Home » Избрано

Има ли парламентарен контрол над използването на СРС?

2011.01.13 Няма коментари
Spread the love

Какво (не) знаем за парламентарната комисия за контрол над СРС

Автор: Антоанета Цонева – Институт за развитие на публичната среда

Разразилият се от седмица скандал с подслушванията на политици и висши служители е първото и най-голямо предизвикателство, пред което се изправя парламентарната  подкомисия  за контрол над използването на СРС от своето създаване насам. Този случай ще покаже дали тя е в състояние да упражнява правомощията си – как ще реагират институциите на нейните искания за информация за резултатите от вътрешните проверки по случая и какво съдействие ще получи от прокуратурата, ДАНС, МВР, съдилищата. Случаят ще е лакмус дали комисията има капацитет да осъществява контрол над използването на СРС и най-важното – дали гарантира правата на гражданите.
Покрай очакванията тази комисия да разнищи  скандала, се запитах като гражданин, чийто права тя трябва да гарантира – какво знам за нея. Прегледът на стенограми и решения от сайта на НС, нормативни актове и публикации ме доведе до следните заключения:
1. Гражданският контрол върху дейността на комисията е на практика невъзможен;
2. Капацитетът на комисията не е реципрочен на обема от СРС, които се заявяват и получават от службите. Положението се усложнява от това, че след промените в Закона за електронните съобщения комисията (ЗЕС) комисията придобива допълнителни правомощия, свързани с контрол върху достъпа и съхранението на трафични данни;
3. Комисията не е направила публичен анализ и критична оценка за ефективността и начина на използването на СРС. Ние, като данъкоплатци, не сме информирани за публичния ресурс, вложен в тази дейност. Няма заключения на комисията по отношение на гаранциите за защита  на гражданите срещу незаконно използване на СРС  и за управлението на рисковете в организацията на тази дейност, за да се ограничи развихрянето на скандали, като този от последната седмица;
4. НС приема препоръки в резултат на дейността на комисията, които не се изпълняват  (пример – препоръка за лимитиране на използваните от службите СРС, приета през юни м. г.)


Какво може да прави Комисията?

Комисията, чието пълно наименование е Постоянно действаща подкомисия към комисията по правни въпроси, която осъществява предвидения в чл.34б от Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 261б от Закона за електронните съобщения парламентарен контрол и наблюдение, осъществява парламентарен контрол върху разрешаването, прилагането и използването на СРС; върху съхраняването и унищожаването им; върху защитата на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства. Нейните правомощия:
– Да изисква в рамките на своята компетентност информация от органите и структурите по чл. 13, 15 и 20 от Закона за СРС: ГД БОП, Главна дирекция “Криминална полиция”, “Охранителна полиция”, “Гранична полиция”, дирекция “Вътрешна сигурност”, областните дирекции на МВР, Специализирана дирекция “Оперативни технически операции”, Специализираното звено за осигуряване и прилагане на разследване чрез служител под прикритие на МВР, Специализирана дирекция “Технически операции” на ДАНС, териториалните дирекции и самостоятелните териториални отдели на ДАНС”, службите “Военна информация” и “Военна полиция” към министъра на отбраната;  Националната разузнавателна служба, Прокуратурата, Апелативните съдилища, Софийския градски съд и окръжните съдилища, окръжни военни съдилища.
– Да проверява как тези органи и структури водят регистрите за дейността си по ЗСРС; начина на съхраняваните искания, разрешения и разпореждания по използването и прилагането на СРС, съхраняването и унищожаването на придобитата чрез тях информация;
– Достъп до помещенията, в които се съхранява документацията във връзка с използването на СРС и тези, където се съхранява и унищожава придобитата чрез тях информация;
– Да прави предложения за подобряване на процедурите по използване и прилагане на СРС, съхраняване и унищожаване на придобитата чрез тях информация;
– При наличие на данни за неправомерно използване на СРС и на придобитата чрез тях информация, Комисията сезира прокуратуратата и ръководителите на изброените органи и структури.
– Комисията уведомява служебно гражданите, когато спрямо тях са били прилагани неправомерно специални разузнавателни средства!

От кога и при какви правила работи  Комисията?

Комисията е избрана от НС на  22 декември 2009 г.  Има статут на постоянна подкомисия към към Комисията по правните въпроси. На 11 февруари 2010 г. НС  приема вътрешни правила за реда и работата на подкомисията.
http://www.parliament.bg/bg/desision/ID/5060
Подкомисията се председателства на ротационен принцип и от  представителите на парламентарните групи. Заседанията й следва да се провеждат всяка седмица. Те са закрити – поради това няма публикувани стенограми от тях.
Комисията заседава само при наличие на необходимите мерки за защита на класифицирана информация в съответствие със Закона за защита на класифицираната информация . Председателят на НС осигурява защита на залата за заседанията на подкомисията, като въвежда мерки срещу подслушване, запис и наблюдение.

Как ресурсно е осигурена дейността на Kомисията?

