Авторски
- Българче от чужбина няма право да продължи образованието си в Родината
Публикувано за първи път в Dnevnik.bg на 9 юли т.г.
Публикуваме писмото на г-жа Петя Йоргова. Тя и семейството й живеят в САЩ, но синът й се връща до България всяка година, за да държи приравнителни изпити в българско училище. Тази година семейството разбира, че момчето няма право да продължи образованието си в България.
Здравейте,
Реших да пиша и до медиите, защото се чувствам жертва на бюрокрацията, опитвайки се да защитя правото на детето си да учи.
Семейството ни живее в чужбина от 15 години. Там е роден и учи синът ми. В същото време той се обучава и по индивидуална форма в България с цел да запази и усъвършенства българския си език. Досега е завършил седми клас и трябваше да има изпити, за да завърши осми клас. В продължение на седем години след завършването на учебната година в Съединените щати синът ми пътува за България, където се явява на изпити в българското си училище. За тези изпити той се подготвя през времето си за сън и почивка; след като е приключил с подготовката за редовното училище, извънкласните форми, спортове и времето за доброволен труд.
Тази година изведнъж се оказа, че това не било законно и започна ходенето по мъките:
След мое запитване до МОН през февруари 2012 г. за това дали може да продължи да учи по индивидуална форма в България и в средния курс, получих положителен отговор. В запитването си конкретно изложих всички обстоятелства относно местоживеенето/местоученето на сина ми.
През март 2012 г. в училището, където синът иу е записан да учи по индивидуална форма на обучение, проверка на МОН установила, че това е незаконно и съответно синът ми е отписан от училището, без да сме уведомени.
През юни 2012 г. синът ми се прибра в България с цел да се яви на изпит за завършване на осми клас. Тогава семейството разбра за станалото и започна ходенето по мъките.
1. От училището, където учи, ни препратиха към регионалния инспекторат по образованието в съответния град, а оттам – към МОН.
2. Експертът, който ми изпрати писмото от февруари 2012 г., спря да отговаря на обажданията ми. Началникът на отдела, който го е изготвил, се оказа в отпуск по болнични.
3. Контактувах с друг експерт от МОН (неюрист), който ми отговори, че синът ми няма право да се яви на изпити, защото в член 83 [от Правилник за прилагане на закона за народната просвета – бел. ред.], който МОН цитира, не пише изрично, че това е възможно. Този експерт ми обясни, че ще има нови промени в закона и от есента това, което искаме, ще е възможно, и ме препрати към министъра, който може по изключение да позволи на сина ми да се яви на изпити.
4. На 19 юни писах отново до МОН с молба до министъра да позволи явяване на изпити, описвайки развитието на случая.
5. Днес (25 юни)* от деловодството на МОН отговориха, че не са получили писмото ми.
Отлагането на решението от страна на МОН не е в наша полза, тъй като училищата ще излязат във ваканция и дори синът ми да получи разрешение да се яви на изпит, това няма да бъде възможно в рамките на неговия престой в България.
С уважение,
Петя Йоргова
––––––––––––––––
* До публикуването на писмото на г-жа Йоргова във в. „Дневник“ , тя все още не е получила отговор от министър Игнатов. По-късно „Дневник“ информира, че е изпратил запитване до просветно министерство по случая на г-жа Йоргова. Седмица по-късно получили отговор по електронен път на зададените въпроси.
––––––––––––––––––––––-
Въпросите и отговорите, и коментар на в. „Дневник“ по казуса, публикувани днес под заглавие
Министерството на образованието: Обучението на българи от чужбина у нас не е предвидено в разпоредбите
„Дневник“: Законът за народната просвета и правилникът към него не предвиждат специални разпоредби за българи, пребиваващи в чужбина, но желаещи да продължат обучението си в България, има ли решение за казуса на това семейство?
Министерството: Съгласно чл.83 ал. 1 и ал. 4 на сега действащия Правилник за прилагане на закона за народната просвета индивидуалната форма на обучение се организира за ученици, които по здравословни причини не могат да посещават училището повече от 30 последователни учебни дни, за даровити ученици, както и за ученици, които по семейни причини желаят да завършат в други срокове обучението си за един или повече класове. За даровитите ученици, както и за учениците, които по семейни причини желаят да завършат в други срокове обучението си за един или повече класове, знанията и уменията на учениците се оценяват чрез изпити, като условията и редът за организиране и провеждане на изпитите се определят със заповед на директора на училището. Съгласно чл. 85. ал. 1 на същия правилник ученици, които следва да се обучават в индивидуална форма на обучение са ученици при условията на по-горе цитирания член, както и ученици, навършили 16-годишна възраст и желаещи да променят формата на обучение, подават писмено заявление до директора на училището.
„Дневник“: В проекта за закона за предучилищно и училищно образоване от 14 февруари 2012 г. е въведена нова форма на обучение – дистанционната. В текста е посочено, че тя може да бъде приложена за пребиваващи в чужбина българи, но също така е упоменато, че е възможна за ученици между VII и XII клас, което отново не решава въпроса с образованието в начален и прогимназиален курс.
Министерството: В системата на училищното образование в България все още не е въведена дистанционната форма на обучение като начин за осъществяване на обучението чрез средствата на съвременните информационни и комуникационни технологии.
„Дневник“: Имате ли сведения дали интересът на българи, живеещи в чужбина, към образованието в България е голям?
Министерството: В МОМН няма статистика, отчитаща степента на интереса на българите, живеещи в чужбина, към образованието в България.
Решение няма
От отговорите личи, че решение на случая на семейството на г-жа Йоргова няма. Не се разбира защо синът й е допускан до приравнителни изпити седем години. Законът за народната просвета не предвижда ситуация, в която българи, живеещи в чужбина, да искат да получат образование и у нас. Проектозаконът за предучилищното и училищно образование, представен на 14 февруари 2012 година, споменава българските ученици в чужбина, но само ако те са в гимназиален курс. „Задали сме насоката за следващите 10 години напред“, каза министър Милена Дамянова при внасянето на предложенията, но засега те остават само проект. Междувременно, синът на г-жа Йоргова, Кристиян, все още очаква разрешение да се яви на приравнителни изпити за осми клас.
В проекта на министерството за първи път се предвижда и дистанционната форма за обучение – метод, прилаган от дълги години в САЩ. Но за да е успешен, училищата трябва да разполагат с необходимата техника.
Държавната агенция за българите в чужбина, потърсена за коментар по темата от „Дневник“, заяви, че случаят не е в компетенциите й. Очакваме мнение от парламентарната образователна комисия.
- Град Стоктън в САЩ – „Калифорнийска Гърция“
Тъжната история на най-големия фалирал град в САЩ. Стоктън стана най-голямата банкрутирала община, но случаят едва ли ще предизвика верижна реакция
Изоставен склад в Стоктън. Снимка: REUTERS „Калифорнийската Гърция“ – така британското списание Economist нарича град Стоктън, който след мъчителна агония миналата седмица в крайна сметка обяви фалит. Най-големият общински банкрут в историята на САЩ ще удари не само облигационерите, но и бившите общински служители, чиито разходи за здравеопазване бяха покрити от градската управа.
Как не се прави
„Стоктън е пословичната история за това какво се случва, ако не направиш драматични фискални промени, за да реагираш на по-голямата икономическа обстановка“, казва Крис Хоуни от Националната лига на градовете, базирана във Вашингтон, окръг Колумбия. През 90-те години на миналия век цените на недвижимото имущество нарастваха и данъчните приходи се увеличаваха. Когато през 2007 и 2008 г. пазарът замръзна, Стоктън беше изложен на безмилостния икономически срив. Приходите се изпариха, а когато безработицата надхвърли 20%, нивото на активираните ипотеки стана едно от най-високите в страната.
Човекът, отговорен за най-големия град в САЩ, някога подавал молба за фалит, градският управител Боб Дейс е категоричен каква е причината за проблемите на Стоктън – решението да се осигури на пожарникарите пълна здравна застраховка, когато се пенсионират. Тогава мярката изглежда по-евтина, отколкото да се дадат желаните от синдикатите увеличения на заплатите. Когато общинските служители поискали същото след няколко години, управата на Стоктън се съгласила, пише агенция Reuters. В крайна сметка тази схема оставя града със задължения в размер на 417 млн. долара.
В края на миналия век нещата в Калифорния са съвсем различни, припомня агенцията. Фондовите пазари процъфтявали и от това извличали полза и пенсионните фондове в Стоктън. Цените на недвижимите имоти нараствали, което пълнело градската хазна в някога тихия земеделски район на около 85 мили източно от Сан Франциско.
Според Дуейн Майлнс, тогава градски управител на Стоктън, а сега представляващ пенсионерите в преговорите за плана за фалит, по онова време схемата е изглеждала съвсем сигурна. „Бяхме доволни и смятахме, че градът може да си позволи да финансира здравните застраховки на пенсионираните общински служители“, казва Майлнс. Синдикатите в Стоктън така се съгласили да не настояват за увеличение на заплатите, а това пък позволило по-големи разходи за полицията.
И след 2000 г. Стоктън продължава да харчи с подкрепата на гласоподаватели и на политици и от двете партии, общински служители и облигационери. Рейтинговите агенции не са сигнализирали за каквито и да било рискове и започнали да намаляват рейтинга на града едва преди 2 години. Щедрите сделки за пенсионерите също продължили. Дотогава вече и всички служители на пълен работен ден си осигурили доживотна здравна застраховка. Освен това общинските власти решили да подобрят имиджа на Стоктън и одобрявали големи инфраструктурни проекти. Строежът на жилища също напредвал и цените скочили до близо 400 хил. долара през 2006 г. от 110 хил. през 2000 г. Всичко това все още не било причина за притеснения. И докато разходите за здравеопазване нараствали, общинските власти решили да правят града по-привлекателен за нови жители. През 2004 г. градската управа решава да емитира облигации на стойност 47 млн. долара, за да финансира изграждането на спортна и концертна зала в центъра на града. Тя била построена, но не върнала инвестицията.
