2022-08-10

3 thoughts on “С тържествена чалга посрещаме Путин, той ни пуска по евтина газ

  1. Опасна ли е енергийната зависимост на България от Русия?

    интервю с Иван Иванов от ДСБ, Нова телевизия, „Здравей България“, стенограма БТА

    11.11.2010
    http://www.dsb.bg/?page=press&sub=interview&id=1927

    Водещ: Добре дошли отново в студиото на „Здравей, България“, продължаваме нататък със следващата тема. Два дни преди гостуването на руския министър-председател г-н Владимир Путин в България ще си говорим за това дали е опасна енергийната зависимост на България от Русия с господата Петър Димитров и Иван Иванов, добро утро, добре дошли в нашето студио.
    Петър Димитров: Добро утро.
    Иван Иванов: Добро утро.
    Водещ: Първото, което ми се иска да обясним на зрителите, е една новина, която, така, мина между другото, че се създава едно ново дружество, което да обслужва „Южен поток“, 50 процента българско участие, 50 процента руско участие, „Газпром“ и Българският енергиен холдинг. Какво трябва да ни говори това, г-н Иванов?
    И. Иванов: Създаването на дружеството е един реверанс към министър-председателя Путин преди неговото идване, т.е. че България демонстрира голямо желание за развитие на „Южен поток“. В същото време поставят се няколко основни въпроса. България включва в дружеството, което е смесено, Българския енергиен холдинг, който още през месец май правителството взе решение да бъде закрит в 3-месечен срок. Холдингът не беше закрит, а сега разбираме даже, че неговата дейност ще бъде разширена. Тази неяснота не беше пояснена нито от министъра, нито от министър-председателя. На второ място, правителството вместо да се загрижи дружеството да бъде създадено преди идването на Путин, трябваше ясно да декларира, а може би по определен начин, със свое решение да защити българските интереси в отношенията с Русия, защото те в момента не са защитени. Пример за това е търговският ни баланс с Русия – 2 милиарда е дефицитът за България. Става така, че България веднага е готова и подписва споразумение за „Южен поток“, сигурно и за другите енергийни проекти, при настойчивото искане на Русия. Идването на Путин показва, че именно Русия има интерес това да се случи бързо, да се случи сега. Питам с какво отговаря Русия на това, че България е в тежък търговски дефицит? С високи вносни мита, със затворени руски пазари за основните ни стоки от хранително-вкусовата промишленост, и това продължава вече цяло десетилетие. По този повод правителството, ако искаше да защити интереса ни, трябваше да предприеме именно това – ясно искане и условия към Русия. България да стане равностоен партньор не значи Путин да дойде в България, равностойността трябва да бъде защитена и тази защита правителството трябва да осигури с ясни условия за подобряване на търговския ни баланс, което е в интерес на българския бизнес, както и на всички граждани.
    Водещ: За мен е интересно, понеже няколко неща се случиха в последните дни като някакви сигнали едва ли не към предстоящото посещение. Създаването на това дружество, екологичната оценка за Бургас – Александруполис и промяната в тона за АЕЦ „Белене“. Ако можем да извадим извадим изводи от това, излиза ли, че за „Южен поток“ вероятно ще се подпише споразумение, за Белене също, за Бургас – Александруполис няма да стане, защото ние така или иначе сме казали опасно е и екологичната оценка не позволява такова нещо?
    П. Димитров: Значи, първо, Путин не ходи някъде. . .
    Водещ: Ей така.
    П. Димитров:. . . ако няма да подпише нещо важно. Значи, ако има подписване, което го интересува като ръководител на Русия, той идва. Ако няма такова подписване, той не идва. Значи при всички случаи големият интерес се казва „Южен поток“, явно там са важните документи, но големият интерес се казва и Белене. Значи тези два проекта най-вероятно ще има решителни крачки вдруги ден. Сега Бургас – Александруполис никога не е бил руски проект. Значи това беше проект, иницииран от Гърция. Той отговаря преди всичко на интересите на Гърция. Русия дълго време се дърпаше да подпише клаузата, че тя се задължава да пълни тръбата или да плаща. Т.е. тя поема основни ангажименти и там спекулациите с процентите как българи и гърци сме отстъпили и сме получили по-малко от 50 процента, ами то е затова, че нефта го доставя Русия и Русия й е много по-евтино и лесно да го пусне по другия, Самсун – Джейхан, отколкото да го кара през морето и да го транспортира през България. Та те се очертаха нещата – „Южен поток“ и Белене. Явно е, че Бургас – Александруполис го държим на трупчета и ако Гърция в рамките на Европейския съюз не окаже натиск върху сегашното ръководство на България, тоя проект най-вероятно няма да се състои. Разбира се, и Русия ще реши дали да го прави. Но простият въпрос – защо ги ручахме жабетата? Година и половина тъпчем на едно място с Белене, изгонихме стратегическия инвеститор, че гьол, че плюхме, нали, крадено, нищо не е направено, лош проект, заплаха за не знам кога си. Сега се връщаме на изходни позиции, сега се връщаме по-назад. Нещо повече, аз ще ви дам количествен измерител. Година и половина протакане. Натрупаната инфлация при управлението на това правителство ще стане около 10 процента. 10 процента върху 4 милиарда са 400 милиона евро, които България сега ще включи вероятно в твърдата цена и ще ги плати на Русия. Можем да протакаме още, още година и половина – две, три, четири години, но за всичко това България ще си плаща. За „Цанков камък“ вдигнахме шум до небето за 400 милиона евро, а тук просто ги изсипахме в небитието, само да твърдим, че проектът е лош. Сега твърдим, че проектът е хубав, проектът е прекрасен и накрая каним Путин вероятно на шарани от гьола в Белене. Да видим кой ще е шаранът.
    Водещ: Добре, интересно е какво се промени в крайна сметка, за да дойде и тази различна позиция от страна на правителството и, както каза г-н Димитров, от гьол изведнъж АЕЦ „Белене“ да стане толкова привлекателен за правене?
    П. Димитров: Че взехме да критикуваме и американския посланик.
    И. Иванов: АЕЦ „Белене“ продължава да бъде гьол. АЕЦ „Белене“ продължава да бъде проект без ясен технико-икономически анализ, който да е направен от независим консултант. Защото дотук имаше само един, направен от едно предишно ръководство на НЕК, който естествено хвалеше АЕЦ „Белене“.
    Водещ: Да разбирам ли, че вие не очаквате да се подпише нещо между Путин и г-н Борисов по отношение на АЕЦ „Белене“?
    И. Иванов: Преди всичко ще бъде подписано споразумение за „Южен поток“, за „Южен поток“, това споразумение е ключово за министър-председателя Путин, защото чрез Северен. . .
    Водещ: Ключово ли е за България и за министър-председателя Борисов. Това не трябва ли да ни интересува малко повече отколкото дали е ключово за…
