Софийският апелативен съд постанови освобождаване на Ивайло Зартов

С Определение № 480 от 12 октомври 2017 г. Софийският апелативен съд постанови условно предсрочно осбождаване на Ивайло Илиев Зартов – лишения от свобода български гражданин, за чийто случай нашето издание е писало неведнъж. На свое закрито заседание тричленен състав на САС: Снежана Душкова – председател, Надежда Трифонова и Карамфила Тодорова – членове, взе следното решение:

„ОТМЕНЯ определение № 4127 от 20.09.2017 г. на СГС, НО, 30 – ти състав постановено по нчд № 3929/2017, с което е оставена без уважение молба на осъдения И. И. З. за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието наложено по нохд № 1140/2011 на Окръжен съд Бургас и вместо него:
ПОСТАНОВЯВА УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО ОСВОБОЖДАВАНЕ на И. И. З., ЕГН [ЕГН], от изтърпяване на останалата част от наказанието девет години лишаване от свобода, наложено с присъда № 508 от 09.12.2011 г., по нохд № 1140/2011 на Окръжен съд Бургас, с остатък от наказанието към 20.09.2017 г. – 1 година, 4 месеца и 7 дни.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 70 ал. 6 пр.1 НК изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието към дата 20.09.2017 г. – 1 година, 4 месеца и 7 дни.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 70 ал. 6 пр. 2 НК по време на изпитателния срок ПРОБАЦИОННА МЯРКА по чл. 42 а ал. 2 т. 2 НК – „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.“

Мотивите за решението на тричленния състав на САС да пусне Зартов на свобода и целият текст на Определението могат да се прочетат по-долу. То е качено в сайта на САС. 

Ивайло Зартов, за съжаление, все още се намира в затвора, защото се чакало пристигането на неговото дело от съдебната в затворническата администрация. Въпреки че, доколкото имаме информация, последната е била уведомена с факс още същият ден, 12 октомври, за решението на Софийския апелативен съд, и след два работни дни в края на миналата седмица и два почивни – днес, понеделник, 16 октомври, към 11 ч. българско време, когато пускаме тази публикация, Зартов още не е освободен. Надяваме се, че това ще стане в най-скоро време.

Определение

№ 480
гр. София, 12.10.2017 г.

Определение по внчд № 1228/17 на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 1 – ви състав

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.С., ………………..2017 г.

