Home » Авторски страници

Toва можеше да бъде чудесна приказка, но е жестоката действителност в България

2019.01.20 Един коментар

Вероятно всички сме чели приказката на Ханс Кристиан Андерсен «Малката кибритопродавачка». По-долу помествамe един къс разказ, който Мария Николаева е качила на стената си във Фейсбук.

Нейният разказ може да спечели литературен конкурс и да се нареди сред други чудесни приказки в някоя детска книжка. Може, но няма как да попадне сред останалите приказки за деца и възрастни. Защото не е измислен, а е реален разказ от българската ни действителност.

Поместваме го на нашите страници без съкращения и поправки, с надеждата той да стигне до повече хора.

“Виждам това момченце почти всяка вечер на прибиране от работа, докато спирам за малко пред кварталното магазинче. Баща му е в затвора, майка му работи в чужбина, а баба му го кара да проси. Научил е няколко стихотворения наизуст и ги рецитира с невероятен патос. Опитвали сме се да му помогнем, но детето всеки път отказва, искало да се грижи за баба си… тази, която го пуска нощем навън… Няколко пъти ми е отказвал дори пари, а само е молел – ще ме гушнеш ли за малко? Тази вечер ме вижда и се усмихва отдалече, маха с ръка, ела, казва ми съзаклятнически той. Бърка в джоба си и вади вафла. Пазя я за теб, подариха ми повече… и я подава, целият треперещ от вълнение. А после, докато се усетя, се гушва в мен, хваща ръката ми и започва да се гали с нея по косата. Никога не съм изпитвала такова безсилие. Срещу системата, срещу себе си, срещу всичко…”

Maria Nikolaeva

One Comment »

  • мария said:

    Maria Stoicheva: И аз имам една история…Преди 2-3 години в Кауфланд… Напълнила количката и вървя към колата. Идва едно момче на около 10 г.. и ме моли да му дам количката, за да вземе 50-то стотинки…Беше под нулата, а то по една блузка и го заразпитвах…Живее в дом, няма яке…големите му взимат парите от количките с бой разбира се. Казах му, че ще му взема нещо и за ядене, то хайванчето сто пъти каза Благодаря. Стигнахме до колата, отварям багажника, а той ми слага чантите вътре и в един момент очите му светнаха… Вижда една книжка за оцветяване на дъщеря ми…поглежда ме и казва : Може ли вместо храна да ми дадете книжката…нея няма никой да ми я вземе… Онемях и една буца ми застана в гърлото… Дадох му пари…въпросната книжка, количката …качих се в колата и ревнах като магаре…Иска да чете…не иска да яде…

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.