Home » Авторски страници

Кой се страхува от преференциалното гласуване?

2010.11.09 Един коментар
Spread the love

Автор: Антоанета Цонева*, “Институт за развитие на публичната среда”

Кой се страхува от преференциалния вот? Отговорът е кратък – партиите. За тях той е неудобен. В същото време партиите са тези, които създават правилата на играта. Новите правила са заложени в проекта за Изборен кодекс, внесен на 4 ноември т.г. в деловодството на НС.

Всичко започна с добри намерения и гръмки ангажименти

“ГЕРБ застава зад пропорционалната избирателна система от преференциален тип с по-нисък праг, който ще доведе на практика до постигането на реално пренареждане на листите…. избирателят да е този, който да предпочете за кого да даде вота си – дали за личността, която е в дадената пропорционална листа, или да даде гласа си за партия.

Какви са предимствата на тази система? На първо място, пропорционалната система от преференциален тип удовлетворява обществените очаквания за мажоритарния елемент, защото обществото иска да се води от това, че лицата, които ще влязат в парламента, все пак трябва да бъдат и лица, които са обществено одобрени от самите тях. Тя разширява правата на избирателите, като им предоставя възможност сами да определят подредбата на кандидатите за народни представители и повишава степента им на ангажираност.

Създават се реални условия за повишаване качеството на състава на бъдещия парламент, повишава се конкурентноспособността и подбора на хората в листите. Удобно както за провеждане на парламентарен избор, така и за местни избори. Преференциалната избирателна система в различни модификации е най-разпространени в Европа, в страните: Белгия, Холандия, Дания, Швеция, Полша, Чехия, Унгария, Финландия и Гърция.”

Цветан Цветанов, Стенограма от Кръгла маса за изборното законодателство, 19 декември 2009.

“Моето мнение е, че трябва да запазим пропорционалната избирателна система с преференция. Преференцията обаче трябва да има разумен праг, в рамките на 5-7%. Не бива да отиваме в крайността на висок праг на преференция, както е сега, защото тя не позволява резултатът от този мажоритарен елемент да се случи. От друга страна, прагът на преференции не трябва да е много нисък, защото това ще доведе до други последици, които ще изкривят отново вота на избирателя.”

Искра Фидосова, в. “Политика”, 4 септември 2009 г.

Какво се случи, че прагът за парламентарни избори стана 20 %, а този за евроизбори беше намален от 15% едва на 10 %?

До последния момент на внасяне на кодекса не беше ясно какъв ще е преференциалният праг за парламентарни и евроизбори. В мотивите към законопроекта не се обяснява защо точно такъв е размерът на предпочетените прагове и какъв ефект се очаква от тяхното прилагане.

На 13 септември 2010 г. временната парламентарна комисия, която изработваше проекта на изборен кодекс, приключи своята работа с доклад, описващ съгласията и несъгласията между парламентарните партии, участнички в изработването на проекта. От този доклад не разбираме откъде комисията е черпила експертиза относно преференциалния вот. Какво е съдържанието на посочените в доклада становища и експерни оценки и кои са авторите им ние не знаем – те не са публични. Въпреки, че комисията обеща да публикува всички материали, които е използвала при подготовка на проекта – това не се случи.

Забележителното единодушие на партиите

От доклада на комисията става ясно, че партиите са напълно единни в това, че не трябва да има преференция при местни избори.

Според ГЕРБ, “ако има праг, дори и много висок, това ще доведе до сериозни изкривявания на изборните резултати, ще се стимулира купуването на гласове и създаването на сериозни проблеми вътре между самите кандидати в листата на съответната партия или коалиция”.

Отказът от преференции на местни избори означава, че законодателството няма да е до край унифицирано, тъй като на парламентарни и евроизбори ще има преференция, а на местни избори гражданите няма да могат да посочват своите предпочитания. Точно там, където хората се познават и елементът на мажоритарност има смисъл, това няма да се случва, с аргумента, че така ще се насърчи купуването на гласове.

