Home » Авторски страници, политика

За Иванов, Борисов и призраците на миналото

2018.06.15 Няма коментари

“Премиерът Бойко Борисов и министърът на външните работи Екатерина Захариева отказаха да се срещнат с президента на Македония Георге Иванов, който на посещение у нас по покана на държавния глава Румен Радев. За решението на българския премиер президентът Иванов научи при пристигането си в България. От пресцентъра на Министерския съвет аргументираха отказа с това, че правителството не желае да се намесва във вътрешните работи на съседната държава и не вижда смисъл да бъде използвано във вътрешнополитическите дебати в Скопие.” – из информация на Darik news, публикувана вчера.

Македонският президент Гeорге Иванов

Коментар по темата на Петко Симеонов:

Георге Иванов беше ли обещал да дойде на парада на 6 май? Беше обещал. Дойде ли? Не.

Георге Иванов беше ли обещал да присъства на поклонението на българските военни гробища край Струмица? Беше обещал. Изпълни ли си обещанието? Не.

Със своята дейност като президент подкрепял ли е антибългарските сили в Македония, против интересите на самата Македония, все като послушник на още по-северна държава?

Май че да.

С последните си действия и слова в Македония, Иванов противопоставя ли се на споразумението Заев-Ципрас за новото име на БЮРМ? Противопоставя се.

Българският интерес е категоричен – по-скоро Македония в НАТО и в ЕС…

Дипломатичен ли е отказът на нашия премиер и на министъра на външните работи да се срещнат с Георги Иванов?

Не е. Този отказ е скандално неприемлив в сферата на международните отношения.

Ако приемем, че Борисов няма да премисли и все пак такава среща се проведе, вариантите са два:

1. Борисов допуска голяма грешка като отказва да се срещне с Иванов. Последствията от грешката тепърва ще консумираме.

2. Той прави премислен и съгласуван ход (все пак за посещението се знае от февруари). С този ход изхвърля от международната политическа игра най-високопоставения представител на антиевропейските и антинатовски сили в Македония, и по този начин отписва всички тях. “Разговор с Вас вече няма! Няма за какво да преговаряме. Вие не сте в играта.” Това следва от неговия отказ и не само Георге Иванов го разбира…

Кой от двата варианта е верен, ще разберем в следващите дни, седмици, месеци.

Ако такава среща все пак стане, тогава ще го мислим пак.

—————————-

Коментар и на македонския журналист Виктор Канзуров пред БНР:

Силно се надявам, че за този отказ е повлияла и гаврата, която македонският президент Георге Иванов направи преди повече от един месец, когато посрещна на една ливада близо до струмишкото Ново Село българския президент Румен Радев и отказа да участва на помена за загиналите български войници, от които немалка част са били от Македония във военния Мемориал, който е до Ново село, Струмица, в чест на загинали български войници в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни… Това беше един срамен, недостоен жест на Иванов, а до известна степен и на българския президент Радев, който и не реагира на тази гавра.

Македонският президент Иванов е “личен роб”, казвам го най-категорично, на Сашо Миялков и на Никола Груевски, значи на бившия шеф на тайната македонска полиция, и на неговия първи братовчед, който беше повече от десет години министър-председател.

Този човек провежда откровена антибългарска и шовинистична политика.

Проблемът на Македония е историческият разказ. Всички спорове са продукт на това погрешно разбиране за историята, което е продукт на времето на югокомузима. И по този ключов въпрос правителството на Зоран Заев не само, че не води проевропейска политика, ами води и антибългарска политика.

В Комисията (Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси, създадена по регламента на Договора за добросъседство – б.р.) от македонска страна са предложени  трима откровени антибългари, от които двама са отявлени антибългарски шовинисти. Значи, имате в Комисията един така наречен историк Александър Литовски, който, като доказателство за съществуващ македонизъм от XIX век, дава някакви цитати от романа “Илинден” на Димитър Талев – нещо, което е казала литературната личност Гоце Делчев – което е в смисъл да се създава някакъв политически македонизъм, но внимайте, политически македонизъм, не етнически. Докато на същата страница, в същата книга, категорично и литературната личност Гоце Делчев заявява, че е българин по народност. Значи, имате историк в комисията, който не знае, че този цитат е от белетристично дело, от книга, а не нещо, казано от истинската личност Гоце Делчев.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.