Home » Jokes, Авторски страници, литература

Г*зната форма на Ковид

2020.11.11 Няма коментари
Spread the love

.

Разказ от Хасан Ефраимов

Карикатура: Мiaistok.su

Тази вечер седим и си пием ичкийката в любимото заведение, а моите приятелчета като отворили една тема… Знаете колко много са специалистите по Ковид в момента! Четат по цял ден във Фейсбук и са станали същински мангъровци.

– Имало две форми – изцепи се единият. – Носна и гърлена.

– И…?

– Ако те хване носната форма – добре. Все пак, носът е далеч от белите дробове. Хремичка, това-онова, и…

– Давай за гърлената форма!

– Е, там вече мама си трака.

– Как така, мама си трака?

– Така, как​?

– Ужас! – обади се и трети.

– Ужас не, ами… – подсили съмненията му и всезнайкото.

– И всички ли умирали?

– Всички не, ама…

– Значи, почти всички!

– Тогава, да се молим – намеси се и мълчащ дотогова.

– То, да се молиш, ама файда…

Настана мълчание. Всички в този момент започнаха да изричат наум най-силните си молитви, за да ги хване точно носната форма, а не гърлената, че там „мама си тракало“. Бях сигурен в това! Нищо че бяха пияни! Никъде не е споменато, дали Господ чува или не чува молбите на пияните.

– Докторе, кажи нещо, де – обади се някой накрая, с надежда в гласа.

– Че какво да кажа? – не му останах длъжен.

– Как какво да кажеш?

– При толкова много специалисти…

– Е, стига, де! Пак почна.

– Аз ли съм почнал?

– Винаги говориш така, на айкъръ.

– Затова гледам да не говоря.

– Не говориш, ама понякога трябва.

– Не искам да говоря на айкъръ.

– Например, в Общински съвет трябва да говориш, а ти само мълчиш.

– Там само се червя.

– Защо пък?

– Щото е пълно със специалисти като вас. Като отворят уста и…

– Ох, докторе…

– Кажи си мнението, де – запротестираха и тези, които не бяха се обаждали дотогава.

– Добре, но на ваша отговорност.

За втори път настана мълчание. Бавно отпих от питието си. После, за да подсиля сюблимността на момента, поех вилицата в ръка, замезих и сладко замлясках.

– Кажи, де… Кажи!

– Момчета… – почнах отдалече. – Вие всички сте обречени!

– Как така?

– Защо?

– Защото сте болни от гъзната форма на Ковид.

– Ама…

– Като гледам как ви е шубе…

Та, сега ме мъчи екзистенциалният въпрос – трябва ли всяка вечер да си отварям устата? Не, Ковид не ме мъчи. Затова гледам да мълча. Отворя ли уста, всички си тръгват обидени, а за мен винаги остава гъзната форма – бъркам в джоба и плащам.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.