Home » Избрано

Какво се случва по пътя към създаване на единен Избирателен кодекс

2009.12.09 Няма коментари
Spread the love

Автор: Антоанета Цонева, Институт за развитие на публичната среда

Една от приоритетните цели, които 41-то Народно събрание постави още при конструирането си, беше да започне работа по единен Избирателен кодекс, който да бъде приет в първата година от работата на новия парламент, а не в последния възможен момент под натиска на политическата конюнктура.
Като стъпка от реализацията на тези намерения, на 2 декември т.г., след тримесечна работа, Временната анкетна комисия за проверка на сигналите за опорочаване на изборите за НС от 5 юли 2009 г. внесе за разглеждане изготвения от нея доклад.

Съдържанието на доклада поражда някои въпроси.

Какъв е мандатът на Комисията и какъв резултат следва да очаква от нейната работа парламентът и обществото?

Прави впечатление, че най-конкретният ангажимент на Комисията, формулиран във въведението към доклада, е че „след извършване на проверка за спазването на закона при провеждането на избора и в случай на установени сериозни нарушения, създадената Комисия следва да изпрати по компетентност сигнал до Върховна касационна прокуратура“. Този ангажимент произтича от мотивите, с които е създадена Комисията.

От проекта на решение за приемане на доклада от НС разбираме, че Комисията следва да изпрати текста до държавните институции за запознавене и „предприемане на мерки по компетентност“, а констатациите по различни сигнали трябва да бъдат обсъдени и взети предвид в хода на изработване на ново изборно законодателство.

Политическите позиции, изложени в дебата при сформиране на Комисията от НС (проследен чрез стенограмата на заседанието на парламента от 2 септември 2009 г.), като че ли задават доста по-високи цели и очаквания за резултатите. От трибуната депутатите настояват за цялостен преглед на изборния процес, който да повлияе при изработването на новото изборно законодателство. Досега, казват народните представители, не се е стигало до дълбоко, детайлно и сериозно обсъждане на провежданите избори, въпреки наличието на съмнение за честността при провеждането им.

Общото разбиране е, че Комисията трябва да провери сигналите, подавани при подготовката и протичането на целия изборен процес и въз основа на тях, да направи анализ какви са причините и условията, довели до опорочаването му.

Очакваше се този анализ да очертае ясно oбсега на проблемите, които да бъдат решени при изработването на Избирателния кодекс, който ще се отнася до всички видове избори.

Какво ни предлага или не ни предлага подготвеният доклад?

Обсъжданията при създаване на Комисията породиха очакване, че ще бъде изговен продукт със значението и тежестта едва ли не на „Бяла книга на изборния процес в България“, която да предизвика широк обществен дебат, да определи политическата рамка и принципите, които ще следва новото изборно законодателство.

Това, което се установява към момента е, че Комисията не е осигурила условия за осъществяване на публичен дебат по изготвените от нея заключения и препоръки. Докладът не е представен и не е обсъждан с различните заинтересованите страни – партии, структури на гражданското общество, институции и др. – подход задължителен при стартиране на всяка нова политика и при реформиране на съществуващи практики, още повече когато става дума за изборно законодателство.

Докладът не е публикуван на страницата на НС, за да могат да се запознаят с неговото съдържание, например, заинтересованите български общности в чужбина, които активно се противопоставиха на начина, по който администрацията се опита да ограничи възможността им да гласуват.

Предполагам, че Комисията ще се защити с аргумента, че докладът ще бъде дебатиран при неговото приемане от НС и всяка друга претенция изглежда излишна.

А не биха ли могли да се дават становища по констатираното и препоръчаното от Комисията и дали тя не би имала интерес да се запознае с тези мнения в едно по-широко публично обсъждане?

Кой знае, може Комисията тепърва да представи работата си на публиката и да потърси обратна връзка с нея. Нейният председател все още не е дал заявка в тази посока.

При старта на Комисията обаче г-н Явор Нотев заяви: “Амбицията ни е да направим преглед на сигналите и да ги групираме така, че те да станат основа на бъдещи законодателни промени” и още: „Редно е да се разгледа работата на Комисията, която коментираме като етап, като една подготовка за работата и то много тежката и сериозната работа, по изготвянето на Избирателен кодекс. ”

За съжаление, докладът не представя задълбочен анализ на ситуацията, още по-малко на причините, довели до убеждението в обществото, че институциите не могат да гарантират честен изборен процес. Относно идеята за групиране на сигналите по важност и очертаването на насоките за бъдещи законодателни промени – докладът не предоставя добре систематизирана информация.

