Home » Избрано

Иво Атанасов (БСП): Все по-добрички, но все по-малко

2009.07.29 Няма коментари

Анализ за случващото се в БСП от един недисциплиниран неин партиец, но пък от най-дисциплинираните, с най-малко отсъствия,  български депутати (вече бивш). След тези негови думи, познавайки историята и характера на «столетницата» не е трудно да предвидим ,че скоро ще бъде и бивш партиец.  Революциите изяждат децата си, а БСП най-достойните. За това стават все по-малко и дано… все по-добри.

25 Юли 2009

Колонката на Иво Атанасов в “Дума”

Неведнъж съм доказвал, че ме няма във вътрешнопартийните битки. Предпочитам даже и тях да ги няма. Всичко да е  тихичко, мирничко, спокойничко. Без напрежения  и  скандали. Преобладаващата част от членовете на партията са като мен.  И  сега,  в  тежките следизборни дни, жадуват всичко да върви кротко, па макар  и постарому. Да забравим различните си мнения, да не влизаме в противоборства и да не  правим каквито и да е  движения  – нито резки, нито дори плавни. Да сме добри помежду си.

Само че колкото сме по-добрички,  толкова сме по-малко. По-нисък брой избиратели сме имали само на  евровота преди две години, когато самоцелното обновление на БСП катастрофира. Сегашният ръководен екип, към който причислявам и себе си, тъй като в първите лидерски месеци на Станишев бях за известно време  в Изпълнителното бюро, пое  партията при 17 процента в изборите през 2001 г. и  я върна на същото ниво. Това сме могли, това сме сторили. И тук няма никакво значение дали участието ни в управлението е било успешно, или не. Колкото и да сме критични, не бива да си затваряме очите пред постижения, каквито никое предишно правителство не е имало. Но какво от това? Избори се печелят не с  успехи, а  с доверие. А доверието към БСП е стопено. Разочарованието от нас е огромно. Не сме приятни на голяма  част от избирателите, не  ни искат. А хубост насила не става.  Да  разчитаме, че след някоя  година ще ни заобичат в състава, в който сме сега – сплотени и добрички,  означава да сме безпочвени мераклии.

Следователно промени са необходими, дори неизбежни, ако мислим не за себе си, а за партията  и  за свързаните с нея  идеи и социални слоеве. Дали обаче ще се случат?   След погрома на  евровота през 2007 г. цялото Изпълнително бюро подаде оставка. После всички вкупом бяха преизбрани, с изключение на трима, при това – далеч не най-виновните. Оказа се, че оставките са театрални. Сега и такива няма. Щяло да бъде предателство, ако някой се оттегли, нямало алтернатива и какви ли не още води се носят през девет кладенци, та от десетия. Ето го новото лице на кариеризма – от нас по-добри няма, на кого да оставим партията, не можем да избягаме в най-тежкия  момент.

Не искам ничии оставки, защото знам,  че най-безболезнено е тези, които са олицетворение на разочарованието, да си тръгнат сами. Така сцеплението в партията не се подлага на изпитание. Когато преди време поех ръководството на БСП в Кюстендил, местната организация беше около средата на таблицата по  постигания в изборите процент. Заедно с другарите  постепенно я доведох до поредица от блестящи  успехи, а на два пъти – дори до първо  място в страната.  На последните кметски избори обаче претърпяхме провал. В политиката невинаги може да се побеждава, а и вината за загубата очевадно не беше моя. Никой не ми  поиска оставката, защото всички бяха наясно с причините, но и някой да беше настоял, можех да си осигуря подкрепата на повечето основни организации, както сега прави  висшето ни ръководство. В партия като нашата, повечето от чиито членове гледат да си спестят главоболията, човек, ако няма вътрешна мярка, може да остане и пожизнен председател.

Това изкушение е доста силно,  а и моят път в политиката е изряден като на малцина други, но си запуших ушите  за песните на сирените и се оттеглих от партийните постове. Ясно ми беше, че така излизам и  от парламента, и  от политиката, но го сторих. Защото почувствах, че доверието към мен е накърнено. Не това на избирателя, а на партийната централа.  Ако от “Позитано” ме бяха послушали, щяхме да си спестим поражението в кметските избори, но те предпочетоха други душеприказчици, което в крайна сметка ни тласна към загубата. Не можеше да се правя, че не забелязвам това или че то е незначително.

Подаването на оставка от който и да е  член на сегашното ръководство предполага поне две неща: отговорност пред партията и лично достойнство. Аз доказах,  че не поставям себе си над партията. Време е това да сторят и други. В противен случай ще бъдем все по-добрички помежду си, но все по-малко.

Източник: www.ivoatanasov.info

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.