Home » Авторски страници, българи зад граница

Българката Дейзи Ланг със световно признание

2017.10.04 Няма коментари
Spread the love

Трикратната носителка на световната титла по бокс бе отличена на церемония в Лос Анджелис

Интервю на Патриция Кирилова с Дейзи Ланг

Трикратната световна шампионка по бокс Дейзи Ланг (Деси Кирова), която повече от 10 години живее в Лос Анджелис, получи почетната награда за 2017 година от Международната федерация по женски боксq за принос в развитието на спорта.

Призът бе връчен на най-успешната европейка в женския бокс по време на церемония в Лос Анджелис.

За голямото призвание, за българите в чужбина и за предстоящия мач на Кубрат Пулев разговаряме по телефона, близо 12 години след първите ни срещи на световния филмов фестивал в Кан.

– Деси, честита награда! Всички българи имаме повод да се гордеем с теб! А и цяла Европа, тъй като ти бе пионер в женския бокс за континента. Какво е усещането да получиш такава награда?

– Това е голямо признание за тежкия труд, за лишенията и рисковетеq през които съм минала. Като се замисля откъде съм тръгнала и през какво съм минала, а и къде съм стигнала – все едно е било вчера. Щастлива съм че съм българка и европейка – чувствам се оценена за всичкия труд, за рисковете, които поех сама. Това е уважение за целия труден път, за да постигна тази моя мечта. Това удовлетворение се оценява от професионалната международна асоциация. Да те оценят в чужда държава, при това съм победила много американки – за мен е голямо уважение и респект. Наред с големите светила Майк Тайсън, Мохамед Али – в професионалния бокс.

– След Германия твоят път те отведе през Океана. От колко години си в Щатите?

– В Щатите живея след като прекъснах с бокса – над 10 години. Повече от 10 години спортувах – а през 1999 г. станах световна шампионка по бокс.

– Коя е най-паметната ти победа?

– Първата ми победа, когато станах за първи път шампион – в Дюселдорф. Мечтата ми стана реалност – бях щастлива, мач, който няма да забравя. Другият е със световната шампионка Лиза Фостър, тя е американка. С този мач повдигнахме нивото на женския бокс. Това е един от най-добрите ми мачове.

– Предстои един важен мач за България и за Кубрат Пулев. Ти дойде в България за един от предишните му мачове. Какво ще го посъветваш днес?

– Разбира се, че пожелавам много успехи на Кубрат, вяра в себе си, сериозна подготовка да направи, да бъде целенасочен и да се концентрира върху шанса, който му се дава. От него зависи как ще се представи – не трябва да обръща внимание на медийните изяви, защото много често, когато те подценяват, тогава си в по-добра позиция. Всеки има шанс да победи, независимо срещу кого. В тежката категория има много изненади – един удар може да реши мача. Все пак този спорт е индивидуален и зависи от теб самия. Много често се получават изненади в бокса, защото се подценява противникът. Всичко зависи от теб и от подготовката преди мача. Ще се радвам да победи, пожелавам му успех! Този спорт е бизнес и не винаги става така, както бихме искали. Все пак и други чакат на листа и претендират за тази титла. Сега му се дава голям шанс, което не е лесно за тежката категория. Да приеме нещата като бизнес, емоциите и чувствата пречат. Да се концентрира максимално върху шанса и да вярва в себе си, не на хората какво приказват. Ако всичко това успее да съчетае в едно – има шанс. Като всички българи и аз пожелавам успех и стискам палци. Ще гледам мача.

– Не е тайна, че си близка до братята Кличко. Владимир обяви край на кариерата си след загубата от Джошуа. Това ли е причината?

– С Кличко се познаваме от 20 години, тръгнахме заедно, спортни колеги, от една генерация сме. Гледах мача му с Джошуа – Владимир е легенда, направил е много в бокса. Само той успя 9 години да държи фронта – двамата с брат му направиха история в този спорт. Много е важно как напускаш кариерата – с достойнство. Дори и след загубата той запази достойнството си, а понякога това е по-важно от победата.

– Какви съвети са ти давали големите боксьори?

– Като спортни колеги ти желаят успехи и да победиш без травми. Като жена – имат притеснения да не се нараниш. Но в боксов мач всичко зависи от теб, от психиката, дали ще успееш да преодолееш ситуацията. Психиката е най-важен фактор, как се мотивираш да победиш. Ако се концентрираш на други фактори – рискуваш. Важно е да си убеден, че ще победиш. Това е моят опит. Бях пионер – първата жена, която прокара път в България и в Европа на женския бокс. Знам колко беше трудно, ако нямах тази вяра – всичко беше срещу мен. Трябваше да побеждавам и медиите, не само партньорите. Да накараш една нация да се убеди, че това е добре за една жена да го прави. Моята цел беше да покажа – че една жена, която изглежда женствена, която е образована, може да постигне максималното място в мъжки спорт. Аз се борих за женските права по този начин. В България тогава жените нямаха права. Жените са тъпкани в много държави – моят живот, това, което постигнах, дава сила на всички жени по света, които са третирани като втора ръка хора.

– Да очакваме ли скоро и в България да те наградят за твоя принос към световния спорт?

– Това ще бъде най-хубавото изживяване, което може да ми се случи. Първо в Германия ми дадоха признание, сега и в Америка. От България ще бъде най-емоционалното признание. Аз се гордея, че съм Българка и толкова години прославям родината по света. Обичам България – кръвта вода не става. Винаги се гордея, че съм българка. Не можем да си изберем политиците и всичко, което ни куца. Но след като съм обиколила целия свят знам, че България е най-свещеното място, където се зареждам най-добре и се чувствам прекрасно.

– Живееш вече 20 години извън България – какви са българите по света през твоя поглед?

– Много е важно българите да се образоват и да си знаят историята. Имаме с какво да се гордеем, велика държава сме имали. В чужбина българите повече оценяват това, отколкото в България. Всеки, който е българин, независимо къде живее, трябва да знае историята на родината си. Не ги разделям българите в България и в чужбина, защото животът стана труден навсякъде. Така че думата българин е ключова, а не къде живееш. Знаеш ли – едно пробуждане виждам у българите – като бях за пет дни в България, за мача на Кубрат в София – усеща се патриотичния дух, който се възражда. Много хубаво впечатление ми направи това. Трябва да си държим на българското. А и нали успехите на всеки един спортист прославят България по света.

Нека българите по света не забравят нещо много важно – няма кой да те уважава, ако ти не уважаваш Родината си. Такива българи, които срещам тук, и са забравили български за 12 години, аз не мога да уважавам. Имах срещи с такива в Щатите – няма оправдание за мен да не говориш български с българи в чужбина. Много години съм навън и много езици говоря, но винаги говоря български с всички българи, които срещам в чужбина.

Не разбирам защо постоянно казват, че българите не се подкрепят в чужбина? Това не е вярно! Празнуваме тук всяка година 3-ти март заедно. Скоро Асен Блатечки направи тур с Калин Врачански и тяхна пиеса в Щатите, и аз специално отидох до Чикаго, за да го поздравя и да гледам пиесата. С Асен тренирахме заедно като деца карате. Бяхме много българи в театъра. Беше ми приятно да видя български актьори в Чикаго – те сплотяват българите в чужбина с техния талант. Напълни ми се душата. Във Вегас също, във Флорида – няма такова нещо да не се подкрепят българите. Е, във всяко стадо си има и мърша. Но тук българите пазят традициите, играят хора, а за децата има специални събития, за да се учат, че са българчета.

Снимки: Личен Архив

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.