    И. Иванов: Считам, че министър-председателят Борисов и неговото правителство в момента не защитават нашите интереси. Аз го казах съвсем ясно. Искам да кажа, че освен това те не защитават и интересите на Европейския съюз, защото ако проектът „Южен поток“ беше толкова хубав, въпросът е много логичен, защо „Южен поток“ не се включи в приоритетите на Европейския съюз, а се включва газопроводът „Набуко“. Има прост отговор, защото „Южен поток“ не допринася за енергийната сигурност на Европа, тъй като и там газът идва от същия доставчик, от който идва и по досегашните трасета, което всъщност означава, че Европа, мислейки за своите страни членки, иска те да имат различни доставчици, да се въведе принципът на конкуренция, респективно да може и цената да се понижи, и заедно с това да имаме сигурност, че ако от едно място природният газ не постъпи, ще има алтернатива, от която ще постъпи. България не изпълнява в момента регламент, който беше приет мисля на 13 юни 2009 г. от ЕС, съгласно който ние трябва да изградим междусистемни връзки с Румъния, Гърция и Турция, за да си повишим собствената ни енергийна независимост и сигурност. Нищо не е направено. Петнадесет месеца се водят някакви разговори. Питам министъра, той се оправдава, че гръцките собственици на… гръцкият контрагент има различия с тях. Ами ще има различия с тях, защото зад тях стои „Газпром“ и, естествено, че „Газпром“ няма да иска България да има алтернативно трасе, тъй като тогава тази зависимост отпада и става така, г-н Саръиванов, че всъщност след 2 дни министър-председателят Бойко Борисов отива при президента Путин, при министър-председателя Путин. . .
    Водещ: Посреща го всъщност.
    И. Иванов: Посреща го и… виждат заедно, без никаква наша защита. Ние оставаме да бъдем на 100 процента зависими от руския газ, както бяхме преди 2 години, когато, много добре си спомняме министър Димитров, тогава беше министър, как България остана за 16 дни без природен газ. Ние оставаме зависими от един и същи доставчик. Друг е въпросът, че това е Русия. Дори и да не беше Русия, да бъде друга държава, тази зависимост е пагубна, когато се говори за енергийни доставки. И аз виждам липса на воля у българското правителство да промени нещата. Ние можем да доставяме компресиран газ от пристанището Поти до Варна. В рамките на една година може да доставим цялото количество от над 2 милиарда газ. Нищо не се прави.
    Водещ: Между другото прочетох едно интересно интервю и ви казах за това преди да започнем, с г-н Христо Казанджиев, който е бивш директор на „Природни ресурси“ в икономическото министерство, който каза – „Южен поток“ може да ни лиши от милиони – и тук се говори отново за въпросното дружество, което така или иначе 50 процента ще бъде собственост на „Газпром“, за това, че така или иначе тръбите чия собственост ще бъдат и от какво може да печели реално България. Дайте да го обясним това на зрителите. България какви пари ще печели от въпросния „Южен поток“ и от какво? Всъщност само от транзитни такси, така ли?
    П. Димитров: Само от транзитни такси. Нали разбирате, че в този поток ще бъде инвестирано и тези пари трябва да се възстановят на инвеститорите. Така че парите ще тръгнат към държавата само като част от печалбата на това съвместно дружество.
    Водещ: Колко години ще отнеме всъщност. . .
    П. Димитров: Ако има такава печалба.
    Водещ: Ако има такава.
    П. Димитров: От тази гледна точка, понеже е скъп проект, то не е ясно кога това ще се случи. Но, продължавайки това, което каза г-н Иванов, ние не сме с по-силни позиции сега, ние сме с по-слаби.
    И. Иванов: С по-слаби.
    П. Димитров: Понеже се появи Румъния като конкурент, предложи, ето ви тука съобщението на „Газпром“, ония ден са се срещнали „Газпром“ отново с румънците, продължават да работят по проекта. Тоест тука се идва със заплахата, ако вие не сте послушни и не подпишете нищо, ще минем през Румъния и няма да има транзитни такси, няма да имате…
    Водещ: И какво от това? Ето това, което вие казвате, ще отнеме страшно много години, не се знае кога ще стане, трябва да се избият парите от инвестициите и чак тогава ще почне да печели държавата, тоест заплахата ще мине през Румъния. Не изглежда чак толкова страшно. Ами минете през Румъния. Ние така или иначе какво ще спечелим от тая работа?
    П. Димитров: Значи вие разбирате, че газ значи стратегическо влияние. Това е влиянието и на ядрената енергетика, това е на нефта, това е. . .
    И. Иванов: Мога ли да се включа само с една дума?
    Водещ: Въпросът е. . . да приемем, да приемем, а да се поставим на мястото на министър-председателя. Той казва, добре, хайде, ние ще ви пуснем тръбите за „Южен поток“, при положение, че България явно, нали, както казахте, няма да спечели много, какво да поиска срещу това?
    И. Иванов: Аз вече казах, България трябва да поиска сваляне на високите входни мита на Русия, вносни мита, поради което цялата. . .
    Водещ: Има ли индикации, че това ще се случи?
    И. Иванов: Не, ще има едно обещание, мога да ви го кажа. Такова обещание Путин даде и когато на 19 януари дойде в София, когато по думите на президента Първанов беше подписан голям шлем. Нищо не остана от големия шлем, но така или иначе Путин и тогава обеща същото, но нищо не се случи. Договор трябва да има. Преди България да даде своето съгласие за „Южен поток“, трябва да има договор какво Русия ще предприеме, за да може да се отвори руският пазар за българските стоки. А що се касае до „Южен поток“, и много правилно г-н Димитров отбеляза, че това е скъп проект. Неговата цена е между 26 и 30 милиарда евро. Цената на „Набуко“ е 7.9 милиарда евро, което прави българския ангажимент от 400 милиона евро, 5 процента от целия проект. Питам каква е цената, която България трябва да плати за тази реализация? И следващото съвсем основателно, кога в крайна сметка тази цена ще бъде компенсирана от тези такси, защото на тези въпроси не се дава никакъв отговор. Влиза се просто в една тъмна кутия. Какво ще излезе оттам, публиката седи и чака, ще чака с десетилетия.
    П. Димитров: Аз искам да вляза в краткосрочните ползи, които сега са важни, когато се опитваме да излезем от кризата. Значи парите, които ще влязат като инвестиция за строителството на „Белене“, ще са тука в България, става въпрос поне за 2 милиарда евро. Това са работни места, това е голям ангажимент за българския бизнес и за хората, които работят в тоя регион. . .
    И. Иванов: Откъде ще дойдат, г-н Димитров?
    П. Димитров: От инвеститора, естествено, ще дойдат, от банките ще дойдат.
    И. Иванов: А кой е този инвеститор, или се пази в тайна?
    П. Димитров: Да, да, да, в тайна, тук сте прав. И същото е с „Южен поток“. Това е проект, който ще ангажира огромни мощности по време на криза. Аз затова казвам, защо чакахме година и половина? Значи RWE трябваше да даде премия от 500 милиона евро. Те бяха за НЕК, те бяха за България, те щяха да се инвестират в България. Изгонихме ги, изгубихме ги. След това Русия каза, абе, дайте, аз ще финансирам проекта, за да върви напред, а вие търсете стратегически инвеститор и като го намерите, нали, той ще си вземе дела. Отново не го направихме. По всичките ни проекти картинката е такава. Тогава, когато трябваше да направим нещо, за да помогнем на българския бизнес, ние не направихме абсолютно нищо. Краткосрочните ползи за България са важни, а стратегическите ползи са безспорни. Тука никаква заблуда, че е по-добре за България през нейна територия да минават повече потоци, и „Южен поток“, и „Набуко“, дай боже, връзките с Гърция, с Турция е особено важна връзката, тъй като там имаме договорка за доставка на газ от Азербайджан. Ако ние имаме връзка с Турция, газ може да тръгне и в момента и щяхме да отидем вдругиден на разговорите с това, че ние имаме доставка на газ и нямаме проблеми.
