За оръжията и човека…
„Българската“ пиеса на Бърнард Шоу, комедията „Оръжията и човекът“, се радва на огромен успех на американска сцена. При това пиесата далеч не се възприема като подигравка с българския манталитет…
„Оръжията и човекът”, анти-романтичната и анти-военна комедия на Бърнард Шоу, чието действие се разиграва в България, през този месец събира многочислена публика в щата Ню Джърси в близост до Ню Йорк. Пиесата е поставена от Шекспировия театър на Ню Джърси, режисьор е Джо Дишър.
Поставената за първи път в Лондон през 1894 година пиеса е едно от най-известните комични изображения на България и Балканите. По-важното послание на пиесата – анти-военното, често остава на заден план – поне в някои от българските интерпретации, които звучат почти обидено, защото Шоу правел за смях българите.
Криворазбраната българска нишка
Място на действието е българско градче по време на Сръбско-българската война от 1885 година. Много от героите са българи и много от тях са наистина доста комични фигури. Но в американската постановка (и това не е далеч от идеята на Шоу, който твърди, че в тази пиеса мястото на действието и темата са без значение) българите и България са по-скоро условност.
Сатирата е насочена към илюзиите за войната и абсурдността на романтичния героичен идеал. Постановката следва Шоу, деконструирайки стереотипната военна мелодрама, а и целия мелодраматичен стил на 19-ти век. Героините например играят в оперетен стил, като всеки жест и емоция са силно преувеличени. Покрай това сатирата на „криворазбраната цивилизация”, т.е. претенциозните балкано-български имитации на западната „цивилизованост”, се възприема по-скоро като присмех на „европейските” идеи, които изглеждат зле заченати и още по-зле имитирани.
Американският режисьор коментира, че брилянтността на комедийните ситуации лесно може да отклони вниманието от по-дълбокото послание на „Оръжията и човекът”. „Публиката без съмнение ще се забавлява от комедийността, но също толкова важни в пиесата са темите, които се отнасят до всеки човек”, пише той за постановката си.
Овации от всички страни
„Оръжията и човекът” е първият комерсиален успех на Бърнард Шоу, а над 110 години по-късно неговата „българска” пиеса отново жъне успехи – този път пред американска публика. Постановката стана повод за необикновено голям брой рецензии, играят се представления извън официалната програма.
Театралният критик Стюарт Дънкан пише: „Новата постановка на „Оръжията и човекът” е най-добрата и най-комичната постановка на Шоу, която съм гледал през моите 60 години театрален живот и 30 години като театрален критик”, пише критикът и добавя: „За жалост пиесата свършва след само два часа и ни оставя в залата гладни за още.”
Автор: Соня Каникова
http://www.dw-world.de/
Благодаря на автора. Не знаех, че в 2004 година някой се е сетил да постави тази „творба“ в Америка. Чудя се, какво би могло да осигури съвременния успех, освен скъпа и талантлива реклама. Кой и защо би платил? Аз съм от малкото българи, а и съвременници по света, които са чели творбата, която не случайно липсва в Националната Библиотека „Кирил и Методий“ на български език. Слаба пиеса, без никакъв друг смисъл и роля, освен да неутрализира през 1894г факта, че след блестящата победа в Сръбскобългарската война от 1985г България е излязла на мода в Европа и това е утвърдило нашето Съединение. Трябва да се признае на Шоу, че тази роля тогава е изпълнена и това има неочаквано далечни последици в нашата история.
Бърнард Шоу всъщност възражда само 16 години след нашето Освобождение византийската традиция в представянето ни като варвари. Без него можеше да ни отмине горчивата чаша, която пием до днес. Членове на ЕС, ние сме постоянно подозирани, мъмрени и наказвани без съд и присъда от Брюксел. Защо? Май пак се потвърждават думите на Драган Цанков, че всичките ни беди са заради Босфора.