Илюстрация: Conservative.bg
.
Предисловие
През септември 1979 г. британско-американската рок група Foreigner изпяха за първи път песента си Blinded by Science, написана от основателя на групата, китариста Mick Jones – ехото на тревогата му достига нашето време:
Тревожа се за света, в който живеем,
разтревожен съм от целия този безпорядък.
Чудя се на всички лъжи, които прочитам,
чудя се накъде ни води тази лудост.
Не сибаритствайте!
Думата „сибарит“ (sybarite) идва от Сибарис – луксозната столица на една древногръцка колония. Градът се намирал на пресечното място на търговските пътища и така жителите му станали много богати. Младите сибарити обаче не работили, но живеели в лукс и благоденствие, благодарение на родителите си.
Homo sybariticus e свръххедонистичен човек, отдаден на разврат и егоизъм. Съответно, начинът на живот, който се прекарва в търсене на все повече удоволствия, се нарича сибаритизъм. За съжаление такъв живот все повече става модерен за някои от младите българи, забогатели от богатите си родители, рядко* – от собственото си образование и труд. Когато такова хора се включат в политиката и икономиката, настъпва сибаритокрация (власт на сибаритите) – досега 35 години преход от комунизъм в трансгенерационна деМОРкрация (деМОРализираща демокрация), за която вече съм писал.
Хедонизъм и сибаритизъм – каква е разликата? Хедонизмът е древногръцко учение, според което целта на човешкия живот е в насладата (hеdonе**). Проф. Даниел Канеман (1934–2024) беше един от великите учени на нашето време; удостоен с Нобелова награда – 2012 за икономика. Интересна е и неговата хедонистична психология – тя изследва Дионисиевото благополучие и какво прави преживяванията ни приятни или неприятни.
Здравият хедонизъм е балансирано желание за сексуално удоволствие – при някои (повечето?) жени, това е „нимфомания“ – хиперсексуалност, сексуална зависимост. Сибаритизъм, но както показва историята, този хедонистичен начин на живот не води до нищо добро. Богатите жители на древния град Сибарис повярвали в силата си, обявили война на съседния град и за 70 дни Сибарис е ограбен от завоевателите, а след това напълно наводнен.
Заключение
Кога сибаритите най-после ще разберат, че парите, изразходвани за лукс и хедонизъм, са с тежки последствия за самите тях и за обществото? Балансът е изкуство за поддържане на хармония (хомеостаза***) в различните аспекти на живота ни. Да се фокусираме върху най-важното за нас и обществото. Това е ценно за личното и социално здраве, за КАЖИ (КАачество на ЖИвот, вместо английското QoL – Quality of Life).
„Напълно обзелия ни хедонистичен порив е завлядал западната цивилизация и задушава нейния корен.“ – Мартин Петрушев, артист, поет, преводач и автор на подкаста „Разумна съпротива“. Дионисиевият хедонизъм обаче е привилегия на средиземно- и черноморската цивилизация и освежава нейния корен. Бургас е пример за това – един безкрайен празник „с книга на плажа“. И с бургазлията проф. Коста Костов на 14 август 2025 г.:
.
.
Д-р Георги Н. Чалдъков
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Самюъл Пийпс (23 февруари 1633 – 1703) е английски писател, политик и сибарит – искрен ценител на изкуството, жените и разкоша. Той написал прочутия си “Дневник”. В който подробно описал Великата чума в Лондон през 1665–1666 г., от която са загинали около 100 хиляди души от населението, което тогава било по-малко от 500 000 човека. И Големият пожар в Лондон, 2-5 септември 1666 г., изпепелил 13 500 къщи, 87 църкви и много правителствени сгради.
Чумата и пожарът в Лондон ми напомниха един стих на незаменимата американска поетеса Емили Дикинсън:
I felt a Funeral, in my Brain Усетих погребение в Мозъка си,
Because I could not stop for Death. защото не можех да спра за Смъртта.
** Един много умен колега и голям познавач & въведе термина хидон – единица мярка за сексуално удоволствие. И започнахме да се питаме: „Ти колко хидони имаш? Колко хидони правиш?“
& Адам позна жена си Ева; тя зачена; и роди Каин. И каза: „С помощта на Господ придобих човек. Роди още и брат му Авел. И Адам пак позна жена си и тя роди син, когото наименува Сит, защото, казваше тя, Бог ми определи друга рожба вместо Авел, тъй като Каин го уби.“
*** Хомеостаза, homeostasis (гръцки, homoios – еднакъв и stasis – състояние) е свойство на живите организми да регулират вътрешната си среда така, че да поддържа стабилно състояние, в отговор на външни и вътрешни промени. Терминът е въведен през 1932 г. в книгата The Wisdom of the Body („Мъдростта на тялото“) от Walter Cannon, американски физиолог в Медицинския факултет на Харвардския университет.
.