    И. Иванов: Съжалявам, но това, което каза г-н Димитров, е едно, бих казал, традиционно мислене. Повече тръби, повече зависимост от България, става въпрос на другите страни. По отношение на природния газ това вече не е валидно, защото има алтернативни решения, които са в редица случаи по-евтини и по-сигурни – това е строителството на терминал за втечнен природен газ, както вече казах, пренасяне на компресиран газ от Каспийския регион, за което правителството има оферта, предложено му е, но то мълчи и чака. Ние продължаваме да се държим за тръбата, а има други алтернативни решения, които, отново казвам, все повече навлизат. Помислете – цената на природния газ на световния пазар намалява, намаля с пет процента, ще продължи да намалява още. Защо? Именно по тази причина, защото се либерализира тази търговия с природен газ чрез различни способи и от различни находища, каквито са находищата от шистов газ в Съединените щати преди всичко, и най-вече за момента, което значи, че ние не трябва съвсем едностранчиво да кажем – не минава ли „Южен поток“ през България, ние сме загинали. Нищо подобно. България има възможности, но не ги използва. И второ, това, за което категорично мога да заявя, че е изключителна слабост на сегашното правителство, няма визия за развитие на българската енергетика. Отново, както си го признаваме досега, скача. . .
    П. Димитров: Тя трябваше да е готова до края на миналата година.
    И. Иванов: . . . скача от проект на проект и се върти като три топчици в една сфера, и само ги наблюдава. Истината е, че трябваше енергийната стратегия да бъде представена декември 2009 г., няма да бъде представена и декември 2010 г. Енергийната стратегия, приета от Народното събрание, ще бъде тази рамка, в която трябва да се движи българската енергетика, не се… не постъпиха промените в закона за енергетиката, не беше утвърден националният план за развитие на възобновяемите източници, закон за възобновяемите източници и най-вече закон за енергийната ефективност. Всички те трябва да бъдат хармонизирани с европейското законодателство и се радвам, че в новините преди нашето предаване беше заявено как комисарят Йотингер казва – хиляда милиарда евро Европейският съюз ще инвестира в единната европейска мрежа, в създаването на енергиен европейски регулатор, единен регулатор, за да може всъщност да се работи в интерес на потребителите, а не в интерес на някакви геостратегически цели, които не са целите на България.
    П. Димитров: Значи, г-н Иванов забравя една малка подробност, че реализацията на тези цели с нашите съседи зависи от тези съседи.Значи, трябва да имаме терминал на гръцкото крайбрежие, евентуално терминал да ползваме на турското крайбрежие, да се направят тези връзки и там се намесват геостратегическите интереси, тъй като България не е никакъв фактор в преноса на газ, просто няма да има кой да говори с нас.
    И. Иванов: Вижте, погледнете как постъпва Путин. Имат сериозен интерес за „Южен поток“, идва в София да преговаря. Видяхте ли българските държавници заради тия интерконекторни връзки да отидат в Атина или в Анкара с категоричното настояване, още повече, че по отношение на връзката с Турция имаше бизнеспроект на частни инвеститори. Но беше пуснато по друга писта да се. . .
    Водещ: Ама то за да настояваш за нещо, трябва да си в силна позиция, г-н Иванов…
    И. Иванов: . . . част от газопровода „Набуко“, с многостранни споразумения, и това забавя с година или две.
    Водещ: Ясно, да.
    П. Димитров: Не, да твърдим, че „Южен поток“ не е полезен за България, е просто несериозно. Значи, след като се направи „Северен поток“, след като Германия се ангажира толкова агресивно с този проект, да твърдим, че това не е в интерес на България. . .
    И. Иванов: Германия… Германия само четирийсет процента… само четирийсет процента от природния газ за Германия ще постъпва от Русия, България продължава на сто процента и построяването на „Южен. . .
    П. Димитров: Ама аз не отричам. . .
    И. Иванов: . . . вие не отричате, но какво ще се случи при включването директно в „Южен поток“. Всички, които и без това не желаят енергийната независимост на България, ще кажат – не ни е необходимо, имаме си, от бившия газопровод „Дружба“ постъпва от Румъния природен газ, имаме си „Южен поток“, всичко останало да забравим.
    Водещ: Добре, слагаме край на тая тема, защото така или иначе ще изчакаме посещението на Путин и ще видим какво ще се случи в събота. Две думи само да ви питам, не мога да пропусна, в 10.30 ч. тази сутрин ще се обяви прословутият проект на президента Първанов, какво мислите по въпроса? Г-н Димитров?
    П. Димитров: Аз си мисля, че при това запълване на улиците с научни работници, със студенти, проектът е изключително актуален, тъй като трябва да се практикува интелектът, да се практикува науката и България да върви напред. Значи, в момента това не е политически проект, в момента това е гражданско движение и то е за изработване на. . .
    Водещ: Е, сега много неща започваха като граждански движения.
    П. Димитров: . . . алтернативни политики.
    Водещ: С вас лично разговарял ли е президентът Първанов?
    П. Димитров: Участвах в среща с президента, действително на този етап това не е политически ангажимент, няма да има политически структури, то няма как да участва в избори като политическа партия, но е крайно време България да почне да се опира върху това, което е над раменете, а не това, което е в мускулите. И от тази гледна точка АБВ е проект на интелекта и аз не виждам нещо лошо в изработването на алтернативни политики, които ще са в интерес на България, те няма да са в интерес на един или друг човек.
    Водещ: Добре, г-н Иванов, вашето мнение?
    И. Иванов: За момента аз не зная защо така г-н Димитров, така, ласкателно бих казал, се отнася към този проект. За мен за момента АБВ е проект на износените политически лица, защото се обявява като граждански, а виждате, че цялата ръководна група са политици, част от тях минали през политиката, отказано им е доверие на едни или на други избори, със стремеж да се върнат там. Мога да ги изброя, няма смисъл да губя времето, но същественото е, че първо, България се научи под формата на гражданско движение, след това се формират политически партии, които казахте и вие. . .
    Водещ: Видяхме го няколко пъти…
    Ив. Иванов: И второто, че всъщност това е допълнителен опит да се разбие модел на една страна, която трябва да има ясно изградени политически партии, с ясни послания, с ясна програма. Всички тези движения са удар встрани, което не допринася, и затова такива движения няма в класическите демокрации.
    Водещ: Добре, благодаря ви много за това включване и за този разговор в студиото на „Здравей, България“.

