.
Пактът Молотов–Рибентроп: как се променя отношението към него в Русия
Всяка година, около 23 август и 9 май, в Русия отново се разгарят споровете за Пакта за ненападение между Германия и СССР. Може да откриете много от тях ако потърсите в Гугъл: „Советско-германский договор о ненападении (зачастую именуемый пактом Молотова-Риббентропа по фамилиям его подписантов)“. Това не е просто исторически дебат. Това е спор за паметта, за вината, за ролята на държавата в миналото и в настоящето.
Вижте текста на български език на тайния допълнителен протокол към Пакта за ненападение между Германия и Съветския съюз:
СЕКРЕТЕН ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ
При подписването на Пакта за ненападение между Германия и Съюза на съветските социалистически републики, долуподписаните пълномощници на двете страни обсъдиха в строго поверителен ред въпроса за разграничаването на сферите на взаимните интереси в Източна Европа. Това обсъждане доведе до следния резултат:
В случай на териториално и политическо преустройство на областите, влизащи в състава на балтийските държави (Финландия, Естония, Латвия и Литва), северната граница на Литва се явява едновременно граница на сферите на интереси на Германия и СССР. При това интересите на Литва по отношение на Виленската област се признават от двете страни.
В случай на териториално и политическо преустройство на областите, влизащи в състава на Полската държава, границата на сферите на интереси на Германия и СССР ще преминава приблизително по линията на реките Нарев, Висла и Сан.
Въпросът, дали в интерес на двете страни е желателно запазването на независима Полска държава и какви ще бъдат границите на тази държава, може да бъде окончателно изяснен едва в хода на по-нататъшното политическо развитие.
Във всеки случай двете правителства ще решат този въпрос по пътя на приятелското взаимно съгласие.
По отношение на Югоизточна Европа от съветска страна се подчертава интересът на СССР към Бесарабия. От германска страна се заявява пълна политическа дезинтересираност към тези области.
Този протокол ще се пази от двете страни в строга тайна.
По упълномощие на правителството на СССР: В. МОЛОТОВ
За Правителството на Германия: Й. РИБЕНТРОП
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Бел.ред: Виленската област на съвременен език е Вилнюския регион.
Следва оригиналният документ на руски език
.
.
Пактът е подписан на 23 август 1939 г. Тайният протокол — в същия ден. След седмица ще избухне войната.
По-долу следва кратък анализ.
I. ПРЕДИ ПОДПИСВАНЕТО: ПЪТЯТ КЪМ АВГУСТ 1939
През пролетта и лятото на 1939 г. Европа е в напрежение. Хитлер вече е погълнал Австрия и Чехословакия. Западът се опитва да го „умиротвори“. СССР търси гаранции за сигурност, но преговорите с Англия и Франция буксуват.
В дневника на съветския дипломат Иван Майски (юли 1939 г.) четем:
„В Лондон се колебаят. В Париж се страхуват. В Берлин действат.“
В протокол № 18 на Политбюро от 19 август 1939 г. е записано:
„Да се приеме предложението на германската страна за подписване на пакт за ненападение.“
Сталин вижда, че Западът не бърза.
И решава да играе сам.
II. ПОДПИСВАНЕТО: НОЩТА НА 23 АВГУСТ
В 02:00 след полунощ Молотов и Рибентроп се ръкуват в Кремъл.
Стенограмата на срещата е кратка, но показателна.
Рибентроп казва:
„Германският фюрер високо цени решимостта на съветското ръководство.“
Сталин отговаря:
„Зная колко много германският народ обича своя фюрер.“
В доклада си до Хитлер Рибентроп пише:
„Сталин е човек, на когото може да се има доверие. Той разбира нашите цели.“
Това не е дипломатическа формалност.
Това е съюз.
III. ТАЙНИЯТ ПРОТОКОЛ: КАРТА НА ПОДЕЛЕНА ЕВРОПА
Тайният протокол е кратък, но съдържа всичко основно:
– Балтийските държави влизат в съветската сфера.
– Полша се разделя по линията Нарев–Висла–Сан.
– СССР заявява интерес към Бесарабия.
– Германия се „дезинтересира“ от региона.
В германския архив (Politisches Archiv des Auswärtigen Amts) има бележка на Рибентроп:
„Съветската страна прие нашите предложения без възражения.“
Историкът Ричард Овери пише:
„Това не е дипломатически документ. Това е карта на бъдещи окупации.“
IV. СЛЕДСТВИЯТА: 1939–1941
1. Полша
На 1 септември Германия напада Полша.
