2024-02-29

2 thoughts on “Гетата, глупако, гетата

  1. Бодра смяна от невежи

    Всеки осми абитуриент направи бал, но няма да вземе диплома това лято. Просто защото има двойка на една от двете матури.

    Това обаче не е най-страшното – 70 на сто от изкласилите младежи няма да се дипломират вече втора година, защото влачат слабите оценки още от предишния зрелостен изпит и така и не са успели да ги поправят.

    Логично е, че с всяка следваща година техният шанс да вземат дипломи ще намалява все повече и повече.

    Че училището ни все повече възпитава нация от неграмотни, се говори отдавна.

    Сегашната ситуация около матурите обаче узакони този факт. Нещо повече – хората без средно образование ще нарастват с всяка следваща година, ако се съди по ескалацията на слаби оценки, които растат право пропорционално с бетонирането на матурата като уж нормален изход от гимназията и вход за университета.

    35 на сто бяха двойкаджиите по география тази година срещу 18 процента за миналата. Всеки пети няма идея къде минава прословутата магистрала „Тракия“, всеки втори май не е съвсем сигурен с кои държави граничи България

    И това някак засенчи умилителните бисери по български език, според които „Става ясно, че Левски бил скитник“ и „Вазов може да разплаче някой по-чувствителен човек“. На фона на масовия срив по география подобни откровения на абитуриентите изглеждат дори някак мило и симпатично. И дори окуражително – ами постарали се децата да напишат нещо.

    Получава се парадокс – от една страна, университетите продължават да твърдят, че зрелостният изпит сваля летвата и стимулира неграмотността с все по-ниски изисквания спрямо зрелостника. На другия полюс е фактът, че дори и тази ниска летва се оказва невъзможна за прескачане от една осма от учениците. Дали обаче вината е само тяхна?

    С въвеждането на матурите предишното образователно министерство на практика задължи младежи, които в последната си учебна година са се готвили само за бъдещата си професия, да държат изпит по общообразователна подготовка.

    Всички абитуриенти от професионалните школа, които нямат амбиции да следват, но все пак трябва да изберат някакъв зрелостен изпит, се спират на географията. С идеята, че там може да се „избута“ благодарение само на общата култура, че все някоя река или планина са чували, пък и от играта на тото с верните отговори може да се закачат за тройката.

    На практика те се явяват на изпит по предмет, който в последните 2 години за тях е бил табула раза. Остава вариантът или да наваксват забравеното с частни уроци, или да преписват. Стига да има от кого.

    Докато за предмети като химия, математика, чужд език е ясно, че ги избират ученици, на които резултатът им трябва като балообразуваща оценка за вуз, географията остава „сирачето“ на общообразователната подготовка – избират я бъдещите шивачи, техници и шлосери с идеята никога в живота да не им потрябва повече. Или поне да им потрябва само ако решат да се правят на гурбетчии далеч от отечеството. Резултатът е повече от ясен – тотален крах в резултатите само по този предмет.

    В момента просветното министерство обмисля идея, с която втората матура за професионалните гимназии да отпадне. Вместо това учениците ще броят като зрелостен изпит този по специалността си. По този начин явно експертите се надяват с лека козметична корекция да вдигнат успеваемостта, като просто премахнат изпита.
    Дали обаче махането на изпита премахва и неграмотността?

    Тези ученици в крайна сметка ще завършват същата образователна степен като връстниците си от профилираните гимназии. Само че ще бъдат привилегировани с изпит по-малко. Ще завършат при облекчени условия, само защото ни се иска да виждаме малко по-добри резултати от матурите и да се самоубеждаваме, че системата работи.

    Нищо, че това решава проблема само на парче и че по същество ощетява всички онези, които се явяват на две матури в края на училището.

    Не че е редно да караш зрелостници да държат изпит по предмет, който не са учили последната година. Но може би трябва да се помисли за друг статут на професионалните гимназии, които ще завършват при по-леки условия. Навремето имаше гимназии, техникуми и СПТУ. Ясно бе закъде готви кадри всяко от тези училища.

    В момента в българското образование постепенно си пробива път добре забравеното старо – като започнем от униформите и стигнем до оценките за поведение. Не е ли време да преосмислим и названието „гимназия“? И да не го раздаваме за щяло и нещяло на всички училища. Това между впрочем ще реши и въпроса с матурите, без да се налага лифтинг на образователния закон.

    Стела Стоянова (Стандарт)

  2. Браво на Редактора!

    Днес си публикувал три изключителни неща, и това сочи на твоята духовност и душевност – та нали стилът – това е човекът!

    Прочетох ги на един дъх и спонтанно почувствувах потребност да споделя одобрението и признателността си към човека, който се е потрудил да даде на читателите тази превъзходна храна за размисъл.

    Благодаря!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *