.
Автор: Даниела Божинова*
“Дай повече драматизъм в трето действие, Софокъл – вкарай един референдум!”
.
Да, президентският референдум може да бъде приет само като драматургичен похват, както е в карикатурата на тема древногръцки театър.
Като политолог и изследовател на референдумите знам, че референдум за еврото, дори и да се случи, при нашата правна рамка не може да даде реалистичен резултат.
Защо?
Заради лошата законодателна работа на поредица парламенти за изготвяне и опазване от промени на един негоден закон за референдумите, особено в частта му за национален референдум. Това го казвам като експерт, но и като гражданин, който би искал да гласува на референдум за еврото и за много други неща.
Един от най-тежките пороци на закона е високото и плаващо изискване за избирателна активност, в резултат на чието действие досега у нас няма нито един признат резултат от национален референдум.
Изискването за задължителната избирателна активност (кворум-участие) е нещо, което пречи на честността и свободата на гласуване при референдумите и съгласно Венецианската комисия следва да бъде избягвано в референдумното законодателство.
Ето как кворум-участие може да изкриви резултата, приведено към българската ситуация:
Българският закон изисква на национален референдум да са гласували толкова избиратели, колкото са гласували на предходните парламентарни избори, за да признае неговото решение.
На последните парламентарни избори у нас гласуваха 2 570 629 души (почти 40%), т.е. условието за зачитане резултата на евентуален референдум за еврото ще бъде най-малко същата бройка избиратели да се яви пред урните.
Да приемем:
1) че в България 2 500 000 души с избирателни права имат положително отношение към еврото и биха гласували със ЗА на въпроса на референдума;
2) че групата категорични противници на еврото е 100 000 души, които ще гласуват с ПРОТИВ;
3) останалите избиратели нямат мнение, не вярват на изборния процес, предпочитат да ходят за гъби и т.н.
Провежда се референдум с въпрос “Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута „евро” през 2026 г.?”
Всички избиратели “ЗА” отиват и гласуват, общо 2 500 000 души.
Ако се явят и всички 100,000 категорични противници на еврото и гласуват ПРОТИВ, то референдумът ще има активност от 2 600 000 души – число, по-голямо от изискваното – и следователно ще бъде валиден, а ясният резултат от 2 500 000 гласа в полза на приемането на еврото през 2026 г. няма да остави и сянка на съмнение относно предпочитанието на българските граждани. Решението ще трябва да се превърне в конкретни актове на представителните институции.
Да, но в действителност не се получава така. Повечето противници на предложението, вместо да гласуват ПРОТИВ, ще предпочетат тактически в деня на референдума да останат в къщи (така показва практиката от местата с кворум-участие), с цел да намалят избирателната активност и да осуетят валидността на референдума.
Очакването за невалидност на референдума, което се създава при наличие на кворум-участие, отказва и част от подкрепящите предложението да отидат до урните. Така избирателна активност спада под изискваната по закон и референдумът, независимо от резултата, няма правни последици.
Дори и всички 2 500 000 избиратели, подкрепящи влизането в еврозоната да се явят на референдума и да гласуват ЗА, решението няма да бъде уважено, ако не бъде достигнат исканият кворум-участие.
Ето как едно незначително малцинство – в този пример 100 000 избиратели, може да наложи гледната си точка, поради наличието на изискване за ниво на избирателната активност в българския закон. (И това важи и в обратния случай – когато за запазването на лева са 2,5 милиона, а против са само 50 хиляди, а в крайна сметка именно малцинството печели – бел.ред.)
Кворумът-участие пречи да се разберат истинските предпочитания на гражданите, защото нарушава принципа един гласоподавател един глас – причислява негласувалите към гласувалите с “не”, изкривява стимулите за участие на референдум, поражда стимули за бойкотиране на референдумите.
Извод: докато не бъде променен Законът за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, няма как да има честни и свободни референдуми в България. Референдумите ще продължат да бъдат инструмент на партиите и президентите, с който да правят политически маркетинг, драматургични обрати и какво ли още не, но не и демокрация.
.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* Даниела Божинова е Фулбрайт изследовател на пряката демокрация и доктор на политическите науки. Автор е на книгата „Хората решават. Референдуми, инициативи и отзоваване в САЩ“ (КК „Труд“, 2014 г.)
.