  2. Nai- vajnoto ot teksta gore:

    Борисов: По същата тема, свързана с атомната централа „Белене”, се разбрахме експертите да достигнат възможно най-ниската цена при гарантирана най-голяма сигурност на централата в Европа, сиреч, една от най-добрите централи в Европа да построим в България.

    Путин: В един от нашите телефонни разговори, вие ме помолихте да наредя на господин Кириенко да ускори доставката на резервни части за действащата атомна електроцентрала. В нормален режим същото оборудване и работи се изпълняват от наши западни партньори, между четири и шест месеца. Обаче ние направихме всичко доставката да бъде осъществена в най-кратките срокове. В най-близките години ние при нас в Русия планираме да построим толкова блокове, колкото беше построено през целия съветски период.

    Ние предоставяме пълен пакет от услугите. Започваме от кредитирането, доставки на оборудването, монтаж, доставка на ядрено гориво и утилизирано отработено ядрено гориво с последващо извозване на територията на Руската федерация. При това ние имаме много добри отношения с редица европейски партньори преди всичко със „Сименс” и „Арева” от Франция, но основно ние работим със „Сименс”. Ние не сме скъперници, и отдаваме такъв обем на работа, с който те могат да се справят и в направленията, в които са световни лидери. Това е основно електрониката и някое друго оборудване от ядрената ни енергетика. Като средно всеки проект има до 25 на сто от контракта. От 25 до 30 на сто ние отдаваме за местни локални организации, тук думата преди всичко става за строителство.

    Путин: Това се отнася до проблема, за който отдавна вече ние говорим. Става въпрос за производство на руски въоръжения без съответни руски лицензи. Бихме искали да ускорите работата, за да решим този проблем, и за това нещо искам да кажа, че производството на стари съветски оръжия без тяхното модернизиране това е задънена улица. Досега вашите производители все още могат някъде да го продават, но скоро това може да секне.