Т.е. партиите признават, че се съмняват в качествата на издиганите от тях кандидати и се страхуват, че собствените им активисти ще организират кампании за купуване на гласове в своя полза.

В повечето европейски страни общинските съвети се избират или мажоритарно – в населени места с по – малко население или в по-големите общини чрез смесена избирателна система – част мажоритарно и част пропорционално. Там, където се прилага пропорционална избирателна система, обикновено има някакъв вид преференция и възможност за заявяване на предпочитание към кандидат/и от листата. Разнообразието от системи е значително и често е в зависимост от големината на общината. Мажоритарността е силно застъпена. По-рядко се прилагат твърдите партийни листи, без опция за разместване, какъвто е случаят с България.

Купуването на гласове се предпоставя като аргумент

Защо политическите партии в България с такова единодушие не искат въвеждането на преференции на местни избори? Защо отново гражданите няма да имат правото да посочват предпочитанията си за политически представители в общината?

Българските партийни централи не дават директни отговори на тези въпроси. Създателите на Изборния кодекс изтъкват единствено следния лицемерен аргумент – ако има възможност за преференции, някои от кандидатите със своите роднини и приятели, а и с купуване на гласове, ще пренаредят партийните листи.

Всъщност, тук се прокрадва страх от две същностни промени в изборния процес на местно ниво, които биха произтекли от въвеждането на преференция на местния вот.

Първо, крахът на партийната коалиционна политика на местно ниво, от която избирателите са отдавна омерзени. Допускането на местна преференция може да пренареди коалииционните листи, сглобени от партийните централи на базата на интереси и компромиси, които нямат нищо общо с интересите на местните общности.

Второ, партийните централи ще се лишат от лостове за влияние върху собствените им партийни елити на общинско ниво. Ако партийната централа не е в състояние да се “отблагодари” на местния си партиен активист като му осигури достъп до управлението на ресурсите на общината, как той ще бъде мотивиран за активно участие в парламентарни, президентски или евроизбори, когато се решава политическата съдба на т.нар. национални партийни лидери.

Избори за НС и ЕП

Относно прага за преференции за парламентарни и евроизбори партиите също демонстрират пълно единодушие.

ГЕРБ смятат, че прагът при изборите за народни представители и за членове на Европейския парламент (ЕП) трябва да е различен при различните видове избори поради това, че в изборите за членове на ЕП има една национална листа, а в изборите за народни представители отделни районни листи.

Според парламентарната група на Коалиция за България “е необходимо да има зависимост между наличието на преференции и техния праг с броя на изборните райони”.

Синята коалиция подкрепя преференциална пропорционална изборна система при изборите за членове на ЕП, но при по-ниска преференция, “тъй като преференцията от 15% е практически трудно преодолима”. Относно изборите за народни представители се обяват за “пропорционална система с преференции, но при ясно райониране при определяне на преференцията”.

За да има “равномерност в конкуренцията между кандидатите в една пропорционална листа, то трябва да има окрупняване на районите”.

Според ДПС трябва внимателно да се прецени размерът на преференцията, т.е. прагът да не бъде прекалено нисък. Ако преференцията е с много ниски прагове, “това може да доведе до абсолютна подмяна на вота, т.е. много малко малцинство да подмени вота на мнозинството”. Досегашният праг на преференциите при евроизбори да се запази.

“Атака” също смятат, че прагът на преференциите за парламентарни избори “трябва да е във взаимовръзка с броя на многомандатните изборни райони”.

Прекрояването на избирателните райони – някога, но не сега

Всички партии заявяват, че прагът зависи от това, колко и какви по размер и население ще бъдат избирателните райони. Партиите обаче не намериха сила да прекроят районите, въпреки че някои от МИР-овете се различават в пъти по брой на населението и така се изкривява представителството на регионално ниво.

