Home » Е-Списание

Десет минути с Теодосий Спасов

2009.06.23 Няма коментари
Spread the love

 

Предлагаме на вашето внимание интервюто ни със световно признатия музикант

Да си призная не бях много подготвен за интервюто ми с Теодосий Спасов. Първо защото попаднах на концерта почти случайно – от месец бях обещал да ходя този ден на театър (Вж. обявите за постановката «Лазарица»). И второ – знаех, че ще мога да говоря с него много кратко, не повече от 10 минутки. Какво откровение, каква истина може да ми сподели, човек колкото и да е интересен и гениален дори «за една цигара време», при условие, че вече е давал хиляди интервюта на всякакви мастити журналисти. Оказа се, че не съм бил прав. Почти всяко изречение в нашия кратък разговор за мен бе доказателство, че не може да си велик музикант без да си философ, без да познаваш живота до самото му дъно. И аз много съжалявам, че записът не е подходящ да чуете спокойния му и не според възрастта мъдър глас. Нищо – обещавам това интервю да не бъде последно. Теодосий заслужава да бъде слушан – и кавалът му, и мислите му.

Как бихте описали с една или две думи публиката си тук в Америка, различава ли се тя от тя от тази в България?
Това ми е първото идване в САЩ с българска организация. До сега, от началото на деветдесетте години, тук съм свирил с различни американски музиканти и интернационални проекти – свирил съм с гръцки музиканти, и с Riverdance. С последните свирихме най-вече около Бостън и Ню Йорк, където беше базата на ирландското шоу. Тогава, преди повече от 10 години, имах впечатлението, че българите са все още неорганизирани. Тогава имаше малко хора и най-вече в Бостън бяха по- сплотена група. Но сега, това турне се готви от една година и до този момент всичко е перфектно организирано и съм много приятно изненадан за сплотеността на българите. Един факт, който много ме радва е, че тук има хора талантливи, на които им се дава възможност да организират български прояви. А те имат около себе си едно общество, което подкрепя организаторите на тези изяви. Разбира се има и опозиция някаква, но това е нормално, защото всеки българин е гениален, лидер е и е най-добрия. Но това е нашата нация . Виждам останал антагонизъм единствено между старото поколение емигранти и най-новото. Но пък новото поколение е по-сплотено и то няма тези комплекси на невъзвращенеца, както по-старото. За наше щастие и за щастие на човечеството нещата днес са по-различни. Всеки, който иска да промени местоживеенето си може спокойно да го направи и ако е талантлив му се дава шанс да се развива и успее.

Кога може да Ви видим отново на една сцена с Милчо Левиев?
С Милчо се виждаме често – в последно време половин година той е в Европа, в България, а половин година в САЩ. Много често се засичаме на фестивали. Последния път се видяхме в Банско, но там не свирихме заедно, а преди това бяхме в Пловдив и имахме страхотен джем сешън в клуб “ГЕПИ”. Чудесна атмосфера се получи. Изпълнението ни може да се види на Youtube (линк).

Бихте ли участвали в песен на поп фолк изпълнител?
Не. Имал съм много предложения, но съм отказвал. Всеки си има свой път. Моят път е определен и е в посоките, за които съм учил.

Какви са вашите творчески планове след турнето и свързани ли са те с «Teodosii Spassov Folk Project Band?

Като се върнем, в някой клуб ще покажем програмата, която тук свирим. Има един чудесен клуб към Чешкия културно информационен център в София, където се правят музикални четвъртъци и навярно нашата програма ще изпълним там или на някое друго място.
С този проект имаме покана за Дания, където вероятно ще свирим през есента. Предстои ми пътуване в Германия и в Холандия, в различни международни проекти, където съм специален гост. Има вероятност да участвам и на летните фестивали, които се организират в България.

Следите ли българския Music Idol?

Не.

Какво ви е мнението за песента на Краси Аврамов, която ще представи България на финалите на Евровизия, тъй като тук се чуват мнения на двата полюса?

Около песента се създаде някаква ситуация, но според мен тя е продиктувана по-скоро от ревност. Краси идва от Америка, явява се и побеждава, а някои са участвали по 3-4 пъти с надежда да спечелят. Аз бях поканен от него и участвах в песента му, но с условието да не присъствам физически на сцената. Познавам този конкурс от неговото създаване. Тези хора, които си дадоха парите и гласуваха с СМС, помогнаха на БНТ да спечелят пари, и те са в правото си да искат на финала да отиде, този който те са избрали. За радост вече няма големи възможности за злоупотреба, както в началото, когато имаше закупуване на карти и изкуствено надуване на имиджа. Красимир Аврамов си получи избора съвсем реално. Пожелавам му на добър час и дано да бъде харесан на финала. Въобще този конкурс е известен с невероятните амбиции за участие и за победа. В него има изявени национални интереси и влияния, които оформят крайния резултат и фиксират следващото място за провеждането му. Аз участвам, българин съм и съм съпричастен с избраната песен.

Сега е модерно да се правят профили на Facebook, Myspace и там често те карат да отговаряш на въпроси с едно изречение, с една дума дори. Поради краткото ни време, моля да ми отговаряте без да се замисляте на няколко въпроси преписани от там. (Мога да гарантирам, че на нито един от въпросите ми музикантът не се замисли за повече от секунда)

Как се самоопределяте? Кой е Теодосий?

Син на Пенка и Спас, съпруг на Бойка и баща на Теодор.

Какво искате?

Човечност.

Имате?

Музика.

Желаете?

Обич.

Мечтаете?

Свобода.

Страхувате се?

От безсърдечието.

Учудвате се?

На живота, на богатството и изненадите му.

Търсите?

Приятели.

Съжалявате?

За нищо.

Обичате?

Хубавината.

Често ви се случва, срещате?

Необикновеното.

Рядко? (Какво правите рядко?)

Дозиран съм.

Джазът е?

Свободно пътешествие.

Звучи поетично, писали ли сте стихове?

В пубертета, вече съм ги загубил.

Коя е най-важната дупка на кавала?

Всички.

А какво ще кажете за деветата?

Тя си е там където трябва да бъде ( Показва ми я – какво да правя, като съм музикален инвалид и само съм чувал за нея)

И тя не се запушва никога, нали?

Може и да се запуши.

Кога?

Когато свиря аз. (Смее се и така се разделяме – сцената и хората дошли дори от съседни щати вече го чакат. )

 

Интервю на Петър Стаматов за EuroChicago.com и Bg-Chicago.com

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.