    Борисов: Няколко думи за темите, които засегнахте. За „Южен поток” и АЕЦ „Белене” казахме, че са ясни. За „Бургас – Александруполис” имаме твърдо политическо решение и се съобразяваме с това, че в този регион на България населението е изключително против този проект, който преминава и през НАТУРА и в същото време има риск относно туризма в този най-красив черноморски регион на България.

    Путин: Миналата година имахме 290 хиляди наши туристи, а през тази година досега са посетили 322 хиляди. Това е много важен обект на сътрудничеството от човешки тип, че все повече руснаци си купуват недвижими имоти по крайбрежието .

    БОЙКО БОРИСОВ: А у вас има газ, затова разменяме газ за туризъм.

    ВЛАДИМИР ПУТИН: Аз дори сам не зная с колко газ разполагаме. Сега откриваме ново находище на полуостров Имал. Там само потвърдените запаси са от порядъка на 55 трилиона кубика. А в Катар – най-големият производител досега, е само с 30 трилиона. Това е само на един полуостров на Северна Русия.

    БОЙКО БОРИСОВ: Затова ние правим „Южен поток” с Русия, а не правим с Катар.

    БОЙКО БОРИСОВ: И „Балшой театър” гостува. Ако не, ще гостува.

    Трайков: Българският износ може да бъде подпомогнат от руска страна, по начин, по който и двете страни да спечелят. Освен идеите, за които вече спомена господин премиерът Борисов, бих отбелязал и например доставките на храни и облекла или други стоки и услуги по проекти, финансирани от федералния и регионални бюджети на Русия. Или например процедурите по сертифициране на парфюмерия и козметика да бъдат толкова понякога ненужно сложни за българските стоки. Но целия обем от теми ще го разгледаме на следващата сесия. Бих искал да отбележа, че в протокола от предпоследната сесия е записано, че по въпроса с оръжейните лицензи двете страни нямат взаимни претенции и ще намерят начин това да бъде урегулирано.

    БОЙКО БОРИСОВ: Една тема, която също така ми се иска да поставя, е относно българските архиви от периода 1939-1944 г. Вярно е, че това трябва да стане със закон на руския парламент, но да стои на вашето внимание, тъй като има широка обществено значимо желание да бъдат върнати на България тези архиви от 1939-1944 г.

    Една молба от страна на министъра на финансите, сметката, по която се внася капитала на „Южен поток България” АД – така ще се казва новата компания, да бъде в Българската банка за развитие, която е сто процента държавна банка.

    ВЛАДИМИР ПУТИН: Що се отнася до архивите, разбирам, че те бяха изнесени оттук след Втората световна война. Ще разгледаме това. Аз лично съм на мнение, че такива неща трябва да се върнат, но ние ще разгледаме това нещо.

    БОЙКО БОРИСОВ: Това не е необходимо на Руската федерация.
    Относно цената на газа решихме с господин премиера, тъй като това са междутърговски отношения, да не ги поставяме на масата на междуправителствените преговори, тъй като това касае две корпорации в лицето на „Газпром” и „Булгаргаз”, но лично много се надявам, когато с господин Милер се говори, да имат предвид, че е много важно за българската икономика да има сравнително по-конкурентна цена на газа.

    ВЛАДИМИР ПУТИН: Ние ще разгледаме този въпрос, защото знаете, че тази цена се базира по борсовите цени за петрол. Обаче ще видим, и ще помоля колегите да разгледат този въпрос.

  3. Министерски съвет публикува текста на стенограмата от разговорите между българскатаят и руската делегация, водени от премиерите Бойко Борисов и Владимир Путин на 13 ноември.
    ПЛЕНАРНИ РАЗГОВОРИ
    между
    министър-председателят на Република България – г-н Бойко Борисов и
    председателя на правителството на Руската федерация – г-н Владимир Путин

    13 ноември 2010 г.

    Пленарните разговори започнаха в 16.10 часа

    БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин премиер, добре дошли в България. С няколко думи искам да представя хората, които са от тази страна на масата: вицепремиерът и вътрешен министър и заместник-председател на нашата партия господин Цветан Цветанов, вицепремиерът и финансов министър господин Симеон Дянков, министърът на енергетиката икономиката и туризма господин Трайчо Трайков, министърът на външните работи господин Николай Младенов, министърът на околната среда и водите госпожа Нона Караджова, министърът на труда и социалната политика господин Тотю Младенов, посланикът на Република България в Москва господин Грозданов, заместник-министърът на икономиката и енергетиката господин Марий Коцев и госпожа Мая Христова изпълнителен директор на Българския енергиен холдинг.
    Подготвили сме се сериозно за тази среща по темите, които ни интересуват.

    ВЛАДИМИР ПУТИН: Господин министър-председател, вие познавате почти всичките ми колеги, бих искал да ви благодаря за поканата да посетя България. Днешното посещение носи изключително работен характер.
    През последните месеци ние с вас много подробно сме обсъждали енергийните проекти и други неща в различни области.

    Някои от тях са реализирани, имам предвид в транспортната сфера трасето Варна – Кавказ. Имаме и други проекти в това число в сферата на енергетиката – едно от най-важните пера в нашето сътрудничество.
    Ние сме се договорили с вас и ще има работа в сътрудничеството между Русия и България в хуманитарната сфера. Бих искал да ви благодаря за това внимание, което вие отделяте за развитието на руско-българските отношения. Точно благодарение на тези усилия в последно време ние можахме да напреднем в много направления и да достигнахме до подписването, както ние набелязахме преди малко с вас, на някои ключови документи. Благодаря ви.

