ПАТОКРАЦИЯ: От архивите на Епстийн до алгоритмите на утрешния ден
Това е патокрация в най-чистия ѝ вид: система, в която технологиите не служат за освобождение, а за превръщане на човечеството в предвидим и управляем ресурс. Контролът вече не е в спалнята – той е в...
Мислехте си, че случаят „Епстийн“ е просто гнусен скандал с един богат перверзник? Истината е много по-плашеща: той беше само „бета версията“ на системата, в която живеем днес. Това заявява психологът Таня Тодорова на своята фейсбук страница.
Според нея и цитираните от нея автори, когато хора с психични разстройства – психопати и крайни нарцисисти – овладеят институциите, те превръщат лъжата в държавна политика, а човечеството – в управляем ресурс. Това се нарича Патокрация.
Механиката на злото
Защо за нормалния човек е толкова трудно да приеме разкритията за Епстийн? Защото съдим от собствената си камбанария. Ние имаме съвест и морал, които ограничават въображението ни.
Злокачествените нарциси използват това като оръжие. Те поддържат маска на „добри хора“, защото знаят, че обществото ще откаже да повярва в чудовищното поради липса на „въображение за зло“. Те не изпитват емпатия и са готови да минат през трупове за власт и контрол.
Епстийн: Аналоговият архитект на контрола
Случаят „Джефри Епстийн“ е доказателство, че в патокрацията не ти трябва образование или талант, а психопатична интелигентност – умението да „четеш“ хора и да намираш лостове за влияние.
Финансовият парадокс: Човек без диплома и реален бизнес успех получава пълно пълномощно над милиардите на Лесли Уекснър (Victoria’s Secret) и прибира стотици милиони под формата на „консултации“.
** Southern Trust:** Компания за „добив на ДНК данни“, генерираща 200 милиона долара приходи без видим продукт.
Истинската валута: Имотите му бяха опасани със скрити камери. Богатството не беше цел, а средство за събиране на лостове за изнудване на световния елит.
Патокрация 2.0: Дигиталният Паноптикум
Ако Епстийн беше „аналоговият“ модел, то съвременните технократи и компании са ъпдейтнатата версия.
Вече няма нужда някой да бъде подмамван на остров. Ние сами предаваме всяка своя мисъл, локация и слабост чрез смартфоните си.
Скритите камери са заменени от мощни алгоритми. Там, където Епстийн търсеше мръсни тайни за изнудване на индивиди, днешната система анализира и предвижда поведението на цели нации.
.
Прочетете мнението на Таня Тодорова по-долу – за парите без произход, властта без съвест и избора, пред който сме изправени.“
.
Таня Тодорова: „През 60-те години Andrew Łobaczewski пише книгата Political Ponerology в която въвежда термина патокрация (Pathocracy) – от гръцкото pathos (болест, страдание) и kratos (власт). Идеята, която лансира е следната: обществата не се разпадат просто заради лоши политики или корумпирани закони. Те колабират, когато хора с дълбоки психични разстройства – особено психопати и крайни нарцисисти – тихо се изкачват до властови позиции и започват да прекрояват институциите така, че те да отразяват техния собствен вътрешен свят. Психопатите, злокачествените нарциси също – те НЕ изпитват емпатия, състрадание или съвест по начина по който останалите хора ги изпитват. Те са готови да минат през трупове и са водени само и единствено от собствения си интерес, жаждата за власт и контрол, без значение какви вреди и страдания причиняват на околните. Политиката е силно притегателна за тях, защото им дава влияние над голям брой хора. Навсякъде, където има концентрация на власт – те са там: банкери, корпоративни мениджъри, съдии, прокурори, лекари, медийни магнати и т.н. Когато достатъчно количество от тези хора се издигнат до лидерски позиции и започнат да се подкрепят и защитават един друг, самата система се променя. Това е, което Łobaczewski нарича патокрация – система, в която патологични личности властват над нормалните хора. В една патокрация лъжата се превръща в норма. Жестокостта се оправдава като държавна политика. Истината става опасна. А хората с работеща съвест са изтласквани или принуждавани да мълчат. Системата не просто става корумпирана – тя става враждебна към самото добро. И с времето концентрацията на патология достига точка на насищане, в която щетите стават видими и системата започва да се разпада. …
Джефри Епстийн е доказателство, че в едно патократично общество, за да станеш милионер (умира с аколо 600 милиона долара) и да имаш огромно влияние, не е нужно да си завършил университети от Бръшлянената лига, нито дори е нужно да имаш завършено образование. Епстийн – няма диплома, няма доказан финансов track record и е лъгал в автобиографията си. В една патократична система, той се превръща в идеален функционален орган. Той е притежавал: имение в Манхатън, два частни острова, ранчо в Ню Мексико, частен самолет и мрежа от кухи компании, разпрострени в множество държави. Официалната версия е, че той е бил гениален финансов мениджър на свръхбогатите. Финансов феномен, който е превърнал математическите си умения в състояние. Тази история не издържа дори на най-елементарна проверка.
Епстийн е бил изключен от колеж, син на работническо семейство от Бруклин. Преподавал е математика в елитно частно училище, бива нает в Bear Stearns чрез връзки на един от родителите, излъгал е в резюмето си, че има диплома, и напуска фирмата през 1981 г. по време на разследване на Комисията по ценните книжа и борсите (SEC). Той не е имал формално финансово образование. Никаква диплома. Никаква история на управление на мащабни капитали.
