Здравка Евтимова, OFFNews
Самият той ми даде тази идея, благодарение на която щях да кажа сбогом на черното безпаричие. Под “самият той” разбирам бившия си съпруг, който, естествено, живее с далеч по-млада жена от мен, а това само по себе си говори, че има достатъчно банкноти да я издържа – в противен случай кое уважаващо себе си одушевено съществително от женски род ще остане при възрастния господин с ишиас и косопад, когото аз напуснах?
Аз и възрастният господин имаме син, който освен многото си приятелки има и безкрайно много дългове. Понастоящем е минал в нелегалност, звънят ми през час разни кредитори и питат къде е крадливият изверг. Учудих се, когато една вечер се обади не кредитор, а бившият ми съпруг:
– Кажи на Камен (така се казва неблагонадеждният ни потомък), че мога да му помогна да си плати дълговете, защото не желая някой ден да докарат обезобразения му труп пред новия ми мезонет. Гледката ще покруси дълбоко Сияна.
Сияна е младото цвете, което заради аромата на банкнотите живее с моя бивш.
– Уви, не зная къде е синът ти – отвърнах аз.
В края на краищата Косьо, съпругът ми от далечното минало, представи девет хиляди евро – сума, с която плати на кредиторите. Синът ми и неговата велика любов щастливо се прибраха у дома – събитие, което не ме зарадва кой знае колко, защото Камен не яде хляб. Имал лениви черва и според лекарите трябвало да се храни само с пържоли. Друг път, когато Камен акостираше вкъщи с някое дамско завоевание, аз излитах в нелегалност при един мой приятел, за когото се надявах да се омъжа. Но той ме отряза – естествено е, че на света има много по-млади жени от мене, способни да похарчат парите му.
Камен, макар и мързелив, е доста проницателен, видя откъде извира финансовото благоденствие: от бившия ми съпруг. Клекна при баща си и заплака на рамото му. “Нима наистина получи подкрепа от папа?”- попитах го аз и с изумление разбрах, че баща му отново се изцедил няколко хилядарки.
Знаех, че синът ми е стиснат като самата смърт, но бях твърдо решила да отида на курорт, по дяволите, защото ми омръзна да живея с мъже, които все си намираха някоя по-хубава и по-интелигентна от мен. Синът бе забогатял, следователно трябваше да ми подаде ръка в този труден момент. Той никога не подаваше ръце, нямаше да го направи и сега, но все пак бях длъжна да опитам.
Още по темата:
– Боя се, че имам опасно заболяване – излъгах аз, но Камен не се интересуваше нито от опасни, нито от безопасни заболявания. – Сине, – подхванах на тънката струна, която в душата му въобще не съществуваше. – Помня, когато беше малък… Колко беше красив тогава… – единственото нещо, с което можеш да стоплиш отвратителния характер на моя син, са плоски комплименти от типа колко е чувствителен и гениален. Казах, че като малък само той ме е обичал. Тази дебела лъжа разтопи два-три метра лед под кожата му и той бръкна в джоба си. Извади една смачкана петдесетачка, което беше лош знак. Изтъкнах, че червата му ще се почувстват опиянени, ще забравят леността, ако ми даде пари на заем. – Ти си прекрасно момче – излъгах отново аз, след което подчертах, че умът му е брилянтен, а характерът – силен и неустоим. Така продължих: – идеите му са неотразими, профилът- божествен, приятелката му е особено нежна (мършава гъска!) – докато синът ми измъкна още пет стотачки от джоба си и каза:
– Добре, но трябва да ми ги върнеш. И то скоро.
Хубаво.
След това отидох при бившия си съпруг. На него не му пукаше дали ще пукна от рак, СПИН или просто шофьорът ще ме пречука, защото не мога да си платя таксито. Затова казах:
– Косьо, в името на хубавото помежду ни… – той се намръщи злобно и разбрах, че що се отнася до мен, за нищо хубаво не може да става дума. Добре: – В името на секса, където си блестящ – лицето му се раздвижи приятелски и аз продължих смело напред: – В името на най-хубавия секс, който съм преживяла, те моля да ми дадеш пари на заем.
– Нямам пари – заяви той, точно както очаквах.
– Винаги си бил благороден – хвърлих висока топка аз. – Може би ще седна да напиша книга за тебе…
Да, бе! Утре ще стана по-рано и веднага почвам да пиша, рекох си на ума.
– Книга за мене? – измърмори несигурно той.
– Сияна ще бъде очарована, когато бившата ти съпруга публикува такива прекрасни неща за тебе.
Той ми даде хиляда лева и след като още половин час го убеждавах колко е красива Сияна (гъска от всички страни!) и колко велик е самият той, сумата стана хилядарка и седемстотин.
Със Сияна беше далеч по-трудно. Тя знаеше, че всичко в живота е банкноти, известно й беше колко струва един час под завивката с възрастния ми мъж и какво трябва да направи, за да получи “Пежо 207″. Помолих я да изпие един коняк с мене и пробвах увода за тежкото заболяване. “Не съм лекар”, прекъсна ме хладнокръвно младата орхидея.
– Е, добре, не съм болна – заложих на откровеността аз. – Трябват ми пари, за да спечеля един мъж. Дай ми назаем.
– Благотворителното дружество се намира на следващия ъгъл – отряза ме тя. – Плати ми коняка, без друго изгубих много време с теб.
– Около лицето ти се излъчва особена аура – стрелях напосоки аз с надеждата, че случайно ще улуча орел. – Сигурно в предишния си живот си била законодател.
– В предишния си живот ли? – възкликна орхидеята и забрави, че трябва да й плащам коняка. – Сигурно съм била жрица или прорицателка.
Веднага предположих, че сигурно е била самият Юлий Цезар. Идеята, че е била Цезар, очевидно й допадна. Сияна призна, че ненавижда възрастните мъже.
Прегърна ме и обади, че копнеела за голямата любов в живота си – с някой млад хетеросексуален герой, а не мекотело като Косьо. Така е, успокоих я аз и обещах, че ще напиша за нея книга, защото откъде другаде ще намеря такава личност – пророчица, жрица и Юлий Цезар, събрани в едно? Сияна ми даде две хиляди лева – всичките, които моят съпруг й беше предоставил да ходи на масаж, за да го вдъхновява след полунощ, но ако питаш нея той само хъркал на възглавницата, а тя обливала с кървави сълзи своята, защото какъв е тоя отвратителен живот – без романтична любов?
Минах в нелегалност – съпругът ми, синът и Сияна ме издирват под дърво и камък да си приберат парите, които ми бяха предоставили съвсем доброволно. Зная, че изпращат след мен “освежители на паметта” – под тая фраза се разбират мъже, които те бият, докато върнеш взетите назаем пари. С първия освежител спах два пъти и го убедих да продаде стария си Форд. Парите профукахме в Созопол, след което го накарах да се закълне пред мъжа ми, че вече съм умряла. С втория се напихме от мъка, че животът е толкова скапан – той беше симпатичен човек. Сега живея в неговата къщичка в полите на Люлин. Честита съм. Много. Не зная колко ще продължи щастието ми, защото често получавам писма – до поискване – от Сияна, бившия мой съпруг и сина ми, в които задружно изтъкват, че не е прилично дърта чанта като мен да съсипва такова хубаво младо момче като техния “освежител”. Питат ме също така какво става с книгите, които съм обещала да напиша за тях.