    БОЙКО БОРИСОВ: Благодаря ви, искам да информирам колегите, че имахме 15 – 20 минутен разговор на четири очи, на четири очи е символиката на такъв разговор. Самият факт, че господин премиерът Путин със задоволство отбеляза и факта, че искаме днешните разговори да бъдат стенографирани, българското и руското общество да могат да чуят това, за което се договаряме, публично, ясно и открито, защото българските и руските отношения датират много отдавна. Ние нямаме претенциите да поставяме ново начало, но имаме претенциите да ги поставим на прагматично начало, взаимно изгодно за двете държави. Нещо повече, след като Европейският съюз прие Русия за стратегически партньор, заедно с премиера Путин информирахме европейския комисар по енергетика господин Йотингер, за да дадат своето становище по договора и устава на новото дружество. Нещо повече, те изпратиха и свой представител, който да участва днес и да присъства на подписването, защото „Южен поток” е европейски проект и ще доставя газ на много държави в Европа и с бързото си експедитивно подписване и спазване на пътната карта, дори предсрочно с няколко месеца, ние даваме пример за прагматична работа по общи взаимноизгодни проекти.
    По същата тема, свързана с атомната централа „Белене”, се разбрахме експертите да достигнат възможно най-ниската цена при гарантирана най-голяма сигурност на централата в Европа, сиреч, една от най-добрите централи в Европа да построим в България.

    Разбира се, темите които ни вълнуват, ако разрешите, господин Путин, да дадем възможност на министрите и на вашите колеги с по няколко думи, ако има теми, които са взаимно интересни, да ги поставят за да ги чуем.

    ВЛАДИМИР ПУТИН: Благодаря ви много уважаеми господин министър-председател.
    Първо бих искал да отбележа, че нашите търговски отношения съществено са пострадали покрай кризата. Те се свиха, направо рухнаха с 50 на сто. Обаче за първите осем месеца на тази година се покачи с 56 на сто и мисля, че до края на годината ние дори ще надскочим това ниво, което имахме през 2009 година. Тези тенденции трябва да се запазват и увеличават. Вече споменах, че ние днес ще подпишем два много важни документа за реализирането на „Южен поток”.

    Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги, бих искал да ви информирам, че Русия осъществява няколко големи енергийни проекти. Това строителство на нефтопровода до брега на Тихия океан, ние много дълго сме обсъждали проекта „Бургас – Александруполис” около 126 километра. През последните две години построихме 2000 километра в посока на Тихия океан и чисто нов нефтен порт на брега на Тихия океан. Ние по принцип изведохме на световния нефтен пазар нов проект. Ние с голямо уважение се отнасяме към Вашата позиция по всеки проект в това число и по проекта „Бургас – Александруполис”. Ние знаем и чуваме вашата гледна точка, няма нищо страшно в това, ние ще осъществяваме подобни проекти с други партньори, но в този регион, в същия.

    Що се отнася до газовата инфраструктура, вие знаете, че ние осъществяваме един много голям европейски проект свързан с газа – Северен поток, който ще премине по дъното на Балтийско море. Миналата година ние започнахме, а през месец ноември 2011 година по същата тръба ще бъде пуснат първият газ за нашите европейски партньори. Работата върви много добре, под пълна пара и аз ходих там неотдавна дори с хеликоптер в морето и видях, че 50 на сто от обема на работите вече са извършени. Работата върви практически денонощно, работи международен отбор, така да се каже. Ние вече имаме предложения да направим успореден газопровод и директно да пуснем тръбата до Германия. Също ще направим и големи газохранилища в тази част на Европа. Обаче, ако докараме докрай „Южен поток”, тогава ще се въздържим от реализирането на втората част на „Северен поток”. Ако нещо ни попречи, да не направим това, ние ще разглеждаме няколко варианта, или да разширим нашите възможности към Северна Европа, или да направим един газопровод успореден на „Син поток” през Турция и оттам да преминаваме за Гърция и Италия.

    За ваша информация всяка година ние увеличаваме нашите доставки за Турция извън плана, миналата година и тази година, защото има поставени смущения с доставките на газа от Иран за Турция.
    Повтарям, че с днешното подписване на документите за „Южен поток” ние фактически даваме старт на този проект, който ще допринесе за диверсификацията на газовите маршрути.
    На границата на 2008 и 2009 година сигурно знаете, че имахме голям конфликт с една от страните и тази страна е Украйна.

    БОЙКО БОРИСОВ: Знаем много добре.

    ВЛАДИМИР ПУТИН: Украйна практически затвори транзита. Тя искаше от нас да намалим цената за вътрешното потребление на газа за Украйна и без газ остана практически цяла Южна Европа. Строителството на „Южен поток” ще позволи да се минимизират практически до нула всички доставки на нашия газ за Европа – от нашия бряг директно за българския. И за този транзит годишно България ще има 2,5 милиарда долара, по точно 2,4.

    Смятам, че това е много важен и нужен проект за всички. Както и да е странно, дори за транзитни държави дори за Украйна, защото ще я стяга малко. Сега те ни предлагат различни варианти, няма да крия това нещо, и така се опитват да разубедят от реализирането на този проект. Ние им казахме, че тук няма никаква политика. Ние просто взехме вече решението и ще го правим.

    Освен този проект ние имаме и много други насоки на сътрудничество. Един от най-големите проекти е АЕЦ „Белене”. В един от нашите телефонни разговори, вие ме помолихте да наредя на господин Кириенко да ускори доставката на резервни части за действащата атомна електроцентрала. В нормален режим същото оборудване и работи се изпълняват от наши западни партньори, между четири и шест месеца. Обаче ние направихме всичко доставката да бъде осъществена в най-кратките срокове. В най-близките години ние при нас в Русия планираме да построим толкова блокове, колкото беше построено през целия съветски период.
    През цялата история на Съветския съюз тогава бяха построени 30 блока, а ние планираме да направим 28. Освен това ние осъществяваме голяма работа и в чужбина, в Китай, в Индия, в Турция.