И въпросът остава: откъде всъщност идват парите?
Това, което има, е различен тип интелигентност – тази на психопат – умението да „чете“ хора, да намира лостове и да се позиционира до властта.
След Bear Stearns Епстийн се преоткрива като това, което сам нарича „финансов ловец на глави“. Твърди, че възстановява откраднати активи за правителства и свръхбогати клиенти. През този период негов ментор става британският оръжеен предприемач Дъглас Лийс и се свързва със саудитския търговец на оръжие Аднан Хашоги. По-късно негови съдружници твърдят, че тези мъже са обучили Епстийн в трафик на оръжие и пране на пари. Той също така е казвал на хора, че работи за ЦРУ.
През 1987 г. Лийс запознава Епстийн със Стивън Хофенберг, който ръководи Towers Financial – компания за събиране на вземания. Хофенберг дава на Епстийн заплата от 25 000 долара на месец и му отпуска заем от 2 милиона долара, който никога не бива върнат. Заедно те се опитват да извършат корпоративни придобивания на Pan Am и Emery Air Freight, използвайки пари, източени от застрахователни фондове. Към 1993 г. Towers Financial колабира. Това е една от най-големите Понци схеми в американската история, измамила инвеститори с над 450 милиона долара. Хофенберг влиза в затвора за 18 години. Свидетелства пред голямото жури идентифицират Епстийн като архитекта на измамата. Той никога не бива обвинен.
През същата година Епстийн вече е навлязъл дълбоко в това, което ще се превърне в основния двигател на състоянието му: Лесли Уекснър. Уекснър е милиардерът основател на L Brands, компанията майка на Victoria’s Secret. Епстийн се среща с него през 1986 г. и в рамките на една година става негов финансов съветник. До 1991 г. Уекснър дава на Епстийн пълно генерално пълномощно. Това означава, че Епстийн е можел да наема, уволнява, подписва чекове, купува и продава имоти и да взема заеми от името на Уекснър, без да е необходимо одобрение.
Последвалите трансфери са зашеметяващи. Епстийн придобива градската къща на Уекснър в Манхатън (2000 кв. м). Боинг 727, който по-късно става известен като „Лолита Експрес“. Имение с 23 стаи в Охайо. В продължение на около 15 години Уекснър съобщава, че е платил на Епстийн около 200 милиона долара под формата на такси за управление. По-късно Уекснър твърди, че Епстийн е „присвоил огромни суми“ от него. Той никога не повдига обвинения.
След Уекснър парите продължават да идват по канали, които стават все по-трудни за проследяване. Леон Блек, съосновател на Apollo Global Management, е платил на Епстийн най-малко 158 милиона долара между 2012 и 2017 г. за „съвети относно данъчно и наследствено планиране“. Епстийн също така служи като канал за насочване на клиенти към JPMorgan, изпращайки на банката високоплатени клиенти и печелейки комисиони за посредничество. Банката го счита за един от най-добрите си източници на бизнес.
Той установява дейността си на Американските Вирджински острови, където щедри данъчни облекчения му помагат да укрива доходи. Стартира компания, наречена Southern Trust, описана като операция за „добив на ДНК данни“. Тя генерира 200 милиона долара приходи без никакъв идентифицируем продукт.
А под всичко това стои постоянното твърдение: че имотите на Епстийн са били опасани със скрити камери, че той е ръководил операция за изнудване от името на – или поне полезна за – разузнавателни служби, че богатството не е било само заради парите, а е ставало е въпрос за лостове за влияние.
Какво знаем със сигурност?
Човек без диплома и без публичен инвестиционен успех:
– се измъква от Понци схема за стотици милиони;
– получава безпрецедентен финансов контрол върху милиардер;
– събира стотици милиони „такси“ за услуги, които остават неясни;
– изгражда структура, генерираща десетки милиони без видим продукт.
Какво не знаем?
Защо никога не беше обвинен по Towers Financial?
Къде изчезнаха парите от схемата?
Каква беше реалната функция на Southern Trust?
Бяха ли „таксите“ действително за финансови услуги — или за нещо друго?
И какво се случи със записите от имотите му?
И ако Епстийн беше „аналоговият“ архитект на контрола, то фигури като Питър Тийл и неговите протежета представляват Update 2.0 на патократичната система.
Какво се промени?
• Скритите камери в именията бяха заменени от мощни алгоритми за извличане на данни (Data Mining).
• Вече няма нужда някой да бъде подмамван на остров. Ние сами предаваме всяка своя мисъл, локация и слабост чрез смартфоните си.
• Докато Епстийн държеше в шах стотици влиятелни хора, съвременните технократи, чрез компании като Palantir, имат способността да анализират и предвиждат поведението на цели нации.
В тази нова игра Питър Тийл не просто събира информация – той изгражда „дигитален паноптикум“. Там, където Епстийн търсеше мръсни тайни за изнудване, технократите на новото време търсят модели на поведение, за да установят пълен социален и политически контрол.
Това е патокрация в най-чистия ѝ вид: система, в която технологиите не служат за освобождение, а за превръщане на човечеството в предвидим и управляем ресурс. Контролът вече не е в спалнята – той е в алгоритъма.“