На 17 септември СССР я напада в гръб.
Телеграма № 497 от съветския посланик в Берлин:
„Нашите действия са координирани с германската страна.“
В полския архив има телеграма от съветския посланик в Москва:
„Ние не сме агресори. Ние защитаваме украинците и белорусите.“
2. Балтийските държави
През 1940 г. СССР анексира Естония, Латвия и Литва.
Изборите са фиктивни. Парламентите — разпуснати. Хиляди хора — депортирани.
В литовския архив има доклад от 14 юни 1941 г.:
„Списъците за депортация са изготвени предварително.“
Литовският историк Алфредас Бумблаускас казва:
„Това не беше присъединяване. Това беше поглъщане.“
3. Финландия
Зимната война (1939–1940) започва след съветски ултиматум.
Финландия губи територии, но запазва независимостта си.
Черчил коментира в реч от 20 януари 1940 г.:
„Финландците показаха, че свободата струва повече от земята.“
4. Икономическо сътрудничество
Между 1939 и 1941 г. СССР доставя на Германия нефт, зърно, метали, каучук и стратегически суровини.
В замяна получава машини, технологии и военни образци.
В германския доклад „Wirtschaftsabkommen 1940“ четем:
„Съветските доставки са жизненоважни за германската икономика.“
Това е съюз, не „неутралитет“.
V. СЪВЕТСКАТА ИСТОРИОГРАФИЯ: 1939–1980-ТЕ
Официалната линия е непроменима:
„Пактът е мъдър ход. СССР е за мир.“
Тайният протокол?
„Фалшификация на империалистическата пропаганда.“
В учебниците няма нито дума за подялбата на Полша, нито за депортациите, нито за сътрудничеството с Германия.
Историкът Рой Медведев пише през 1970 г.:
„Историята в СССР не е наука. Тя е инструмент.“
VI. ПЕРЕСТРОЙКА: ПЪРВАТА ЧЕСТНА ОЦЕНКА
През 1989 г. Съветът на народните депутати признава тайния протокол.
Документите са публикувани. Архивите — частично отворени.
В решението на Конгреса пише:
„Тайният протокол е акт на лична власт, противоречащ на социалистическите принципи.“
Това е моментът, в който Русия за първи път казва:
„Да, това беше грешка.“
VII. РАННИЯТ ПУТИН: КРАТКИЯТ ПЕРИОД НА САМОКРИТИКА
През 2009 г. Путин заявява:
„Пактът е аморален.“
Това е време, в което Русия все още търси място в Европа.
Историците имат свобода. Дебатите са възможни.
VIII. СЛЕД 2014 Г.: ВТОРОТО ПРЕНАПИСВАНЕ
След анексията на Крим линията се променя.
Постепенно се налага нова формула:
„Пактът е бил необходим. Сталин е спечелил време.“
Тайният протокол се представя като „нормална практика“.
Сталин — като „ефективен лидер“.
Западът — като „предател“.
Руският историк Николай Епле казва:
„Когато една държава няма бъдеще, тя започва да украсява миналото.“
IX. ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ ДНЕС
Според Левада-център (2025 г.):
– по-малко от половината руснаци вярват, че е съществувал такъв таен протокол;
– 65% одобряват пакта.
За сравнение – само преди 10 години одобряващите го са били под 20%
Това е резултат от систематична пропаганда, а не от историческо знание.
X. МЮНХЕН И ПАКТЪТ: ДВЕ РАЗЛИЧНИ ИСТОРИИ
Да, и Мюнхен, и Пактът жертват малки държави.
Но:
– Мюнхен е предателство.
– Молотов–Рибентроп е сделка от сила.
Най кратко и точно:
„Мюнхен е позор. Но Молотов–Рибентроп е престъпление.“
XI. ЗАКЛЮЧЕНИЕ: ИСТОРИЯТА НЕ Е ОПРАВДАНИЕ
Пактът Молотов–Рибентроп е един от най-циничните документи на XX век.
Той не предотвратява войната — той я ускорява.
Той не защитава държави — той ги унищожава.
Той не е „гениален ход“ — той е подялба на Европа.
Истинската памет за Втората световна война изисква честност.
.
