Home » Авторски страници, българи зад граница

Едвин Сугарев: Позорно е да се лъже пред паметника на Левски

2018.02.23 3 коментара

Кметът на Босилеград Владимир Захариев пред паметника на Левски

На 19 февруари, по време на организирано от Община Босилеград поклонение пред паметника на Васил Левски, кметът Владимир Захариев, който е и председател на Националния съвет на българското национално малцинство, произнесе реч, която за съжаление имаше малко общо с Апостола на българската свобода, но съдържаше обвинения и откровени неистини, пряко засягащи неговите съграждани. От неговите думи излиза, че за всички злини в управлявания от него град е виновна „шепа малка народ“, на която добрите инициативи на общината пречели и която експлоатирала „мъката на нашия народ и цялото национално малцинство“.

Във връзка с това г-н Захариев подчертава, че от 2008 г. лично общината била направила договор с Военномедицинска академия в София за лечение на гражданите от Босилеград, но сега това лечение било спряно. Това изобщо не е вярно. ВМА не само, че не е прекратила, но е и разширила този жест към българите от Западните покрайнини, който между впрочем не се дължи на никакъв „договор с общината“, а на волята на държавата да помогне, с каквото може, на българите в Сърбия. Представителите на българското национално малцинство имат пълната възможност да се лекуват и днес във ВМА – не само тези от Босилеград, но и техните съграждани от Цариброд, Звонци и другаде. Всеки, който има нужда от лечение, може да се обърне към г-н Николай Колев, дипломат от Генералното консулство в Ниш, който посещава Босилеград всеки четвъртък, а ако случаят е спешен – към г-н Иван Николов, председател на КИЦ “Босилеград”. Правят се списъци, които се утвърждават от Генералното консулство, след което желаещите биват приемани във ВМА за прегледи или лечение. Тази практика е въведена от лятото миналата година и продължава без прекъсване. Ако нещо е прекратено, то е нездравата роля на общината като посредник, при която заслугата за това лечение се третира като принадлежаща лично на г-н Захариев и се използва в неговите предизборни кампании.

Друга неистина е свързана с твърдението, че визираната от кмета „шепа народ“ добива „всички пари от проекти в България“ и благодарение на нея българските помощи не достигат до гражданите на Босилеград. В случая вероятно се имат предвид КИЦ „Босилеград“ и сдружение ГЛАС, които работят по проекти, финансирани по програмата „Помощ за развитие“. Първо, тези проекти се контролират от Генералното консулство в Ниш и средствата по тях се отчитат до последната стотинка. Второ – и други институции в Босилеград са работили по подобни проекти, включително принадлежащи към общинските структури – например гимназията и културния дом. Трето – какво по-точно не достига до гражданите на Босилеград? Младежкият електронен портал „Глас пресс“? Олимпийската ваканция, която среща децата от Босилеград с българските деца? Международния Великденски фестивал? Това ли са проектите, от които „шепата народ“ взема парите, за да си ги сложи в джоба си?

Кой обезлюдява Босилеград – се пита г-н Захариев и си отговаря – „тази политика неумна на шепата народ“. Наистина ли? Нека се запитаме тогава кой забатачи всички общински проекти и ги остави недовършени. Кой е отговорен за изоставената спортна зала, за зарязания проект „Рада вода“, за недовършения воден басейн, за само започнатите детски ясли, за млечната пиаца, ветринарната станция, старческия дом? Кой е отговорен за пустеещите предприятия и за прогонването на българските инвеститори? Кой държи безработните под контрол чрез мизерни заплати и краткосрочни договори, но не прави нищо за създаването на нови работни места? Кой продаде „Аутотранспорт – Босилеград“ и защо това преуспяващо предприятие днес е купчина развалини? Кой разиграваше цирковете с бензиностанцията, които струват вече милиони динара глоби, наложени от съда и платени от Общината – следователно от гражданите?

Г-н Захариев си задава въпроса кому пречи мемориалната чешмичка, стърчаща до паметника на Апостола. Чешмиката е издигната, за да отбележи датата 8 септември 1944 г., на която в Босилеград не се е случило нищо. На нея – със съдействието и участието на Общината, се поднасят венци с претенцията, че на тази дата е приключена „българската фашистка окупация“. Не е зле все пак да си спомним, че не може да има окупация на земи, които са били част от българската държава. И, че благодарение на тази „окупация“ в Босилеград има гимназия със 76-годишна история.

