Home » Авторски страници

“Гласуване без граници” искат 12 депутата зад граница, избирани по интернет

2010.03.25 2 коментара
Spread the love

Glasuvane_bez_granici_logo_03Асоциацията на българските граждани в чужбина “Гласуване без граници”, която придоби своята популярност по време на изборите през 2009-та година, продължава да настоява за повече избирателни права на емигрантите. Сега от неформалната организация искат българите в чужбина да си избират 12 депутата в отделен избирателен окръг. (На снимките съответно – логото и отличието за принос към правата на човека  «Човек на Годината 2009» – втора награда, получено от Българския Хелзински Комитет)

Glasuvane_bez_granici_01

В София българският парламент продължава да работи над нов изборен кодекс, който да промени досегашното гласоподаване. Във временната парламентарна комисия, начело с Искра Фидосова, бяха поканени представителите на “Гласуване без граници” в качеството си на експерти, за да представят своите предложения за законопроекта. Това бе повод от Чикаго по телефона да се свържем с Антони Де ла Реа, основен координатор на асоциацията, и да го попитаме, какво всъщност искат членовете на “Гласуване без граници”?

– Г-н Де ла Реа, какво се случи с «Гласуване без Граници» след края на изборите миналото лято?

AntoniDelaRea– Здравейте! Преди всичко, започнахме да анализираме получените резултати, да си правим своите изводи и да мислим с какво можем да улесним следващите избори. Според нас, няма смисъл всеки път, когато има избори, да се стига до подобни критични ситуации и да се налага ние да действаме “на пожар” и да се самоорганизираме. Сега можем да преварим събитията с една разумна промяна в законодателството на България. Именно към това бяха насочени и нашите усилия през есента на миналата година – да измислим и предложим на българския парламент такива промени в изборните закони, че правата на българските избиратели да са максимално защитени и колкото се може повече разширени.

– Какво конкретно предлагате да се промени в изборния кодекс?

– Ако трябва да обобщя с две думи – много неща. Смятаме, че има нужда от основни реформи в начина на провеждане на изборите, за да се избягнат досегашните изкривявания и злоупотреби, които оставят в избирателите чувство за измама или в най-добрия случай – за лотария. В момента няма яснота дори и по въпроса, колко са всъщност българските избиратели. Според ГРАО те са 7 100 000 човека, което според нас е немислимо преувеличено.

Затова ние предлагаме преди всичко да започне изграждането на една постоянна изборна администрация, която да се занимава единствено и само с организирането и провеждането на изборите в България. Най-добрият пример за нас в това отношение е Унгария, където имат такава администрация, нейният шеф е с ранг на зам. министър, а всички документи, издадени от изборната администрация (правилници, указания и т.н.) имат силата на подзаконови актове. Нещо такова искаме и ние в България.

– Какво трябва да прави тази Изборна администрация?

– Първото, което трябва да направи така сформираната изборна администрация на България е да състави списък на реалните избиратели. Според нас, това трябва да стане абсолютно доброволно от гражданите – всеки, който желае да има право да гласува – да се запише в този списък. До следващите избори има почти две години, така че срокът за записване е доста дълъг и е приемлив за всички. Ако започнем сега, вероятно към краят на 2011 години бихме имали едни истински, реални избиратели от порядъка на 4-5 милиона. По този начин ще решим проблема с мъртвите души и с вечните спорове за избирателната активност. Има и нещо друго – ако се приложи мярката за “спиране на записванията” месец или два преди самите избори, то тогава ще избегнем и друга драма – тази със случайните избиратели. Имам предвид хората, които гласуват, не защото са обществено отговорни, а защото са под натиск или им е купен гласа. Според нас това ще ограничи силно купуването и продаването на гласове в България.

За да завърши темата със списъка а избирателите, смятаме, че той не трябва да се съхранява от ГРАО, а е по-добре да е именно при изборната администрация или в МВР, или пък и в двете институции едновременно.

Добре би било да се прибегне и до издаването на така наречените “изборни книжки”, с които пък се прави невъзможно двойното гласуване. Това са общите положения, които предлагаме като промяна в новите изборни закони.

Следващото, на което сме се спрели, е отношението към емигрантите и гласуването зад граница. Ние настояваме за няколко прости неща. Първото от тях е пълно изравняване на гражданските права на българите, който се намират зад граница в изборният ден, с правата на тези, които са си в България. За нас, фактът че не си на територията на страната в момента на избора, не те прави нито по-малко българин, нито по-малко гражданин. Затова ние настояваме всички български граждани да имат абсолютно еднакви права и задължения. Което означава, че ние искаме емигрантите, които се чувстват българи, да имат активни и пасивни избирателни права – да могат да избират своите представители и да могат самите те да бъдат избирани за такива. В момента едно е силно затруднено, а другото е направо невъзможно. Сегашните изборни закони не позволяват на хора с повече от едно гражданство да се кандидатират за каквато и да е изборна длъжност. За нас това е анахронизъм.

