Home » Авторски страници

„А пък мъничката Лалка…“

2015.07.22 Няма коментари

Текст от авторската поредица на Николай Гусев „Защото накрая нищо друго не остава…“. Всички публикувани досега текстове от тази поредица могат да се намерят тук.

———————————————————————————————————————————————————————————————————

“А ПЪК МЪНИЧКАТА ЛАЛКА…“ ИЛИ „КЪДЕ СА ХУЛИГАНЧЕТАТА?“

Илюстрация: Сhernogor3.alle.bg

Илюстрация: Сhernogor3.alle.bg

„Проблемните“ ученици в класа ни бяха две основни категории: „повтарячи“ и хулиганчета-тарикатчета.

„Повтарячи“ бяха две-три момчета, обикновено добре сложени физически (здрави, яки, високи за възрастта си деца), при които естеството беше кажи-речи идеално представено – за сметка на интелекта. Нищо лошо, никакъв укор не бива да се отправя към тия Божии творения – а те и не създаваха кой знае какви проблеми на училището, учителите и съучениците.

В трети (днешен седми) клас не бях най-висок, но не бях и нисичък – примерно трети-четвърти по височина (израснах в IX-X клас, когато главата ми вече стърчеше над всички в гимназията). Ето защо споменавам този детайл и връзката му с темата за „повтарячите“.

Ценко от махалата Ново село повтаряше класа май за трети път – а и преди да стигне до мечтания финиш, при който го чакаше задължителното „Свидетелство за завършено основно образование“, изглежда беше затвърдявал знания по някой и друг път в предходни класове.

Та този същият Ценко беше толкова голям и силен – един шопски Херкулес – че като ме хванеше за краката, сякаш съм перушинка ме завърташе във въздуха – кръвта нахлуваше в главата ми, а вятърът свистеше в зачервените ми уши. Страх и ужас!

Титаничната сила на Ценко му беше спечелила уважението и страхопочитанието на цялото училище. Не след дълго му лепнаха и заслужения прéкор (прЯкор) – „Ценко Човéко“ (демек, ние сме деца, а Ценко – макар и да ни е съученик – е вече „човек“, т.е. възрастен, мъж).

Признавам си, че оттогава пътищата ни се разделиха и днес, и да го срещна, няма да го позная. Пък сега и двамата сме стари и грохнали от преживени радости и скърби, белокоси и белобради, с полузъба усмивка – дядовци – пътници към небитието. По-важното е, че не изпитвам никаква злоба или досада към спомена за този исполин в моето детско въображение – „Ценко Човеко“!

Тарикатската групичка на хулиганчетата беше тази, която създаваше грижи на учители, родители и милиция. Чуеше ли се, че пак са обрали „кооперацията“, милиционерите не се колебаеха – или Любчо „Щъʹрколо“, или Страхил „Кѝчо“, или Митко „Кóпелето“. Разбира се, те също „повтаряха“ не само обирите и дребните кражби, но и класовете. Не се отказваха и от всячески дивотии в училището – спрямо ученици, учители, сградата. Веднъж проникнаха на тавана в северозападната класна стая, измъкнаха складираните там стари дневници с оценките на своите родители и деди, разкъсаха ги и си правеха самолетчета от листата им…

Пригласяше им – не в кражбите, а в тарикатлъците, и съученикът им Радѝн от Кàрчовите. Едро за възрастта си дете, буйно и своенравно, то се държеше крайно агресивно и с преподавателите си.

Разплакваше до сълзи току-що дошлата направо от учителския институт млада и чудно красива Лалка Куюмджиева; пишеше през междучасията преди нейните часове на черната дъска „А пък мъничката Лалка за писалка ми е малка…“ (рефрен от популярна навремето детска песен).

Трябва ли да уточнявам, че никой от тази група не доживя и до петдесет? Един загина в катастрофа, другите бяха убити. Особено жестоко умря Рàйо (Радѝн); двама братя-клептомани му прерязали гърлото след пиянска свада…

Казват, че всички деца били добри.

Де да беше вярно…

Защото, ако беше истина – откъде тогава се пръкват всичките тия неизтребими престъпници, които тровят здравето и живота на нормалните хора?!

„Средата“ била виновна…

…Като че ли обикновените хора не живеят в същата среда, а на друга планета!

.

Николай Гусев

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.