Home » Авторски страници

Араламбене и стабилност на личното благо

2019.03.26 Няма коментари

Карикатура: Атанас Кутузов

Ще възкликна по радичковски за случващото се напоследък у нас:

– Ега ти суматохата! Голяма суматоха и паника!

Ти на нас ни дай суматохи да свършваме…

*

Всъщност, България не е случила и на случващо се. Нищо добро не ѝ се случва. От скандал на скандал, кой от кой по-уродлив.

Държавицата ни е заседнала в безвремието на непромяната, наричана лицемерно стабилност.

Нищо не се прави, за да ни е по-добре тя, държавицата наша.

Нищонеправенето, обаче, е по отношение на общото благо. Защото енергията е главно за личното благо.

*

И аз веднъж се опарих заради него. Заради личното благо.

Съгласих се да помагам на един държавен глава за националната сигурност. Защото той ми казваше, че иска да бъде добър баща на нацията. Всъщност, искал той да бъде добър баща – но на децата си. Затова и от цялото си седене в позата на държавен глава им спастри като основен актив от седенето, колкото да им стигне за хотели и луксозни коли.
Но това минало – заминало. Остана само едно петно от него. Петното в моята биография.

Карикатура: de-zorata.de

Така и си я караме в нищонеправене. В араламбене*.

Но и при нещонеправенето нещата си вървят. Към по-лошо.

Нищонеправене, докато всичко кадърно и талантливо, знаещо и можещо се изнесе от страната.

Нищонеправене, докато големите бизнесмени с дължими пари към държавата не си купят за лична полза каквато все още не е разпродадено докрай – власт, влияние, безнаказаност, телевизии.

Нищонеправене, докато висшето ни образование се превърне най-сетне в печатница на дипломи, чиито притежатели пишат тОризъм, сигОрност, акЪдемия, риЗк…

Нищонеправене, докато науката ни заживее завинаги в минало свършено време.

Нищонеправене, докато пътищата ни хвърлят автобусите в деретата и вървим от ден на траур към ден за траур.

Нищонеправене, докато бобимихайлов не затрие футбола окончателно и други държавици, пръкнали се вчера, не ни направят на пияни моркови – пияни, за да си личи кой и как управлява футбола ни.

*

Нищонеправенето е араламбене.

Държавицата ни се управлява на принципа:

Араламбене му е майката!

*

Започнах по радичковски, ще завърша също по радичковски:

– А пък аз си араламбя, щото гледам да не ме фане ветъро.

 

Проф. Николай Слатински

—————————————————————————————–

* Араламбене – от името на радичковия герой Араламби от пиесата “Суматоха”. Попадайки в града, Араламби бързо се ориентира, че, за да не го отвее вятърът, майката му е да скандира “Смърт на фашизма”. И с примера си увлича и гвардейци, и зеленчукопродавачи, дори един свещеник. А когато началникът на милицията прави опит да установи самоличността му като го пита: “Ти кой си? – героят на Радичков казва: “Смърт на фашизма”, Араламби съм. “Много араламбиш”, вика ми началникът, но не ме арестува.” – пояснява в пиесата радичковият герой.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.