Комисията се състои от петима членове – представители на парламентарните групи: Явор Нотев (Атака); Веселин Методиев (Синя коалиция); Димитър Лазаров (ГЕРБ); Михаил Миков (Коалиция за България); Христо Бисеров (ДПС).
Тя трябва да се подпомага от експертен състав от 15 служители, които се посочват на паритетен принцип от политическите групи – на длъжности “държавен експерт”, “главен експертен сътрудник” и “главен специалист”. За експертните длъжности се изисква висше образование и 5-годишен юридически стаж или 5 години стаж в службите за сигурност, службите за обществен ред и Министерството на отбраната. От стенограмата от обсъждането на дейността на подкомисията в Комисията по правни въпроси разбираме, че експертният състав (към момента на изготвянето на годишния доклад на комисията – април 2010 г.) не е запълнен: “Защото съставът на експертната група още не е попълнен не поради проблеми на петимата народни представители, а поради съгласие тук в тази зала от преди няколко месеца, че експертният състав ще бъде на паритетен принцип. Това е важен въпрос и трябва да го решим и него и колкото по-бързо, толкова по-добре. Това е нещо, което стои пред очите на всички нас. Можем политически да блокираме, можем политически да вървим напред. Това е въпрос на избор.” (Веселин Методиев, 27 май 2010 г.)
Пак от същото обсъждане разбираме и за финансовия ресурс, с който е обезпечена дейността на комисията: “…тук имаме около 300 хил. лв. бюджет, който не знам дали ще изразходим за цялата година” (Искра Фидосова).

С какво се е занимавала Комисията досега?

Прегледът на електронната й страница показва, че за периода март – ноември 2010 г. са  проведени общо 15 заседания. Според публикувания дневен ред тя се е занимавала:
Март
Изслушване на главния прокурор  за ролята на прокуратурата в разрешаването, прилагането и използването на СРС;
Обсъждане на графика за извършване на проверки от комисията;
Съвместно обсъждане с представляващия ВСС за контрола върху използването на СРС.
Април
В две заседания е обсъдена структурата на годишния доклад на комисията
В други две заседания е имало съвместно обсъждане с председателя на ДАНС за контрола върху използването на СРС.
Май
Обсъждане на графика за извършване на проверки и на информацията за извършени проверки.
Юли
Обсъждане на графика за извършване на проверки от комисията през юли 2010 г.
Септември
Приемане – предаване на ротационното председателство на комисията
Решение за изготвяне за изменение на заповед и специална инструкция за организация дейността на членовете и експертния състав на комисията.
Съвместно обсъждане с представители от трите мобилни оператора за процедурите по разрешаване и осъществяване на достъп до трафични данни във връзка с прилагането ЗЕС, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразен достъп до тези данни.
Октомври
Обсъждане на проекторешение за изменение на заповед и специална инструкция за организация дейността на членовете и експертния състав на комисията;
Обсъждане за попълване щата на Дирекция “Информация и анализ”;
Обсъждане на график за тематични проверки по ЗСРС и ЗЕС за периода 20 октомври 2010 г. – 31 декември 2010 г.;
Обсъждане на специална инструкция за организация дейността на членовете и експертния състав на комисията;
Обсъждане на график за проверки по ЗЕС от 1 ноември 2010г. до 2.12.2010 г.
Ноември
Съвместно oбсъждане с директора на ГД БОП към МВР по теми, свързани с контролната дейност на процедурите по ЗСРС и ЗЕС.

По-ясна представа за дейността на комисията добиваме от оценката, направена от ротационния председател Явор Нотев,  в интервю от 7 януари за Mediapool. Комисията досега се е структурирала и определяла насоката на работата си и не е правила тематични или изненадващи проверки, защото: “Липсваше и нужния опит на експертния екип, който бе назначен към парламентарната комисия на квотен принцип, по предложение на всяка парламентарна група.
Материята, която е обект на проверка, е с поверителен характер. Трудно можем да си представим, че полицейските управления по места ще отворят широко вратите за подобна проверка без да имат благословията на централното ръководство от София.
Сега уведомяваме вътрешния министър, главния прокурор и шефа на ДАНС, че предстоят такива проверки. Стараем се тези срокове от предупреждението до самата проверка да бъдат максимално скъсени, но те не са дотолкова скъсени, че да направим невъзможно едно телефонно обаждане, за да се подготвят проверяваните структури.
В разговор с главния прокурор решихме да сформираме смесени екипи, за да гарантираме внезапността на проверките, като се обезпечи това своеобразно нахлуване в служебните кабинети. Това може да стане само с участие на прокурор от Върховната касационна прокуратура. Няма как да си представим обаче, че ще имаме правомощията веднъж и завинаги да нахлуваме в тези помещения, тези служби има своята самостоятелност и дефинираното от закона доверие към тях.
Смисълът на тези проверки е да се проверят деловодни книги, които са дължими по закон. През изминалата година бяха проверени всички областни дирекции, окръжните съдилища и остана само София-област. Имаме една завършена програма за проверки на всички регионални структури, които работят по закона за СРС. През 2010 г. се създаде възможност с разрешението на районните съдилища да се вадят разпечатки. Това засега е непроверена територия
.”