Най-сетне г-н Захариев поставя въпроса и за паметната плоча, създадена, за да бъде отбелязана паметта на невинните жертви при опожаряването на града и околните села на 15 май 1917 г. от четата на поручик Коста Печанац – един мародерски акт, осъществен по времето, по което Босилеград е бил на българска територия. Според него това било вредно и неуместно – защото отбелязването на тази дата карало „сърбите да изглеждат злочинци“. Нещо повече – без изобщо да бъде трайно поставена, тази паметна плоча беше „арестувана“ от полицията и откарана във Владичин хан, където се намира и до ден-днешен – по изричното искане на кмета Владимир Захариев, за което има вече категорични писмени доказателства. Странна позиция за кмета на един град, опожарен преди сто години. Значи след като тези събития са неудобни, трябва да бъдат скрити и забравени? И това – забележете – е позицията на председателя на НС на българското национално малцинство…

Поради споменатите тук, а и още много други причини, България сне доверието си от г-н Захариев като застъпник на интересите на българите в Р Сърбия. Неговата реч от 19 февруари повече от ясно показва, че това доверие не може да бъде възстановено. Защото едва ли има нещо по-позорно от това да лъжеш своите съграждани и сънародници, застанал пред паметника на Васил Левски.

 

Едвин Сугарев,

Генерален консул на Р. България в Ниш

3 коментара »

  • Петър Анастасов said:

    Г-н Сугарев, така е, но за съжаление и вие с убавото Наде, ни излъгахте с тая демокрация! Хората Ви вярваха, викаха и гласуваха за вас, пък ей на, нищо не направихте, освен да търкате угодили живота си – “дипломатически” столове! Ако бяхте дипломати всичките от СДС, Екогласност и прочие там каквито бяхте, днес България нямаше да е анадолска провинция едва ли не, по-бедна от страни от третия свят! Достойните хора, когато не успеят в нещо, продължават напред да се борят отново и отново, а не стават изтривалки на мутри и олигарси – техни представители в чужбина, защото мой представител не сте! Въпросният Захариев, най-вероятно и той като вас си изкривява дупето на по стола на който седи или ли кани да седне! Вие като сте “генерален” там, що не решихте проблема преди да е назрял… или изведнъж кмета се смени козината!? Айде със здраве, пък може и до Чикаго да ви пратят да видите свят и вие, малко ли викахте по площадите за него!

  • Петър Анастасов said:

    За забравилите:

    11.02.2013 17:05 – Маската на Едвин Сугарев падна.

    http://teodordetchev.blog.bg/drugi/2013/02/11/maskata-na-edvin-sugarev-padna.1052220

  • Mariana said:

    И Едвин Сугарев има за какво да бъде критикуван, Петре, но той е първият български дипломат в Р. Сърбия, който си позволи да се възпротиви на глас и публично във връзка с едни дългогодишни безобразия, които се случват с българското малцинство там, както и с многото гафове, които направи кметът на Босилеград Владимир Захариев. Като български консул в Ниш, Р. Сърбия, Едвин Сугарев наистина работи не само за интересите на страната си, но и за интересите на българското малцинство в тази страна. Това не е зле да се знае и да се уважава, защото далеч не всички български дипломати по света изпълняват задълженията си по този начин.

    Не знам доколко си запознат, впрочем, с това как т.нар. Западни покрайнини за били дадени на Кралството на сърби, хървати и словенци след Първата световна война, какви жестокости е имало там, каква дълга и упорита асимилация, и колко трудно се оказва и днес да се преодолее това минало и да не бъде и настоящето в ръцете на хора като този кмет, който вече е четвърти мандат и който според местни хора продължава да се подпомага от тайните служби на нашата западна съседка. Благодарение на този кмет и председател на Националния съвет на българското малцинство в Сърбия бе изгонен единственият български инвеститор в Босилеград, благодарение на него бе “арестувана” и паметна плоча с имената на невинни мъже, жени и деца от Босилеград и околните села, убити по време на Първата световна война от сръбска паравоенна чета.

    Така че когато все пак един български официален дипломатически представител наистина работи за интересите на страната си и за интересите на българското малцинство в Сърбия, както е в случая, той напълно си е заслужил заплатата. Бъди сигурен в това. И може би точно такъв като Сугарев трябваше да има в страна като Сърбия, където все още по отношение на отнетите преди век от България чисто български земи, села, градчета, църкви, манастири и пр., горчивото наследство на миналото не е преодоляно.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.