.
Мозъците ни платиха висока цена: Пандемията и хаотичните мерки не само промениха света, но и ускориха когнитивния ни упадък. Доказателствата вече са тук – и звучат повече от тревожно.
Ново британско изследване, публикувано в престижното списание Nature Communications, установява, че човешкият мозък е остарял средно с около 5,5 месеца по-бързо по време на пандемията – дори при хора, които не са били заразени с COVID-19.
Предишни проучвания показват, че инфекцията със SARS-CoV-2 може да ускори когнитивния спад, особено при възрастните. Но настоящото изследване поставя акцент върху психосоциалната среда по време на пандемията като самостоятелен фактор, водещ до негативни промени в мозъчната функция.
„Не само болестта, но и средата, в която живеем, формира здравето на мозъка“, казва проф. Дороте Ауер, съавтор на проучването от Университета в Нотингам.
Изследването използва данни от UK Biobank – национална база с над 500 000 участници. Учените сравняват сканирания на мозъка, направени преди и след пандемията, и установяват следните основни промени:
Основни изводи от изследването:
– **Причини за ускореното стареене**:
– Социална изолация
– Стрес и нарушен ритъм на живот
– Намалена физическа активност
– **Най-засегнати групи**:
– Мъже
– Хора от по-слаби социално-икономически среди
– **Физиологични промени**:
– Свиване на сивото вещество
– Потенциални проблеми с паметта и преценката
Особено притеснителни са данните при подрастващите. При юношите мозъците на момчетата са показали ускорено стареене с около 1.4 години, докато при момичетата – с цели 4.2 години. Това се обяснява с по-високата чувствителност към социална изолация и прекомерно дигитално натоварване.
Редакторски коментар:
Все по-ясно става, че не самият вирус, а ограниченията и мерките, наложени в опит за неговото овладяване, са основна причина за когнитивния спад, наблюдаван в последните години. Много от тези мерки – включително затварянето на училища, принудителната дистанция, ограниченията в движението и социалната фрагментация – предизвикаха объркване, тревожност и усещане за безконтролност.
Фактът, че ключови медицински и политически фигури не понесоха реална отговорност за противоречивите решения, засилва усещането за безнаказаност. Виновните за тази криза и за милионите починали в САЩ, в България и по света, едва ли ще бъдат някога наказани. Д-р Фаучи бе помилван и онивинен от Байдън, още преди някой да му потърси отговорност.
Щом човечеството може да преглътне подобна несправедливост – то несъмнено е углупяло в сравнение на предходните поколения. Доказателства по въпроса, събрани с помощта на ИИ, може да намерите по-долу.
.
.
.
Психичното здраве, социалната свързаност и прозрачността на властовите решения са не по-малко важни от медицинските интервенции. Ако пренебрегнем уроците от последните години, рискуваме не само физическо здраве, но и колективния си разум.
.
