Снимка: Столична община
.
Вчерашният фийд ме накара да се замисля върху две неща.
Позитивната страна
Защо толкова много родители заведоха децата си да гледат финала на световното по волейбол? (Б.р.: авторът има предвид масовото събиране на площада пред „Св. Александър Невски“ в София.)
Живея в съвсем нов блок, в който има един момък и три девойки на по 15-16 години. Когато родителите им отсъстват, те викат още 7-8 младежи и правят купони. Пушат трева, блъскат тротинетки в стъклената входна врата, удрят и развалят домофоните, ритат и драскат асансьорите, пикаят долу в гаражите или във вътрешната градина, плюят по огледалата в сградата, хвърлят боклуци навсякъде. Изявяват се като се правят на „страшни“.
Агресивността им е потресаваща, погледите им са празни, те са абсолютно неадекватни, а родителите им са наистина свестни хора, но уви… Домоуправителят се е разправял няколко пъти.
Това поколение за съжаление нямаше свои герои досега. То бе изгубило път и се понесе по инерция да се изявява, като просто си освобождава социалните комплекси. Нямаше „Role models“, модели за подражание. То черпеше вдъхновение от риалити шоута, мутри, мутреси, за тях идеал и геройство е да копираш олигофренските глупости на цял свят и да ги възпроизвеждаш в Тикток и Инстаграм.
Затова много родители заведоха децата си да гледат финала. За да покажат на децата, че имат модели от Gen Z поколението. Хора, с които децата да се идентифицират, а успехите и еуфорията, поне на някои от тези млади хора, да ги вдъхнови, грабне, подтикне, окуражи и те да поемат по този път. Да спортуват целенасочено, с цел, а не за да се помпат с анаболи и силикони. Да усетят как и те могат да предизвикат еуфория, да променят и влязат историята, в сърцата на хората, да стане нещо от тях. А не да копират сегашните гаменски модели.
Да приложат и насочат тази енергия някъде полезно за всички, да видят, че има резултати и могат да се превърнат в истински, автентични световни звезди, а не в звезди от риалити бардаци и помии. В личности, за които цял свят да говори и възхищава, чуждестранни фенове да развяват български флагове и да развяват плакати на български младежи, да се превърнат в нещо велико.
Те вече имат братя Николови, тенисистите Иванов и Василев, пилотът Никола Цолов, Стилияна Николова и гимнастичките. Млади и вече успешни момчета и момичета, от gen Z, които да следват.
И пак голямо браво на всички споменати. Защото дори и в такава среда те като с въдица се опитват да измъкнат затъналата в блато подводница и въпреки всичко не се отказват, и успяват бавно. Дано я измъкнат.
***
Негативната страна
Грозно е да се политизира и да се дърпат политически дивиденти от успехи на други. Но политическата ни класа е отчаяна и прогнила, търси всяка нишка, за която да се хване.
Видях, че нашата сервилна „буржоазия“ се е разревала, защото 18-годишният феномен при разпределителите, Мони Николов, е подписал с руски отбор и ще играе под наставлението на Пламен Константинов.
Шок и драма! Изглежда тези хора са се превърнали в ходещи лозунги, изгубили плът и кръв. Изпаднали в клинична параноя, по цял ден за всяко нещо търсят следи „на врага“, изливат злобата, която държат в себе си. Агентурски манталитет, наследен от миналото, щото повечето от тях вероятно са били точно толкова жлъчни и послушни на системата, но само са сменили спонсорите, пардон, господарите.
И ако толкова са русконенавистни, що не кажат, че капитанът и емблемата на американския отбор Маика Кристенсън игра в последните 4 сезона за руски отбор, то съвсем наскоро подписа с италиански. А вторият им капитан, Маика Ма’а, и досега играе за руския „Факел“. Основното им либеро, Ерик Шожи, също дълго време игра за руски отбори. А ако се върнем към последния голям златен отбор на САЩ, който спечели злато на олимпиадата в Пекин – че там почти всички звезди играеха в Русия, включително капитанът Том Хоф, и мегазвездите им Клей Стенли и Том Лий.
Предлагам да почнат да се лекуват. И без това медицината в Китай напредва доста, може и да им помогне. А и току-виж се окаже по-изгодно да си дръпнеш очите към ушите и да слугуваш на китайската пропаганда.
.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Заглавието е на редакцията.
.
Това са имената на златните ни медалисти (само златни, без сребърни или бронзови) досега и само за тази година в България (не само със спортни постижения):
🥇 Ружди Ружди – световен шампион по тласкане на гюле за хора с увреждания за шести път, с нов световен рекорд
🥇 Светослав Арабов, Елена Йорданова, Петър Попов – златни медали от Международната олимпиада по астрономия и астрофизика в Мумбай, Индия
🥇 Дамян Иванов – златен медал на международната олимпиада по химия
🥇 Ванеса Калинкова – златен медал и първо място на Муждународната олимпиада по лингвистика в Тайпе
🥇Тервел Замфиров – златен медал по сноуборд в паралелен слалом на Световното първенство
🥇Магделена Вълкова – световен шампион с обръч и отборно
🥇 Иван Димов, Карлос Насар, Ангел Русев, Мария-Магделена Кирева – първи по брой златни медали на Европейско първенство по вдигане на тежести
🥇Стиляна Николова – злато на обръч и топка на Световна купа по художествена гимнастика
🥇 Ансамбъл жени – златен медал на финал на Световна купа по художествена гимнастика
🥇Ансамбъл девойки – златен медал в многобоя и златен медал отборно на Световно първенство по художествена гимнастика
🥇 Анастасия Калева и Магделена Вълкова – златни медали на финалите на отделни уреди, Европейска купа художествена гимнастика
🥇Александра Василева, Ерика Карабелева, Любослав Миланов и Станислав Митков – златни медалисти на международен турнир по таекуондо, Купа на президентите
🥇 Дарина Дойнова, Рая Иванова, Християн Господинов, Виктор Василев, Моника Стоянова – ПЕТ ЗЛАТНИ медала в различни възрастови групи на световна купа по киокушин
🥇 Андрей Стефанов спечели златен медал и абсолютно първо място на олимпиада по информатика в Италия на 30 септември.