Home » Избрано

Димитровден е

2010.10.26 2 коментара
Spread the love

На 26 октомври християнската православна църква почита паметта на св. Великомъченик Димитрий Солунски-Мироточец, живял през ІІІ в. Той бил син на градоначалника на Солун и след неговата смърт поел поста му. Св. Димитрий много пъти спасявал града от вражески нападения и бил много почитан от жителите му. Светецът открито изповядвал християнската вяра по време, когато имало жестоки гонения срещу християните. Заради това езичниците на император Галерий го затворили в тъмница, а по-късно, на 26 октомври, го убили с копие. Същата съдба сполетяла и сподвижника му Нестор, когото християнската църква почита на следващия ден. Мощите на св. Димитър били положени в сребърен ковчег, в малък каменен храм, в който се случвали чудеса. Според преданието от мощите на светеца течало благовонно миро и затова го нарекли Димитрий Мироточиви. Заради чудотворната си сила св. Димитрий е почитан като покровител на Солун. В иконографията той се изобразява като светец воин на червен кон.
Народът ни нарича празника Димитровден, Митровден или Разпус и той има особено значение за целогодишната трудова дейност. Димитровден и Гергьовден разделят стопанската година на два сезона – зимен и летен. Една пословица казва, че

св. Димитър носи зимата, а св. Георги – лятото

Народният култ към св. Димитър го представя като по-голям брат близнак на св. Георги. Според народните представи дойде ли св. Димитър идва и зимата и от бялата му брада се сипят първите снежинки. Заради това стопаните трябва до този празник да са прибрали ралата си под стрехите и да са подредили дървата са огрев. На самия празник се устройват семейно-родови и лични и селищни патронни служби, храмови празници и сборове, на които се колят и раздават курбани, приемат се гости и се играят хора. Именниците се честват с гостуване и с пръскане с вода. С Димитровден започва новата стопанска година и става разплащането с ратаи и пастири и пренаемането им до Гергьовден. В старопланинските села стопаните гледат какъв ще е ”полезникът”, т. е. гостът, който пръв ще дойде в къщата. Ако той е добър човек и стопанин, то и годината ще е берекетна и здрава. От Петковден и Димитровден започват годежите и сватбите. Момите извиват на мегдана „сглядно хоро” и така възрастните избират снахите си.
Събота преди празника е Димитровската задушница за почитане на мъртвите.

Деня след Димитровден българите наричат „Мишинден”, „Мишкин празник”, „Мишляци”, „Пуганци” („поганец” означава „езичник” и е табуирано название на мишката). Старо предание разказва, че мишките, къртиците и змиите излезли от разпрания корем на езичник, когото Св. Нестор, наричан и Мистор, победил в битка. Според друга легенда тези гадини изскочили от тялото на дявола, което се пукнало от миризмата на тамяна. Мишките винаги са били напаст за дрехите в раклите, за зърното в хамбара и затова стопаните са им отделили специален празник, чиято обредност е насочена към умилостивяване на гризачите. Спазват се много забрани – жените не работят с остри предмети – не режат с нож и ножица, не секат дърва, не шият с игли, за да „не косят мишките с острите си зъби дрехите и посевите”. Не трябва да се отварят и качета със зеле и сланина, нито сандъци с брашно (хляб се меси и се пече предишните дни), не се споменава и името на мишките или ги наричат „момци”, „глухари”- всичко това с цел гризачите да не се множат и да не увреждат реколтата, имуществото и дрехите на хората. Извършват се магически действия за предпазване от мишки. Рано сутринта най-възрастната жена мижешком замазва с кал или тор огнището и пода на зимника и докато прави това друга жена я пита :”Какво шиеш, бабо?” Отговорът е „Шия на мишките очите”. Когато се навъдят много мишки, в Странджа и Тетевенския Балкан от Димитровден до Архангеловден се изпълнява обичаят „Мишкина сватба”. Две жени от едно село и с еднакво име улавят мъжка и женска мишка, поставят ги в кратуна или кошница, връзват ги с връвчица и ги нагласяват като „младоженци”.

Цялото село се събира „да ожени мишките”

едни са кумове, други сватове, трети девери. Сватбарското шествие с музикантите се отправя към реката или „вдън гората”. „Попът венчава мишките” и кошницата с тях се оставя в гората с пожелание „да се оженят в друго село и да не се връщат” или давят мишките в реката. Обредът приключва с богата трапеза, около която се извиват хора, пеят се песни като при истинска сватба. Очаква се след тази сватба погребение на мишата двойка след „младоженците” да тръгнат всички вредители и да напуснат къщите и селското землище.
Православната църква е отредила 1 ноември повторно на двамата братя лечители – светите безсребреници Козма и Дамян (другият ден, на който се празнуват светците, е 1 юли). Своята популярност братята дължали на умението си да лекуват слепота, куцота и рани по тялото и да извършват чудеса. Имената на лечителите се споменават в народните баяния против различни заболявания. Празникът се нарича още „Св. Врач” в Пернишко или „Света Врача” в Дебърско.

Източник: в-к Новинар

2 коментара »

  • Петя said:

    Честит имен ден на всички, които днес празнуват.
    Много здраве и късмет!

  • Петя said:

    На Димитровден се готви курбан от овче месо, яхния от пиле(петел за мъжи и кокошка за жена) и пита с ябълки.Приготвят се също овнешки гювеч, печени ябълки, рачел, тиква, варена царевица.

    Пита с ябълки
    Продукти: 250 г брашно, 100 г вода, 150 г масло, 750 г ябълки, 125 г захар, лъжичка канела, орехови ядки.
    От замесеното с брашно, вода и разтопено масло тесто се омесват две кори, между които се слагат настъргани сурови ябълки, поръсени със захар, орехови ядки и канела. Отстрани питата се притиска тлътно, за да не излезе плънката. Пече се на фурна.

    Яхния от петел
    Продукти: 1,5 кг месо от петел, 300 г масло, 600 г кромид лук, 20 г доматено пюре, 15 г сол, лъжичка червен пипер и малко черен пипер

    Почистеният и изпит петел се нарязва на парчета, които посолени се запържват в масло, долива се вода и се задушават леко. Прибавя се доматено пюре и нарязаният на ситно лук. Яхнията ври до увиране на месото, като се долива по малко тобла вода. Преди сваляне от огъня на яденото се слага препечено брашно, размито в хладка вода, което ври няколко минути. Яде се топла, поръсена с червен и черен пипер.

    Курбан от овче месо
    Продукти: 250 г овче месо, 300 г джолан, 100 г домати, 100 г лук, 50 г моркови, 50 г целина, корени от магданоз, 2 л вода, сол, чесън
    Месото и джоланът се заливат със студена вода и се варият на тих огън, като пяната се отстранява. Когато месото е почти сварено, се прибяват главите лук, парченца моркови, корените от целина и магданоз, обелените скилидки чесън и червените домати (също обелени). Заленчуците врат, докато омекнат, но без да се разваряват. Курбанът се яде топъл.

    Приятен апетит!

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.