.
Отговорете на въпроса: Кое според вас определя дали една система е истинска демокрация?
Изберете най-точния отговор от следните:
- Това, че има много партии и политическо разнообразие.
- Това, че е записана в конституцията като „демокрация“ и провежда редовни избори.
- Това, че гражданите могат да наблюдават и коментират решенията на управляващите.
- Това, че гражданите могат да сменят неуспешните управляващи чрез избори.
- Това, че гражданите могат да се кандидатират за изборни длъжности.
- Това, че изборите са честни и прозрачни.
- Това, че изборите се признават от международни наблюдатели.
- Това, че съдържанието на думата „демокрация“ отговаря на реалните практики.
- Това, че институциите работят независимо.
- Не знам / не съм сигурен.
Целта на въпроса на тази анкета е да провери дали хората разграничават името на една система от съдържанието й. Затова правилният отговор е записан под точка 8 — когато съдържанието на думата „демокрация“ отговаря на реалните практики.
Съвременната ни политическа система е представена пред нас с името „демокрация“, както и в древна Елада, но съдържанието на понятието е радикално променено. Ако в античността демокрацията означава пряко участие на гражданите в управлението, то днес системата функционира чрез избори — чрез гласуване — механизъм, който още Аристотел определя като аристократичен, защото естествено фаворизира богатите, известните и ораторите — тези, които имат ресурси да се „продадат“ на публиката. Затова изборите са белег на олигархия, а не на демокрация.
Днес обаче именно изборите на „народни“ представители са представени като основен белег на демокрацията. Това поставя въпроса: живеем ли в демокрация по същество или само по име, след като основният ѝ инструмент принадлежи на друга форма на управление?
Неслучайно нито в Американската конституция, нито дори в основния текст на Конституцията на Република България ще срещнете дума с корен „демокрация“. В българския текст думата се появява еднократно и единствено в началното обръщение на народните представители — но отсъства от нормативната част, която описва реалните механизми на властта.
Какво е подменено? Примери за подмяна ще намерите в следващата таблица.
.
Защо това е важно?
Когато думите и реалността се разминават, възниква семантична измама — процес, при който езикът прикрива действителното съдържание на системата. Това разминаване е „болестта“: процедурата, която би трябвало да лекува държавата, се използва, за да поддържа същото ненормално състояние – удобно за олигархията. За липсата на промени вече писахме (вж. линк). За още информация за семантичната измама (вж. линк).
Заключение:
След тези редове всеки грамотен гражданин сам може да си отговори на въпроса: живеем ли в демокрация по същество или само по име?
А който иска да разбере как това може да се промени — нека да се свърже с автора на публикацията (като пише на редакционния имейл на Еврочикаго или лично съобщение във Фейсбук).
Следват няколко допълнителни реторични въпроси, зададени от ИИ, който също рзкрива схемата, в която сме принудени да участваме. А както някой мъдрец бе казал: „Който избира крадци и измамници, не е жертва, а съучастник.„
Въпроси:
Ако думата „демокрация“ отсъства от конституциите, но присъства в политическата реторика, кое е по-важно — текстът или етикетът?
Ако изборите са аристократичен механизъм, защо ги приемаме за основен белег на демокрацията?
Ако гражданите не участват в управлението, а само легитимират елит, можем ли да говорим за „власт на народа“?
Ако свободата на словото зависи от бюджета, свободни ли са думите?
Ако законите се пишат от лобисти, равни ли сме пред закона?
Ако представителят не е длъжен да следва волята на избирателите, кого всъщност представлява?
Ако гражданинът е сведeн до гласоподавател, къде е гражданството?
Ако съдържанието е подменено, какво остава от името?
.
Петър Стаматов
.
