Home » Авторски страници

Óрницата

2015.07.04 Няма коментари

Текст от авторската поредица на Николай Гусев „Защото накрая нищо друго не остава…“. Всички публикувани досега текстове от тази поредица могат да се намерят тук.

————————————————————————————————————————-

ОРНИЦАТА

.

Днес там минава бул. “Владимир Вазов“.

А само преди някакъв си четвърт век се зеленееха жита, извисяваха ръст царевици и слънчогледи. И, сякаш за разнообразие, в един миг се появяваше „Óрницата“ – малък оазис зелена морава, незнайно кога, защо и от кого създаден.

big_88965efae3e7f1bd4f6e213e2c7ff907Там като невръстен шестгодишен хлапак закарвах двете ни крави, връзвах ги за дълги въжета, завързвах за другия край на въжетата палешници /1/, забивах ги дълбоко в земята и оставях Гюра и Миче /2/ да пасат тучната сочна отàва /3/. Това биваше обикновено в по-късна есен, когато тревата на „Ливагьето“ и „Крива бара“ /4/ вече не ставаше за пàша на добитъка – засъхнала, пожълтяла, безвкусна.

Нашата ливада в „Óрницата“ беше малко над три декара. Също като всичките ни други, и тази беше оградена с висок петдесетина сантиметра вал, което позволяваше да бъде доволно напоявана. И тя се отблагодаряваше със свежа зеленина по време, когато селяните бяха принудени да запират говедата си в кошарите на „суха храна“.

Пътят до „Óрницата“ си беше обикновен, прашен, тесен (2-3-метров) – колкото да мине селска каруца, без да нагази в нивите. Най-трудно беше сутрин да „закараш“ кравите до ливадата, без да допуснеш да се отбият в някоя крайпътна нива. Ако нещо подобно се случеше, значи си „направил пакос(т)“. Друго си беше привечер, когато ги отвързвах, прибирах въжетата и старите палешници „на скришно“ за следващата пàша; животните се придвижваха с бавна, отмерена крачка, продължавайки да преживят – царевичаците и другите сутрешни съблазни сега вече въобще не отклоняваха вниманието им от пътя към родната кошара.

Наистина: колко е важно да не си гладен – тогава не ти се налага да се отбиваш от правия път…

До нашата ливада беше тази на съседката ни стрина Надежда. Когато тя докарваше тяхната крава, „отскачах“ до „Вакарелката“ – самотна къща на Ботевградското шосе – всъщност, до чешмата от южната страна на павирания път, за да си налея прясна вода. Пък и да погледам редките камиони, преминаващи с бучене по друма.

Веднъж стрина Надежда ме попита какъв искам да стана, като порасна; без да се замислям, отговорих: „Разбира се, професор!“

Толкова и съм разбирал на 6-7-годишна възраст какво казвам… Баба Надежда доживя до 99 – може би все е очаквала моята професура…

На 200-300 метра от „Óрницата“ беше „Бресто“ /5/ – китка брястове, оброчище на нашия, Гусевия род. Там на празника Петдесятница (Свети Дух) се правеше голям курбан; прави се и до днес.

През 2004 г. финансови притеснения ни принудиха да продадем „Óрницата“. С парите затулихме някои дупки в семейния бюджет и изградихме Интернет-мрежата на квартала.

Две години по късно новите собственици продаваха парцела за тридесет пъти по-висока цена…

За нас все пак остана нещо повече – безценния спомен за едно отминало, но незабравено време – времето на детството, юношеството и младостта.

Част от него беше свързана и с „Óрницата“.

 .

Николай Гусев
_____________________________________________________________________

/1/ Палешник – широк остър железен наконечник на дървено рало; лемеж.
/2/ Вж. „Гюра, Миче и Спаска“.
/3/ Отàва – втора реколта трева, израстваща в късната есен.
/4/ „Крива бара“ – вж. „Крива бара“ или Истината за природата без човека“.
/5/ Вж. „Брéсто“.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.