В него четем: „Комисията прие за необходимо да изиска и събере информация за сигналите, постъпили в институциите, компетентни по закон да приемат и решават такива сигнали, както и актуални данни за процедурата, по която са разгледани и решени или се разглеждат и решават сигналите. Поставената цел беше да се разшири обхватът на проверка и да се съпоставят данните за постъпилите към различните институции сигнали за изборни нарушения, така че комисията да има възможността за собствена оценка и заключение.“

Представяне на факти и обстоятелства, оценки, статистика, както и ненужни повторения, формират основното съдържание на доклада. Отсъства систематизирано изложение на проблемите, съществуващи в различните етапи на изборния процес – от подготовката и регистрацията на политическите субекти, през провеждане на предизборната кампания и отчитане на резултатите от изборите.

По структура докладът много повече напомня преглед на справки и становища на различни държавни институции, отколкото структуриран, аналитичен текст, който да послужи като основа за създаване на Изборен кодекс. Следваният подход – представяне на информация от различни институции за опорочаване на изборния процес във връзка със сигналите, постъпили до тях, съпроводена от различни по характер изводи и оценки на Комисията, не е позволил да се достигне до изготвяне на систематизиран списък на проблемите, които новото изборно законодателство следва да реши, т.е. политическият отговор – задаващ рамката на предстоящата реформа в изборното законодателство, не е даден.

Какви бяха очакванията към доклада?

Тежките проблеми, които имат институциите в България по осигуряването на честен изборен процес, налагат очакването Комисията да се фокусира върху формулиране на заключения и препоръки, отнасящи до:

– ефективността на съществуващите контролни механизми върху целия изборен процес – от подготовката и регистрацията на политическите субекти до провеждането на предизборната кампания и отчитането на изборните резултати;

– финансирането и разходването на средства в предизборната кампания;

– манипулирането на вота чрез изборен туризъм, купуване на гласове, контролиран вот;

– начин на разкриване на секции в чужбина и липса на реален контрол върху тях;

– неравната тежест на мандатите – както пропорционалните, така и мажоритарните;

– некомпетентността на изборните комисии, политизиране на изборните комисии, включително ЦИК;

– кой има право да участва в изборите – принцип на отседналост;

– наличието на депутатски имунитет за кандидатите за народни представители.

Докладът представя, в една или друга степен, незначителна част от изброените проблеми – акцентът е поставен върху провеждането на изборите в Република Турция и САЩ – разкриване на секции, изпращането и приемането на изборните книжа от секциите в чужбина. Докладът отбелязва, че има данни за контролиран вот и купуване на гласове на територията на страната и в чужбина, констатирано е наличие на множество организационни нарушения в работата на секционните избирателни комисии и незаконна агитация в изборния ден.

Комисията не е успяла да оцени какво значение имат за опорочването на изборния процес различните незаконни практики, нито да анализира тенденциите по отношение на техния обхват, причините и условията за разпространението им. Не е обосновала последователно създаването на допълнителни правни гаранции за защита на политическите права на българските граждани и необходимостта от преосмисляне на съществуващи правни норми, които създават предпоставки за изкривяване на целите на демократичния изборния процес.

Какви са положителните моменти?

Изговеният във връзка с делата пред Конституционния съд „Преглед на въпросите, повдигнати при оспорване на изборните резултати“, съдържа систематизирана информация за проблемите при прилагането на изборното законодателство и съществуващите рисковете от закононарушения, представени през призмата на трите конституционни дела.

В раздела „За нарушенията и администрирането“, Комисията използва доклада, предоставен й от Гражданската коалиция за свободен и демократичен избор и Асоциация „Прозрачност без граници“, като включва констатации и предложения на неправителствените организации, извършили наблюдение върху изборите за евродепутати и национален парламент.

Силно критична е Комисията към работата на ЦИК, особено що се отнася до решенията, свързани с реда и условията за гласуване на българските граждани в чужбина. В същото време отсъстват оценки за способността на ЦИК да гарантира честен изборен процес в страната. Не са коментирани отменените от ВАС решения на ЦИК, свързани с отказа за регистриране на политически субекти за участие в изборите, породили основателни съмнения, че мнозинството представители в ЦИК са се превърнали в инструмент за политическа репресия.

Как Комисията завършва своя доклад ?

„В резултат от извършените пространни проверки на работата и резултатите на органите и институциите с отношение към изборния процес, Комисията достигна до извода за неотложна необходимост от изработването и приемането на ново изборно законодателство със съответни гаранции за законосъобразното протичане на изборния процес.“

Едва ли можем да наречем този извод откритие и едва ли той придвижва много напред процеса по създаване на Избирателния кодекс.

Може би Комисията се надява, че бъдещата работна група (към парламента) за изработване на проект на Изборен кодекс, ще свърши това, което тя не е успяла.

www.Mediapool.bg

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.