Става дума за следното. Емигрантите са приблизително между 1,5 и 2 милиона. Тези хора имат и своите деца, родени в края на миналия или в началото на този век. Тези деца са си родени вече “двойни граждани”. Де факто расте цяло едно поколение от стотици хиляди българчета с повече от едно гражданство. Ние трябва да вземем много ясно и категорично решение, какво е отношението на държавата и обществото към тези хора. Те българи ли са или не съвсем?

За нас отговорът е пределно ясен – да, тези хора са българи, както и всички, които се чувстват такива. И затова държавата трябва да положи усилия да приобщи тези хора, а да не ги отблъсква. Това е. Ние настояваме всеки, който се чувства българин и който има българско гражданство, да има право да избира и да бъде избиран.

– Разбрахме, че предлагате и ново райониране на изборните окръзи. В какво точно се състои предложението ви?

– Идеята е разработена и доста добре обоснована от нейните конкретни автори, нашите колеги проф. Любомир Гаврилов и д-р Стефан Манов от Тулуза, Франция. Понеже предполагам, че повечето сте запознати с този материал, които може да намерите и на сайта Eurochicago.com (линкове към Част 1 и Част 2) няма да го повтарям, освен най-важните изводи. А те са, че ако искаме по-малко математически закръгления и отклонения в изборните резултати по места, се налага да се окрупнят леко сегашните избирателни окръзи. В момента имаме 31 Многомандатни Избирателни Района (МИР), който съвпадат с административните области на България. Ние искаме да надградим сегашната система, като се създадат така наречени “Регионални МИР” (РМИР), чрез които да става и разпределянето на мандатите. По този елегантен начин се избягват, чисто математически, изкривяването на резултатите от изборите. Нашето предложение е тези РМИР да са следните:

1. РМИР-София – който обединява сегашните три столични района. На практика този РМИР и сега съществува и се използва при избор на столичен кмет.

2. Всички останали МИР-ове в страната се окрупняват в 6 РМИР, като границите им съвпадат с тези на европейските региони за икономически развитие на България.

3. 8-ми РМИР – това е сегашният 32-ри МИР чужбина. Ние искаме този задграничен избирателен окръг да съществува не само фактически, но и юридически. В момента, всички гласове събрани от там се вземат заедно и се прибавят в общия кюп на страната. Така се получава, че избирателите зад граница не разбират за кой точно депутат са гласували. Освен това, тези прибавени гласове променят и “местните сметки” по места, защото изкривяват подадените резултати в страната. На национално ниво всичко е точно, сметката излиза, но на местно – не е и се стига до абсурди, само защото тези гласове – дошли от вън, все някъде трябва да бъдат прибавени, нали? Ето поради тази причина, където и да се прибавят, винаги ще има недоволни и винаги ще има резултати, различни от подадените в самата област гласове. Единственият начин за справяне с този недостатък е гласовете зад граница да си се броят в отделен район. Ние всъщност предлагаме това да не е 32-ри МИР, а да е 8-ми РМИР, който да включва в себе си три многомандатни района.

Единият от тях е МИР ЕС – това са 26-те страни от ЕС. Същият район се използва и за избор на евродепутати.

Целият останал свят се поема от други два МИР-а – Изток и Запад.

В МИР-Запад, влизат всички европейски държави, които не са в ЕС (Швейцария, западните Балкани, Исландия, Гренландия), всички държави от Северна и Южна Америка (от Канада и САЩ до Чили), Австралия и всички страни в Океания.

Съответно, в МИР-Изток са държавите от континентите Африка и Азия, като имаме предвид, че тук са и страните от бившият СССР, които не са в Европейския съюз –  Русия, Украйна, Беларус, кавказките републики. Тук са Израел и Турция, Китай и Япония.

Основната новост, за която настояваме, е този 8-ми РМИР да избира свои депутати, според отделни партийни листи. Предлагаме депутатите зад граница да са общо 12, което е само 5 % от общия брой депутати – като те се избират по 4 от всеки МИР. Разбира се, точният брой на мандатите тепърва ще се обсъжда.  Да не забравяме, че съществува  и друга изключителна интересна възможност,  този брой да се определя според избирателната активност в чужбина. Така е например в Хърватия.