Софийски апелативен съд, НО, I състав, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Снежана Душкова
Членове: Надежда Т.
Карамфила Т.
при участието на секретаря ……….. и прокурора ………, разгледа докладваното от съдия К. Т. в.н.ч. дело № 1228/17 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 440 ал. 2 НПК вр. глава 22- ра НПК.
Образувано е по жалба от осъдения на лишаване от свобода И. И. З., срещу определение № 4127 от 20.09.2017 г. на СГС,НО, 30 – ти състав постановено по нчд № 3929/2017, с което е оставена без уважение молбата му за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието наложено по нохд № 1140/2011 на Окръжен съд Бургас.
В жалбата се обосновава наличие на всички законови предпоставки за постановяване на предсрочно условно освобождаване като: фактическа изтърпяна част от наказанието, това, че се касае за първо осъждане, за наличие на награди, упражняване на труд, уважение към реда и закона, положително становище както на администрацията на затвора, така и на прокурора. Възразява се срещу аргумента на съда да отхвърли молбата поради непризнание на вина. Позовава се на особености на съдебното производство по постановената присъда като несправедливо. Позовава се на съдържанието на доклади за изследване на личността му. Аргументира липса на риск за обществото. Оспорва се обосноваността на определението като неотговарящо на доказателствата по делото. Моли да се отмени определението и вместо това да се постанови условно предсрочно освобождаване.
Софийски апелативен съд, като прецени доводите на жалбата и доказателствата по делото, и след служебна преценка на правилността на атакуваното определение, прие следното:
Жалбата е в срок и допустима за разглеждане. По същество е основателна.
Настоящата инстанция след собствен анализ на доказателствата по делото достигна до различни от изводите на първата по приложението на закона.
Установено е по делото, че осъденият И. З. изтърпява наказание девет години лишаване от свобода по нохд № 1140/2011 на ОС Бургас, за престъпление по чл. 203 НК и чл. 219 НК, наложено с присъда № 508 от 09.12.2011 г. в сила от 20.03.2013 г.
С тази присъда към наказанието „лишаване от свобода“ е присъединено на основание чл. 23 ал. 2 НК и наказание „лишаване от права“ по чл. 37 ал. 1 т. 7 НК – от право да упражнява ръководна работа или работа свързана с пазене и управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация друго юридическо лице при едноличен търговец за срок от три години, което наказание да се изтърпи след изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
Наказанието лишаване от свобода е приведено в изпълнение в Затвора С. на 02.04.2013 г. със зачетено предварително задържане от 1 година, 7 месеца и 19 дни. Към 20.09.2017 г. осъденият е изтърпял: фактически – 6 години 1 месец и 4 дни, от работа – 1 година 6 месеца и 16 дни, с остатък – 1 година, 4 месеца и 7 дни.
Следователно, съгласно чл. 70 ал. 1 т. 1 НК, осъденият е изтърпял фактически повече от половината от наказанието си – повече от 4 години и 6 месеца.
За времето на изтърпяване на наказанието събраните за осъдения характеристичните данни са много добри, той се включва с различни мероприятия, дадена му е висока оценка за изпълнение на трудови задължения. Не нарушава правилата в затвора. Награждаван е многократно. Бележи снижаване на оценката на риска от рецидив, която към момента е в ниски стойности – 27 т.
Осъденият не изразява нагласи в подкрепа на криминално поведение. Вярно е, че има убеждение, че е невиновен, но декларира готовност за безпроблемно изтърпяване на наказанието – спад от 14 до 12 т. Има способност да решава проблемите си по законосъобразен начин. Има положителна промяна в мисленето и поведението. Има личностова готовност да бъде част от обществото и да следва неговите ценности. Преосмислил е човешките ценности и приоритети и е утвърдил в поведението си модели адекватни на обществените очаквания. Рискът от сериозни вреди за обществото е нисък предвид липсата на криминална утвърденост. С много добри ресурси за ресоциализация и с благоприятна прогноза за развитие на личността.
Тъй като осъденият е настанен в ЗО „К.“ от 23.03.2015 г., и за този относително дълъг период администрацията на затвора има необходимото наблюдение върху него, с доверие може да се приеме нейната оценка, че са налице достатъчно доказателства за поправяне, добро поведение и честно отношение на осъдения към труда. Планът на присъдата е изпълнен с активното съдействие на лишения от свобода. Налице е личностна готовност за вписване в обществото по положителен начин.
Становището на администрацията на затвора за приложението на чл. 70 НК, последователно изразено в различните за осъдения доклади по делото и съпроводително писмо, е положително.
Съгласно приложения план на присъда от 07.06.2016 г., лишеният от свобода е мотивиран да не извършва правонарушения и декларира поемане на отговорност за поведението си.
Същевременно съгласно доклад на ИСДВР при Затвора [населено място], ресоциализацията на осъдения е необходимо да бъде съпътствана от установяване на пробационни мерки при условията на предсрочно условно освобождаване. Предлага се на основание чл. 42а ал 2 т. 2 НК такава мярка да бъде „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6 месеца от неизтърпяната част от присъдата.
При така установеното, критично следва да се подходи към определението на първия съд по отхвърляне на молбата на осъдения за приложение на чл. 70 НК.
За да постанови определението си, СГС е използвал като аргумент, независимо от положителното становище на затворническата администрация, незачитането от осъдения на авторитета на държавни правоприлагащи и правораздавателни институции, липсата на осъзната вина, използвани от него неприемливи квалификации по адрес на магистрати в декларация от 2013 г. и в питане до министъра на правосъдието през 2016. Съдът не е приел и оценката на администрацията на затвора за занижен риск от рецидив. Позовал се е на дълъг остатък от наказанието – 1 година и 4 месеца.
Настоящата инстанция не се съгласява с така изложените доводи като основание да се отхвърли молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване.
Изразената както по време на наказателния процес, така и след него, позиция на осъдения по въпроса на вината, като я отрича, е негово право на собствено отношение и собствена оценка на предявеното обвинение и постановените съдебни актове. С тях той може и да не е съгласен. Тази позиция обаче не следва да се приравнява на липса на постигане на целите на наказанието и поправяне на осъдения, който независимо от мнението си за постановената срещу него присъда като несправедлива, приема санкцията, изпълнява я стриктно и добросъвестно, и е дал доказателства за многоаспектното си личностово коригиране по смисъла на чл. 439а НПК. Това разграничение – между отхвърляне на присъдата и приемане въпреки това на наказанието, е проведено стриктно и от страна на затворническата администрация в приложените по делото личностови доклади.
На следващо място, не се споделя изводът на първия съд, че изразено негативно мнение от осъдения по адрес на различни държавни институции е незачитане на закона и издава липса на поправяне, тъй като, на първо място – този въпрос няма пряка връзка с въпроса за постигане на целите на наказанието и на второ – не може да се приравни на незачитане на реда и закона, доколкото може да съдържа критика към тези органи именно по тяхното спазване, която критика в съвременното общество е свободна и разрешена, естествено в тон ненакърняващ самоцелно честта и достойнството на хората.
Необоснован и противоречащ на оценката на затворническата администрация е и изводът на първия съд, че рискът от рецидив у осъдения не е нисък, без в подкрепа на това да са изложени никакви данни и убедителни мотиви.
Д. за остатъка от наказанието също не може да бъде споделен, тъй като не е сред преценяваните основания на закона. Законът се интересува от това дали осъденият е изтърпял фактически не по – малко от половината от наказанието, както и дали се е поправил. Целите на наказанието могат да се постигнат в момент далеч преди формалния му край.
При така изложеното, настоящата инстанция намира, че са налице основанията на закона за постановяване на условно предсрочно освобождаване на осъдения, тъй като той е изтърпял не по – малко от половината от наказанието си и е дал доказателства за своето поправяне.
Споделя се преценката на затворническата администрация за необходимостта от изпълняване на пробационна мярка по време на изпитателния срок – тази по чл. 42а ал 2 т. 2 НК – „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6 месеца от неизтърпяната част от присъдата. като подпомагаща процеса на ресоциализация.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 70 НК и чл. 345 ал. 2 вр. чл. 341 ал. 2 НПК, Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 1 – ви състав,

ОПРЕДЕЛИ

ОТМЕНЯ определение № 4127 от 20.09.2017 г. на СГС, НО, 30 – ти състав постановено по нчд № 3929/2017, с което е оставена без уважение молба на осъдения И. И. З. за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието наложено по нохд № 1140/2011 на Окръжен съд Бургас и вместо него:
ПОСТАНОВЯВА УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО ОСВОБОЖДАВАНЕ на И. И. З., ЕГН [ЕГН], от изтърпяване на останалата част от наказанието девет години лишаване от свобода, наложено с присъда № 508 от 09.12.2011 г., по нохд № 1140/2011 на Окръжен съд Бургас, с остатък от наказанието към 20.09.2017 г. – 1 година, 4 месеца и 7 дни.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 70 ал. 6 пр.1 НК изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието към дата 20.09.2017 г. – 1 година, 4 месеца и 7 дни.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 70 ал. 6 пр. 2 НК по време на изпитателния срок ПРОБАЦИОННА МЯРКА по чл. 42 а ал. 2 т. 2 НК – „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател:

Членове: 1.
2.

––––––––––––––––––––-

Изказваме благодарност на съдиите от Софийския апелативен съд Снежана Душкова, Надежда Трифонова и Карамфила Тодорова, които са постановили това определение. И са използвали своите професионални знания и компетентност в името на справедливостта. Защото това тяхно решение вдъхва надежда не само на близките на Ивайло Зартов и на много граждани, които се опитаха да помогнат за неговото осбождаване. Вдъхва надежда и за това, че може би все някой ден българската съдебна система ще започне да превръща справедливостта в свое действително верую. И то не по изключение, а по правило. Ако доживеем такива времена, в които с чиста съвет да се обръщаме към магистратите с „Ваша чест“, то и те самите биха разбрали може би, че тяхната чест струва много.

И колкото да е болно сега българското общество, и колкото да е болна и съдебната ни система, да не говорим за партии, политици и пр. – нормализирането на всички сфери, институции, решения започва именно оттам, от личната съвест и отговорност на всеки един човек и гражданин, според мястото и възможностите, които има.

.