Home » Авторски страници, българи зад граница

Салон за българска култура и духовност представи живота и делото на Петър Дънов

2017.10.04 Няма коментари
Spread the love

„Целият свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов от България”

Алберт Айнщайн

Дори думите на гениалния учен за Учителя Петър Дънов не са достатъчни да дадат и бегла представа за един от най-достойните българи. Не само защото е поставен на второ място след Васил Левски в „Класация на великите българи”, проведена преди няколко години от Българска национална телевизия. А защото Словото, което той в продължение на 42 години разпространява сред хората, е изградено на принципите на Любов, Мъдрост, Правда, Добродетел, Истина.

На 30 септември 2017 г. в библиотеката в Harwood, Салон за българска култура и духовност представи живота и делото на eдна от най-значимите духовни личности в националната ни история. Повечето наши сънародници са чували за Петър Дънов, много от тях са запознати с лекциите му и системата Паневритмия, но тези, които са възприели неговото учение и са го направили начин и смисъл на живот, не са толкова много. Някои от тях живеят в Чикаго и заедно имахме възможността да участваме в едно пътуване към Светлината, Хармонията и Любовта. Защото тези три часа, които се оказаха крайно недостатъчни, се превърнаха именно в такова пътешествие, от което се завърнахме обогатени духовно и със светлина в душите си.

Снежана Галчева

Анелия Димитрова, която още от дете се запознава със словото на Учителя, представи основните постулати на неговото учение. То не може да се затвори в определения и да се ограничи в разговори, защото каквото и да се каже, няма да бъде достатъчно да се представи тази духовна благодат. Когато Анелия излезе да говори, тя не знаеше точно как да започне, но виждайки възторга в очите на хората, вече не можеше да спре. Защото не тя говореше, а всичко онова, което беше научила, изстрадала, премислила и през годините беше станало нейна същност. То струеше от лицето й, от всеки жест, от радостта в очите й и от светлината, която изпълваше пространството в залата, и всички присъстващи черпеха от нея. Какво по-добро представяне от това да се усети тази жива връзка? Какво повече да се направи, за да се почувства на физическо ниво великия смисъл на това, което ни е оставил Учителят?

Анелия Димитрова и Венцислава Дончева

Венцислава Дончева изнесе нтересни факти от живота и делото на Петър Дънов. Тя, заедно с Анелия Димитрова, е един от инициаторите, които с апостолски усилия правят всичко възможно да има група на Бялото братство в Чикаго.

Петър Дънов поставя началото на своите срещи-събори през 1900 г., а от 1926 г. те започват да се провеждат на мистичните Рилски езера и да се изпълнява Паневритмия – специално разработената от Учителя система от гимнастически упражнения, изпълнявани със съпровод на музика.

Хората попитаха Венцислава за неговата смърт и мястото, където е погребан. Около такива хора, дошли със специална мисия при нас, винаги ще има загадки. Но на нас ни е даден неговия Живот, а не смъртта му и да знаем толкова, колкото можем да понесем. Лично Георги Димитров е разпоредил Петър Дънов да бъде погребан в „Изгрева” – мястото в София, където той е събирал ученици и всички, които са търсили духовна подкрепа, съвет и спасение. По това време той е в Москва, а телефонната връзка не е могла да се осъществи. Като по чудо успяват да се свържат, за да попитат за разрешение за погребението и да чуят, че Георги Димитров е съгласен. След това телефонната връзка отново се разпада по технически или други неизвестни причини.

Днес гробът на Учителя се намира в столичен квартал, близо до Руското посолство, обгрижван и винаги покрит с цветя, посещаван от българи и много чуждестранни негови последователи. Може би много хора ще се отнесат скептично към този факт, но това е истина. Защото на столичната улица „Опълченска” 66, Георги Димитров и Петър Дънов са обитавали една и съща квартира. В тази къща Учителят Петър Дънов е спасявал многократно от полицейски арести нелегалния тогава Георги Димитров.

Калина Томова

Писателката и поетеса Калина Томова сподели това, което малко се знае за последните му дни. Комунистите започват да преследват както него, така и учениците му, защото се страхува от тази „религиозна секта”, както ги наричат официалните власти. Бялото братство е забранено, а членовете му са изпращани в лагери. Това, което е достигнало до нас по спомени е, че рано една сутрин идват хора от властта в дома на Учителя, за да го арестуват. Той се появява на вратата, казва, че ги е очаквал и ги моли да му дадат няколко минути, за „да се приготви”. След като чакат доста време, те нахлуват в стаята, където намират Учителя „приготвен”, но не за там, където искат да го отведат, а за небесните селения. Датата е 27 декември 1944 г. Твърди се, че Учителят е имал възможността да програмира отиването си от този свят и е избрал този момент, за да избегне конфликти.