– Кажете нещо повече за електронното гласуване, така наречения Е-вот – как именно си го представяте, защото има много тълкования на този термин?

– Когато се говори за електронно гласуване ние нямаме предвид гласуването с машини в изборната секция. Ние говорим за дистанционно гласуване – “електронно гласуване в неконтролирана среда” (в интернет). За да облекчим нашите избиратели при упражняването на техния вот предлагаме интернет гласуване, което така или иначе набира популярност в световен мащаб и измества гласуването чрез машини в изборните секции. Известно е, че в страни като Германия, гласуването чрез машини е отхвърлено от съда заради съмнения в надеждността на програмните системи и техническото оборудване, които биха могли да застрашават тайната на вота и неговото коректно отчитане.

Точно обратното – гласуването през интернет осигурява именно надеждността на вота, съизмерима с надеждността на банкова транзакция при електронно банкиране, като в същото време гарантира тайна на вота, избягва възможността за двойно гласуване, дава възможност гласоподавателите да проконтролират коректното отчитане на собствения си вот и значително облекчава работата на изборната администрация.

Има много примери за успешно провеждане на избори с гласуване и по интернет. Само за Европа те са следните:

Швейцария – системно от 2001

Англия – различни местни избори от 2002

Испания – местни избори от 2003

Франция – 2003  гласуване от САЩ, 2009 гласуване в чужбина

Португалия – 2005 – гласуване в чужбина

Австрия – 2006 – гласуване в чужбина

Естония – 2005, 2007, 2009 ЕП, 2009

Практиката показва, че гласуването по интернет набира популярност с времето. Показателен е примерът на Естония, където броя на избирателите, възползвали се от правото си на интернет гласуване се удвоява на всеки нови избори като на парламентарните избори 2009г. е преминал границата от 100 000 гласоподаватели. В Швейцария дори използват интернет гласуването не само при избори, но и при традиционните допитвания, като процентът на участие от 30-35% се е увеличил на 50-55% след въвеждане на интернет гласуването.

– Как ще стане това на практика?

– Съществуват различни готови решения – както по поръчка на определени правителства, така и частни разработки. Препоръчваме да се използват доказани в практиката успешни приложения, които използват модерни криптографски решения, за да гарантират тайната на вота, коректността на резултатите и възможността тази коректност да бъде еднозначно проследима и доказуема.

Процедурата може да има различни вариации, ние предлагаме една от многото възможности, а именно гласуване с ПИН код, който се получава лично от представител на държавата, предварителна регистрация и последващо гласуване през интернет, което приключва преди започване на изборния ден.

Стъпките са следните – сегашната Комисия на парламента взема политическо решение за постепенно навлизане на е-вота в изборния процес – отначало експериментално, внимателно и полека, като постепенно се разширява обсегът на хората, които гласуват през домашният си компютър.

След като се вземе това политическо решение и законът мине през пленарна зала, държавата организира търг, на който избира фирма, която да подготви необходимият софтуер. В практиката вече има много правителствени и корпоративни разработки. Само трябва да се избере нещо, което да е с добро съотношение качество-цена и да се доизпипат всички необходими детайли, така както ги иска държавата. Технически всичко е възможно, остава на политическо ниво да се реши, какво точно искаме.

– Колко бързо според вас ще е възможно да се въведе електронното гласуване?

– Няма да стане нито изведнъж, нито навсякъде. Ние предлагаме на следващите избори – за президент през 2011-та година, да се направи едно опитно гласуване, по начина, по който го виждаме ние. Държавата поръчва, а фирмата произвежда определен брой карти с ПИН код. Да приемем, че са 100 000 бройки. По този начин ограничаваме хората, които могат да гласуват електронно. Всеки, който ще получи такава карта, ще е записан в списък, тези хора ще се знаят кои са и от къде гласуват. Идеята ни е те да са предимно от Америка и Западна Европа.

– Защо точно от там?

– Поради една проста причина – часовата разлика. Изборният ден в Америка едва започва, но в България вече е свършил, дори по телевизията обявяват кой е спечелил. Каква мотивация може да има един избирател в Америка в такъв момент? Никаква, според мен. Човек остава с впечатление, че с неговия глас или без него, изборът вече е направен и не си прави труд да ходи до урната. За да избегнем тази досадна пречка искаме точно зад Океана да се въведе електронното гласуване по интернет. Понеже електронното гласуване се извършва преди реалния изборен ден, то изборът не свършва в Америка, а от там почва. Американските избиратели ще са първите подали гласа си, а не последните. Според мен, тогава мотивацията ще е друга, а ако не се наложи да се ходи и до секцията – то тогава определено можем да се надяваме на много добра избирателна активност, при това – с цената на много по-малко разходи и усилия.

Ето как става това на практика. Имаме, както вече казахме определена бройка ПИНкарти, например 100 000. Точната цифра не е важна, важно е да има достатъчно много за всеки желаещ, по-добре да останат, отколкото да не стигнат. Всеки избирател от Америка, който желае такава карта, може да с регистрира и да си получи картата от посолството или от консулствата в страните зад океана. Става дума не само за САЩ или за Канада, а и за всички страни от Новия свят.

Известна, макар и по-малка, част от картите ще се раздават на избиратели в Западна Европа, в страни, в които има законова забрана за откриване на секции извън консулствата – Германия е най-удобният пример. Начинът на получаване на картата е идентичен както и в Америка – избирателят, желаещ да получи своя ПИН карта се свърза с посолството, от където получава такава и бива вписан в списък на хората, които ще гласуват по интернет.

И накрая, една минимална част, да кажем 2400 карти, се оставят в България. Те се раздават на политическите партии, представени в Народното Събрание, на паритетен принцип. Затова е и такава цифрата – 2400, за всеки депутат по 10 карти. Нека всяка партия да си раздаде картите за електронно гласуване, както намери за добре, на своите си депутати, на партийни членове или на активисти по места, на когото се реши. Стига тези, които ги получат да отговарят на същите условия – да имат право на глас и да са коректно вписани в списъка. За нас е важно всеки да може сам да се убеди, че системата работи безотказно. И всеки политик, всеки депутат, сам да опита да гласува по интернет, за да се убеди в сигурността и удобството на метода.

За себе си съм убеден, че човек, който веднъж е гласувал по интернет, едва ли повече ще стъпи в секция. Но нека и другите сами да се убедят в това.

След като преминат изборите за президент през 2011-та година, според ефекта на интернет гласуването и отчитане на резултатите от него, вече ще започнем постепенно да разширяваме кръга и да раздаваме все повече карти с ПИН код.

– Пожелаваме ви успех на предстоящата кръгла маса на 29.03.2010 г. в Народното събрание по темата за изборното законодателство с участието на парламентарните и извънпарламентарни партии. За всички българи зад граница ще бъде интересно, след нея да ни разкажете, как представителите на  отделните партии са реагирали на предложенията ви.

Eurochicago.com

Glasuvane_bez_granici_02

Glasuvane_bez_granici_04

2 коментара »

  • Pesho said:

    Антони де ла Реа: Електронното гласуване ще намали тежестта на контролирания вот

    Три месеца продължават политическите дискусии за новите изборни правила. Въпреки поредното обещание на ГЕРБ избирателният кодекс да е готов бързо, най-късно до края на юни, депутатите продължават да дискутират общи идеи, написани текстове все още няма. Няколко предложения обаче изглеждат консенсусни – да има пропорционална избирателна система с възможност за т.нар. преференция, при която гласуващите пренареждат партийната листа, да има постоянна изборна администрация, да се въведе електронно гласуване и регионални преброителни центрове. Как изглеждат тези идеи и как да се организира вотът на българите зад граница попитахме координатора на асоциацията “Гласуване без граници” Антони де ла Реа. Асоциацията беше създадена малко преди последните парламентарни избори и благодарение на усилията й българските власти разкриха допълнителни избирателни секции в чужбина.

    Според вас кой е най-големият недъг на изборния процес, който трябва да бъде решен със законодателни промени?
    – Това, че все по-малко хора гласуват. Хората се чувстват разочаровани от това, което им се представя като избор, като демокрация, виждат го повече като “декорация”, зад която се крие нещо съвсем друго.

    Дотук се стигна, защото предишните няколко управляващи партии “даваха лошо име на демокрацията”, те сякаш нарочно опорочиха идеята за избори, за демокрация изобщо. Затова ние като гражданско сдружение се стремим да подпомогнем партиите в опита им да намерят “лек за тази болка”.

    Искаме да мотивираме повече хора да гласуват, за да се даде превес на обществено отговорните граждани, които знаят за какво гласуват. Колкото повече хора могат да гласуват, толкова по-малка ще бъде важността на контролирания вот, без значение дали е етнически или корпоративен.

    Предложихте българите в чужбина да могат да избират 12 депутати, като се въведе отделен избирателен район за българската общност зад граница. Идеята предизвика противоречиви мнения, с какви аргументи ще убедите критиците?
    – Като говорим за българите в чужбина, всеки явно разбира различни хора. Едни смятат, че това са българите в Турция, за други – това са хора, които са си уредили живота навън и повече няма да се върнат в България.

