Българите за новия закон за българите в чужбина

Държавната агенция за българите в чужбина подготви нов закон за българите и българските общности извън България. Проектът бе публикуван на уебстраницата на агенцията за обществено обсъждане и законовият срок за даване на предложения изтича на 30 ноември. В нашата сборна тема ще научите всичко най-важно публикувано до сега на Еврочикаго, а тук сме потърсили мнението на известни в обществото или в диаспората българи, за да изкажат мнението си по проекта за закон.

Първо се обърнахме към г-жа Боянка Иванова – основател, учител и директор на българското училище “Джон Атанасов” в Чикаго. Ето изстраданите, преминали през сърцето й думи, които записахме по телефона – 2011-11-28B_Ivanova

Проектозаконът едва ли би задоволил очакванията на сънародниците ни, пребивавали зад граница над 16 години, каквато сам аз самата. Без претенции за юридическа компетентност бих отбелязала, че първото впечатление от този документ е отделеното значително място в съдържанието му на правомощията на държавните органи по отношение на българите в чужбина, вместо очертаване на ясни приоритети на държавната политика спрямо сънародниците зад граница. Близо 1/3 част (6 страници от общо 16) от закона е посветена на ръководната, координаторска и контролна дейност на Държавната агенция за българите в чужбина, така сякаш тя тепърва ще се създава. Детайлите относно новите, несъществуващи до момента, задачи на тази институция биха могли да бъдат разгледани в отделен правилник за прилагане на закона.

Моите очаквания от един такъв закон биха били залегналите в него ясно очертани действия за обратно привличане на българите в родината, чрез създаване на благоприятни условия за облекчаване на трудовата, социална, езикова и културна реадаптацията на дълго пребивавалите зад граница българи, особено на децата в задължителна училищна възраст.
Законът следва да третира, диференцирани по географски признак, мерки, за съхранение на българското самосъзнание в различните български общности по света. Особена грижа и внимание следва да се отдели на отдалечените от Европа общности и в частност на тези в развитите икономически страни, където асимилацията е доброволна, бърза и би могла да е и необратима, ако липсват адекватни навременни предохранителни действия. Пълното интегриране в държавите на запад от Европа – като САЩ и Канада – е въпрос на престиж и признак на преуспя лост за българина, което значително затруднява съхранението на националната му самоопределеност.Това е един от факторите, изискващ особено внимание и обгрижване от страна на държавата.

Държави с дълга история на имиграция на техни граждани в САЩ – като Гърция и Полша – имат традиции и добре прилаганата политика спрямо сънародниците си зад граница, така че същите да имат ясно осъзната национална принадлежност и свобода на мобилност в избора си на място за живеене. Бихме искали и ние българите да се гордеем с такава. Това, което се изисква от нас в тази насока, правим на добра воля години наред и без наличие на закони. 

Според Максим Божилов от Торонто (в. „Български хоризонти“) в този си вид законът едва ли е предназначен да премине през Парламента. Целта на закона е единствено до потвърди съществуването на ДАБЧ и идеята на нейното ръководство, че тя трябва да продължи да съществува. Но в този си вид и с този принос, който има, това едва ли ще стане. Законът трябва не да се пренаписва и поправя, а да се напише отново. Този закон не е предназначен за българите в чужбина, той е предназначен за агенцията. Ето какво още той ни разказа по телефона, бързайки между две срещи – 2011-11-28M_Bojilov

Доц. Пламен Павлов, бивш председател на ДАБЧ (в периода 1998-2002 г.) ни разказа следното – 2011-11-28P_Pavlov
Някои акценти от казаното: Споделям мнението на много хора от българската диаспора, че текстът на този закон е много слаб. Досега не съм срещнал човек, който да го приветства. Освен това няма реален механизъм за обсъждане. В закона има материя, на която не й е там мястото – описва се дейността на държавната агенция, но не й е там мястото.

Пламен Павлов заедно с Райна Манжукова – също бивш председател на агенцията, имат покана от  „София прес“ за пресконференция. Тя ще се проведе на 2 декември от 12.00 часа.  „Искаме да помогнем на нашите сънародници в чужбина да получат смислен и рационален закон“, завърши историкът от Великотърновския университет.

Д-р Боян Кулов, председател на Асоциацията на българските учители в чужбина, сподели следното:

Първо: приветствам, че такъв закон се създава. Второ: че съществено място в него е отделено на българските училища в чужбина.  Но този закон е важно да бъде съгласуван с останалото съществуващо законодателство. И като цяло не се оценява ролята на българите в чужбина. Като организация със седалище в София би трябвало да ни бъде съобщено за закона предварително. При подготовката на закона ДАБЧ не е влезла в контакт с АБУЧ независимо, че ние имахме желание да участваме. Трябва да има дискусия, която сега я няма.

Това са основните акценти от казаното от г-н Кулов – чуйте цялото му мнение тук – 2011-11-28BoyanKoulov

Проф. Любомир Гаврилов от Тулуза, президент на Френско-български форум, се пита с какво този закон е по-добър от предишните?  Според професора, този закон е лош и за държавната власт, и за българите зад граница. Чуйте сами аргументите му – 2011-11-28L_Gavrilov

Редакцията ни досега не успя да намери някой извън ограничения кръг на държавните служители, който да смята, че законът ще изпълни поставените пред него високи цели. Въпреки всичко ще продължаваме да търсим такива хора (Вж. нашия Конкурс), за да им дадем думата.