Аргументите: нямаме актуални данни за населението и затова трябва да изчакаме преброяването през март 2011г. Поради това и никоя партия не даде предложение за преференциален праг за обсъждане. При завършването на работата на комисията, прагът не беше определен и в проекта на Изборен кодекс на мястото на процентите за преференциален праг бе оставено празно място.

Преди окончателното внасяне на проекта в НС бяха направени консултации сред партийните структурите и депутатите от ГЕРБ. Можем да заключим, че в рамките именно на тези вътрешни обсъждания е предложен и приет 20% преференциален праг за парламентарни избори, за да може днес г-жа Фидосова да ни уверява, че 20 на сто е всъщност “нисък и реален праг”.

Какво показват сметките

Разглеждайки различните варианти на проект на кодекс, откриваме една много любопитна подробност. Във варианта от края юли месец се предвижда преференциалният праг за парламентарни избори да се изчислява като процент от районната избирателна квота. Текстът гласи: Предпочитанията (преференциите), подадени за отделните кандидати, се вземат предвид, ако броят на гласовете, получени за кандидата, възлиза най-малко на ….. на сто от районната избирателна квота.”

Тази квота се образува като броят на действителните гласове, подадени в съответния МИР, се разделят на броя на мандатите за района.

Това означава, че ако в Благоевградски многомандатен избирателен район има девет мандата, районната избирателна квота ще се образува като действителните гласове (184 985) се разделят на 9 ( броя на мандатите) – така районна избирателна квота се определя на 20 554 гласа. Т.е. процентът на преференциите ще се изчислява на база 20 554 гласа.

Във внесения проект на кодекс обаче базата за изчисляване на преференциите “предвидливо” е променена: “Предпочитанията (преференциите) за отделните кандидати са валидни, ако броят на гласовете, получени за кандидата, е не по-малък от 20 на сто от гласовете, подадени за кандидатската листа.” Това означава, че ако ГЕРБ имат 69 710 гласа в Благоевградски МИР ( данни от изборите 2009 г.), за да се размести водачеството на листата са необходими не по – малко от 20% от 69 710 гласа., т.е. общо 13 942 гласа. Ако беше запазен предишният вариант – да се изчислява процент на преференциите от районната избирателна квота, щяха да бъдат необходими 4111 гласа – три пъти по- малко.

И в единия, и в другия случай обаче при праг от 20% се образуват много високи стойности, което прави преференцията неработеща.

Как определеният като “нисък и реален праг” няма да работи, можем да илюстрираме чрез следния пример. За да се смени водачът на листата на ГЕРБ в Благоевградски МИР е необходимо едва ли не всички действителни бюлетини, подадени за ГЕРБ във всички 58 секциии в Банско, Гоце Делчев, Разлог, Добринище, Белица и Струмяни ( използвани са данни от 2009г. ), да са с отбелязана преференция за един и същ кандидат от листата на ГЕРБ. Може би това има предвид г-жа Фидосова, когато обяснява, че “ниският и реален праг” ще се преодолява, като се мобилизират групи от общини да подкрепят точно един конкретен кандидат.

Едва ли това са си представяли активистите на ГЕРБ, когато са обсъждали предложението за “нисък и реален праг”. Ако някой обаче е доволен, то това със сигурност е Изпълнителната комисия на ГЕРБ, която според устава реди листите.

Нека припомним, че в 40 НС г-н Лъчезар Иванов внесе Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България, подготвен от ГЕРБ, който предвиждаше намаляване на 5% на преференциалния праг от всички гласували за листата.

Как стана така, че ГЕРБ поиска двойно по-висок праг

При обсъждането г-н Лъчезар Иванов заяви от парламентарната трибуна: “Считам, че на последните избори, които проведохме за ЕП и избирането на наши представители, 15-процентната бариера доказа практически, че е неработеща и че листата не може да бъде пренаредена. По този начин ние ще дадем възможност съответно на избирателите да могат да направят своя мажоритарен избор ….”