    Не говорим само за хората, които са постоянно в чужбина, а и за тези, които по ред причини не са в страната в деня на вота. Например военнослужещите в Афганистан – имат право да загинат, но нямат право да гласуват за свой представител в парламента! Българите в чужбина вкарват в страната над 2 млрд. лв. годишно, те не са политически емигранти.

    Хора, които успяват да се реализират навън, имат не по-малко право на глас и по закон, и по конституция, и по съвест. Който не се интересува от изборния процес в България, така или иначе няма да гласува. Но искаме да дадем възможност на всеки, който иска да гласува, да го направи.

    Въпросът е, че партиите тук не се интересуват от тези гласове. Хубаво е за гласовете в чужбина да се води отделна борба между партиите. Нека всяка от тях да направи своя политика за българите зад граница. В момента никой не защитава интересите им и не ги представлява.

    Последните избори показаха опорочен процес, който дори доведе до преразпределяне на мандатите между партиите. Какви са възможните решения?
    – Това, което се случи в Турция, е едно, това, което се случи в Западна Европа – друго. Предишните управляващи се опитваха да облагодетелстват една група българи зад граница – тези в Турция, да имат право да гласуват.

    Броят на секциите там беше увеличен на 123, а в целия останал свят беше свит двойно. Това, което ние успяхме да направим, е да увеличим колкото се може повече броя на секциите. Проблемите дойдоха или от Турция, или от тези консулства, в които държавата не беше достатъчно на място, за да контролира процеса. Куриозен е случаят в Копенхаген.

    Сутринта в изборния ден ми се обади непознат човек, английски говорещ, който разказа, че има трима души, които не знаят български език, не се легитимират и не дават на хората да упражнят правото си на глас. Пристигнали автобуси с хасковска и кърджалийска регистрация, които превозвали турски говорещи българи, гастарбайтери от Гьотеборг.

    Те гласували поред и изпреварили останалите български граждани. Този случай трябва да се разследва, защото там за ДПС има точно 300 гласа. Сякаш някой партиен наблюдател е казал: “От вас искам 300 гласа и вие трябва да ми ги дадете.” Вероятно точно това е станало.

    Ние не искаме да се разкриват секции само в консулства и посолства, защото държавата, случайно или нарочно, но невинаги успява да контролира изборния процес. За да избегнем тези проблеми, искаме да се въведе електронно гласуване през интернет за българите на запад от България.

    Само на запад?
    – Нищо не става изведнъж. Гласуването по интернет трябва да се въвежда постепенно. Започваме от запад на изток, защото тук играе роля часовата разлика. Когато изборният ден в Америка започва, в България вече приключва. И ако един избирател в САЩ реши да гласува за президент на България, докато се чуди дали да гласува или не, вече му съобщават кой печели.

    И той си казва: “С моя глас и без моя глас, няма никакво значение. Защо да бия 500 км път, да си губя свободния ден, да харча пари само за да гласувам в една предрешена битка.” Единственият вариант тези хора да бъдат мотивирани е да им бъде дадена възможност да гласуват предварително, по интернет. Искаме това да се въведе експериментално на президентските избори, за да се види, че системата работи без нарушения.

    Как ще отговорите на аргументите, че няма гаранции срещу контролиран вот при електронното гласуване?
    – Не можем да лекуваме СПИН с аспирин. С електронното гласуване не се борим да спрем контролирания вот. Това не е панацея срещу манипулациите, но е панацея да се увеличи активността на българите зад граница. А пък това е стъпка, която намалява тежестта на контролирания вот.

    Какви други мерки предлагате срещу контролирания вот?
    – Нашата идея не е толкова да се борим с контролиран вот. Това е проблем в България и в Турция. В Турция той може да бъде решен, ако всяка партия изпраща свои наблюдатели, за да следи изборния процес. Възможно е и държавата да покрие част от разходите на партиите, за да изпращат свои наблюдатели в чужбина.

    Искаме да се окрупнят сегашните 31 избирателни райони в осем – София, шестте икономически района за планиране и българите в чужбина. Идеята е да има отново 31 кандидатски листи в страната и още три за българите по света, но математически мандатите да се изчисляват за 8 района. Така е по-лесно, тъй като в по-малки райони, както е сега, винаги има изкривяване на резултатите и натъкмяване на местата в парламента.

    Как гледате на идеята за задължително гласуване?
    – Не я подкрепям. Сигурен съм, че сегашните резултати биха се повторили, дори ако гласуват 100 процента от избирателите. Тези, които не се интересуват от политика и бъдат задължени да гласуват, ще го направят по същия хаотичен начин, по който го правят и сега. Може би тогава ще има и по-голям контролиран вот.

