На 24.VI.1861 г. в Загреб излизат "Български народни песни" сборник с текстове на народни песни от различни части на България, на Димитър и Константин Миладинови от Струга. Това е забележително събитие в историята на българската култура и фолклористика. Горещи родолюбци, образовани учители, те познават отлично народа си, ценят високо неговия поетичен гений. Подбудени от примера на другите славянски народи, насърчавани от руския учен Виктор Григорович, братята Миладинови подготвят сборник с изключителна стойност: 660 народни песни в 23 559 стиха, разделени на 12 части (героически, хайдушки, любовни, митически песни и други), както и легенди, описания на сватбени обичаи и детски игри, български имена, поговорки и гатанки.
В предисловието се споменава и за 2000 редки думи и 11 песни, написани с нотите, които после отпадат поради увеличения обем на сборника. Сборникът, съставен от братя Миладинови играе голяма роля в развитието на съвременната българска литература, защото неговите песни са поетически модел на великите наши поети- Г.С. Раковски, Д.Чинтулов, Иван Вазов, Пенчо Славейков, Кирил Христов, Пейо Яворов, Л.Каравелов, Хр. Ботев, К. Христов, П.Ю.Тодоров и много други.