    Разбира се, че наши конкуренти са американски, японски и френски компании. Обаче те не могат да предложат продукта по-добър като качество и по-евтин като цена. Ние направо печелим тендери. Ние сега правим шест блока в Китай, като двата са построени, за четири са подписани документи, а общият им брой ще бъде 16. И с Турция подписахме всички документи и ще работим с тях. Ние предоставяме пълен пакет от услугите. Започваме от кредитирането, доставки на оборудването, монтаж, доставка на ядрено гориво и утилизирано отработено ядрено гориво с последващо извозване на територията на Руската федерация. При това ние имаме много добри отношения с редица европейски партньори преди всичко със „Сименс” и „Арева” от Франция, но основно ние работим със „Сименс”. Ние не сме скъперници, и отдаваме такъв обем на работа, с който те могат да се справят и в направленията, в които са световни лидери. Това е основно електрониката и някое друго оборудване от ядрената ни енергетика. Като средно всеки проект има до 25 на сто от контракта. От 25 до 30 на сто ние отдаваме за местни локални организации, тук думата преди всичко става за строителство. Това означава създаване на нови работни места. Разбира се получават нови компетенции. По принцип това е строителство, но е много специфично, защото се строи атомна електроцентрала. Ние сега в тесен кръг обсъдихме с Вас напредъка за този проект. Ние ще работим с нашите европейски партньори на ниво правителство, така и на корпоративно ниво. Ще помислим по какъв начин може да бъде организирано и финансирането на тези работи.

    Господин Кириенко, както ми каза, като цяло договореностите с българските партньори по всички параметри са постигнати. Ние трябва да продължим нашата съвместна работа за усъвършенстване на договорено право на базата на нашето сътрудничество.

    Днес по Ваша молба ние ще подпишем и междуправителствено споразумение, което ще определя как да действа Договорът за социално осигуряване. В стадиите на подготовката вече се намират споразумения за сътрудничество в областта на медицината, за ремонта на хеликоптерите и за сътрудничеството в областта на въздушния транспорт.

    Тук има един въпрос, на който бих искал да обърна внимание, уважаеми господин министър-председател. Това се отнася до проблема, за който отдавна вече ние говорим. Става въпрос за производство на руски въоръжения без съответни руски лицензи. Бихме искали да ускорите работата, за да решим този проблем, и за това нещо искам да кажа, че производството на стари съветски оръжия без тяхното модернизиране това е задънена улица. Досега вашите производители все още могат някъде да го продават, но скоро това може да секне. Ние предлагаме да се обединим и да се договорим, защото тук ние можем заедно и да модернизираме оръжията, и да ги произвеждаме, и това ще стане за години напред. С някои от нашите партньори в Централна Европа ние се бяхме договорили по такъв начин.

    Междуправителствената комисия работи добре, следващото заседание според молбата на българската страна, на поредното заседание на междуправителствената комисия трябва да се състои в Москва през първото тримесечие на 2011 година.

    БОЙКО БОРИСОВ: Относно междуправителствената комисия исках да предложа по-бързо да се съберат, за да може по тези спорни въпроси да намерят необходимият изход, защото вие сам виждате, че по всички въпроси нещата са отлагани във времето до момента, в който ние трябва да седнем и да ги решим най-прагматично.

    Няколко думи за темите, които засегнахте. За „Южен поток” и АЕЦ „Белене” казахме, че са ясни. За „Бургас – Александруполис” имаме твърдо политическо решение и се съобразяваме с това, че в този регион на България населението е изключително против този проект, който преминава и през НАТУРА и в същото време има риск относно туризма в този най-красив черноморски регион на България.

    В същото време по „Южен поток”, когато говорим, пристанището ни в Бургас е много добро и има възможност да извършва необходимата логистика по изграждане на „Южен поток”.

    Тази година българското правителство направи всичко необходимо и имаме голям ръст на руски туристи, които дойдоха на българското Черноморие, за наша радост, относно бързото издаване на електронни визи.
    На Вашето внимание искам да поставя и това, че има много български строителни компании с много опит и възможности и ако има необходимост за олимпиадата в Сочи могат да бъдат използвани. Освен това нашите корабостроителни и кораборемонтни заводи могат да поемат част от Вашия риболовен флот, който се ремонтира. Имаме седем добри завода, до 15 кораба на година могат да ремонтират, но темите са много, по които можем да върнем и много от българските стоки на руския пазар и съответно внос на руския пазар в България, но аз се надявам, че с личната ни среща днес и Вашето присъствие, в София ще дадем именно тази прагматика на отношенията, която е характерна и за Вашето управление, но и за работата на българското правителство.

    ВЛАДИМИР ПУТИН: Ако позволите съпредседателят на междуправителсвената комисия.

    БОЙКО БОРИСОВ: Заповядайте.

    СЕРГЕЙ ШМАТКО: Уважаеми господа министър-председатели, уважаеми колеги, в допълнение на това, което вие току-що казахте, бих искал да допълня, че в рамките на комисията много добре се развиват отношенията между висшите школи на нашите страни. През октомври тази година беше подписано споразумение между нашите образователни министерства за научно-техническо сътрудничество. Като пилотен проект се реализира проект за съвместно обучение на студенти във български ВУЗ-ове и за перспективата за учредяване на съвместни руско-български висши учебни заведения.
    Вие вече отбелязахте голямата перспектива на нашето сътрудничество в сферата на туризма. Миналата година имахме 290 хиляди наши туристи, а през тази година досега са посетили 322 хиляди. Това е много важен обект на сътрудничеството от човешки тип, че все повече руснаци си купуват недвижими имоти по крайбрежието .

