3 коментара

  1. БГзакон
    2013-12-01

    Заради това пък:

    През 1998 г. в Добрич за период от 5-6 месеца безследно изчезват 24 души, повечето на възраст между 23 и 30 години.

    Само 9 от тях са открити, за трима са искани откупи, а за останалите продължава да няма никаква официална информация.

    През 1998 г. началник на “Криминален отдел” към Първо РПУ в Добрич е Йордан Костов. Той лично отговаря за издирването на всички изчезнали по това време и поема отговорност пред роднините, че близките им ще бъдат намерени.

    През месец февруари 2010 г. Йордан Костов бе арестуван като съучастник в групата за отвличания с цел откуп наречена “Наглите”, чиито участници бяха осъдени за 11 доказани отвличания. В тази връзка родините на изчезналите в Добрич поискаха той да бъде подложен на детектор на лъжата за отвличанията през 1998 г., но до момента това не е направено.

    Четете: http://dnesplus.bg/News.aspx?n=629603

    Отговор

  2. Mariana
    2013-12-01

    Из Определението на Върховния административен съд от 24.09.2013 г.

    „1. С присъда № 78 от 08.04.1987 г. по н.д. № 78/1987 г. Варненският военен съд е признал подсъдимия бивш старшина Иван Александров Тодоров от с. Щръклево, Русенски окръг, намиращ се в Затвора – гр. Бургас по мярка за неотклонение, за виновен в това, че за времето от месец октомври 1982 г. до месец май 1986 г. подбудил длъжностно лице при условията на продължавано престъпление да присвои бензин и друго имущество – обществена собственост за 106345,93 лв., като за улесняване на присвояването извърши и престъпления по чл. 311, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), което присвояване е в особено големи размери и представлява особено тежък случаой, поради което му е наложил наказание 20 (двадесет) години лишаване от свобода при първоначален строг режим и на основание чл. 59, ал. 1 НК съдът е приспаднал предварителното задържане на подсъдимия от 11.06.1986 г.

    2. С решение № 263 от 22.06.1987 г. по н.д. № 260/1987 г. Върховният съд на Народна република България, военна колегия, е оставил без уважение жалбата на Иван Александров Тодоров по размера на наложеното му наказание лишаване от свобода.
    По това време – 1987 г. – съдебното производство по наказателни дела е било двуинстанционно, поради което с отхвърлянето на жалбата присъдата на Варненския военен съд е влязла в сила и е била приведена в изпълнение.

    […]

    5. С решение № 18 от 03.12.1992 г. по н.н.д. № 117/1991 г. Върховният съд на Народна република България, военна колегия, е оставил без уважение молбата на осъдения Иван Александров Тодоров за преглед по реда на надзора на присъда № 78 от 08.04.1987 г. по н.д. № 78/1987 г. на Варненския военен съд и решение № 263 от 22.06.1987 г. по н.д. № 260/1987 г. на Върховен съд, военна колегия.“

    Отговор

  3. Peter S
    2013-11-30

    Нечовешко!
    Нямам думи за друг коментар.
    Текстът, за непрофесионалисти е много дълъг и в съкратен и достатъчно ясен вариант може да се намери тук:
    http://www.eurochicago.com/2013/11/koy-da-vidi-bay-ivane/
    Поздрвления за двамата писали автори и успех на всички в борбата срещу бездушието и корумпираността на бюрокрацията!

    Отговор

Leave a Reply

 

 

 

Back to top
mobile desktop