Тревога за способността на комисията да защити обществения интерес и правата на гражданите при използване на СРС, будят споделените от предателя й мисли, че: “…не е  възможен контрол върху ръководител от такова ниво (главен прокурор, вътрешен министър, шеф на ДАНС – бел.ред.) по отношение на това всеки път СРС-та се използват законосъобразно и дали те са единственият възможен начин за събиране на доказателства. Вътрешният министър, дори и да декларира, че трябва да се ограничат СРС-тата, няма как да издаде пряка заповед за тяхното намаляване.”

Какъв е механизмът за отчетност на Комисията?

Ежегодно до 30 април подкомисията представя пред Комисията по правни въпроси доклад за извършената дейност, който съдържа обобщени данни:
1. за разрешаването, прилагането и използването на СРС, съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез тях, както и защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на СРС;
2. за извършените проверки и предложения за подобряване на процедурите за съхраняване и обработване на данните във прилагането на ЗРС.
Комисията по правни въпроси разглежда докладите и до 31 май ги представя пред НС. Досега подкомисията има изготвен един доклад, приет за сведение от НС на 16 юни 2010 г. Той не е публикуван на страницата на парламента – за част от неговото съдържание  може да се съди само по стенограмите от неговото обсъждане в Комисията по правни въпроси и НС. При обсъждането е подчертан различният режим на секретност на данните, подавани от институциите към комисията. Докладът на МВР например, който се отнася до дейността на техническите служби е с гриф “Строго секретно” и затова е класифицирана информация. Сведенията на прокуратурата са публични и са отразени в доклада. “Тези доклади, включително и засекретените, присъстват в библиотеката на парламента и биха могли да бъдат прегледани внимателно и съответно да бъдат обсъдени от всеки от народните представители. Не е необходимо при един публичен и явен доклад цялата тази информация да бъде пресъздадена с риск да се наруши законът във връзка със защита на класифицираната информация, която се съдържа в тези доклади.” ( Явор Нотев пред парламента, 16 юни 2010 г.)
От прегледа на стенограмите става ясно, че докладът е беден откъм числа – исканията за прилагане на СРС през 2009 г. са 10 019 и засягат 3462 граждани, като веществени доказателствени средства са използвани 1234 СРС-та, т. е. съотношението за ефективност или по-скоро за неефективност е 1:8. Не става ясно колко са осъдените лица в резултат на използване на СРС в съда. Няма данни как по видове се разпределят използваните СРС. Не се разбира каква оценка се дава в доклада за ефективността при използването на СРС. Няма данни за финансовия ресурс, вложен в тази дейност.
Докладът на комисията е приет от НС със следните препоръки, за които няма публична информация как се изпълняват:
1. Да се унифицират процедурите и да се създадат ясни правила, относно начина и сроковете за съхраняването и унищожаването на получената чрез СРС информация, както и да се укрепи капацитетът на вътрешноведомствения контрол в институциите, които са искатели на СРС.
2. Да се предприемат законодателни инициативи за промяна на сроковете за изготвянето и изпращането на веществени доказателствени средства.
3. Съдът в присъдата си по дело, в което са използвани СРС да се произнася и по разноските за прилагането им.
4. Да се лимитира броят на СРС по институции или да се въведе финансов план за използуването им.

Какво научават гражданите за използването на СРС и колко им струва това?

Според опозицията за подслушване в бюджета за 2011г. са заделени 100 милиона, според управляващите обаче това не са повече от 25 милиона. Според експерти 25 милиона е само техническото обезпечаване, без заплатите на хората, ангажирани с дейността.
По прогнози на експерти (г-н Николай Радулов бивш главен секретар на МВР, в “Референдум” по БНТ на 11 януари 2011 г.) СРС-тата през 2010 г. могат да се окажат над 22 000, т.е. два пъти повече в сравнение с 2009 г.
На 18 декември 2010 г. главният прокурор заяви, че на фона на огромния обем използвани СРС, ефективността от тях продължава да е ниска. “Ще направим до края на годината регистър на всички СРС, използвани по досъдебни производства. Ще направим списък на прокурорите и ще видим кои от тях са използвали най-много СРС. И тогава ще видим дали са се справили да назначават СРС само в случаите, когато не може да се докаже по друг начин. Това ще действа от 2011 г. Това, което се събира със СРС, не е достатъчно продуктивно и демобилизира състава на прокуратурата, защото не се събират ефективно доказателства, а само се чака те да се съберат по телефона. И се съмнявам, че бандитите се договарят да вършат престъпната си дейност по мобилните си телефони. Трябва да избягаме от това СРС да бъдат фетиш. Те трябва да остават държавна тайна само тогава, когато съдържанието им крие опасност за националната сигурност и националните интереси.
Вчера градският прокурор на София Николай Кокинов съобщи, че през 2010 г. СГП е поискала 2214 пъти прилагане на СРС, като само по 507 от тях са изготвени доказателствени средства. През 2009 г. исканите СРС са малко под 1500, а тези, които са станали ВДС, са малко над 300. “Притеснен съм, че се разчита основно на СРС, съдейки по видимия им ръст” – коментира той и изрази мнение, че от друга страна се е увеличил броят на доказателствата, придобити с този способ.

Източник: http://legalworld.bg

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.