    Подкрепяте ли идеята за постоянна изборна администрация?
    – Да. Искаме постоянна, платена изборна администрация по унгарски вариант – шефът й да е с ранг на зам.-министър, а актовете й да са с ранг на подзаконови нормативни актове и правилници.

    Това не обслужва ли тези, които са управляващи към момента на назначаване на изборната администрация?
    – Отнякъде трябва да се започне, все някой ще е управляващ. Новата постоянна изборна администрация трябва да направи нов списък на хората, които искат да гласуват. Всеки, който желае да упражни правото си на глас, да отиде да се запише. Имаме 20 месеца до редовните избори. Тогава ще имаме 4-5 млн. граждани, които са обществено ангажирани и искат да гласуват.

    Друг голям проблем е да се разреши на българите с двойно гражданство да могат да бъдат избирани. Сега израства цяло поколение българи с двойно гражданство и след години това ще е голям проблем, защото ще стане така, че хората с двойно гражданство ще са мнозинство. Затова трябва да им се даде право да избират и да бъдат избирани. Практически е невъзможно да провериш 7 млн. граждани в над 200 страни за двойно гражданство.

    http://dnevnik.bg/

  • Марин Станев said:

    “ПИЯНСТВОТО И… МАХМУРЛУКА НА ЕДИН НАРОД”
    от 1989-та…

    Двадесет години “преход”….?! Към… Същото!
    Двадесет години “реформи”….?! На… Нищото!
    Двадесет години обещания…..?! От… Същите!
    Двадесет години надежда….?! За… Нещото!
    Двадесет години чакане …..?! За… Нищото!
    Двадесет години избори….?! Без … избор!!!
    Двадесет години “гласуване”…?! Като на…хазарт!!!
    СЛЕД ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ…..вече и една,
    ПАК Е СЪЩОТО И ПАК СА СЪЩИТЕ!!!
    Един вожд, една партия и…“ченгета” със самочувствие на недосегаеми, които брутално и безцеремонно демонстрират, че цялата държавна власт нито произтича, нито се осъществява от народа; че държавата не принадлежи на българските граждани; че наложената политическа и избирателна система произвеждат власт, която не е нито по волята, нито за интересите на народа;
    че исконното човешко и гражданско право на избор е само хазарт, в който ние българските граждани /избирателите/ мълчеливо и безропотно можем единствено – да даваме или продаваме своя глас за вече избраното от властващите!
    А преди двадесет години, даже и една, обещаваха ПРОМЯНА!!!
    Обещаваха ДЕМОКРАЦИЯ!!!
    Обещаваха прозрачност, открито управление, справедливост и благоденствие”;
    ОБЕЩАВАХА И…”ИСКАХА” ВЛАСТ!!!
    И НИЕ …”ДАВАХМЕ” ВЛАСТ с надеждата:
    Да бъде “Времето наше”;
    Да има “Сполука за България”;
    Да дойде “Новото време”;
    Да сме в НАТО и Европейския съюз…
    Дадохме ВЛАСТ: на Филип, на Жан и на Иван,
    на Симеон, на Сергей и на Доган..!
    А днес и на Бойко!
    И… КАКВО? ДАВАХМЕ ВЛАСТ И ЧАКАХМЕ!
    ЧАКАХМЕ И М Ъ Л Ч А Х М Е!!!
    Ликвидираха българското селско стопанство! МЪЛЧАХМЕ!
    Унищожаваха горите и горската промишленост! МЪЛЧАХМЕ!
    Продаваха земята ни на чужди граждани и държави! МЪЛЧАХМЕ!
    Предоставяха свещената българска земя и нейните богатства за благото на чужди народи и държави! МЪЛЧАХМЕ!

