на Закона за защита на нацията след 41-ва г. на ХХ век, писателят Виктор Барух описва как концлагеристът Леон Суружон от еврейския трудов лагер в Бели извор – в района на днешно Ардино (и в «Трънска клисура” през 1943 г.) е бил пребиван, а вечер са му разрешавали да свири цигулкови пиеси от Дворжак. Слушали са ги всички концлагеристи. Леон заставал на една височинка на фона на луната. Г-н Леон Калаора ми разказа всичко това. Други ми описваха как Леон Суружон е заставал до влаковите композиции край вагоните с беломорски евреи от ешалоните по пътя за концлагерите Треблинка, Освиенцим и Бухенвалд. Суружон им свирил, като за последно на изпроводяк, Серенадата на Шуберт, Хумореската на Дворжак и “Аве Мария”. Те слушали и плачели. А там, в концлагерите на Полша и Германия загинали любими негови приятели: музикантката Елза Йелиела Полак; безследно изчезва още една негова състудентка от Пражката консерватория.
Много по-късно маестрото загубва и добрия си приятел – цигуларя Ян Паненка.
Покъртителна е мъката на маестрото, когато на 13 януари 1961 г. в Израел при катастрофа загива и по-толямата му сестра, портретистката – художничка Султана Суружон, погребана в Холон.
На 13-ти януари се навършиха и 50 години от смъртта на Султана Суружон, за която свещеник в кв. “Хаджи Димитър” отслужи заупокойна литургия по канона на църковно-славянския ритуал.
Музикалният гений на маестро Суружон винаги е бил в неговите виртуозни интерпретации. Обичал е Бах, Чайковски, Паганини, Бетовен, Брамс. Импровизирал е вълшебно прочутата Испанска симфония на Лало. Концертирал е в цяла Европа. Написва не малко свои композиции, от които изключително популярна е неговата испанска пиеса.
Проф. Димитър Сагаев пише за Маестрото в своята книга “Саша Попов и българският симфонизъм” следното:
“На 17.11.1949 г. в София диригентът проф. Саша Попов широко разгръща ръце и Петата симфония на Бетовен се разпростира мощно с призива на съдбата и победата на духа. Очакваният цигулар – виртуоз Леон Суружон изпълни прочутата Испанска симфония на Лало. С мекотата на тона, с динамичните отсеки и прецизността си той завладя публиката. Диригентът Саша Попов видимо оценяващ високото майсторство на Суружон, настоятелно го подканяше да се покланя на публиката. И накрая концертът завърши с любимата творба на Суружон “Картини от една изложба” на Мусоргски – Равел”.
Големият музикант проф. Суружон е посветил целия си съзнателен живот на музиката. А предпочитана от него сцена бе концертната зала “България” в София, където е изнасял стотици концерти още от времето на маестро Цадиков.
Професор в Брюксел, Щутгарт, Дюселдорф, в Моцартеума на Залцбург, в Хавана, Торонто и Париж, маестро Леон Суружон бе тих и скромен, човек с рядък талант, което го направи гражданин на света. Талантът му принадлежи не само на България. Принадлежи и на Белгия, където е живял и музицирал, на Чехия, където е следвал и обичал, на Полша, където в газовите камери изгоряха приятелите му. Принадлежи и на държавата Израел, която той много обичаше и където са неговите роднини, принадлежи на Париж – града сърце на света, в който маестрото става лауреат на конкурса Жорже Енеско през 1947 г.
Неговите ученици – Владимир Владигеров и виолончелистът Йосиф Радионов,които преди една година присъстваха на скромното му погребение, отслужено от кантора на Софийската синагога – член на Израилтянския духовен съвет Йосиф Леви и от раби Коен, винаги ще помнят майсторските му класове и концертната му дейност, преминала с огромен успех.
Името му значи много за българската музикална култура и винаги ще заема достойно място в българския музикален живот, защото с приноса си, той остана достоен “войник” на фронта за музиката.

ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ!

ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА ПАМЕТ И НА ГЕНИАЛНАТА НАША ХУДОЖНИЧКА СУЛТАНА СУРУЖОН!

————————–
* Анна ЗОГРАФОВА е журналист – международник, член кореспондент на академия МАБИК

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.