Home » Избрано

Сергей Игнатов поиска възраждането на неделните училищa

2010.09.15 Един коментар
Spread the love

Мисля, че тази идея трябва да се обсъди. Трябва да има всенародно обсъждане на идеята, че в детските градини и училищата трябва да има вероучение. Това заяви за Информационна агенция КРОСС министърът на образованието Сергей Игнатов на въпрос на КРОСС за въвеждането на вероучение в училищата. „Църквата сме всички ние, не само свещенослужителите, трябва да се работи в посока на възраждане и засилване на неделните училища в Църквата”, подчерта министърът.

Да се върнем към традицията, както преди много векове в огласителното училище на Климент Александрийски някои се усвоявали вярата и някои от тях са приели свето кръщение. Ако го направим механично, ще продължат да говорят, че вярата е сляпа, каза Сергей Игнатов по повод идеята. На въпрос как ще се приеме идеята предвид това, че у нас има различни религиозни общности Игнатов заяви, че въвеждането на вероучение в училище ще засегне всички и ще създаде един антигонизъм на този етап. „Хубаво, че ще го въведем със закон в училище, но ако църквата е празна, пак ще бъдем в липса на хармония”, коментира образователният министър. „Но спасението за църквата е в неделните училища. В началото на 90-те професор Николай Шиваров и професор Вълчанов четяха лекции в църквата „Покров Богородичен” и там се събираха хора отвсякъде и това беше основание да приемат свето кръщение, значи това е пътя”, каза още министър Игнатов.
София /КРОСС/

One Comment »

  • Nik said:

    Българското християнство традиционно е езическо (не е оксиморон). Би могло да се каже и другояче: българското езичество е традиционно християнско.

    Мотиви?

    Забравихте ли как в зората на демокрацията цялото Политбюро на ЦК на БКП се юрна в “Александър Невски” да пали свещи – начело с разпопения поп министър Добри Джуров? Или как първоначално президентът Първанов (закърмен с атеизма на социализма) само целуваше ръка на патриарх Максим, а после му отпусна края и вече усърдно се кръстeше (пред зоркия взор на телевизионните камери)? Преструването, че вярват, разбира се, не е патент само на другарите, но те пък го умеят най-добре – след като възпроизведоха няколко милиони себеподобни атеисти, днес са готови отново да станат попове. Стига демосът да си остане под техен контрол…

    Българинът, както нееднократно е подчертавал проф. Янко Н. Янков-Вельовски, е усвоил един много хитър (според самонабедилия се хитрец) похват: да кади и на Бога, и на дявола. Забравил е нашенецът, че последната жертва, принесена на Божия олтар за опрощаване на греховете ни, е самият Господ Исус Христос (пък и откъде да знае, като никога не го е учил?!), и по повод и без повод прави курбани – езически жертвоприношения.

    Впрочем, най-големият курбан го стори св.Княз Борис Първи Покръстител, който изкла над 50 старобългарски най-видни родове – от мъже и жени (вкл. бременни) до старци и невръстни деца (за всеки случай – да не би да остане някой, комуто да му хрумне в бъдеще да отмъщава). Така християнството на тая земя българска бе насадено с кръв и меч – а всичко, което насила се сади, увяхва.

    Истина е, че най-жестоките рани по снагата на българското население (било някога народ) нанесе методично насажданото социалистическо (евфемистично назовавано комунистическо) възпитаване на цели поколения. Социалистическата (комунистическа) идеология, като всяка тоталитарна доктрина, не търпи да я конкурират други светогледи. Затова църквата и християнската вяра бяха почти табу (почти – доколкото за кумова срама, за пред света – бяха оставили контролирани от секретните служби храмове и свещенослужители).

    Духовните поражения неминуемо водят както до душевни, така и до чисто материални травми засегнатите общества. Лишени от страх от Бога (а страх от Бога, според Библията, е да мразиш Злото), най-лабилните се оказаха в плен на демоничните сили на Злото; започна невиждан грабеж на националните богатства, плутократично натрупване на баснословни състояния; съдебен, прокурорски, полицейски – въобще държавен – произвол; обири, убийства, изнасилвания, отвличания, проституция, глад, мор, смърт. Издънките на най-долните обществени слоеве се оказаха в исторически пренебрежимо кратки срокове плутократи (погрешно назовавани олигарси)на върха на материалната социална пирамида (превъзходен анализ на ситуацията е даден в забележителната книга на проф. Янко Н. Янков-Вельовски ЛЕГИТИМНИТЕ ОСНОВИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ. – София, 2007 г. – 490 с. – копие от която има и в библиотеката на Чикагския университет). Над милион по-будни българи потърсиха спасение на Запад. Останахме само старите и немощните, за които поетът-бард Славимир Генчев написа в пророческата си елегия „Есен“:

    Ще зазимим чешми и чувства,
    мечти и спомени,
    и тлен;
    ще си внушим,
    че е изкуство
    да се живее
    ден за ден.

    А само за някакви си 15 години след Първата Световна опустошената и обезкървена от три последователни войни (1912, 1913, 1915-1919) България като феникс възкръсва от пепелта и се оказва на 7-мо място по жизнен стандарт в Европа. Защо и как? Защото Духът е крепял предците ни; социалистическите (комунистически) идеи са владеели умовете и сърцата само на нищожен слой от най-мързеливите заблудени нашенци. Трудолюбието по онова време е било неоспорим факт от ежедневието на предците ни – докато днес е повод единствено за подигравателни подмятания, особено от страна на закърмените с чалга и тотална демократична разпуснатост подрастващи поколения. Закономерно се оказахме на 137-мо място в обкръжението на най-изпадналите афро-азиатци.

    Но – конкретно по въпроса за неделните училища.

    Различните деноминации на християнството в България – православни, католици, протестанти – трябва да имат по закон равен достъп до неделното обучаване в Основи на християнството на нашите деца; всяка деноминация според силите и възможностите си следва да организира и предостави преподавателски потенциал, а държавата и общините – възможност за ползуване сградния фонд на училищата.

    Европа лекомислено отказа да признае в наскоро приетата си Конституция, че християнството е нейно историческо наследство и достойнство, и вече бере плодовете на войнствуващия ислямски фундаментализъм. Ако България не прояви мъдрост и се подхлъзне по подложената й от традиционно лекомислената (спомнете си легендата за отвличането й от Зевс!) Европа динена кора, не ни чака нищо добро.

    Всъщност, чака ни задълбочаване на описаните по-горе процеси: разруха, грабежи, държавен произвол, обири, убийства, изнасилвания, отвличания, проституция, глад, мор, смърт.

    Затова, ако искаме да хванем последния вагон на последния влак по Пътя към Спасението, трябва да проявим мъдрост и да се обединим около Оня, Който е произнесъл преди около 1977 години:

    -АЗ СЪМ ПЪТЯТ, И ИСТИНАТА, И ВЪЗКРЕСЕНИЕТО, И ЖИВОТЪТ!

    Защото няма друг път, или по-точно: всички други пътища водят към погибел.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.