    БОЙКО БОРИСОВ: А у вас има газ, затова разменяме газ за туризъм.

    ВЛАДИМИР ПУТИН: Аз дори сам не зная с колко газ разполагаме. Сега откриваме ново находище на полуостров Имал. Там само потвърдените запаси са от порядъка на 55 трилиона кубика. А в Катар – най-големият производител досега, е само с 30 трилиона. Това е само на един полуостров на Северна Русия.
    БОЙКО БОРИСОВ: Затова ние правим „Южен поток” с Русия, а не правим с Катар.

    ВЛАДИМИР ПУТИН: С Катар ще бъде малко трудно. То може да се доставя втечнен газ от Катар, обаче трябва да се мине през Босфора и Дарданели с големи танкери, при сегашните услуги това е почти невъзможно. И той първо трябва да се добие, след това да се втечни, след това да се товари, след това да се разтовари, след това пак да стане газ и това е много сложно.

    СЕРГЕЙ ШМАТКО: Бих искал да кажа още няколко думи за нашето сътрудничество в сферата на културата и на хуманитарните науки. Сега върви работата за подготовката на споразумение за културно сътрудничество и догодина тук ще бъде проведена седмица на руската култура, бих казал с упор на духовността.
    Господин министър-председател, още един път да изразя нашата признателност, че по време на празнуването на 65-годишнината от победата над фашизма тук в България дойдоха много известни руски колективи и руската култура, руската естрада, тук бяха представени съответно.

    БОЙКО БОРИСОВ: И „Балшой театър” гостува. Ако не, ще гостува.
    Разбира се, това е добро и в сферата на културата, науката, образованието, мисля, че има и добри традиции. Аз съм убеден, че и по-добре може да се развиват, повтарям, прагматичните ни отношения.
    Министър Трайков ще каже няколко думи във връзка с междуправителствената комисия.

    ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господа премиери, уважаеми колеги, бих искал да се присъединя към оценката на моя колега министър Шматко за чувствителния прогрес по редица теми, разглеждани в междуправителствената комисия. Например с откриването на митническия склад на порт Кавказ, с ратифицирането на социалната спогодба. Разбира се, тези детайли, които все още трябва да се урегулират, се надяваме, че сравнително скоро могат да намерят решение, като с унищожаването на недопуснатите стоки или функционирането на лабораториите.

    Не е тайна за големия дисбаланс, който имаме в стокообмена си, той има своето обяснение с вноса на енергоресурси от Русия. В същото време има редица области, където българският износ може да бъде подпомогнат от руска страна, по начин, по който и двете страни да спечелят. Освен идеите, за които вече спомена господин премиерът Борисов, бих отбелязал и например доставките на храни и облекла или други стоки и услуги по проекти, финансирани от федералния и регионални бюджети на Русия. Или например процедурите по сертифициране на парфюмерия и козметика да бъдат толкова понякога ненужно сложни за българските стоки. Но целия обем от теми ще го разгледаме на следващата сесия. Бих искал да отбележа, че в протокола от предпоследната сесия е записано, че по въпроса с оръжейните лицензи двете страни нямат взаимни претенции и ще намерят начин това да бъде урегулирано.

    Ще използвам случая да благодаря на господин Кириенко за изключително адекватната реакция във връзка с дефектиралите прибори в АЕЦ „Козлодуй”. И разбира се, на Вас, господин премиер. И в същото време да отбележа със задоволство, че българските инженери заедно с руските намериха полезни решения за усъвършенстването на конструкцията на тези прибори, така че рискът от такива дефекти в бъдеще да бъде намален.

    В заключение ние съзнаваме, че в големия потенциал за пазар на български стоки в Русия в момента са регионите и да предложа, може би заедно с Вас, господин Шматко, заедно да открием някоя бизнес инициатива в някои от важните райони на Русия, за да се види политическата подкрепа от руското ръководство към българския бизнес. Благодаря.

    БОЙКО БОРИСОВ: Една тема, която също така ми се иска да поставя, е относно българските архиви от периода 1939-1944 г. Вярно е, че това трябва да стане със закон на руския парламент, но да стои на вашето внимание, тъй като има широка обществено значимо желание да бъдат върнати на България тези архиви от 1939-1944 г.

    Една молба от страна на министъра на финансите, сметката, по която се внася капитала на „Южен поток България” АД – така ще се казва новата компания, да бъде в Българската банка за развитие, която е сто процента държавна банка.

    ВЛАДИМИР ПУТИН: Що се отнася до архивите, разбирам, че те бяха изнесени оттук след Втората световна война. Ще разгледаме това. Аз лично съм на мнение, че такива неща трябва да се върнат, но ние ще разгледаме това нещо.

    БОЙКО БОРИСОВ: Това не е необходимо на Руската федерация.
    Относно цената на газа решихме с господин премиера, тъй като това са междутърговски отношения, да не ги поставяме на масата на междуправителствените преговори, тъй като това касае две корпорации в лицето на „Газпром” и „Булгаргаз”, но лично много се надявам, когато с господин Милер се говори, да имат предвид, че е много важно за българската икономика да има сравнително по-конкурентна цена на газа.

    ВЛАДИМИР ПУТИН: Ние ще разгледаме този въпрос, защото знаете, че тази цена се базира по борсовите цени за петрол. Обаче ще видим, и ще помоля колегите да разгледат този въпрос.
    Що се отнася до сметката за „Южен поток”, смятам, че това е напълно възможно. Обществото да се чувства сигурно и тази банка да е надеждна.

    БОЙКО БОРИСОВ: Тя е сто процента държавна и се гарантира от Българската централна банка.

    ВЛАДИМИР ПУТИН: Добре.

    БОЙКО БОРИСОВ: Ако няма други въпроси, колеги, да отидем да подписваме.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *