Home » Авторски страници, българи зад граница

Румен Иванчев: Не в друга страна да живея бих искал, а в друга България

2018.07.03 Няма коментари
Spread the love

ЛЯТНА СРЕЩА В ЦЕНТЪР “МАГУРА” В ЧИКАГО

С ПОЕТА РУМЕН ИВАНЧЕВ

Румен Иванчев с водещата на срещата Бонка Георгиева

Румен Иванчев е роден на 16 юни 1948 г. в София. Завършил е ВМЕИ (сега Технически университет) в столицата. Бил е главен редактор на студентския вестник „Технически авангард“. Работил е като журналист в сп. „Наука и техника за младежта“, във в. „Септемврийче“ и сп. „Фантастика, евристика, прогностика“. От 1991-та година живее в Рим. Кореспондент е на в. „Стършел“. Издал е редица книги с поезия, сатира и произведения за деца. Превеждан е на руски, английски и италиански езици. Носител е на първа книга за поезия от конкурса „Южна пролет“ в Хасково /1983/; на премията “Фараболина“ от Карнавала във Виареджо – Италия /1993/, на националните литературни награди  „Чудомир“ /2015/ и „Константин Константинов“ /2016/.

Румен отвори книгата си и от първите няколко стиха крепостните стени на самодоволното ни ежедневие рухнаха. Отвориха се врати, през които ние, публиката, отначало надничахме плахо. Любопитно следвахме стъпките на един живот, минал през всички етапи на изпитания, търсейки себепознание, намирайки слава и признание. Ставахме свидетели как се слива минало с настояще, как годините не са отнели спомените на радостта от първите трепети, първа любов, първи прозрения. С времето това, в което сме вярвали, може да добие стойността на перла-сълзата, родена от страданието, само ако е облагородено от съчувствие към хората, а не от самосъжаление за трудния път.

Румен Иванчев с Емил Стоев

Стиховете на Румен докосват, ласкаво или парещо, но едно е сигурно – не можеш да останеш равнодушен. От словото, независимо дали разказва или чете, той прави чудеса от картини. Щедро черпи от спомените си, но не със сълзлива носталгия, а с вкуса на осъзнатата сладост на зрелостта. Думите му са живи, понякога те пробождат, карат те да заплачеш или да се разсмееш, карат душата ти да пърха като птица.

След отливите на кръвта тръгни
и ще достигнеш дълбините
на същността си наранена –
там болката е приглушена
и дивата заплаха мит е
отвъд пречупените светлини.

Не пропилявай свойте дни.
Търси сърцето – то е риба заслепена
от блясъка на лесно препитание.
Върни му простото човешко състрадание
и пак ще стана струнка твойта вена.
След отливите на кръвта тръгни.

Румен с екипа на “Магура” – Бонка, Надя, Станислав

Душите летят понякога, а как иначе? Нали сме и тук и там – откъдето сме тръгнали. И Румен като нас живее в два свята, пише на два езика. Присажда корени в Рим и това си има своята цена. Творците имат тази потребност да търсят това, което не им достига. И независимо, че Румен завършва за инженер, той става журналист и писател, и се отдава на призванието си да пише поезия, сатира и произведения за деца. Намира заслужени признания и награди – „Фараболина“, Виареджо, Италия; от България – литературна награда „Чудомир“, „Константин Константинов“. И много отзиви от писатели и критици – Александър Геров, Валери Петров, Кирил Топалов.

„Дължа благодарност на онова момче, което тичаше от будка на будка сутрин, за да види лицата на някои от своите първи читатели. Как тупкаше от радост тогава сърцето му!… Юношески мечти за призвание и слава. Онзи Румен остана в миналия век, а аз продължих, пренесъл сърцето му в Италия.“

Боже, Боже, колко талантливи българи има по света! Много от тях има какво да кажат и да направят, но живеят извън Родината си – като Хъшовете, подготвили свободата.

Лягам и ставам все с Нея,
далеч от Балкана ни – стария.
Не в друга страна да живея
бих искал, а в друга България.

Справедлива и честна, и горда,
човечна, богата, красива,
сразила бандитската орда
и останала жива!

Карикатурите на Йовчо Савов

Хубаво е, че съдбата ни среща с такива хора като Румен Иванчев. Импровизираната изложба с карикатури на известния художник Йовчо Савов допълваха тази духовна амалгама между слово и визия. Публиката беше ненаситна да слуша още и още, но и красивите мигове си имат своя край, за съжаление.

Оставаше ни утехата, че можем да се приберем с томчето стихове на Румен, с негов афтограф.

В библиотеката на “Магура” с книгите на Румен Иванчев

Хубав, незабравим летен следобед, благодарение на Румен Иванчев, на дъщерята на писателя – Екатерина Иванчева, на организаторите в лицето на център “Магура”, с участието на Бонка Георгиева – като водещ на срещата, и музикалните изпълнения на Жана Гайнулен – прекрасен фон за духовно общуване в едно уютно пространство “Магура“ – наречено библиотека, наречено БЪЛГАРСКО.

 

Кина Бъговска

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.