Източник: Kapital.bg
Бел.ред: Заглавието е на Еврочикаго.
- Офицери от ДС напускат ККП
Както много други в Китай, и служителите на Държавна сигурност напоследък започват да говорят, че са притеснени от тамошната ситуация и че чувстват нужда да се оттеглят от Китайската комунистическа партия (ККП)…
Бивш пекински полицай, вече оттеглил се от партията чрез псевдоним, заяви: „Падението на Бо Шилай (Bo Xilai) ме притесни и продължавам да усещам страха от надвиснала беда. Крахът на Бо Шилай – най-корумпираният чиновник сред лидерството на ККП – със сигурност предвещава края на ККП.
Огромният мащаб на престъпленията, извършени от Бюрото по обществена сигурност [полицейската сила на Китай] е невъобразим. Да нарушиш законите, за чието прилагане носиш отговорност, е акт, наказуем единствено със смърт. Но аз вярвам, че доброто и злото впоследствие ще бъдат изправени пред правосъдието, така че се моля Небето да пази онези от нас, които сме се оттеглили от ККП.“
Г-жа Лий (Lee), доброволец, помагащ на хората да се оттеглят от ККП, сподели опита си в помагането на служител от Управление 610 да се оттегли от партията. Управление 610 е секретен партиен орган, създаден от китайския режим със специалната цел да осъществява преследването на практикуващи Фалун Гонг.
В началото служителят разговарял с г-жа Лий с ожесточение, но след като поговорили 40 мин., той променил тона си и й дал имената на съпругата си, детето си и още 15 души. Той помолил г-жа Лий да помогне на всички тях да се оттеглят от партията.
Двама ръководители на полицейски управления също се оттеглили от ККП след разговор с нея. Те й дали около 40 имена на приятели и роднини, които са членували в компартията, Младежката лига или ескадрона, и помолили г-жа Лий да отпише и тях. Единият дори признал пред нея за миналите си проблеми като алкохолизъм, тютюнопушене и безразборни сексуални контакти.
Според един пекински полицай настоящата политическа ситуация на Китай е всяла силен смут у всички в неговия полицейски участък, включително у началника и секретаря на участъка (секретарят е партийният чиновник, отговорен за участъка).
Неговият собствен смут се коренял във факта, че един ден китайските лидери може да прекратят преследването срещу Фалун Гонг и да обявят последователите на практиката за невинни. Тогава как би могъл той с чиста съвест да погледне към миналите си действия, подпомагащи преследването?
Полицаят решил да прекрати участието си в преследването. „Ако ми е наредено да преследвам практикуващи Фалун Гонг цяла нощ, намирам извинение да се измъкна – казва той. – Ако някой дойде при мен да докладва за практикуващ, просто симулирам невежество.“
Много от полицаите на Китай са търсили доброволци от движението за оттегляне от ККП и са ги молили да им помогнат да напуснат партията. В някои случаи цели села и корпорации са се оттегляли заедно от ККП.
Дженг Янг (Zheng Yang), друг доброволец от движението за оттегляне от ККП, неотдавна помогнал на партиен секретар от голяма държавна корпорация да оттегли членството си.
По думите на партийния секретар, той усещал скорошна революция в Китай. „Ще бъде като в Русия и самоунищожението [на режима] ще е неизбежно.“
„Корупцията в комунистическата партия не е нещо лесно за оправяне. Обикновените граждани са много критични спрямо ККП, но няма как да говорят открито.“
„Но корупцията на ККП е нещо, с което всички обикновени граждани са пределно наясно, особено след инцидента на „Тянанмън“ от 1989 г. Но те в действителност не говорят за него, защото нищо няма да се случи дори ако го направят“, посочва партийният секретар.
Според него настоящата икономическа ситуация в Китай е много лоша. „Нещата стават все по-трудни. Дори ако Ху Джинтао (Hu Jintao) и Уен Джябао (Wen Jiabao) напуснат властта, те само ще оставят Ши Джинпинг в слаба лидерска позиция – особено ако го направят тази година, при лошата икономическа ситуация на Китай.“
„Много бизнеси трябваше да намалят заплатите на служителите си с 30% и да премахнат бонусите им. Сега страната е паднала духом, но въпреки това всеки трябва да работи.“
Според него в Китай предстоят големи промени, в това число и крахът на ККП.
Почти 120 милиона китайци са заявили оттеглянето си от ККП и принадлежащите й организации от 2004 г. насам.
Източник: ЕПОХАЛНИ ВРЕМЕНА
- К. Тренчев: На НЕК и един влак хероин да им дадеш, пак ще излязат на загуба
Нещата в енергетиката отдавна не вървят и Националната електрическа компания (НЕК), въпреки смяната на началници, в момента е с огромни дългове, коментира президентът на КТ „Подкрепа“ д-р Константин Тренчев. Ако една електрическа компания е в дългове, значи нещо е дълбоко сбъркано. На тия хора и един влак с хероин да им дадеш, пак ще излязат на загуба, каза Тренчев в неделя пред БНР.
По думите му дейността на ДКЕВР е доста непрозрачна. Отдавна имаме решение социалните партньори да влязат в ДКЕВР като членове – участници, а не като наблюдатели, каза Константин Тренчев и обясни, че по изчисления на КТ „Подкрепа“ делът на зелената енергия е само една трета от новите цени на тока.
Преди седмица шефът на регулатора Ангел Семерджиев обяви, че от 1 юли цената на електроенергията се вдига с 13%, вместо с прогнозираните 10%, заради оказалите се в повече възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и необходимостта от допълнителни средства за НЕК, за да плаща за задължително изкупуваната зелена енергия. Министърът на икономиката Делян Добрев коментира тогава, че поскъпването е по-голямо от предвиденото заради погрешни изчисления на ДКЕВР, но като цяло правителството хвърли вината на предходното управление на Тройната коалиция, което допуснало много ВЕИ – проекти.
Междувременно от ВЕИ-сектора съобщиха за разлика от 70 млн. лв. в приходите, които трябва да осигури повишената добавка за изкупуваната зелена електроенергия, и разходите, които трябва да направи НЕК, за да плати на производителите на ток от слънце, вятър и биомаса. Бе поискано обяснение къде се губят парите, които ще бъдат начислени в сметките на битовите и бизнес потребители, но НЕК няма да плати с тях на ВЕИ-проекти, за които се твърди, че са основната причина за повишаването на цената на тока с 13 на сто.
Шефът на регулатора Ангел Семерджиев заяви в неделя пред БНР, че всики, които имат претенции към работата на комисията, трябва да се запознаят със Закона за енергетиката. Да се твърди, че исканото увеличение ще отиде в НЕК, е невярно. Ще публикуваме мотиви за увеличението на електроенергията. Нека не се говорят неверни неща. Моята оставка е най–лесното нещо, но това няма да реши никакъв проблем. Единствената причина, за да се вдигне цената на електроенергията, са т.нар. добавки, които не подлежат на регулиране от ДКЕВР, каза Семерджиев.
Константин Тренчев заяви, че има и други производители, освен фотоволтаиците, от които токът се взема на по–висока цена и се продава на по–ниска. 2007 г. гласувахме идиотски закон по 800 лева да купуваме мегават, ама другите защо не се усетиха да го оправят това навреме, запита Тренчев.
Депутатът от БСП Михаил Миков припомни в същото предаване, че откакто са на власт, ГЕРБ променят три пъти енергийния закон. И сега да се оправдават с 2007 г. е малко смешничко, заключи Миков.
Източник: Mediapool
- На този ден преди десет години
Тони Филипов, Reduta.bg
Едно нашенско мъжко куче родило. Както си било мъжко, и родило. Всички вестници са изумени.
А едно американско направо го кандидатират за Сената, още преди да се е изметнало. Ама американското било кръстоска между овчарка и коли, а нашето между баща си и леля си. Цялата ни работа е такава.
Появили са се лъжепедерасти. Стана много модерно, а пък и някои се полакомиха за привилегиите, които обратните ще получат. Цял един клуб на пенсионери, активни борци от квартал “Сторгозия” в Плевен, писали на “Джемини”: “Реституцията ни подмина! Приватизацията също! Сега сме решени твърдо (доколкото ни е възможно) да се включим!”
Тц, тц… Няма ли кой да им обясни, че това е скъпо хоби и не е за пенсионери.
Ама и тия от “Дума” нямат акъл. Ежедневно публикуват програмата на ХХL: “Роко и сексманиачките”, “Поза 69”, “Сексмисията на Далила”. Развращаването на пенсионери е по-перверзно дори и от това на тиинейджъри. Пак в “Дума” четох, че 50% от хората фантазират по-често за пари, отколкото за секс. Пускайте на това място фондовата борса, бе!
Извадили два метра питон от тоалетна чиния. Това беше единственото място, дето можех да седна и да се съсредоточа. Ама било в Тайван. В Тайван, ама два метра. Сега, като седна, и веднага се сещам за питона…
Някой си Стоян Вълев написал “Български Декамерон”. Аз познавах един Стоян Вълев. Той пишеше вторник с главно Ф и задигна абонаментите на един старозагорски вестник. А друг един познат – Христо Стоянов (Ама и аз какви хора познавам!), написал нещо, което с достойнство може да носи заглавието “Слънце в ануса”. Батай няма да възрази.
Четох, че Чехов бил казал: “Ако може, не пишете!” То е ясно, че не могат, ама поне да дадат вид, че опитват. Един се прави на Бокачо, друг на Батай. А като погледнеш, само аз си признавам. Сега чакам да се появи българският Владимир Сорокин, който да напише една нашенска “Лазурна мас”, в която вълнуващо да пресъздаде полов акт между Тодор Живков и Милко Балев например.
Прав беше бай Радой: “Цялата ни култура се върти около …” римата. На такава култура много правилно Абрашев й е римата.