    Разгромяваха българското машиностроене, военно-промишленото производство, производството на електроника, енергетиката и хранително-вкусовата промишленост! МЪЛЧАХМЕ!
    Наложиха хаос в банковата ни система и ограбиха парите на народа! МЪЛЧАХМЕ!
    Предателски предоставяха територията на България и българската армия за постигане на чужди военни, икономически и политически интереси, а националната сигурност и суверенитета на държавата в пълна зависимост от тези интереси! МЪЛЧАХМЕ!
    Принудиха младите хора да напуснат България и да търсят правото си на труд и реализация в чужди държави! МЪЛЧАХМЕ!
    Днес когато сме равноправен член на Европейския съюз, цената на труда на българина в България е десетки пъти по-ниска в сравнение с тази на европееца – СРАМНО Е, но… МЪЛЧИМ!
    Днес повече от половината млади, работоспособни и здрави българи са без работа и постоянни доходи и не създават семейства главно поради икономическа обреченост! МЪЛЧИМ!
    Предизвикаха фатален за българите демографски срив – СТРАШНО Е, но МЪЛЧИМ!
    Сториха така, щото днес в България:
    – да се шири бедност, отчаяние, апатия, несигурност и необуздана, жестока престъпност – МЪЛЧИМ!
    – да нямаме гарантирано право на живот и достойнство, право на здраве и спокойни старини – пак МЪЛЧИМ!
    – да нямаме сигурност, нито в собствената си държава, нито в собствения си дом – УЖАСНО Е , НО МЪЛЧИМ!
    Убиват децата ни! МЪЛЧИМ!
    Правят децата ни неграмотни! МЪЛЧИМ!
    Подслушват ни със СРС-та! МЪЛЧИМ!
    Организираната престъпност и корупцията са в своя апогей! МЪЛЧИМ!
    Направиха ни чужденци в собствената си държава! МЪЛЧИМ!
    За 21 години външният дълг на България нарасна с пъти! МЪЛЧИМ!
    За 21 години валутен борд и финансово-икономически диктат, България е под пълна икономическа и политическа зависимост от външни фактори! МЪЛЧИМ!
    За срам и позор продадоха България за един лев!!! НИЕ пак МЪЛЧИМ!!!
    Бедността на българите и в икономически и в духовен аспект непрекъснато катастрофално се задълбочава! НО…ТЪРПИМ и МЪЛЧИМ!!!
    Още по-лошото, БЪЛГАРИНЪТ вече НЯМА МЕЧТИ! ОБАЧЕ, НИЕ МЪЛЧИМ!!!
    Двадесет и една години преднамерено ни разделят и противопоставят посредством измислени партийно-идеологически и етнически модели с разните му там партийни ЕООД –та и ни лишават от основни конституционни, граждански и човешки права! ТЪРПИМ И МЪЛЧИМ!

    Днес Ние, гражданите на България нямаме и никога не сме имали реални избирателни права! Дори нямаме право на мнение! За двадесет и една години в България не е проведено нито едно всенародно обсъждане, нито едно допитване до народа, нито един референдум! МЪЛЧИМ!
    В продължение на 21 години елита на управляващите политически партии в България, самопровъзгласил се за “политическа класа” направи всичко възможно и си присвои изключителното право безконтролно да формира и осъществява цялата власт в държавата, съобразно собствените си идеологически, икономически, корпоративни и тясно партийни интереси, да нарушава Конституцията, грубо и безцеремонно да потъпкват народния суверенитет, човешките ни и избирателни права, да се отнасят към нас, избирателите, суверена в българската държава, като към безлична маса от хора наричайки ни пренебрежително “гласоподаватели”, “електорат”, “електорални единици”..! НИЕ МЪЛЧИМ !!!
    Превърнаха ИЗБОРИТЕ в хазарт! МЪЛЧИМ!
    Нещо повече, Върховната законодателна институция на българското общество /Народното събрание/, вместо работеща институция на демократизма, на народовластието, на гражданите, преднамерено стана придатък и инструмент в ръцете на олигархия за реализиране на собствените й интереси. В инструмент за потисничество, корупция и безконтролно властване! Законодателството и държавната власт, вместо да се осъществяват в интерес на България и нейните граждани, целенасочено обслужват интересите на чужди икономически и политически субекти. Узурпирала целият властови ресурс в държавата, управляващата политическата класа затлачи демократичното развитие на българското общество и наложи диктатура на олигархична основа. Фактически “изборът на народа” е изборът на олигархията. ТЪРПИМ и МЪЛЧИМ!!!
    И днес “ИЗБОРЪТ” на гражданите на България, е изборът на властващите! Изборът на Бойко!!!
    Така е уважаеми български избирателю.
    Ако БОЙКОВАТА ОБЕЩАНА ПРОМЯНА е “новия” Избирателен кодекс значи тя ще е както според народната мъдрост:“Пременил се Бойко, натъкмил се Бойко – погледнал се… пак си е Бойко”!
    Очевидно, ФИЛОСОФИЯТА на “новия”избирателен кодекс с нищо не се различава от философията на досега действуващите “избирателни закони”:
    Първо, защото “избирателния кодекс” не е за радикални промени, а за повърхностна незначителна козметика както на политическата така и на избирателната система, за утвърждаване и по-нататъшно укрепване властовите позиции на наложения партийно-политически модел / модела на политическите ЕООД – та/, на властващите ДНЕС субекти.
    Второ, “реформирана” така избирателната система пак ще ражда това, което е раждала до сега – безразличие, апатия, ниска обществено-политическа и избирателна активност. Тя не осигурява свободен и осъзнато ангажиран избор, а гласуване за вече избраното от власт имащите.

