Home » Авторски страници

Босия – ден 13

2018.06.25 2 коментари
Spread the love

Днес е тринайстият ден от гладната стачка на Николай Колев – Босия. Вчера говорих по телефона с него и му казах, че много бих искала времето да не е за мъченици, а той ми каза, че е такова време.

Босия, който вчера е говорил по телефона и с транспортния министър Московски, който му се е обадил, е написал днес в блога си следното:

„Някой би казал, че днес е фатален дин. Възможно е, но не и за мен. Духът ми е несломим. През нощта ми беше хладничко, но се дозавих с едно одеялце и нощта мина нормално. Това е от ниската кръвна захар.
Днес ще направя един тур от НДК до президентството с плакатите. Докато се довлека, ще наближи 11 часа, а точно тогава имам дело в Административен съд – София.
Днес кръвното ми налягане е 137/74. Пулс – 90. Тежа 73,9 кг.
Пия много течности – около 3 литра – и това явно държи кръвното ми налягане по-високо, отколкото при нормални обстоятелства.
Очаквам да ми се обади Московски, според уговорката. Ще поставя две условие, за да се проведе тази среща. Първото условие с мен да бъдат „неизвестните“ за него Кънчо Димитров и Иво Кръстев, а второто е срещата да се запише и протоколира. На мен ми е съвършено ясен механизмът, довел до неговото обаждане вчера по телефона. Ако някой е чел книгата „Шести отдел“ на Митьо Гестапото, ще се сети веднага.
Засега – толкова. Останалото ще напиша по-късно през деня след срещата, ако се осъществи такава.“

На 23 юни, на единайстия ден от гладната стачка на Николай Колев – Босия, при него му в дома е отишъл депутатът Андон Дончев, който е член на парламентарната Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения. Радвам се, че се намери един български депутат, който в почивен ден, преди да замине в командировка в началото на тази седмица, се реши да отиде с личната си кола в дома на Босия. И да говори там с него, и със споменатите по-горе в текста на Босия честни държавни чиновници Кънчо Димитров и Иво Кръстев, уволнявани и тормозени заради това, че са се опитвали да се противопоставят да корупцията и на схемата за продажба на шофьорски книжки, която не е от вчера и която има пряко отношение към многото жертви на „войната по пътищата“ в България. Дали обаче Транспортната комисия ще направи нещо реално по въпроса, не е ясно.

Николай Колев – Босия е сложил много висока летва и на тая летва виси на все по-тънка нишка собственият му живот. Един човешки живот много трудно може да обърне всички сложни взаимовръзки от корупционни обвързаности и зависимости в България, всичка властови нагласи и отношения, които отдавна са се отдалечили от тая служба на народа и на обществото, в името на която всеки министър, депутат, чиновник, съдия и пр. е облечен във власт.

Но така или иначе, този радикален жест на Босия поставя на кантар и на изпитание начина, по който всеки един човек, и особено начина, по който всеки един овластен реагира или не реагира, принуден или провокиран от този жест.

Кольо е човек като че от друго време и от друга мая. Той никога не се е примирявал с това, с което мнозина са се примирявали и се примиряват, и по времето на комунистическия режим, когато лежи по затворите, и по времето на прехода в страната, когато държавата се превръща в разграден двор за крадене и грабене. Босия не осребри по никакъв начин своето дисидентско минало с никакъв пост или облага, или кариера, както направиха мнозина, които се опитваха да се изкарват големи дисиденти и борци за правда и демокрация. Той не се интересува от това, че ние в България вече в нищо не вярваме и във всичко виждаме двойно дъно. Но не знам дали, дори ако накрая си отиде по начина, по който е тръгнал към небето, към оня свят, дали бихме могли да се стреснем достатъчно и да повярваме, да си спомним, че битката между доброто и злото винаги се води и в самите нас. И да дойде време, в което да няма нужда от такива мъченици и дисиденти, които да ни бодат очите с това, което са.