Калина Томова говори и за „Завета на цветните лъчи на светлината”. През 1912 г. Учителят отива в Арбанаси, където прекарва два месеца сам и там изработва тази книжка. Подбира стихове от Библията, прочита ги през лятото на събора в Търново и после ги дава за отпечатване. Калина каза, че е важно да знаем, че тази книжка не бива да попада в случайни ръце.

Участници в срещата

Приятна изненада за всички присъстващи беше специалния подарък за Салон за българска култура и духовност, поднесен от Дик Дерик – книгата на Петър Дънов „Четирите кръга” – изключително ценен екземпляр, точно на 90 години. Издадена е през 1927 г. в София, напечатана с буквите и правописа от този период. Съдържа лекции от общия окултен клас, изнесени от Учителя в София в периода май-юли 1927 г. Дик Дерик, който е трето поколение последовател на това учение, започна с една мисъл на Петър Дънов, която е запомнил от своята баба: „Ако човек разбере величието на своята душа, ще падне на колене и ще се поклони на себе си. Продължи с интересния факт, че Учителят е поставил единствена забрана за това какви хора да не се приемат като ученици в обществото на братството – касапи, кръчмари, ловци. Според Учителя „този, който убива, прави връзка с духа на животното, чийто живот отнема, този, който опива хората, също трябва да си плати” (става дума за кръчмарите).

Дик Дерик сподели, че преди 15 години в Чикаго е бил един от създателита на Клуб на последователите на Беинса Дуно Emissary of Light (Пратеници на Светлината). Мисията му е била да разпространява учението, завещано на българите от Петър Дънов. Каза, че този Клуб е просъществувал само няколко години, което според него е доказателство, че българите в Чикаго тогава все още не са били дорасли за това учение. Сега е щастлив, че видял в тази зала толкова много последователи. Той искрено благодари на всички, че е тук и е успял да се докосне до други светове.

Паневритмия

Рени Христева, на висок езотеричен стил, също говори за Учението на Петър Дънов, познат в цяла Европа, в САЩ и Канада. Нейните познания в областта на духовното и участието й в срещата, допринесоха за незабравимите преживявания.

Паневритмия

Не може да говорим за Петър Дънов, без да включим системата от упражнения Паневритмията. Създадена от Учителя, днес тя се играе в САЩ, Канада, Франция, Италия, Испания, Англия, Холандия и много други страни. Наричат я танц на живота, защото създава възможност за връзка на светлината с фините светове. В нея могат да се включат неограничен брой участници. Играе се в кръг, като танцуващите обикалят в посока, оратна на часовниковата стрелка. Практикува се от 22 март до 22 септември – дните на пролетното и есенното равноденствие, рано сутрин (при изгрев слънце), на открито сред природата. Продължителността й е около час. Музикантите се разполагат в центъра на кръга, като няма задължително изискване за музикалните инструменти, но за предпочитане е цигулката. Сам Учителят е бил много добър цигулар. Целта на танца е да се постигне хармония с природата, Бог и Вселената. Днес в България Паневритмия се играе в София и други големи градове, а в Рила планина – на широкото плато до „Бъбрека” – петото езеро от седемте рилски езера.

Паневритмия

Накрая всички желаещи бяха поканени да се включат в демонстрирането на Паневритмията. Те с радост го направиха, ентусиазирани от всичко, което чуха и видяха. Дарина Проданова беше подготвила непоказвани досега архивни кадри, филми, текстове и факсимилета, които нагледно показваха това духовно богатство. Видяхме снимки и чухме автентични записи на песни, музицирани и изпълнявани от съвременници на Учителя, със стихове, написани специално за тези песни.

Вдясно на снимката – Дарина Проданова

Една жена от публиката, която със затворени очи слушаше цигулката, по музика на Учителя, не се сдържа и каза, че за нея това е по-велико от Моцартово изпълнение.

За духа прегради и забрани няма! На тази среща триумфираха Светлината и Любовта. Докоснати от незримото им въздействие, всички усетихме проявлението им на физическо ниво.

 

Снежана Галчева,

Председател на Салон за българска култура и духовност

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.