    Не веднаж сме декларирали, че грубо се нарушава чл.6 на българската Конституция, който не допуска привилегии или ограничаване на права включително и по политическа или партийна принадлежност! Въпреки, че текста на този конституционен член е вмъкнат дословно в кодекса , на практика безапелационно се осигуряват, НЕ, гарантират се, привилегии за партиите!
    Нещо повече за една конкретна партия – тази която е на власт и е автор на този така наречен кодекс, като още повече се ограничават правата на гражданите и свободните граждански формации!
    Ако действително депутатите на Бойко Борисов, а и не само те, бяха радетели за промяна в политическия модел, радетели за демокрация, то непременно трябваше да са дълбоко убедени и да се съобразяват с това, че единствено народът е, този който дава власт и никой не може да се поставя над НЕГО, че без участието и съгласието на целият български народ не може да се решава съдбата и бъдещето на БЪЛГАРИЯ. Със сигурност нито те, нито Борисов са убедени, защото и те както прежде властващите не желаят да питат народа! Да се съобразяват с неговите интереси, с неговата воля!
    И сега, както винаги правилата на избора се определят и налагат от тези, които са на власт и искат власт! А тези, които следва да избират и единствено дават власт, нямат думата! Преднамерено се лишават избирателите от право да участвуват пряко, както в определянето на правилата за даване на вота, така и за активно участие в организирането, провеждането и контрола на изборния процес!
    И сега привилигировано се предоставя изключителното право за това, единствено на тези, които са на власт и отново искат властта! По точно казано, избирателите се задъжяват да избират по правилата на тези, които искат непременно да бъдат избрани!?А тава е диктат! ТОВА Е ДИКТАТУРА!
    ДИКТАТУРА за която задължително се “гласува” 99.99 %
    ПАК Е СЪЩОТО И ПАК СА СЪЩИТЕ!!!
    А НИЕ, българските граждани, ИЗБИРАТЕЛИТЕ, СУВЕРЕНА в българската държава ПАК …и ПАК… и ПАК…, за кой ли път мълчаливи, равнодушни, робски смирени и търпеливи, чакаме за да “гласуваме” по сътворения от властващите днес “избирателен кодекс”! ЧАКАМЕ месията, който с гръмки и възвишени обещания отново ще дойде на бял кон за да ни поднесе на тепсия мечтаната свобода и благоденствия!!! ДО КОТА???
    Изминалите години след 1989 – та доказаха порочността и безпереспективността на партийно-идеологическата система на управление на обществото. Епохата на нейното господство е епоха на диктатура, демагогия, пладнешки грабежи и нищета. Епоха, в която демокрацията /народовластието/ само се декларира, а властта се осъществява ОТ и ВЪВ интерес на определени партийно-политически и икономически групировки.

    Няма и не може да има друго определение за разрухата в икономиката, за социалната нищета и духовния упадък, за липсата на държавност, за неспособността и нежеланието на държавните институции да се справят с престъпността, за растящата несигурност и увеличаващия се брой на имигриращите от България, за потъпканите конституционни, граждански и човешки права на българите, за отнетият държавен и народен суверенитет, освен НАЦИОНАЛНА КАТАСТРОФА!
    Няма и неможе да бъде наречено друго това МЪЛЧАНИЕ, това РАВНОДУШИЕ, това ТЪРПЕНИЕ, това ПРИМИРЕНИЕ, това БЕЗДЕЙСТВИЕ освен “ПИЯНСТВО”! Пиянство, при което и тялото, и волята, и съзнанието са живи, но не са в състояние да действуват въпреки надвисналата пропаст, въпреки нуждата за оцеляване! Пиянство, при което стоиш, не помръдваш и чакаш някой да дойде, да те хване за ръцете и да те поведе!
    ДО КОГА ЩЕ Е ТОВА ПИЯНСТВО!!!
    ПИЯНСТВО НА ЕДИН ЦЯЛ НАРОД!!!
    МОЖЕ БИ ДО ТОГАВА ДО КОГАТО НАБЕРЕМ КУРАЖ ЗА ДА ИЗКРЕЩИМ:
    ДА СИ ВЪРНЕМ ВЛАСТТА НА ГРАЖДАНИТЕ!

    Марин Станев – Председател на Съюза на българските избиратели

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.