- Християнство без Христос
Светът отново, и все повече, се намира в затворен кръг и „вечно връщане към едно и също„, и все повече прилича на дом без прозорци, в който не прониква външна светлина.
Непрекъснато се водят икономически, военни, политически, информационни, геостратегически, технологични, пропагандни и психологически войни. Светът се е устремил към една обща демократична и пазарна авантюра, „програмирана“ от комерсиалния интерес и от задоволяване на необузданите естествени нужди. Този век прилича на всички предишни. Усъвършенствана е само техниката на злодеянията и почти са унищожени истинските методи на „техниката“ срещу злото.
Почти е станало правило да се противопоставят омраза срещу омразата, себичност срещу себичността, насилие срещу насилието, пропаганда срещу пропагандата, „контраофанзива“ срещу „офанзивата„, „провокация“ срещу „провокацията„, агресия срещу агресията, самоотбрана срещу самоотбраната.
Злодейците стават жертви, а жертвите – злодейци и вече не се знае кой e по-жесток: убийците или техните убийци, палачите или техните палачи, (раз)рушителите или техните (раз)рушители, подпалвачите или техните подпалвачи, насилниците или техните насилници. Миротворците и пацифистите воюват срещу военните, a военните – срещу миротворците.
Всичко това следва една логика, съзнание и манталитет: всеки мисли за себе си, че е невинен и че другият е виновен, всеки само се защитава и вярва, че води „справедлива война“ със „справедливи цели„. Всички са за „справедлив мир„, което предполага осъществяването на справедливите цели на справедливата война и никой не е за безусловен мир, защото той е по-лош от справедливата война.
Това, което е позволено за едни, е забранено за други, а това което осъждаме в другите, оправдаваме и възхваляваме в себе си. Всеки защитава само своето и осъжда другия, и в това има пълно „съгласие“ и „координация„, а колективният език защитава и се използва в името на „общите цели и интереси„. Целите и интересите, правата и свободите на другите са винаги неприятелски. И така до безкрайност. „Справедливите войни“ стават най-дълги и най-кръвопролитни, и ако нямаше справедливи войни, то въобще нямаше да има войни.
Със Своето Разпятие и Възкресение разпнатият и възкръснал Христос – единствената невинна жертва на този свят – е разкъсал този затворен кръг и „вечното връщане към едно и също„. И това е толкова радикално, че по-радикално не може и да бъде. Той е обърнал любовта към омразата и доброто към злото: нарекъл е Своя предател Юда Свой приятел, a no време на най-големите Си мъки на кръста Се е молил за Своите убийци: „Отче! прости им, понеже не знаят, що правят!“; на онзи, който е искал да го защити с нож, е казал да върне ножа в ножницата, защото в противен случай ще умре от него. За Христос няма неприятели, има само приятели, и затова Той е единственото „ново под слънцето„, а Неговото страдание с спасително за всички. В Hero хората са видели истинския Бог, но и истинския човек, миротворец и Спасител.
Какво е християнската вяра? Тя безусловно е доверяване на Богочовека Христос. Възкръсналият Христос е всичко или нищо! Христовата Църква е „ново общество„, общност на свободни личности, която е сигурна крепост на Христос, а Той е тяхно мерило и критерий за истината. Целта, интересът и „програмата“ на Църквата е съединението и съработничеството със Света Троица и с всеки друг човек – съединение, което става по ненасилствен път. Другият човек е брат, икона Божия, абсолютна и неповторима личност, която не може да се жертва дори за „най-светите цели„; другият никога не е враг.
Християните са икони, чрез които Христос, Неговото слово и мисъл трябва да се проявят в света. Те са свидетели (мъченици) и като такива са „постоянно движение на съпротива“ срещу омразата и насилието в света, и то по начина на Христос. Само като такива християните са могли да преобърнат хода на историята и да станат „светлина на света„, но те са знаели, че могат да победят злото в себе си и около себе си единствено с Христос.
Както често се казва, трагедията на днешния свят е в това, че той е дехристиянизиран, но най-вече в това, че Христос е развъплътен, че светът, а и самите християни са Го изгонили от тази земя, и че се създава християнство без Христос. Така самите християни стават заточеници на своите собствени християнски вярвания и убеждения, ангажирани с осъществяването на собствените им цели и изграждането на света върху свои християнски основи, учение, морал и т. н.
В такъв случай те не се различават съществено от другите хора, защото техните становища не се различават съществено от общоприетите положения в полето на обществения морал. Днес, за разлика от когато и да било, в света е пълно с „християнски“ мистици, философи, видове духовност, проповедници, професори, общества, братства, партии, движения, мениджъри, политици, учени, психиатри, вестници, списания, изследвания, литература, поезия, изкуство, символи, радио- и телевизионни емисии с християнско съдържание. Но всичко това не е достатъчно. Няма живи свидетели и техните дела; няма живи образи, които да проявят Христос и всичко да се измерва с тях.
Как християните могат да станат Христови свидетели, последователи и ученици? Как може да се махне праха от християнските образи и икони и Църквата да се обнови като жива богочовешка общност? Как „информацията“ за Христос може да се замени с любов и вяра в Heгo?
Как християните могат да „излязат от себе си„, от своите институции, от своите убеждения, от своите становища, от своя морал, и да приемат риска на личностното отношение, да заживеят с другите, да заобичат другия? Това са проблемите и същностните въпроси, които се поставят пред тях. Само „новите хора„, живите Христови образи могат да върнат надеждата, да разкъсат почти непоносимия затворен кръг и да създадат нов възглед и перспектива. Христовата Църква е истинската „алтернатива“ на света и истинският единствен „нов световен ред„.
Първата крачка е да повярваш в Христос, да приемеш логиката на десния разбойник – на този, който с признал собствената си вина и отговорност, да намериш вината и отговорността в себе си, а не в другия. Трябва да разбереш, че наказанието е заслужено, въпреки че може да е несъразмерно на вината. Да се покаеш означава да се отречеш от себе си, да покажеш желание и способност за промяна, да усвоиш Христовия начин и логика на живот и да имаш увереност, че само Той ни спасява от злото и смъртта, че ние не трябва да съдим Европа и света, а да правим така, че Христос чрез нас да спаси Европа и света.
Рационализацията на злодеянието е по-лоша от самото злодеяние, апологията на греха – от самия грях, самооправданието на насилието – от самото насилие, а справедливата война – от войната на вярата. Най-голямата вина и най-лошата съдба за отделния човек или народ е увереността му, че няма вина. Това е знак, че духовните сили са изчерпани, че е умъртвено всяко желание за промяна и преобразяване, знак за пълното предаване и подчиняване на природната стихия на „вечното връщане към едно и също„.
Вярата в Христос, покаянието и личното самоограничаване, изхвърлянето на военния арсенал и отровата от себе си и очистването на гредите и плевелите, се достига от Велики Петък до Възкресение.
He всяко страдание е спасително, защото омразата не може да се спре с омраза, нито пък насилието с насилие. Злото и омразата се побеждават и изкореняват от Христос и Божията любов, и то чрез Неговите живи хора и последователи.
Той не може да ни спаси без нас; необходимо е нашето обръщане, откритост, увереност към Него – едно наше „Аз искам Христос„.
Източник: Бигович, Р.,„Църква и общество“, ИК „Омофор“, С., 2003 (превод от сръбски: Свилен Тутеков)
- Правителство без комунисти = спасение
На 8 юли 1947 г. е задействан план, който спаси и въздигна Западна Европа и Япония.
Планът Маршал, известен официално като Програма за възстановяване на Европа (на английски: European Recovery Program, ERP), е програма на САЩ за възстановяване на съюзническите страни в Европа след Втората световна война.
Инициативата е наречена на името на ген. Джордж Маршал, който по това време е Държавен секретар на САЩ.
Планът за възстановяване е разработен на среща на европейски държави през юни 1947 по инициатива на американския президент Хари Труман и държавния секретар на САЩ д-р Джордж Маршал.
Съветският съюз и държавите от Източна Европа също са поканени, но Йосиф Сталин намира плана за „много опасен“ и не позволява участието на нито една държава под съветски контрол.
Планът влиза в действие за 4 фискални години, започвайки от 8 юли 1947. През този период 13 милиарда щатски долара (днешни над 100 млрд.) са отпуснати за възстановяването на европейските страни, които са се присъединили към Европейската организация за икономическо сътрудничество.
Генерал Джордж Маршали Хари Труман са обзети от опасения, че отпускането на финансови помощи на Испания, която по това време се управлява от генерал Франко, може да предизвика въздигане на фашизма, поради което парични средства на страната не са отпуснати.
Това е политическият подтекст на Плана Маршал, който в официалната си част е икономически. В плана е записано и условието, че за да получат помощи, в правителството на страните не трябва да има комунисти.
По тази причина Франция и Италия изгонват комунистическите представители (които печелят изборите след Втората световна война), за да получат помощи по Плана Маршал.
Той се реализира за западните държави и довежда до бързото им възстановяване и бъдещ просперитет. Западна Европа е наричана още „Маршализирана Европа„.
Планът довежда до разделянето на европейската икономика на два типа
– пазарна (западна); и
– социалистическа планова икономика (източна).По това време има 4 окупационни зони в Германия – американска, британска, френска, съветска. Британската и американската част се обединяват, създавайки Бизония.
По–късно Бизония и френската окупационна зона се обединяват и на тяхна територия се създава ФРГ (Федерална република Германия) през април 1949 г. На 7 октомври 1949 е основана ГДР (Германската демократична република), когато СССР предава властта на ГЕСП – източногерманската сталинистка партия.
Планът Маршал се оказва от жизненоважно значение за укрепването на следвоенната икономика в Западна и Северна Европа и за бъдещия просперитет на капиталистическите страни.
Оттам се обуславя и огромната разлика в жизнения стандарт между Западна Европа, подпомагана от САЩ, и Източна Европа, доминирана от СССР.
Американските инвестиции довеждат и до бързото възстановяване на победените страни след Втората световна война, и особено до възхода на Западна Германия.
САЩ инвестират и в победената Япония, която става една от водещите капиталистически икономики в света.
Тази политика на САЩ дава силен тласък за развитието и на американската икономика.
Изказване на генерал Маршал: „Като работим за наше добро, работим за доброто на света.“
Източник: Уикипедия
- Скрити портали в магнитното поле на земята
Джак Скъдер (Jack Scudder), учен в областта на физика на плазмата от Университета в Айова, работейки по поръчка на НАСА, е открил своеобразни “портали”, точки в пространството, в които земното магнитно поле се свързва с магнитното поле на слънцето, формирайки директни магнитни пътища.Тези магнитни пътища, водещи от Земята към атмосферата на Слънцето, преминават през Космоса, простирайки се на разстояние от почти 150 милиона километра.
“Ние наричаме тези точки Х (X-points) или области на електрона дифузия (electron diffusion regions)” – казва Джак Скъдер. – “Проучванията, извършвани с помощта на космическия апарат на НАСА THEMIS и европейските Cluster, показаха, че тези магнитни “портали “се появяват и изчезват (отварят и затварят) няколко десетки пъти на ден.”
X-точките са обикновено на височина от няколко десетки хиляди километра от повърхността на Земята, където магнитосферата на Земята започва да се влияе от слънчевия поток от частици и радиация, известен като слънчев вятър. По-голямата част от възникващите портали са с малък размер и са краткотрайни, но понякога има стабилни портали, с големи размери и съществуващи в продължение на доста дълго време. Ефектът от тези магнитни портали на Земята е огромен, тонове високоенергийни частици, минаващи през тези пукнатини, загряват горните слоеве на атмосферата на Земята, причинявайки геомагнитните смущения, бури и ярки северни сияния.
Източник: 30dumi.eu
- “С любовью к России и Чехову”
В эти дни на сцене Steppenwolf Theatre играют спектакль “Три сестры” по пьесе Антона Павловича Чехова. Опять мы сопереживаем сестрам (“В Москву! В Москву! В Москву!”), слушаем бормотание Чебутыкина (“Та-ра-ра-бумбия… сижу на тумбе я…”), предсказания Маши (“…о нас не будут помнить. Забудут…”) и Тузенбаха (“Не то что через двести или триста, но и через миллион лет жизнь останется такою же, как и была”), повторяем вслед за Машей и Ольгой: “Надо жить… Будем жить!”. Снова мы становимся свидетелями жизни чеховских героев и наслаждаемся бессмертной чеховской речью. На этот раз – на английском языке.О новом спектакле Steppenwolf Theatre и особенностях перевода пьес Чехова я беседую с актером театра Ясеном Пеянковым и драматургом Дасей Познер.
Ясен Пеянков. Актер, режиссер. Родился в Варне (Болгария). Выпускник Национальной академии театра и кино в Софии. С 1990 года живет и работает в Чикаго. В 1992 году стал одним из основателей European Repertory Company. Работал во многих театрах Чикаго: Goodman, Court, Next, American Theatre. Лауреат Joseph Jefferson Award за лучшую второстепенную роль (Гринспан, спектакль “Утренняя звезда” по пьесе Сильвии Реган, “Morning Star”, сезон 1998-99 годов). С 2002 года – актер Steppenwolf Theatre. Играл в девятнадцати спектаклях театра. Автор адаптированных переводов пьес А.Чехова, М.Булгакова, Н.Коляды, В.Сигарева. Его перевод пьесы А.Чехова “Иванов” для European Repertory Company был номинирован на Joseph Jefferson Award по разделу “Лучшая адаптация”. Руководитель театральной студии University of Illinois at Chicago (UIC). Доцент. В спектакле “Три сестры” играет роль Кулыгина.
– Чехов придумал русскому артисту замечательные имя,
отчество и фамилию: Дифтерит Алексеевич Женский. В этом сквозит чеховское отношение к актеру – отношение врача к тяжело больному пациенту. Само имя Дифтерит говорит о многом. Для вас актерство – опасная профессия?– Опасная и заразная. (Смеется.) Я считаю себя счастливым человеком. Занимаюсь тем, что я люблю, и думаю, что делаю это
хорошо. Мне нравится на время преобразиться в другого человека, влезть в его шкуру. Самый трудный элемент – как создать это искренне, чтобы люди поверили мне, чтобы их взволновал мой герой, чтобы они задумались. Когда мне это
удается, я абсолютно счастлив. В нашем театре очень уютный зал и маленькое расстояние между актером и зрителем. Видеть глаза зрителя, вести зрителя за собой – неописуемое наслаждение! Правда, это тяжело делать восемь раз в неделю. Трудно каждый раз быть искренним и честным, трудно сохранить энергию роли. В России и Европе театры репертуарные, и актеры играют разные роли. Сегодня Чехов, завтра – Брехт, послезавтра – Шекспир.– Создавая Европейский репертуарный театр, вы пытались воссоздать модель европейского театра?
– Мы попробовали. Какое-то время одновременно играли
три спектакля: “Дядя Ваня”, французский фарс “Вы хотите что-нибудь заявить?” и трагедию Эсхила “Агамемнон”. К сожалению, из-за финансовых проблем это продолжалось недолго. Энергия закончилась, и деньги закончились.Модель европейского театра хорошо знакома Ясену Пеянкову. После окончания Софийской театральной академии он служил в Окружном драматическом театре в Софии. Когда в 1990 году коммунисты снова взяли власть в Болгарии, Ясен перебрался в Чикаго и с нуля начал строить свою новую театральную жизнь.
– Вам могут только позавидовать русские актеры Чикаго. Вы приехали сюда уже состоявшимся актером и сделали головокружительную карьеру.
– У меня не было никаких иллюзий по этому поводу. Я, конечно, мечтал о продолжении актерской карьеры, но не думал, что смогу это сделать в американском театре.– В вашем английском я не слышу акцента. Не было
проблем с языком?– Акцент есть и всегда будет. Легкий, но есть. В
Варне я учился в английской школе. Язык выучил в четырнадцать лет, но все равно пришлось много заниматься. Понадобилось большое терпение.В фильмографии Пеянкова – фильмы “Новокаин” (“Novocaine”, 2001) Дэвида Аткинса, “Дождь Ланы” (“Lana’s Rain”, 2002) Майкла Оджеды,
“Труппа” (“The Company”, 2003) Роберта Олтмана. Актер шутит: “Больше всего денег заработал, играя русских в Голливуде”.– Сейчас вы в Steppenwolf – свой человек, но когда вы начинали, легко было найти общий язык с актерами, режиссером?
– Разница в актерском образовании небольшая. Все пронизывает школа Станиславского, Михаила Чехова, Ли Страсберга. Сегодня в американском театре, может быть, еще больше чувствуется школа Станиславского, чем в театре русском.
– То есть можно сказать, что вы попали в свою среду?– Да! Это было мое первое впечатление: как похожи болгарские, русские и американские актеры! Даже юмор похожий. Недаром говорят про универсальный язык театра.
– Какие роли в Steppenwolf Theatre вы считаете самыми важными для вас?
– В 1999 году я играл Зигмунда Фрейда в спектакле Джона Малковича “Истерия” (“Hysteria”) по пьесе английского драматурга Терри Джонсона. Это фарс на фоне совсем не смешного исторического фона – преддверии Второй мировой войны. Пьеса интересная и трудная. Актер, который должен был играть Фрейда, отказался после трех репетиций, и Малкович позвал меня. Я очень многому научился, играя этот спектакль. Роль психологически тяжелая, с немецким акцентом, подробным гримом. Мне очень интересно было ее играть… Очень любил играть Лопахина в “Вишневом саде”. Не уверен, что мой Лопахин был самым лучшим,
но мне запомнилась эта работа. Еще одну значительную роль я сыграл недавно в пьесе Трейси Леттса “Самые роскошные пончики” (“Superior Donuts”).– Есть мечты воплотить на сцене какую-то роль?
– Очень хотел сыграть Иванова, и мне это удалось. Всегда хотелось сыграть Тригорина, но, думаю, время прошло. Не получилось. Я режиссировал “Чайку”, но сам не играл. А сейчас я больше в возрасте Дорна…– Вы допускаете импровизацию на сцене?
– Не в словах – в действиях. И, конечно, в рамках пьесы и режиссуры.
– А если ваши коллеги не ожидают от вас импровизации? Не боитесь, что ваши действия могут разрушить мизансцену?
– У нас с актерами полное доверие. Они пойдут со мной, дополнят, разовьют. Мы очень хорошо чувствуем друг друга, понимаем с полуслова. Нет, по этому поводу у меня волнения нет. Наоборот, тем интереснее каждый спектакль. В нашем театре спектакли надо смотреть не по одному разу.
– Поймет ли современный американский зритель Чехова?
– Я думаю, да. Американская публика – самая щедрая. Зрителей привлекает искренность. Искренность создает ауру под названием ТЕАТР.
Дася Познер. Театровед. Родилась в Париже. Училась в Bates College, Школе-студии МХАТ, Tufts University (дипломная работа по истории театра). После защиты диссертации стажировалась в Davis Center for Russian and Eurasian Studies при Гарвардском
университете. Работала переводчицей в Летней школе Станиславского в Кембридже. Автор ряда публикаций по истории русского и европейского театров, режиссуры, драматургии, кукольного театра. Бывший доцент кафедры истории театра и литературы университета Коннектикута и завлит Connecticut Repertory Theatre. С 2011 года – доцент кафедры истории театра, литературы и критики
Северо-Западного университета.Услышав прекрасный русский язык Даси Познер, я
поинтересовался, есть ли у нее русские корни. Каково же было мое удивление, когда в ответ услышал: “Я – правнучка Федора Ивановича Шаляпина”. (Кстати, в
Четвертом акте спектакля звучит песня из репертуара Шаляпина.) Известно, что Чехов был знаком с Шаляпиным. Их познакомил Бунин. Посмотрев “Чайку”, Шаляпин написал: “Я был подхвачен ею, унесен в неведомый доселе мне мир”. А во время ужина в ялтинском пансионате великий русский бас исполнил для Чехова несколько
фрагментов из “Бориса Годунова”. Сохранилась точная дата этого вечера – 20 сентября 1898 года. Спустя более чем столетие я разговариваю с правнучкой Шаляпина о Чехове.– Дася, я бы хотел понять, какова ваша роль в будущем спектакле? Что означает понятие “драматург” в американском театре?
– То же самое, что понятие “завлит”, только завлит не театра, а постановки. Я сделала для Леттса подстрочник, чтобы ему было легче переводить. Мы провели большую подготовительную работу: обсуждали каждую фразу, каждую мысль Чехова, поступки героев, их поведение, отношение друг к другу и окружающему миру.Во время репетиций Дася скрупулезно объясняла актерам особенности русских обычаев и традиций: как выглядели чеховские герои, как они сидели, как пили чай, из каких стаканов, как звонит русский колокол, какие были гимназии, как жили солдаты… Как говорит Ясен Пеянков, Дася стала
для актеров ассистентом режиссера. Я бы добавил – и путеводителем в мир русской культуры.– Я читала Чехова давно. Учась в Москве, студенткой играла Наташу. Когда зимой я начала работу с Анной Шапиро, каждый день открывала для себя что-то новое, и до сих пор Чехов продолжает удивлять, изумлять, поражать. Открытия продолжаются… В этом неисчерпаемость Чехова.
– Чем вас не устроил уже существующий перевод? Зачем
понадобилось по-новому переводить “Три сестры”?– Трейси Леттс хотел, чтобы язык чеховских героев был современным, чтобы не было границы между зрителями и актерами. В этом спектакле есть интересное сочетание сегодняшнего американского языка Трейси Леттса и русского
мира начала XX века, воспроизведенного на сцене Тоддом Розенталем и Джесом Гольдштейном. Идея состояла в том, чтобы, воссоздав на сцене мир Чехова, одновременно дать понять аудитории, что мысли, чувства, желания героев Чехова точно такие же, как у них, что, возможно, Тузенбах был прав: мы сейчас говорим по-другому, одеваемся по-другому и можем летать, но при этом в чем-то главном жизнь остается такой же.– Давайте поговорим о соотношениях речи и смысла в “Трех сестрах”. Насколько адекватен в этом отношении английский перевод?
– Мне в этом процессе интереснее всего было то, что иногда английская версия отличается от русского первоисточника. Это все-таки адаптация, а не перевод. Трейси намеренно уходит от дословного перевода. При этом фразы, которые не звучат в спектакле, обозначены в подтексте, в отношениях между героями, в мизансценах. Главным для нас было передать дух и настроение чеховской пьесы.
– В одной из своих телевизионных программ Анатолий Смелянский рассказал следующее: “Как-то меня попросили посмотреть новый английский перевод “Трех сестер” для одного из чикагских театров. Перевод был сделан с подстрочника. Я стал смотреть. Слово за словом, сцена за сценой. Все
нормально. И вдруг в одном месте переводчик споткнулся. Вершинин приходит в дом Прозоровых. Сестры начинают расспрашивать земляка, на какой улице в Москве он жил, расстраиваются, а он, чтобы утешить их, замечает: “А здесь какая широкая, какая
богатая река! Чудесная река!” На что Ольга замечает: “Здесь холодно и комары…”. Американский переводчик подумал, что Чехов ошибся. Если
холодно, то почему комары? А если комары, то почему холодно? Он добавил пару слов, чтобы простой американский зритель понял, в чем дело. “Здесь холодно ЗИМОЙ и комары ЛЕТОМ”. С точки зрения здравого смысла переводчик улучшил Чехова, но с точки зрения поэтической системы он его уничтожил. Ведь нам совершенно понятно, что Ольга не говорит про конкретную Пермь, в которой
обитают сестры Прозоровы. Она говорит о ситуации в мире, в котором холодно ВСЕГДА и комары ВСЕГДА”…– У нас так и есть. Трейси Леттс не добавлял слов “зимой” и “летом”.
– А как звучит на английском языке, с моей точки зрения, непереводимая фраза Чебутыкина “Та-ра-ра-бумбия, сижу на тумбе я…”?В ответ на этот вопрос Ясен и Дася стали напевать эту фразу. Дася сказала: “Это же английская песня”.
– Как вы перевели слова Соленого: “А он и ахнуть не успел, как на него медведь насел”?
– В спектакле нет этой фразы. Но мы долго говорили с Леттсом, и я объяснила ему, почему Чехов вложил эту фразу в уста Соленого.
– Мы видели на сцене разного Чехова: парадоксального, мучительного, безнадежного, нежного. Какими предстанут чеховские герои на сцене Steppenwolf?
– Честными и понятными. Отношения между ними настоящие.
– Расскажите, пожалуйста, о вашей семье. Интерес к русской культуре у вас, конечно, с рождения?
– Последняя дочь Шаляпина Дася была моей бабушкой. В ее честь меня назвали Дасей. Ее сын, мой папа, был композитором. Он учился у Нади Буланже во Франции. Я родилась в Париже. Мои родители не говорили на русском языке. В семье говорили на английском, а русскому я научилась в университете. Конечно, я всегда знала, кто были мои предки. Мне всегда это было интересно. Потом папа умер, и мы потеряли связи с родственниками Шаляпина. А когда я училась в Школе-студии МХАТ, отмечался стодвадцатилетний юбилей со дня рождения Шаляпина. В Москву съехались Шаляпины со всего мира. Так мы познакомились.
– Как вы попали в Школу-студию МХАТ?
– Я училась в Bates College. На третьем курсе поехала в Москву и год проучилась на актерском факультете в Школе-студии МХАТ на курсе профессора М.Лобанова. Училась на одном курсе с Сережей Безруковым. По истории театра моим учителем был Анатолий Миронович Смелянский. (По приглашению Даси Смелянский в январе читал лекции в Северо-Западном университете. – Прим. автора.)
– Хотели стать актрисой?
– Тогда хотела. Потом какое-то время хотела стать режиссером. Аспирантуру я закончила в Tufts University, моя дипломная работа посвящена истории театра. Получила грант в Davies Center for Russian and Eurasian Studies при Гарвардском университете и там работала, писала статьи, занималась исследованием жизни Бориса Шаляпина – сына Федора Ивановича. Какое-то время была кукловодом в маленькой компании в Бостоне, в театре Теней. Потом я поняла, что хочу быть театроведом и стала заниматься историей русского театра в Tufts University у Ларенс Сэнелик. Два года работала завлитом в Коннектикуте, в Connecticut Repertory Theatre. В прошлом году переехала в Чикаго.
– Я знаю, что вы пишете книгу о Камерном театре Таирова. Удалось ли вам покопаться в российских архивах?
– Да. Я довольно часто бываю в РГАЛИ в Москве. В октябре еду на фестиваль Станиславского в Художественном театре. Буду работать в архивах. Как ни странно, очень мало людей занимались Таировым и Камерным театром. Почти никто не трогал архив театра. Многое из того, что я там нахожу, нигде не публиковалось. Я готовлю две книги. Первая – о влиянии Гофмана на четырех российских режиссеров: Ф.Комиссаржевкого, В.Мейерхольда, А.Таирова, С.Эйзенштейна. Вторая книга посвящена Камерному театру, Таирову и Алисе Коонен.
В конце нашей беседы я задал моим героям самый “простой” вопрос и получил почти одинаковый ответ.
– Совершенно гениального Салтыкова-Щедрина в Америке никто не ставит. Мало ставят Гоголя, очень мало – Пушкина, Островского. При этом без пьес Чехова не обходится ни один театральный сезон. Почему Чехов так популярен в Америке?
– (ДП) Во многом благодаря тому, что в двадцатые годы Художественный театр приехал в Америку. Успех был огромный, и с
тех пор фамилии Чехова и Станиславского стоят рядом. Чехов наднационален, его понимают во всем мире.– (ЯП) Пьесы Чехова понятны, даже если ничего не знать о России. Поэтому Антона Павловича ставят в Китае, Монголии, Норвегии, во всем мире. Мир изменился, но в чем-то самом важном он остался таким же. Поэтому Чехов так современен. Чехов – как нежный, шутливый и необъятный кристалл. Удивительный автор! Если бы мне восемь раз в неделю надо было играть пьесы Нила Саймона, я бы, наверно, сошел с ума. А с Чеховым не скучно. На сегодняшней репетиции я семнадцать раз сказал одну и ту же реплику разными голосами, разной интонацией. Всегда получается по-разному. Вот она, музыка чеховского слова!
– Разделяет ли режиссер спектакля вашу любовь к Чехову?
– (ДП) Анна Шапиро очень любит “Три сестры” и долгие годы мечтала поставить эту пьесу. Она создает пространство, в котом все
свободны. Как она это делает, я объяснить не могу. Иногда шутя, иногда серьезно, она добивается подлинности. Она помогает каждому делать свое дело наилучшим образом… Анна любит актеров. Они все у нее самые красивые, самые хорошие, самые талантливые. И спектакль получается хороший.– (ЯП) Я очень надеюсь, что русскоязычные читатели придут к нам. Думаю, они не будут разочарованы. Для меня “Три сестры” – один из самых сильных спектаклей нашего театра.
– (ДП) Этот спектакль сделан с любовью к России и Чехову.
Notabene! Спектакль “Три сестры” идет по 26 августа 2012 года в Steppenwolf Theatre по адресу: 1650 North Halsted Street, Chicago, IL 60614. Справки и заказ билетов по телефону 312-335-1650 или на сайте http://www.steppenwolf.org/.
