Home » Авторски страници

Защо страдат животните?

2015.08.24 Няма коментари
Spread the love
Снимка: bganimalistic.blogspot.

Снимка: bganimalistic.blogspot

Парадоксално, но дълго време някои животни в Европа, също както и хората, са били съдени, осъждани, а дори и екзекутирани. Достатъчно е да се разровят съдебните архиви на средновековни съдилища и на Инквизицията, за да се узнае това. Жертвоприношенията на животни, освен това, съществуват в езическите вярвания и култове от прастари времена в най-различни краища на света.

Такива жертвоприношения се срещат и при трите единобожни вери – в израилтянството, християнството и исляма. И по българските земи по време на Гергьовден или Коледа за християните, на Курбан Байрам – за мюсюлманите, и до ден днешен традиционно се колят много животни. Но тези практики, свързани с религиозни традиции, са нищо, в сравнение с начина, по който се експериментира с животни за целите на науката. Защото овни, агнета и др., които така или иначе служат за храна на хората в продължение на векове, се заколват в по-големи количества на големи празници. А за целите на фармацията, на медицината, разни видове животни отдавна се измъчват в стерилните инквизационни лаборатории. Там по поръчка на фармацевтични или козметични концерни разни много животни (жаби, мишки, зайци, котки, кучета, примати и т.н.) се подлагат на жестоки опити – заразяване с различни вируси и бактерии, третиране с отрови и експериментални препарати, вивисекции, ампутации и други операции.

Снимка: gutefrage.net

Снимка: gutefrage.net

Има привърженици на тезата за прераждането и на кармата, които вярват, че тези страдания са вид разплащане. А има и учени или поне смятащи се за такива, които са убедени, че животните изпадат в страхово вцепенение, когато ги убиват, и практически не страдат. Все пак, човешката цивилизация  е въвела някои задължителни ветеринарно-медицински норми за безболезнена екзекуция на животни чрез зашематяване, упойка и други методи. Но, който е общувал отблизо с животните и ги е наблюдавал достатъчно, знае, че и те изпитват болка, както и хората, че и те страдат.

В общественото съзнание отдавна битува идеята, че животните нямат душа. Това убеждение е имал св. Тома Аквински например, то е поддържано и от Декарт. Но пък св. Августин е твърдял с право, че не можем да наричаме животните „анимални”, ако те нямат „анима”, т.е душа. Защо трябва да страдат животните? Защо в природата по–слабият става жертва на по-силния и на по-интелигентния? И ако човек понякога е способен да прояви милостиво съчувствие, нима това не е възможно за Бог, за Създателя, и всичко е оставено на безличното господство на съществуващи природни или наложили се социални закони?

018057804_40100

Отговори на тези въпроси досега традиционната наука не е дала. Такива отговори, верни или не, може да намерим в езотериката. Според нея страданието ни е съществен белег на ниското ни развитие. Страданието и смъртта, най-характерните белези на нашия свят, са неизбежна последица от неспазването на божествените норми, но също така са и втора възможност, след като сме изпуснали първата. Ужасното страдание на намиращия се под закона за несвободното развитие животински свят се дължи на нас, хората, и е предизвикано преднамерено от нас. Пак в езотериката можем да намерим възгледа, че животните са „душевни части” от нас. Както и ние, и те несъзнателно се стремят към „спасение от злото”. Според спиритуалистичната космогония, всеобщото страдание, породено от потъпкваните от нас природни закони, тежи и върху животните. За това наложително расте задължението ни да им помагаме, доколкото можем, и да не да ги измъчваме. Така е смятал, впрочем, и св. Франциск от Асизи, който е известен със състрадание към всичко живо. Негови са думите, че: “Бог иска да помагаме на животните, където и да се намираме. Всяко живо същество, изпаднало в беда, има право на защита”.

Ловът като спорт също е осъдителен, когато не е нищо повече, освен разкрасено убийство. Всеки писък на застрелян заек или сърна убива част от човешкото в нас. Всеобщото възмущение от убийството на лъва Сесил, какъвто случай имаше наскоро, доказва по някакъв начин това.

Впрочем, дори и поставения от науката на пиедестал Чарлз Дарвин, чийто музей в родния му град Шросбъри посетих преди три години, пише в записките към монументалния си труд „Произход на видовете”: „Раждането на вида, както и на индивида, е част от голямата поредица от събития, които нашия дух отказва да приеме като резултат от слепия случай. Здравия човешки разум се бунтува и трябва да се бунтува срещу подобно заключение.” В днешни дни дарвинизмът се оказва доста уязвим, тъй като не се откриват потвърждения на редица негови твърдения, най-вече за еволюция от един вид към друг. Много примитивни видове продължават да съществуват непроменени милиони години без да еволюират в друг вид, въпреки непрекъснатата борба за оцеляване и променящи се условия на средата.

В областта на езотерично-спиритуалистични възгледи доминира твърдението за абсолютно господство на духа над материята. Според тях тялото и душата са резултат на вековно развитие, като човешкия, осъзнаващ се дух, произлиза от божествения праизвор на всяко съществуване. Едно от най-съществените различия между същността на човека и животните според езотериката е, че в животинския свят има наличие на групова душа на астрално ниво, докато духът на човека живее в самия него. По тази причина, човек не може да се превърне в животно в следващо прераждане. Има медиуми, които твърдят, те животните можели да запазват астралната си форма, докато хората, които са ги познавали, с любов си спомнят за тях.

Снимка: zoomania.org

Снимка: zoomania.org

За хората с по-задълбочен поглед и отворени сетива за света около тях никога не е имало съмнение, че много домашни животни и не само те имат свои характери, своя индивидуалност, че са способни на много неща, които понякога можем да усетим и да си обясним, понякога не. И като финал на написаното, ще цитирам един стих от неизвестен поет, на който попаднах и който ме впечатли:

Животните са твои братя и сестри.
Като тебе, впрегнати в ярема на живота.
Едва, когато всяко се освободи,
ще бъдеш ти, освободителю, свободен.

 

Светослав Атаджанов

————————————————————————————————————————————————————————————

Бел.ред:  Светослав Атаджанов е написал новела за животните, която се нарича „ХОТДОГ”. В нея, през погледа на обитателя на приют за животни – „помияра” Ташко, е представен и щурия човешки свят, парадоксите, от които той е управляван. Авторът търси спонсор и издател на своята новела.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.