2022-05-21

2 thoughts on “HOMO SAPIENS RECENS: ИЗПРАВЕНА МАЙМУНА ИЛИ ПАДАЩ АНГЕЛ?

  1. Като потвърждение на „едно от сакралните послания на еволюцията: “алтруизмът започва от мотивацията, която е учила човека, че даването на другия може да води към получаването от другия.”

    „петък, 26 ноември 2010

    Руската Дума прие днес декларация, признаваща избиването на хиляди полски офицери от НКВД през 1940 г. в Катин като „престъпление“, наредено от Сталин.

    http://www.vsekiden.com/82044

  2. „Князът“ е наръчник за диктатори, написан от Николо Макиавели.

    Подобно набедяване на великия флорентинец битуваше по времето на железобетонния комунизъм. То беше част от тоталното омаскаряване на всичко и всички, които не пасваха в прокрустровото ложе на диамата.

    За незапознатите с действителните събития привеждаме откъс от книгата на проф. Янко Н. Янков-Вельовски ПОЛИТИЧЕСКИ И ПРАВНИ УЧЕНИЯ (Основи на политикоправния генезис). Том 6. СРЕДНОВЕКОВИЕ. Книга 3. ЕВРОПА. – С., „Янус“, 2007. – 478 с.

    „Въвеждането в научен и най-вече в пропагандно-стигмационен оборот на понятието „макиавелизъм” е дело на кардинал Рейджиналд Поул (1500-1558), който пръв е трасирал насоките на негативния дискурс в интерпретацията на личността и произведенията на Николо Макиавели, като е лансирал тезата, че именно трактатът „Владетелят” е изворът на идеите и практиките на безбожното, безкомпромисното, аморалното и жестокото държавно управление. Така, станалата основополагаща интерпретационна политологическата схема, всъщност, се е била появила като „страничен” или „съпътствуващ” „продукт” при и по повод острите и силно емоционално обагрени критики на кардинала срещу английския-крал реформатор Хенри VІІІ, който, според кардинала, бил станал „тъждествен на Антихриста” именно защото прецизно и точно следвал съветите, съдържащи се във въпросното произведение на знаменития флорентинец. Това факторно функционализиране в английската история на въпросното произведение на Н. Макиавели, разбира се, е безкрайно далеч от истината, тъй като антиримската реформаторска насоченост на политиката на крал Хенри VІІІ, естествено, има съвсем други източници и мотивационни механизми, но последното обстоятелство съвсем не е било попречило на кардинала да обвини Н. Макиавели и неговия трактат като виновници и за всичките антикатолически реформационни процеси, протичащи в континентална Европа отвъд Алпите; и именно така, „благодарение” на този кардинал, името на Николо Макиавели започнало да се налага като име на „Сатана-изкусител” и „родоначалник на злото в политическата теория и практика”.

    Tрактатът „Владетелят” е бил написан още през 1513 г., но вместо да бъде публикуван, в продължение на почти две десетилетия останал във вид на ръкопис, който ръкопис, обаче, бил включен в интензивна обществена циркулация и бил публикуван едва през 1532 г. – пет години след смъртта на автора, при което останало напълно неясно дали самият Н. Макиавели е имал желанието да бъде публикуван.

    През 1559 г. всичките творби на Н. Макиавели били поставени в първия папски индекс на забранените книги.“

    P.S. Многозначителна подробност за съдбата на „Произход на видовете“: това е настолната книга (а не „Владетелят“/“Князът“) на Йосиф Висарионович Сталин, която е стояла винаги на нощното шкафче до леглото му и от която бащата на народите очевидно е черпил с пълни шепи идеи за „едно от сакралните послания на еволюцията: “алтруизмът започва от мотивацията, която е учила човека, че даването на другия може да води към получаването от другия.”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *