Home » Авторски страници, българи зад граница

Кметът на София на гости в БУ “Иван Станчов” в Лондон

2017.10.23 Няма коментари

На 18.10.2017 г. в българското училище „Иван Станчов” към Посолството на България в Лондон пристигна делегация, водена от кмета на  София, г-жа Йорданка Фандъкова. Като министър на образованието тя бе първият правителствен човек, който посрещна с отворени обятия идеята да приобщи българските училища в чужбина към образователната система на България. И затова винаги ще е желан гост във всяко българско училища в чужбина.

В този ден имахме часове с 5-ти и 6-ти клас. Гостите ни влязоха усмихнати и започна часът ни по приятелство. Г-жа Фандъкова се заинтересува какво учим в момента с 5-ти клас. Алекс Йорданов я информира, че сме на легендите за сътворението на света.

Малко преди посещението на делегацията, когато говорихме за народната легенда, в която участва и Дяволът, попитах децата да кажат няколко примера, които свързват с израза „дяволска работа”. Най-упорито протягаше ръка Рая и когато я вдигнах, отговорът й бе: „Доналд Тръпм!”. Такива са ни децата и в съвременния свят понякога оценките им са доста „възрастни”.

Г-жа Фандъкова похвали Алекс за краснописа му. Сподели, че е запозната с материала за 5-ти клас, защото и вкъщи си има един петокласник Алекс. Позаинтересува се какво учат в момента 6-ти клас (учителят си е учител, каквото и да се случва с биографията му – важеше и за нашата усмихната гостенка).

Винаги ще сме признателни, защото г-жа Фандъкова първа подаде ръка на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ) и това ни помогна да се утвърдим. За радост след нея и други продължиха делото й. Като министър Сергей Игнатов, който въведе Постановление 334 на Министерския съвет. С това постановление училищата зад граница станаха част от образователната система на България. Сегашният ни министър, г-н Красимир Вълчев, също е голям наш съмишленик. Г-жа Фандъкова спомена, че именно тя го е поканила за главен секретар в МОН и това е друго поредно добро.

Исках да споделя важни неща с гостите ни. Първо ги запознах с малка част от 30-годишната история на училището и гордостта ни , че носим името на жив възрожденец – г-н Иван Станчов, нашия съхранител. Изтъкнах факта, че 20 години сме били единственото училище в Обединеното кралство. Днес училищата в Лондон са 15, а в цяла Великобритания – 38 и непрекъснато се създават нови. Преподавателят ни по история, д-р Валентина Александрова, в момента пише обзорна статия на английски за българските училища във Великобритания. Тя допълни, че с филиалите си всъщност имаме 55 български училища. За разлика от румънците, които имат само 9. По последни статистически данни, румънците и българите във Великобритания наброяват общо 413 000. 4/5 са румънци, т.е. 330 400, а останалите 82 600 са българи. Добре е това да се знае, защото и тази статистика показва, че образованието за българина е първостепенно.

Като говорител на нашата асоциация отправих апел да се подкрепи по всички възможни начини Петицията на АБУЧ в Европарламента за издигане статута на българския език и на другите така наречени „малки езици” в рамките на ЕС, за да могат и нашите ученици да ползват привилегиите, които имат децата, за които майчини езици са английски, френски, немски, испански и др. Казано по-достъпно – да има възможност да се държи българска матура в страните членки на ЕС. Или да се признава изпит и издаден след него сертификат за владеене на съответно ниво на българския език. Това ще дава предимство за приемане в колежи, университети и при наемане на работа. Подобно предимство за българския език нашите колеги вече извоюваха в много щати на САЩ. Трябва да бъде възможно в Европейския съюз, за да са равнопоставени официалните езици на страните членки и да няма дискриминация за мигрантите.

Изтъкнах факта, че сме подели национална кампания за подкрепа на тази петиция и най-верни поддръжници са ни президентът Радев и неговата съпруга, г-жа Радева, вицепрезидент Йотова и целия й кабинет, българските евродепутати, много народни представители в Парламента, МОН, МВнР, ДАБЧ и др. Само преди седмица получихме подкрепата на националния ни омбудсман – г-жа Мая Манолова, която също посети нашето училище.

Г-жа Фандъкова сподели, че за нея винаги е било пределно ясно колко важна е ролята на учителите в чужбина, на родителите, които искат децата им на всяка цена да са българи, където и да се намират по света. И докато записваше своите добри пожелания в почетната книга на училището, разказах за постиженията на АБУЧ, за форумите и конференциите ни по света и у нас, за добрите ни взаимоотношения с Българската патриаршия и най-вече със Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний, с чиято помощ в три поредни години професионалните ни семинари се провеждат в Троянския, Бачковския и Рилския манастири. През април тази година посетихме, водени от митрополит Антоний, светите земи на Божи гроб, гостувахме с него и в българското училище „Патриарх Кирил” в Тел Авив. А преди 3 години делегация от 300 души ученици, родители, учители и ръководители на различни български училища по света побългариха Рим на 24 май. Поклониха се на гроба на св. Кирил и подариха на папата от името на АБУЧ икона на св. Паисий Хилендарски, създадена от члена на УС на АБУЧ, д-р Адриана Любенова. Оригинално копие на тази икона се намира и в нашата класна стая.

Разказах за един отдавнашен проект за реадаптация на завръщащите се от чужбина българчета на училищна възраст, които трябва да бъдат улеснени при включването им в българската образователна система. Нещо, което в чуждите страни е практика. Това е проект на г-жа Боянка Иванова (директор на БУ ”Джон Атанасов” в Чикаго) и на АБУЧ.

Поискахме съдействие да ни бъде предоставено и помещение в София, където нашата Асоциация на българските училища в чужбина да получи свое (макар и малко) седалище. И ни бе обещано.

Получихме чудесни подаръци от г-жа Фандъкова – книги за български царе и ханове, както и книжки за най-малките ни възпитаници. За благодарност изпяхме химна на училището ни, написан по текст на преподавателя в гимназиалния ни курс, г-жа Здравка Момчева. Споменахме заслугите на г-жа Момчева за издаването на две помагала за преподавателите в чужбина по български език в 9-ти клас. Похвалихме се с почетните медали на училището и с факта, че учителите ни са носители на почетната грамота на МОН „Неофит Рилски”. Г-жа Фандъкова сподели, че и тя е носител на тази грамота. Подадохме си ръце – учители, приносители!

Не знам доколко тази информация успява да разкрие факта, че срещата беше много мила и оптимистична. Защото бе среща на хора, които мислят и говорят еднакво. И когато виждаш, че си разбран, че усилията ти , колкото и да са трудоемки, получават подкрепа – малко неща ще останат несвършени.

А това е най-важното. Доверие, труд, безотказност. Който иска – може.

Дейността на Асоциацията на българските училища в чужбина доказа, че каквото решим – правим! Заедно ние, колегите, но и с помощта на Държавата. Няма по-добър урок срещу неверието, че това е възможно. Възможно е. Иска се кауза. А нашата е най-значимата: Българското да живее. Но трябва Мъдрост и Доброта.

В този ден, в нашия клас, в нашето училище те бяха сред нас.

 

Снежина Мечева,

директор на БУ ”Иван Станчов” към Посолството в Лондон
говорител на АБУЧ

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.