Днес обаче ГЕРБ подкрепят двойно по-висок праг. При 10% праг за евроизбори, за да бъде разместена националната листата на ГЕРБ ( ако се използват резултатите от 2009 г.) се изискват най-малко 62 769 преференции за конкретен кандидат, за листата на Коалиция за България 47 662, а за тази на ДПС 36 420 преференции за един кандидат.

Очевидно ясно е, че предложените прагове от 20% и 10 % са много високи и поради това напълно неработещи.

Лицемерие е някой да ни убеждава в противното. Всички политически сили обаче мълчат. Само ГЕРБ като автор на предложението се опитва да го защитава с несъстоятелни тези.

Освен, че не може да се постигне разместване в челото на листата, за да са напълно спокойни ръководствата на партиите, се запазва и правото един депутат да се кандидатира в два избирателни района, т.е. осигурява се застраховка за най-издигнатите в партийните йерархии, чрез поставянето им в челните избираеми места в две листи.

В част от цитираните от г-н Цветанов държави, в неговото встъпително изказване при откриването на Кръгла маса за изборното законодателство, през декември 2009 г., преференциалните прагове са в пъти по-ниски от предлагания от ГЕРБ праг. В Австрия преференциалният праг за парламентарни избори е 6%, в Швеция е 8%, в Чехия е 7 % и избирателите имат право да посочат 2 преференции в листата, в Словакия прагът е 10%, а преференциите са 4, в Полша и Естония преференциалното гласуване е задължително – прагът в Естония е 5% от регионалната избирателна квота. В Латвия избирателите имат право и на “отрицателна” преференция, с която показват неодобрението за даден кандидат.

Обезсмисляйки чрез много високи прагове преференциалното гласуване, новият Изборен кодекс пречи да се развива здрава вътрешнопартийна конкуренция, която би провокирала избирателите да се интересуват от профилите на индивидуалните кандидати, а самите кандидати да развият собствена кампания. Така, след като бъдат избрани, те биха имали стимул да поддържат близък контакт с избирателните си райони, за да получат нужните преференции и следващия път.

По своя смисъл преференциалният вот трябва да усилва персонализирането на политиката и да прави политическите представители по-разпознаваеми. Този кодекс обаче препречва възможността на гражданите реално да влияят върху избора на своите политически представители – посочвайки предпочитанията си за един или друг кандидат. А така се обслужват политическото статукво и партийните върхушки.

*”Институт за развитие на публичната среда” извършва граждански мониторинг върху процеса по приемане на нови изборни правила в България, проектът може да бъде проследен на сайта “Граждански форум за нов Изборен кодекс” .

Източник: http://www.mediapool.bg/

One Comment »

  • Любомир Сирков said:

    Проблемът с прага за преференциите трябва да се разглежда в същия контекст, в който и всяка друга промяна в изборните процедури – а именно: определящо трябва да бъде общото състояние на политическия
    процес.
    Ако ние нямаме 20% избиратели (и то измежду гласуващите, а не от всички имащи право на глас!), които да са достатъчно политически
    активни и информирани, че да направят разлика между различните издигнати в една листа кандидати, накъде сме тръгнали изобщо? Да правим промени заради самите промени – да настояваме за едни или други развища на праговете – без самите избиратели в мнозинството си да желаят това? Какво означава всъщност преференциалният вот – и съответно липсата на такъв? Ако преференциалния вот показва волята на избирателя да предпочете даден конкретен кандидат, липсата на такъв вот би трябвало да означава, че избирателят предпочита кандидатската листа такава, каквато си я е подредила самата политическа сила! Реално погледнато, би трябвало прагът на преференциите да е не 20%, а дори 50% – т.е. промени в подреждането на кандидатите да се правят тогава, когато повече от половината избиратели пожелаят това!

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.