Сергей Элькин,
http://sergeyelkin.livejournal.com/
www.sergeyelkin.comФотографии к статье:
Фото 1. Антон Павлович Чехов
Фото 2. Ясен Пеянков
Фото 3-5. Сцены репетиций спектакля “Три сестры” (Steppenwolf Theatre)
Фото 6. Дася Познер
Фото 7. Дася Познер в музее Шаляпина (Казань, 1998 год)
Фото 8. Дася Познер представляет Анатолия Смелянского (Фото Northwestern School of Communication)
Фото 9. Дася Познер в Москве (2010 год)
- Плевнелиев умува за политическото убежище на Спаска Митрева
Президентската институция търси решение по случая Спаска Митрова и детето й. Това заяви държавният глава Росен Плевнелиев, предаде Стандарт нюз.
Изказването му е по повод позицията на президентството по решаването на въпроса и даването на политическо убежище на детето на Митрова.
На заседание на комисията по гражданство към президентската институция ще бъдат чути внимателно всички аргументи и ще бъдат проверени всички документи.
Плевенлиев очаква, че в много скоро време ще бъдат чути и аргументите на юристите, които защитават казуса.
Подготвя се и иск в съда за човешките права в Страсбург.
В момента Спаска Митрова, която е с българско гражданство, и дъщеря й са в Гевгелия.
Преди седмици македонският Върховен съд отне родителските права на българката Спаска Митрова върху дъщеря й Сузана. Битката за момичето продължи 5 години и се превърна в политически въпрос заради българското гражданство на Спаска.
Източник: Actualno.com
- Бойко Борисов влиза в учебниците по история
В качеството си на премиер Бойко Борисов е историческа личност и поради тази причина от тази есен за него ще се учи в учебниците по история на гимназистите. Това съобщава вестник „Труд”.
Борисов ще е в компанията на еврокомисаря Кристалина Георгиева и президента Росен Плевнелиев в учебника за 11-ти клас.
Учениците от 9-ти, 10-ти и 11-ти клас от тази есен ще имат нови учебници по история и по география, които вече са одобрени от просветния министър Сергей Игнатов. Книгите, по които тийнейджърите учеха досега, са издавани през 2001 г.
Голяма част от уроците са направени така, че да отговарят на изискванията на учителите. Изпратиха ни много предложения, с които се съобразихме, казва редакторът на учебниците Мария Босева от издателство „Просвета”.
„Текстовете са написани по-разбираемо за децата, както поискаха учителите”, уверява още Босева и допълва, че новите книги са пълни с илюстрации и указания за подготовка на презентации. Основното по думите й е било изискването за олекотяване на материала.
В резултат новите учебници са по-малко страници – историята за деветокласниците и десетокласниците вече е с 30 страници по-малко, а тази за единадесетокласниците е намалена с около 10 листа.
Историята на България е разделена на 46 теми, сред които има специален урок за управлението на Тодор Живков. „Историята на България е до 2012 г. Уроците са структурирани по нов начин, включени са нови теми, но няма пренаписване на фактите или изцяло нови тълкувания“, посочва още Босева пред изданието.
Източник: Actualno.com
- Кошмарът с цените на тока в България ще продължи
В българската енергетика властва корпоративен колониализъм, твърди Стопанската камара
Мая Цветкова, в. „Сега“
Ударът с новите цени на тока от 1 юли ще е жесток и за предприятията, и за домакинствата, а най-лошото е, че лавината от поскъпвания ще продължи. Вчера КНСБ пресметна, че сметките за еленергията вкъщи ще пораснат поне с 10 лева месечно. А ефектите от по-високите тарифи на тока тепърва ще се множат – ще последват увеличения на всички стоки и услуги, което обрича българите на обедняване, а фирмите ни ще станат по-неконкурентоспособни, предупреди Българската стопанска камара.
Според БСК в момента цената у нас, по която големите предприятия купуват еленергия, е около 100 лв. за мегаватчас, което я прави една от най-скъпите в Европа за този сектор. А прогноза на камарата сочи, че през 2015-2020 г. токът за населението ще скочи със 113% – повече от 2 пъти, без да се броят повишенията през 2013 и 2014 г. И проблемите не са само в скъпия „зелен“ ток, а в цялото управление на енергетиката, смята камарата.
„България е единствената страна в Европа, в която има монополен електро- и газов пренос, а самата енергетика консумира 13 % от енергията“, обясни сутринта пред БНР изпълнителният председател на БСК Божидар Данев. „Булгаргаз“ например продължава да отказва достъп на други фирми до газоразпределителната мрежа, заради което ЕК откри срещу България наказателна процедура. Загубите по електропреносната мрежа са големи, освен това някои централи имат договори с гарантирано високи печалби и нямат никакъв интерес да свиват разходите и себестойността на енергията, която произвеждат. „Това не е корпоративна политика, това е корпоративен колониализъм“, коментира Данев. Той посочи, че само покачването на цените от 1 юли ще вкара 600 млн. лева в система, която не е ефективна. Освен това БСК остро критикува тоталната непредвидимост в промените на цените.
Междувременно от КНСБ обявиха, че готвят правен анализ дали ТЕЦ 1 и ТЕЦ 3 на „Марица- изток“ не получават нерегламентирана държавна помощ заради ангажимента на държавата да купува произведената от тях електроенергия на фиксирана цена за 15 години. Той датира от 2003 г.
Ако подозренията се потвърдят, синдикатът ще сезира Европейската комисия за откриване на наказателна процедура. По изчисления на КНСБ след увеличението на електроенергията средно с 13.5% от 1 юли домакинствата ще плащат поне по 10 лв. повече на месец при потребление 250 киловатчаса.
За хаоса в енергетиката свидетелства хрумването на премиера Бойко Борисов Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да мине изцяло под опеката на парламента. От няколко дни министри и депутати на ГЕРБ обясняват, че идеята на Борисов е да се направи специална парламентарна комисия, която да държи под надзор регулатора ДКЕВР. От публикуваната вчера стенограма от заседанието на правителството в сряда обаче излиза съвсем друго. Пред министрите си премиерът Бойко Борисов отсича,че не иска да „обира“ негативите от високите цени на тока. Затова той смята, че парламентът трябва да поеме отговорност – като избира и освобождава членовете на ДКЕВР, но изобщо не става дума за парламентарна комисия. „Ако трябва и ако искат дори да сменят членове на ДКЕВР – да сменят“, заявява Борисов, който очевидно не познава закона. И в момента членовете на регулатора се избират от Народното събрание, само че правителството ги номинира.
ОТПОР
В петък, за втори път тази седмица, граждани протестираха срещу високите цени на електроенергията, този път пред сградата на ДКЕВР. Стана известен и първи случай на атака срещу соларен парк. На 2 юли снаряд от гранатомет взривил модула за управление на готов за пускане огромен фотофолтаичен парк близо до с. Победа, Плевенско, разположен на 1000 дка. Земеделската земя била деактувана при твърде съмнителни обстоятелства по време на сегашното правителство. Не е ясно дали целта е уреждане на бизнес взаимоотношения или своеобразен отпор срещу скъпата енергия от фотоволтаиците.
- Повечето партии в БГ парламента не желаят ниска преференция в листите за НС
Повечето парламентарно представени партии нямат нагласата за промяна в Изборния кодекс, която да свали преференциалния праг за парламентарни и евроизбори. Това показа проверка на блога “Отворен парламент – граждански гласове”.
Според народните избраници заложените преференциални прагове от 9 на сто за Народно събрание и 6% за вот за ЕП са достатъчно, а според ДПС, те дори трябва да бъдат над 50%, защото иначе се променял вота на суверена. Според БСП текстовете в Изборния кодекс в тази му част за добри, защото трябва да се намери баланс между малки и големи избирателни райони, а според Синята коалиция е нормално преференцията да падне до 5 на сто.
Както обикновено мнението на ГЕРБ остава загадка. Потърсени за коментар от управляващите отказаха да дадат такъв. По думите на Искра Фидосова, която е главният идеолог на Изборния кодекс в този му вид, тя няма намерение да казва каквото и да било, в това число да изказва и мнение, преди 10 юли, когато трябва да се внесат предложения за промени в закона.
Срокът за внасяне на нови текстове изтича във вторник, а решението за него бе взето на кръгла маса, посветена на Изборното законодателство, организирана от държавния глава Росен Плевнелиев.
Месец преди това от ГЕРБ се ангажираха да внесат промени и заради критиките и препоръките на международните наблюдатели от ОССЕ.
Ето какво казаха и потърсените за коментар парламентаристи по темата:
Михаил Михайлов, Синята коалиция
Аз винаги съм застъпвал тезата, че трябва да има изразен мажоритарен елемент. И дори за мен мажоритарното явяване е най-доброто явяване. Но като се има предвид купуването на гласове в България, което се видя много ясно и на последните местни избори, може би вариантът с пропорционалното гласуване с преференциално броене е най-добрият. Лично за мен 5% е най-добрият праг. От тази гледна точка заложените 6% за евроизбори и 9% за Народно събрание ми се струват високи.
Михаил Миков, Коалиция за България
Добре е да има преференциален вот. Така най-добре се съчетават елементите на пропорционалното представителство и личните качества на кандидатите. Защото дълги години личните качества се объркват с мажоритарност. Става дума за съвсем различни неща. Преференциалната система е добра корекция в пропорционалната и принуждава партиите да търсят хора с обществено признати лични качества. Иначе прагът, заложен в Изборния кодекс смятам, че е нормален и той ще стимулира гражданите освен да гласуват за политическа партия, да дадат вота си и за хората, които застават зад идеите на тази партия. Трябва обаче да се има предвид, именно при определянето на прага, че по различен начин стои този въпрос в големите и малките избирателни райони.Полина Паунова,
Оpenparliament.net
- Който критикува, не е медия
Светослав Терзиев, в. „Сега”
.
„Който критикува МВР, служи на мафията, а журналисти, които обслужват мафията, не са журналисти“, отсече вчера премиерът Бойко Борисов по повод професионалния празник на вътрешното министерство. Остроумен читател на електронното издание на в. „Сега“ веднага добави във форума: „Който критикува съдебната система, е престъпник.“
Властта вече не се преструва на демократична и открито показва непоносимост към всякаква критика. Предишното смешновато самохвалство на премиера е навлязло в стадия на
необратимото пристрастяване към аплодисменти
Жалките български медии вече не знаят как да му угодят. След като одържави голяма част от тях чрез задкулисно финансиране през банка, въртяща парите на държавните предприятия, след като привлече други да му слугуват в името на мутро-олигархичната солидарност, след като насочи дори европейски фондове за възпитаване на журналистическо угодничество, след като подложи на икономическо изтощение последните непослушни издания, сега му се прииска всички дружно да му запеят Одата на радостта, че ги вкарва в правия път. От мандата му остава само година, но тя е достатъчна, за да прокара най-важния си закон, от който нататък ще спре отброяването на мандати, защото веднъж завинаги ще се реши въпросът за властта.
Този закон ще има един единствен член, който ще гласи: „Който критикува, не е медия.“ Така ще бъде прокарана ясна юридическа граница между законни и незаконни издания, а медийната среда ще бъде прочистена. Ще останат всички медии, които правилно разбират свободата, да възхваляват управляващите и по-специално техния славен лидер. От най-нещастна нация българите ще станат природно щастливи, защото никой няма да им мъти главите със съмнения дали не биха могли да живеят по-добре, ако ги управляваше друг или поне същият, но по друг начин. Протестите на Орлов мост и другаде ще спрат от само себе си, а европейските държави ще пращат премиерите и министрите си да черпят опит.
Родната мутрокрация навлиза в по-висок стадий
на своето развитие. Тя има нужда не просто да бъде търпяна, а да бъде обожествявана. Лидерът й се възвисява над земното и преминава в небесната недосегаемост. „Затова казвам ви: всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости на човеците; и ако някой каже дума против Сина Човечески, ще му се прости; но ако някой каже против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят“ (Мат. 12:31-32). Човекът, който ни управлява, вече е в преход към властова нетленност с амбицията си да получи втори, а защо не и трети и пр. мандати. Сбъдне ли се мечтата му, горко им на медиите, осмелили се да кажат нещо против неговия свети дух. Средата, която го въздигна, отдавна показва потребност да общува пряко с небето. Първите мутри си правеха самодейни златни параклиси в дворовете още през 90-те години, а сега е актуално олигарсите да се свързват с висшите сили, като си пазаруват официално от църквата архонтски сан.
Борисов има нужда от свита недосегаеми,
за да не бъде самотен в своята възвисеност. А каква по-подходяща свита от ангелите в МВР начело с архангел Цветан Цветанов. „Колега, Цветанов, няма защо да им се гневиш“, обърна се вчера към него премиерът. „Журналисти, които обслужват мафията, не са журналисти. Не им се гневи.“ Усещате ли как речта му се озарява от библейски стил? „Не се гневи на ближния за всяко оскърбление“ (Книга Премъдрост на Иисуса, Син Сирахов, 10:6). Изчадията медийни трябва да осъзнаят греховете си и да се покаят, иначе… и това е писано където трябва. Както са се запътили към пъкъла, единственото им спасение ще бъде чистилището Борисово. Нищо не може да го спре, за да възтържествува истината за успешното му управление. Критиките в Европарламента, че е станал медиен душманин по подобие на унгарския премиер Виктор Орбан, му прозвучаха като празнични звънчета. Забележките на „Репортери без граници“, „Фрийдъм хаус“, Държавния департамент на САЩ, че по медийна свобода държавата се срива дори по-ниско от падението на Унгария, въобще не бяха забелязани. Публикации във влиятелни западни издания, че е обременен с тъмно минало, му се сториха недостойни за коментар.
На него му стига подбрани медийни любимки и любимци да го ръсят ката ден с благоухания, да го обгрижват по пантофи и жартиери, да ваят образа му на човек от народа и да му връщат възторзите на обществото, от което се изисква само да престане да си прави кумири, за да няма друг бащица. Журналистиката беше първата, която вкуси свободата в зората на демокрацията. Тя е също така първата, устремила се да напусне демокрацията, за да си живурка както преди нея. Най-жалкото е, че в доминиращата си част дори се радва.
- Убити и ранени след престрелки на улични банди в Чикаго
Вълна от насилие, предизвикана от враждуващи банди, заля улиците на Чикаго в навечерието на националния празник на САЩ и в рамките на 6 часа бяха ранени 15 души. Сред тях е и 10-годишно момиче, което си играело край отворен пожарен кран около полунощ и е откарано в болницата в критично състояние.
Престрелките избухват в района Остин и прерастват в безразборна стрелба от преминаващи коли, пише в. „Чикаго трибюн“.
Две жени са в критично състояние, след като едната е простреляна в гърба, а другата в крака. Ранен е и мъжът, който е бил с тях.
През уикенда в района на Чикаго в нападения с огнестрелно оръжие бяха убити 9 и ранени 17 души.
Убийствата в града се увеличават с темпо, каквото не е виждано от 2003г. насам, коментират местните медии.
В навечерието на 4 юли полицаи се събраха в центъра на града в опит да успокоят населението, че празниците ще минат мирно.
Източник: в. „Дневник“
Още информация:
„Ten people were shot and two people died across the city Thursday night“, write Chicago Tribune
- На 4 юли президентът на САЩ почете имигрантите
В деня на националния празник на САЩ президентът Барак Обама заяви, че успехът на страната би бил немислим без поколенията имигранти, дошли в Америка от цял свят.
Обама използва церемонията по натурализирането на имигранти, служещи в американските въоръжени сили, за да поднови призивите си за ново имиграционно законодателство. Президентът, който ще се бори за втори мандат на изборите през ноември, се възползва от случая да говори за нареждането, което даде наскоро – да се отмени заплахата за депортиране на стотици хиляди незаконни имигранти, пристигнали в САЩ като деца.
Това действие е адресирано към испаноезичните гласоподаватели – значителна група избиратели, способни да обърнат резултатите в оспорвани щати като Невада и Колорадо.
„Какъв прекрасен начин да отпразнуваме рождения ден на Америка – най-старата демокрация в света – с някои от най-новите ни съграждани“, заяви Обама пред група военнослужещи и техните семейства, дошли в САЩ от Мексико, Гана, Филипините, Боливия, Гватемала, Китай и Русия.Милиони американци се отправиха към шествията и спектаклите с фойерверки, за да отбележат горещия 4 юли.
Някои американци посрещнаха празника точно както основателите на нацията – без електричество – над 1 милион домакинства и бизнес сгради от Индиана до Вирджиния са без ток пети ден след опустошителни бури.
Заради пожарите в САЩ са отменени празничните салюти и фойерверки в 42 населени места в страната. В повечето щати мерките за противопожарна безопасност бяха повишени. Горещото и сухо време стана причина за около 50 горски пожара, борбата с които не е приключила.
Но в повечето американски градове тържествата ще се състояха с пълна сила.
В Ню Йорк, където термометрите показваха 34 градуса по Целзий на сянка, празничният салют беше бъде даден от специално оборудвани плавателни съдове на река Хъдсън.
С грандиозни фойерверки завърши празнуването в столицата Вашингтон. Зрелището над река Потомак бе наблюдавано от десетки хиляди, събрали се в центъра. Преди това по улиците на града мина традиционният главен национален парад, в който участваха над 20 оркестъра.
Празникът бе отбелязан и в дома музей на първия американски президент Джордж Вашингтон в Маунт Върнън, щата Вирджиния. На гроба му бяха положени венци, показано бе костюмирано шоу, възпроизвеждащо сцени от живота на първия президент, а на всички желаещи бе предложено да опитат от любимия сладолед на Вашингтон и от десерти, които приготвяли в имението.
Десетки простреляни и убити в САЩ на 4 юли
Докато американците празнуваха Деня на независимостта на 4 юли, няколко големи града в САЩ съобщиха за смущаващи случаи на насилие с десетки простреляни и много убити, пише в. „Гардиън“.
Най-зле беше положението в Чикаго, където при няколко стрелби в сряда загинаха 5 души, а 21 бяха ранени. До вчера сутринта още двама души загубиха живота си, а други осем бяха ранени.
В Ню Йорк при 13 отделни случая бяха простреляни 17 души, от които трима фатално, а полицай беше ранен. Само за около 4 часа в Бруклин бяха простреляни 8 човека.
Насилието продължи през нощта, когато служител на нюйоркската полиция беше прострелян в Лоуър Ийст Сайд. Полицаят остана жив благодарение на бронираната си жилетка, а стрелецът избяга.
„Навсякъде в района просто летят куршуми“, каза кметът на Ню Йорк Майкъл Блумбърг на пресконференция, на която призова гражданите да „спрат тази лудост“.
В южната част на Лос Анджелис 14-годишно момиче загуби живота си, а други двама души бяха простреляни, докато наблюдаваха заря с фойерверки.
Във Филаделфия стрелба, при която бяха ранени двама младежи, съвпадна с шествие на движението „Окупирай“ и в резултат се стигна до сцена, която очевидец описа като „сборище на демони“.
Стрелецът, който според полицията е бил 16-годишно момче, беше преследван и прострелян от органите на реда.
В Уест Палм Бийч, Флорида, жена беше уцелена от заблуден куршум, докато празнувала Деня на независимостта на круизен кораб със семейството си. Друга жена също беше улучена от заблуден куршум в местен парк, докато празнувала с близките си.
Също в сряда вечерта три момчета бяха простреляни в района от двама младежи, които открили огън по тях, докато те изстрелвали фойерверки.
Във Вашингтон при две стрелби бяха убити двама души, а четирима бяха ранени. При единия случай стрелбата започнала, докато група хора наблюдавала заря с фойерверки.
Може би е изкушаващо стрелбите да бъдат свързани с честванията по случай Деня на независимостта и лятната жега, но според криминолога и преподавател по социология Андрю Кармен подобно обяснение е твърде опростенческо.
Той е на мнение, че насилието онзи ден и вчера е резултат от дълбоко залегнали проблеми, които не са от сега и няма да приключат с отминаването на празниците и лятото.
„Смятам, че голяма част от насилието и престъпността в нашето общество и в САЩ се дължи на различни социални проблеми, които просто продължават да ни измъчват.
От време на време някой изблик на насилие може да насочи вниманието ни към проблемите, а после погледът ни се измества и се разсейваме с някакви други въпроси, но проблемите очевидно са бедността, безработицата, дискриминацията, провалящите се училища, разбитите семейства и, разбира се, оръжията, наркотиците, бандите“, заяви специалистът, цитиран от „Гардиън“.
Всъщност стрелбите в Чикаго напомниха за насилието, което обхваща града напоследък. Броят на убийствата в Чикаго надхвърля този на жертвите в райони, където САЩ участват във военни действия.
Близо 2000 американци са загинали от началото на операцията в Афганистан през 2001 г., докато за същия период при стрелби в Чикаго са били убити над 5000 души.
От лятото на миналата година предумишлените убийства в Чикаго, който е третият по-големина град в САЩ, са се увеличили с 35%, като броят на убийствата надвишава този на загиналите американски войници в Афганистан от началото на 2012 г., отбелязва вестникът.
Източник: Vesti.bg
Снимки: ЕПА/БГНЕС
- Смърт на порции
Кристал – звучи толкова чисто, а води до смърт. „Crystal“ е името на най-новия дизайнерски наркотик. Той е евтин и въздейства бързо. Опиянението настъпва буквално за минути. А и всеки би могъл да си го забърка сам.
Снимка: alliance/dpa Кой не си е мечтал да бъде в отлична кондиция, да се чувства като Супермен, да купонясва 30 часа без признаци на умора, жажда или глад? „Crystal Speed“, наричан още „Meth“ или просто „Crystal“, прави всичко това възможно. Този метамфетамин спада към наркотичните вещества, но има много повече „предимства“ от всичко познато ни досега: снабдяването с наркотика не представлява проблем, той е сравнително евтин, има дълготрайно въздействие и се произвежда много лесно. Обикновени противогрипни таблетки, съдържащи псевдоефедрин, се смесват със запалителни течности. Противогрипните таблетки се купуват без рецепта. В някои нарколаборатории добавят и фино смлени парчета стъкло. Стъклените частици и други корозионни съставки нараняват лигавицата и така ускоряват стимулиращото въздействие на наркотика.
Направи си сам
В интернет вече се разпространяват и рецепти за приготвяне на наркотика в домашни условия. Набавянето на съставките не представлява никакъв проблем: необходими са противогрипни таблетки, 2 литра вода и някои химикали, които могат да се открият във всяко домакинство – акумулаторна киселина, препарат за отпушване на канали или миша отрова. В най-добрия случай химическата реакция води до желания резултат – от сместа произлизат кристален прах и кафяво-бяла пяна, която се отстранява. Готовият продукт блести като планински кристал – в жълто, оранжево или розово, като цветът зависи от съставките.
Опиянението
Наркотикът може да бъде приеман по най-различни начини – някои го смъркат през тънки тръбички, други го пушат с лула или го разтварят във вода. А при инжектиране Crystal въздейства след по-малко от 5 минути. Наркотикът освобождава т. нар. хормони на щастието – адреналин, норадреналин и допамин. Това води до повишаване на самочувствието, като същевременно чувствителността към блоки намалява. Притъпено е също така усещането за глад или жажда.
Реакцията на тялото започва от врата, който се зачервява и затопля. Постепенно топлината обхваща цялото тяло. Същото прави и разрухата – и тя постепенно превзема цялото тяло. Първите признаци са изострена чувствителност, смущения в съня, засилена агресивност. А накрая – мозъчен кръвоизлив, спиране на сърдечната дейност, смърт. Crystal прилича на Екстази, но пристрастяването към него е значително по-силно. Наркотикът напада на практика всички вътрешни органи. След продължителна консумация настъпва гниене в цялото тяло, теглото намалява много бързо, процесът на състаряване се ускорява.
Малко предистория
Метамфетаминът не е новост. Японският химик Нагаоши Нагай експериментира със субстанцията още през 1893 година. А през 1938 година на германския пазар се появява стимулиращият препарат „Первитин“, който е бил създаден по поръчение на нацисткия режим. Националсоциалистите са използвали препарата, за да повишат издръжливостта на пилотите и войниците на фронта. Препаратът „Первитин“ се използва по-късно и в професионалния спорт – чак до 1988 година, когато употребата му е окончателно забранена. Тенисистът Андре Агаси признава в автобиографията си, че познава много добре въздействието на метамфетамина.
К. Йегер, К. Цанев,
Дойче Веле
Бел.ред: Оригиналното заглавие на Дойче Веле е „Смъртта идва на порции“.
- „Горим България“
Обрулена, охулена, до бяла кост ожулена,
без хляб и без пари,
плячкосана, парчосана, отдавна неваросана,
България гори…
Да беше тирания… А то за търговия
със лумпенски пари,
от българи подпалена, от българи разпалена,
България гори.Ивайло Балабанов
Източник: Стената на автора във Фейсбук
- TUTA THEATRE: “Кухонный лифт” (русское название пьесы “The Dumb Waiter”)
Одним из первых новый, одиннадцатый, сезон
открывает в Чикаго театр TUTA. Первой постановкой нового сезона станет спектакль “Кухонный лифт” по одноименной одноактной абсурдистской пьесе
Гарольда Пинтера 1957 года.Заказные убийцы Гас и Бен заперты в замкнутом
пространстве в ожидании следующей жертвы. Приказы они получают откуда-то сверху через кухонный лифт. Но время идет, а новые команды не поступают…Режиссер-постановщик спектакля Желько Дюкич говорит: “Эта, написанная одним росчерком пера пьеса Пинтера поражает
многообразием тем и идей. Она говорит о современном состоянии человека, показывает, как невидимо и тонко работает механизм власти и угнетения в, казалось бы, демократическом обществе. Страх перед некой “организацией” – этот страх распространяется не только на тоталитарные общества. В наше время под организацией легко узнается “корпорация”, а идея “корпорация – это люди” подается в пьесе с юмором и одновременно ужасом. Меня интересует, как Пинтер сталкивает политические и театральные системы, используя театр в качестве зеркала, отражающего психологические, социальные и политические вопросы. Я хотел бы узнать, как “надзор”, которому подвергаются герои пьесы, находит свое отражение в зрителях, то есть зрители не только наблюдают за игрой, но и становятся ее соучастниками”.
С этого сезона в театре TUTA появился свой дом – уютное помещение в Чикаго по адресу 2032 West Fulton Avenue. “Кухонный лифт” – двадцать третья постановка Дюкича в театре TUTA – станет его первой работой в новой серии спектаклей “TUTAlab” в новом доме. Идея Дюкича состоит в свободном эксперименте с театральным пространством и использовании его в интерактивной форме.Я давно с интересом слежу за спектаклями Дюкича.
Они всегда неординарны, талантливы и современны. Поэтому призываю вас, уважаемые театралы, не пропустить его новой работы!В ролях: Трей Маклин и Энди Хагер.
19 июля – 18 августа 2012 года. TUTA Studio Theatre, 2032 West Fulton Avenue, Chicago IL 60612. Цена по принципу “Заплати, сколько можешь” (“pay–what–you–can”). Предлагаемая цена билета – $25. Зал очень маленький, поэтому театр рекомендует зарезервировать билеты заранее. Заказ билетов по круглосуточному телефону 800-838-3006 или на сайте www.brownpapertickets.com. Подробная информация о спектакле – на сайте www.tutato.com.
Сергей Элькин,
http://sergeyelkin.livejournal.com/
www.sergeyelkin.comФотографии к статье:
Фото 1. ЛОГО TUTA Theatre
Фото 2. Сцена из спектакля “Кухонный лифт”. Актеры: Трей Маклин (слева) и Энди Хагер (справа). Фото Линда Силва
- Европейският парламент отхвърли ACTA
Европейският парламент (ЕП) отхвърли окончателно и с голямо мнозинство търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA), съобщиха от пресцентъра на ЕП.
478 депутати гласуваха срещу документа, 39 го подкрепиха, а 165 се въздържаха.
Днешното решение означава, че нито ЕС като цяло, нито отделни държави членки ще могат да се присъединят към ACTA, т.е.
споразумението не може да се превърне в закон за Европейския съюз.
Това е първият път, когато парламентът упражнява правото си по Лисабонския договор за отхвърляне на международно търговско споразумение.
„Удовлетворен съм, от това че парламентът последва препоръката ми за отхвърляне на ACTA“, заяви докладчикът Дейвид Мартин, повтаряйки мнението си, че споразумението е твърде неясно формулирано и създава възможности за неправилно тълкуване, което да застраши свободата на гражданите. От друга страна той обърна внимание и на нуждата от намиране на алтернативни начини за защита на интелектуалната собственост, като един от „градивните елементи на икономиката на ЕС“.
Основният защитник на ACTA от страна на ЕНП — Кристофър Фелнер, заяви в дебата преди гласуването, че парламентът трябва да отложи окончателното гласуване до произнасянето на Съда на ЕС по съвместимостта на ACTA с договорите на ЕС.
По време на дискусиите за ACTA парламентът преживя
безпрецедентно пряко лобиране от хиляди граждани на ЕС,
които призоваваха за отхвърляне на споразумението в улични демонстрации, в съобщения до електронните пощи на членовете на Европейския парламент и обаждания до офисите им. Парламентът получи и петиция, подписана от 2,8 млн. граждани от цял свят, призоваваща към отхвърляне на документа.
Споразумението, договорено от ЕС, САЩ, Австралия, Канада, Япония, Мексико, Мароко, Нова Зеландия, Сингапур, Южна Корея и Швейцария, трябваше да засили спазването на правата върху интелектуалната собственост и борбата с онлайн пиратството и вноса на фалшифицирани стоки.
Източник: Vesti.bg
