Жертвоприношение

.

Разказ от Ибрахим Бялев

И тази година се изниза някак неустно. На късметлиите Аллах им даде рожби, на други – невести или зетьове. На трети – здраве и щастие… Имаше и такива, които пострадаха от коварни болести. Не бяха малко и ония, на които стрехата им жадуваше за радост и поминък. Но, както казваше бучу* ми: „Всичко е в ръцете на Аллах. Той решава. Той прощава. Той дарява.“ Именно заради това всички в селото ни с голямо вълнение очакваха Байрама, в който към Всемогъщия щяха да отправят жертвоприношение.

Селото ни, в което се бях родил и живеех, колкото беше малко, толкова беше и древно. В него много мъдреци и дервиши бяха живели. Но в съвремието ни само моят бучу бе наследил от тяхната мъдрост. Много хора опираха до него, когато бяха в беда, и искаха от него съвети. Аз често сядах до него и винаги се наслаждавах на мъдростите му. А той всеки ден отделяше време за мен и, както обичаше да казва, да сложи върху основите ми още един камък. Още помня думите му:

„Заради другия Рай, много хора пропускат този тук, на Земята.“
„Човек огън не го гори. Горят го греховете му.“
„Неукият нищо не харесва в другите. А на себе си гледа със слепи очи.“
„Който се качи на магарето, трябва да приеме и последиците.“
„Търговията – намръщеното лице, а семейството невъзпитаното дете и пропадналата жена ги провалят.“

В деня преди празника не можах да се стърпя и аз го попитах:

– Буче, как трябва да съхраним месото на курбана, за да не се развали?

– Като го раздадем на нуждаещите, сине. По този начин и до съдния ни ден няма да се развали.

На портата ни, както винаги, почукаха цяла дузина изпаднали в беда хора. И, както винаги, той и в този ден на всички успя да помогне. На някои от тях даде бащини съвети. Други пък ги изпрати с упреци, че са се отклонили от човещината и заради лакомията си неусетно са се превърнали в чудовища. На един от тях пък с въже завърза единия крак и едната ръка и така го изпрати за вкъщи като му каза, че това ще е животът му, когато остане без семейството и без обичта към близките.

Надвечер, когато остана свободен, баща ми с голямо вълнение се приближи до бучу и с още по-голямо вълнение го попита:

– Буба**, утре е Байрям! Кажи ми какво да заколя на него? Знаеш, животните ни са в изобилие. Имаме и хубави кочове и още по-хубави телета. Но тъй като всичките ги обичам като мои чеда, така и не мога да реша, кое да заколя.

Бучу ми този въпрос сякаш го беше чакал цяло столетие и като малко дете му се зарадва. И след като погали брадата си, както никога досега, сериозно му отговори:

– На този толкова велик празник за нас, сине, първо заколи лъжата. След това заколи и изневярата. С гордост заколи и кражбата. След това недей да щадиш и немотията. Заколи и нея. Заколи и нечовечността в себе си. И накрая в себе си заколи и омразата. И чак след тях, каквото искаш, това коли.

.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Бучу – дядо.

** Буба – татко.

.