Честно казано, аз съм човек, който предпочита живите герои пред загиналите, ако те са му съвременници. Човек, който се стреми да съхранява живота и не може някак си да се примири с това, че нечий живот, особено на човек, когото си познавал лично, може да си отиде ей така. Но дори само ако част от бъдещите невинни жертви на войната по пътищата в България могат да бъдат избегнати заради саможертвата на Босия, тя ще си е струвала. А за да спре и една друга война, онази, общата война, в която държавата бе превзета от управници и чиновници, които не виждат как и защо умират например лишените от достъп до здравната система бедни и безработни хора; или как невинни могат да отидат в затвора, а виновните се измъкват сухи от водата; или как все повече от нашите познати, приятели, роднини и колеги ги няма вече сред нас, понеже са избягали от тази война в някоя друга, по-уредена и нормална държава и пр., трябват много повече хора, трябват и поне част от тези, избягали в чужбина; трябва критична маса, която да обърне посоката, в която върви България.

Искате ли Босия да си иде от тази България, която все още има нужда от мъченици? Искате ли после да пишем панагерици за него или да му правим паметници? Аз лично не искам това. Още повече, че ние, българите, много обичаме да пишем хубави неща за някого чак след като той си отиде. Но не можах да го спра и не мисля, че някой може.

 

Мариана Христова

2 Comments »

  • Nik said:

    September 6, 2015 •

    ….Момчета, казвам ви го просто,
    по Дядо Вазовски дори,
    че днес , на вашта сила Господ,
    Отечеството повери.

    Днес не е време за куршуми
    и нека всеки в този час
    си вземе само тези думи-
    “ България – това съм аз!“

    И тя ще стане черква бяла
    под златна ангелска дъга,
    ще бъде роза разцъфтяла
    в самата Божия ръка,

    щом стихне днешното безчинство
    и – подир вашия оброк,
    възкръсне святото единство:
    Човек, Отечество и Бог,

    щом всеки със душа съгласна
    и пълна с любородна страст,
    си каже простичко и ясно:
    “ България – това съм аз!“
    Ивайло Балабанов

  • B said:

    Много силно Мариенче.
    Аз вчера се зачетох във физиологията на гладуването. Ето какво прочетох.
    Има три фази на гладуване – ранна, напреднала и късна.
    В ранната фазасе изчерпват глукозните резерви и организма превключва на гориво от мазнини и протеини в съотношение 2 към едно. В тази фаза мозъка, червените кръвни клетки и костният мозък все още използват глюкоза за храна. За да се прави глюкоза на организма са му необходими протеини в метаболитните цикли. Протеина обаче е много важна част от тялото. Да ползваш протеини за глюкоза е все едно да озгаряш стените на дървената си къща за да се топлиш. Затова настъпшва напредналата фаза в която използването на протеин пада до минимум. Тази фаза настъпва след десетият ден и босият е вече в нея. Познава се по това, че кръвната захар пада ниско, тъй като вече няма тъкани, които да ползуват захар за енергия. Всичко, включително и мозъка минава на кетони и ползва преди,мно мазнините, като основно гориво. Ниската кръвна захар, за която Босият писа преди два дена е знак, че той е в напреднала фаза. Друг знак за напредналата фаза е намаляването на загубите на телесно тегло. Протеините се съхраняват и отслабването се забавя. Пиша го подробно за да е ясно на хората, че телесното тегло, което Босият съобщава редовно в блога си всъщност по0казва, че той наистина гладува. Ако забелязвате скоростта на намаляване на теглото му е паднала. Друг признак е възстановяване на ниското кръвно – забележете цифрите във блога на Босия. Ако в началото кръвното беше по-ниско, сега то е с малко по-високи стойности. Отделянето на течности се намалява, като приспособителен механизъм.
    В късната фаза – след третата седмица настъпват необратими промени в органите – организма е изчерпал резерва на протеини и посяга към антитела, хормони, кости, сърдечен мускул и скелетни мускули. Калия е в ниски нива от порядъка на 3.0 мяе/л и всичко това създава голяма опасност от сърдечни усложнения – тежки аритмии. Стомаха и черава спират да се движат нормално, човек получава запек, болки в стомаха. При неумело захранване може да се стигне до преплитане на червата.
    Излизането от гладуване е също сложен процес и ако не се прави правилно крие рискове за пациента.
    Пиша ги тези неща, защото бих искал до Босия да има поне един лекар, който има опит с гладуването и лечението на усложненията от него. Моля, четящите тук да ми съобщят, ако познават кадърен ендокринолог с който мога да попговоря и който евентуално ще вземе състоянието на Босия при сърце. В един момент ако гладуването продължи Кольо ще трябва да е в болница на лечение. Нека се опитаме да му осугурим максимално професионални и адекватни грижи, ако се стигне до там.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.